Робърт Монро
Пътуване извън тялото (6)

5. БЕЗКРАЙНОСТ, ЖИВОТ В ОТВЪДНОТО

Най-добрият начин да бъдем въведени в Място II е да си представим стая, на чиято врата има надпис: „Моля, проверете всички материални знания тук.“ Ако не особено лесно сте привикнали към идеята на Второто тяло, възприемането на Място II ще ви затрудни. Сигурно е, че ще се получат емоционални ефекти, тъй като идеята за Място II е сериозна стъпка срещу всичко, прието от нас за реалност. Нещо повече, много от нашите религиозни доктрини и тълкуванията им предизвикват въпроси.

Достатъчно е само да кажем, че съвсем малка част от визитите в Място II посредством Второто тяло са осигурили доказателствени данни, защото самите посещения са доста трудни за доказване. Затова голяма част от материалите за Място II са предпазлива екстраполация. Въпреки това, неколкостотин опита точно в тази област предоставят определени заключения. Ако A + B = C шейсет и три пъти, съществува огромна вероятност и на шейсет и четвъртия път да получим съвсем същия резултат.

Твърдение: Място II е нематериална среда, чиито закони за движението и материята само отчасти се отнасят и до материалния свят. Това е безкрайност, чиито граници са непознати (поне на автора), а дълбочината и размерите й са непонятни за ограничената съзнателна мисъл. В тази необятност се простират всичките аспекти, които ние приписваме на рая и ада, а те не са нищо друго, освен част от Място II. Населена е, ако това е думата, от групи с различна степен на интелигентност и комуникацията с тях е напълно възможна.

Както бе отбелязано в предишната глава, в Място II принципите са променени. Времето, според стандартите на материалния свят, не съществува. Съществува последователност от събития, минало и бъдеще, но няма циклично отделяне. Те продължават да съществуват едновременно със „сега“. Разделението от микросекунда до хилядна е безполезно. Може би други измерителни единици представят тези фактори в абстрактни изчисления, но не е сигурно. Законите за съхраняване на енергията, теориите за силите на полетата, вълновата механика, гравитацията, строежът на материята — всичко това остава да бъде доказано от тези, които са по-компетентни в съответните области.

Има само един главен закон. Той е състоянието на живот — източник на съществуването. Това е живата съзидателна сила, която произвежда енергия, от „материята“ сътворява форми и ни предоставя канали от усещания и комуникации. Подозирам, че самата личност или душата в Място II не е нищо повече от организиран вихър, основан на тези принципи. Вие сте това, което мислите.

В тази среда не се намират никакви механични прибавки. Няма леки коли, кораби, самолети и ракети — те просто не са нужни за транспорт. Само си „помисляте“ за движение и то вече е факт. Телефоните, радиото, телевизията и другите средства за комуникация нямат стойност. Осъществяването на връзките е мигновено. Няма ферми, зеленчукови градини, заводи и търговски предприятия. При всички експериментални посещения не бяха отбелязани нужди от хранителна енергия. Ако енергията въобще се използва, не се знае как става движението й.

„Чистата“ мисъл е силата, която доставя всичко необходимо и желано, а това, за което си мислите, е матрицата на вашата постъпка, положение и ситуация в тази величествена реалност. Това по същество е посланието, което религията и философията през всичките тези години са се опитвали да предадат на поколенията, макар и не съвсем пряко, а често изопачено. Един аспект от тази мисловна среда обяснява много. Той е: Обичта поражда обич. Не съм си давал сметка, че има такова правило, действащо съвсем специфично. За мен то не бе ни повече, ни по-малко абстракция. Конкретизирайте го за околния свят и ще започнете да оценявате безкрайните разновидности на Място II. Сякаш вашето предназначение е изцяло вградено между рамките на интимните и постоянни ваши обосновки, емоции и желания. Може би съзнателно вие не искате да „отидете“ там, но нямате друг избор. Свръхсъзнанието ви (душата?) е по-силно и обикновено решава вместо вас. Харесването поражда харесване.

Интересна страна от този мисловен свят (или светове) на Място II е, че човек може да разбере както сериозния проблем, така и онова, което е дело на човешката ръка от материалния свят. Тяхното „съществуване“ очевидно се дължи на три източника. Първо — те са продукт на мисълта на онези, които някога са живели в материалния свят и чиито следи са останали и до днес. Това става напълно автоматично, без предумисъл. Вторият източник са онези, които харесват определени неща от материалния свят, пресъздадени, както изглежда, от тях, за да подобрят средата си в Място II.

Третият източник, предполагам, са същества с по-висока степен на интелигентност и по-добре опознали средата на Място II, отколкото останалите обитатели. Тяхната цел сякаш е да уподобяват материалната среда — временно, най-малкото в полза на онези, които току-що са се появили от материалния свят — след „смърт“. Целта е да се намали травмата и шокът за „новодошлите“, които се разполагат в позната среда и сред познати форми в ранните стадии на превъплъщението.

От този момент човек може да започне да разбира връзката между Второто тяло и Място II, което е естествената околна среда за Второто тяло. Принципите, включени в неговото действие, устройство, усещане и контрол, съответстват на онези в Място II. В такъв случай ето защо мнозинството от опитите за експериментално пътуване неволно ме доведоха някъде в Място II. Второто тяло в основата си не принадлежи на материалния свят. Да приложим това към посещенията в дома на Джордж или към други направления в материалното е все едно да накараме водолаза да се спусне към дъното на океана без акваланг. Той може да го направи, но не задълго и на много пъти. От друга страна, той може всеки ден да изминава два километра до магазина без лоши последствия. По този начин пътуването до места от материалния свят е „принудителен“ процес за състоянието на Второто тяло. Като се даде възможност и за най-леката умствена релаксация, свръхсъзнанието ще ви заведе във вашето Второ тяло и в Място II. Това е съвсем „естествено“ да се прави.

Нашето традиционно познание за място въобще не е приложимо към Място II. Изглежда, че се е навлязло дълбоко в нашия материален свят, макар че обхватът неограничено излиза извън разбирането. През вековете книгите са предлагали много теории, но ограничен брой са достигнали до съвременната научна мисъл.

Всички експериментални посещения в тази област помогнаха твърде малко за формулирането на приемлива теория. Най-приемливо е познанието за вибрациите на вълните, което допуска съществуването на безкрайност от светове, всички действащи в различни честоти. Един от тези светове е материалният. Така както разнообразните вълнови честоти от електромагнитния спектър могат едновременно да съществуват в космоса при минимално взаимодействие, така и светът или световете на Място II биха могли да осейват нашия свят на материалното. При много редки или необикновени условия нашите „природни“ сетива и измерителните прибори като тяхно продължение са напълно неспособни да доловят и запишат този потенциал. Имайки предвид тази предпоставка, въпросът „къде“ лесно ще намери своя отговор. „къде“ е „тук“.

Историята на човешката наука ни предлага такава предпоставка. Не сме и знаели, че съществуват звуци извън сферата на човешкия слух, докато не изработихме прибори, които да ги улавят, измерват и да ги създават. До съвсем скоро онези, които твърдяха, че могат да чуват това, което другите не са в състояние да уловят, бяха обявявани за луди или бяха преследвани като вещици и магьосници. Ние бяхме в състояние да усещаме електромагнитния спектър само в условията на топлината и светлината до миналия век. И досега сме в неведение за капацитета на човешкия мозък — един електрохимически организъм в условията на предаване и получаване на електромагнитната радиация. С тази незапълнена пролука не е трудно да се разбере защо съвременната наука все още не е започнала да приема способността на човешкото съзнание да прониква в област, където никаква сериозна теория не е създадена.

Има толкова много информация за Място II, че ще ми бъде невъзможно да ви я представя цялата, както е в стотиците написани страници.

В повечето от следващите глави на книгата са включени съобщения за посещения близо и далеч в Място II. Те са сбор от последователни преживявания, които могат да покажат следата и да поставят въпроси, молещи за отговор. На всяка известна информация сигурно отговарят милиони неизвестни, но най-малкото тук е началната точка.

В място II действителността е съставена от най-дълбоки желания и безумни страхове. Мисълта е действие и никакви скрити пластове на условност и забрана не бранят вътрешния ви свят от другите. Там честността е най-добрата политика, защото не може да има нищо по-просто.

При основните стандарти, описани по-горе, съществуването е, разбира се, различно. Това е тази разлика, която създава огромните проблеми на приспособяването, дори когато опитвате да отидете там заедно с Второто тяло. Грубото чувство, така грижливо потъпквано в нашата материална цивилизация, е освободено с пълна сила. Да се каже, че е изумително, е твърде пестеливо. В съзнателния материален живот това условие би било прието за лудост.

Първите ми посещения в Място II извадиха на показ всички потискани емоционални следи, които смътно допусках, че притежавам, плюс много други, за които въобще не знаех, че съществуват. Те така влияеха на действията ми, че аз се върнах напълно сконфузен и смутен към тяхното величие и моята неспособност да ги контролирам. Страхът бе доминиращата тема — страх от непознатото, от странните същества (нематериални), от „смъртта“, от Бог, от нарушаване на правилата, от откритията, от болката — споменавам малко. Такива страхове бяха по-силни от сексуалния нагон, който, вече споменах някъде, от само себе си е огромно препятствие.

Една по една, болезнено и с много труд, взривяващите се, неконтролируеми емоционални страсти трябваше да бъдат обуздани. Докато това не бе направено, никаква рационална мисъл не бе възможна. С непреклонна последователност те започнаха да се появяват. Детето се учи да бъде „цивилизовано“ по време на неговия растеж през детството, докато стане възрастен човек. Подозирам, че същото се случва отново по време на адаптацията към Място II. Ако това не стане през материалния живот, то е първа точка от дневния ред след смъртта.

Оттук се подразбира, че в областите на Място II, „най-близки“ до материалния свят (в честота на вибрирането?), са хората, в преобладаващата си част луди или в близко до душевното заболяване емоционално състояние. За повечето този факт изглежда е верен. Включени са онези живи, но „заспали“ или дрогирани, намиращи се в своето Второ тяло, а много вероятно и тези, които са „умрели“, но все пак емоционално потиснати. Съществува доказателство, подкрепящо предишното, и последното изглежда вероятно.

Тази близка област, съвсем разбираемо, не е много приятно място. Това е ниво или равнина, където ти „принадлежиш“, докато не научиш нещо повече. Не зная какво се случва на онези, които не учат. Може би остават там завинаги. В момента, когато се откъсвате от материалното посредством Второто тяло, попадате на повърхността на този най-близък сектор от Място II. Точно тук се срещат различни видове развързани личности и живи същества. Ако съществува някакъв предпазен механизъм за новопокръстените, за мен той е останал незабелязан. Само по пътя на предпазливи и понякога ужасяващи експерименти аз бях в състояние да изуча изкуството или може би триковете на минаването през тази област. Все още не съм съвсем сигурен за всички точки на този учебен процес и затова съм представил само очевидното. Какъвто и да е този процес, за щастие аз не съм попадал на неприятности при тези преминавания в продължение на няколко години.

С изключение на мъчителните и няколкото преки конфликта, отбелязани в следващите разкази, принципната мотивация на тези близки обитатели е сексуалното освобождение във всичките му форми. Ако бъдат приети за продукт на съвременната цивилизация, включително двете понятия „жив, но заспал“ и „умрял“, става много просто за разбиране защо е необходимо тази основна нужда, така дълго потискана, да бъде освободена. Решението е, че всички в тази област са изкушавани сексуално в условията на материалното тяло. Не се признава, нито пък има познание за сексуалния нагон така, както той се проявява в по-далечни части на Място II. Многообещаващо е, че човек ще се приучи да контролира този фактор.

 

Обичта поражда обич.

 

До днес не съм наблюдавал процеса на смъртта в нито един от опитите. Заключението, че има форма на съществувание в Място II, следваща по пътя на жизнената дейност в познатия материален свят, е извън всякакво съмнение. Експерименти, подобни на следващите, съвместими по съдържание, през изминалите дванадесет години, вероятно ще бъдат обяснени с помощта на друг вид познание. В настоящия момент нищо друго не пасва добре.

Веднъж току-що бях напуснал материалното, когато усетих неистова нужда да отида „някъде“. Предавайки се на това настояване, се придвижих изглежда на близко разстояние и изведнъж спрях в спалня. Момче лежеше в леглото и бе само. Изглеждаше ми на не повече от десет-единайсет години. Сега познатото усещане за вътрешна необятност работеше по-добре, отколкото самото „виждане“. Момчето бе самотно и изплашено и, както изглежда, бе болно. Постоях известно време с него, опитвайки се да го успокоя и когато постигнах това, напуснах с обещанието, че ще се върна. Обратният път към материалното бе лишен от случки и не разбрах къде съм ходил.

Няколко седмици по-късно пак напуснах физическото си тяло и тъкмо започвах да концентрирам мисълта си върху определена посока, когато същото момче ми се яви. То_ме видя и се приближи. Бе смутено, но не изплашено.

Погледна нагоре и ме попита: „Какво правя сега?“ Веднага не можах да измисля как да отговоря, затова сложих ръка на рамото му и го притиснах успокоително. Помислих си кой съм аз, че да давам нареждания и инструктирам в такъв отговорен момент? Момчето се успокои от присъствието ми и се отпусна.

„Къде отивам?“ — попита то съвсем в реда на нещата. Казах единственото нещо, което изглеждаше логично в този момент. Посъветвах го да стои точно там, където е сега, защото някои негови приятели съвсем скоро ще дойдат. Те ще го заведат там, където се предполага, че трябва да отиде.

Този отговор изглежда го задоволи и аз подържах още малко ръката си около раменете му. Тогава почувствах, че се изнервям от сигнала на физическото тяло, прегърнах момчето и напуснах. Връщайки се към физическото, разбрах, че вратът ми се е схванал от неудобната поза. След съсредоточаване успях да се прехвърля във Второто тяло отново, за да потърся момчето. Беше си отишло или поне аз не го намерих.

Интересна последица: На следващия ден вестниците поднесоха историята за смъртта на десетгодишно момче след продължително боледуване. То бе починало следобед, малко преди да започна опита си. Започнах да си търся приемливо извинение да отида при родителите му и науча повече потвърждения, а може би и да облекча страданията им, но не открих никого.

Само че дали след като сте преминали през етапа на „суровите емоции“, ще се приближите към неизброимото разнообразие на явно организираните групи на дейност в Място II? Не е възможно да се предава и на други „реалността“ на тази нематериална необятност. Трябва да се експериментира, така както е започнато от мнозина през изминалите векове. Много е важно, че в повечето от посетените места обитателите са „все пак“ хора. По-различни в променената среда, но все пак с човешки (разбираеми) качества.

При едно от посещенията си попаднах в нещо, приличащо на парк, с грижливо отглеждани цветя, дървета, трева и алеи, кръстосващи околността. По алеите имаше пейки и стотици мъже и жени се разхождаха бавно или седяха на пейките. Някои бяха съвсем спокойни, други — малко възбудени, а трети имаха вид на объркани и шокирани поради неориентираност. Държанието им бе несигурно, сякаш не знаеха какво да правят или пък какво ще се случи.

По някакъв начин разбрах, че това е място за събрания, където новопристигналите чакаха роднини или приятели. Именно от това Място за срещи роднините или приятелите щяха да вземат всеки от новопристигналите и да го отведат точно на онова място, на което той „принадлежи“. Не можах да измисля причина, за да остана повече, наоколо не видях нито един познат, затова се върнах към материалното без инциденти.

Друг път съвсем преднамерено „се отделих“, за да използвам случая, с надеждата, че ще открия поне един отговор, който да донеса обратно. След прехвърлянето във Второто тяло започнах бързо да се движа, концентрирайки се върху мисълта, желаех да отида там, където има по-висока степен на интелигентност. Продължавах концентрирането, докато летях бързо над едно празно пространство, което сякаш нямаше край. Накрая спрях. Бе тясна долина, която ми се видя съвсем нормална в пълния смисъл на думата. Имаше мъже и жени, облечени в дълги до глезените роби, тъмни на цвят. Този път по някаква причина реших да употребя друга тактика. Доближих няколко жени и ги попитах дали знаят кой съм аз. Всички бяха много вежливи и се отнасяха към мен с голямо уважение, но отговориха отрицателно. Обърнах се и зададох същия въпрос на мъж в монашеско расо, който ми се стори натрапчиво познат.

— Да, познавам те — отвърна мъжът. Имаше голяма доза симпатия и приятелство в държанието му.

Попитах го дали наистина аз самият знам кой съм. Погледна ме, сякаш бе срещнал стар и близък приятел, който има амнезия.

— Ще узнаеш — засмя се кротко той.

Попитах го дали знае какъв съм бил за последно. Опитвах се да го накарам да каже името ми.

— Последно ти си бил монах в Косхоктън, Калифорния — бе отговорът му.

Започнах да чувствам неудобство и напуснах, извинявайки се, за да се върна към материалното.

Наскоро мой приятел католически свещеник провери възможността в миналото да съм бил монах. За негова радост и мое учудване се оказа, че близо до Косхоктън има малък манастир. Той предложи да ме заведе на посещение там, но времето (смелостта?) не ми стигна. Може би по-късно…

Бих могъл да ви разкажа за много повече преживявания, без да описвам изцяло обхвата и размерите на Място II. Посетих група от хора, които бяха с униформи и работеха с високо технологично оборудване. Представиха ми се като „Таргет Арми“ („Целева група“), смисълът на която вече бе разтълкуван. Бяха стотици и всеки чакаше „назначение“. Тяхната цел не ми бе разкрита.

Друга моя визита ме отведе в добре организиран град, където присъствието ми веднага бе възприето като вражеско. Само предприемането на решителни мерки — тичах, крих се и накрая се издигнах право нагоре — ми позволи да се предпазя от „плен“. Не зная каква заплаха съм представлявал за тях.

По такъв един директен начин проявата на агресивни действия ми даде възможност да потвърдя, че Място II не е изпълнено единствено с тишина, спокойствие и безконфликтност. При друго посещение бях заловен от човек, облечен според местните обичаи. Разтревожен, очаквах да видя какво ще ми се случи.

— Познаваш ли и можеш ли да си спомниш Аросио Ле Франко? — попита ме, без да се церемони.

Все още предпазливо отговорих, че не знам.

— Сигурен съм, че ще си спомниш, ако се замислиш — каза спокойно мъжът.

В поведението му имаше изтънчено настояване, което ме затрудни. Повторих, че не помня никого с това име.

— Все пак познаваш ли някого там долу? — попита той. Тъкмо щях да отговоря, че не знам, когато изведнъж започнах да накуцвам и мъжът ме сграбчи. Той подхвана една от ръцете ми, а аз почувствах, че някой друг подхвана и другата. Започнаха да ме влачат по посока на нещо, което изглеждаше като три ясни точки светлина. Започнах да се боря и когато накрая разбрах, че губя, си спомних за ползата от сигнала „връщане към материалното“. Придвижих се рязко встрани и не след дълго бях обратно в офиса си и във физическото си тяло. Бяха ме объркали с някой друг.

И другото мое посещение имаше „човешки“ качества. Пристигнал бях на място без особени белези и тъкмо се чудех какво да правя, когато една жена се приближи към мен.

— От Църквата съм и дойдох да ви помогна — каза спокойно тя.

Тя дойде съвсем близо и веднага усетих женствеността й, но се отдръпнах, защото не мислех, че Църквата има предвид този вид помощ. Не бях прав.

Като свършихме, аз й благодарих. Обърнах се и видях един мъж, който стоеше съвсем наблизо и наблюдаваше.

„Заговори“ със силен глас, тежко и със сарказъм.

— Е добре, сега вече си готов да научиш тайните на вселената, може би?

Попитах го кой е, за да скрия смущението си.

— Албърт Матър — почти го изстреля. Останах с впечатлението, че той вика мен с това име.

— Надявам се, че си готов — продължи той, а гласът му се извисяваше от гняв. — Защото никой не си направи труда да ме уведоми, докато бях обратно там.

Не чух останалото. Беше като грохот от статична интерференция. Отдалечих се, без да съм сигурен в какво би се превърнал гневът му, и се върнах без други случки към материалното. При проверката не намерих забележителен исторически документ за Албърт Матър, който явно не бе роднина с министър Котън Матър от осемнайсети век.

Други мои преживявания в Място II са били по-приятелски, както съм отбелязал някъде. В повечето нямаше забележими следи за това какво ме привлича към някои от странните ситуации. Вероятно и това ще дойде някой ден.

Две необикновени повтарящи се състояния трябва да бъдат прибавени към обхвата на тази сфера. Много пъти движението на пътуването, което обикновено е бързо и равно, бе прекъсвано от нещо, което се чувства като насилие, във вид на ураганен порив в пространството, през което човек се придвижва. Сякаш си издухан от тази неконтролируема сила, дръпнат наоколо както дойде, от единия до другия край, като листо във вихър. Невъзможно е да се движиш срещу такъв порой или пък да правиш каквото и да е. Просто се оставяш на потока да те носи. Накрая, но след като те изхвърлят близо до ръба му, те пускат невредим. Няма нищо забележително наоколо. Само чувстваш, че всичко това по-скоро е сторено от природата, отколкото от човешка ръка.

Второто състояние е знакът в небето. Наблюдавах го в пет-шест случая, когато „помощниците“ ме ескортираха. Една неописуема серия от недодялани символи, нанизани напряко върху една арка, точно в средата на един от участъците на Място II. Движейки се през тази област, всеки трябва да заобикаля преградата, защото тя е огромна, неподвижна и неотменима.

Символите, поне според най-доброто ми „зрение“, бяха груби, сякаш залепени илюстрации на мъж, възрастна жена, къща и нещо, приличащо на алгебрично уравнение. Научих историята на знака направо от единия „помощник“. Разказа я с известно чувство за хумор, макар и почти извинително.

Изглежда, почти неизвестно преди колко време една много богата (по какви стандарти — не се знае) и властна жена искала да бъде сигурна, че синът й ще отиде в рая. Една църква предложила да й го осигури, като поискала да й се плати огромна сума пари. Жената платила на църквата, но синът й не отишъл в рая. От яд и в желанието си да отмъсти тя използвала последното си богатство и сила, за да постави знака високо в райските небеса, така че във вечността всеки, който го видел, да знаел за безчестието и мошеничеството на тази църква.

Бе отлично свършена работа. Имената на жената, нейния син и църквата бяха изтрити от времето. Но знакът останал безразличен към усилията на учените през вековете да го свалят и унищожат. Източникът на неудобството и лекият срам не бе вероломството на някаква си неизвестна секта, а неспособността на който и да е да свали знака. В резултат всички изследвания на науката в тази част на Място II задължително трябваше да включват и това. Все едно някой да изработи на ръка сплав от кобалт и мед. Ако изучавате химия, по необходимост ще трябва да включите и „нестандартния“ елемент. Или ако човешка ръка би създала огромна луна и нейното сваляне щеше да е извън възможностите на нашата наука, студентите по астрономия щяха да я включват в предмета като някакъв обичаен факт.

Това е историята така, както ми я разказаха.

Най-голямата трудност е в неспособността на човешката мисъл, подготвена и поставена в условията на материалния свят, да приеме съществуването на това необятно Място II. Нашите млади мисловни науки на запад се стремят да отхвърлят това съществуване. Нашите религии твърдят това в пространни изопачени абстракции. Признатите науки се противопоставят на такава възможност и не могат да открият поддържащи доказателства чрез своите научни прибори за изследване и измерване.

Преди всичко съществува Бариерата. Никой със сигурност не знае причината за това съществуване, най-малко на запад. Това именно е екранът, който поглъща и прави неясен съня ви при събуждане, или по-точно спомена, че сте посетили Място II. Не трябва да допускаме, че всеки сън е творение на Място II. Но някои от сънищата може би са превод на преживяванията от Място II.

Преводът — символизмът на преживяването в Място II — не е необходима съставна част от Бариерата. По-скоро сякаш това е усилието на съзнанието да тълкува надсъзнателните събития в Място II, които са извън неговите възможности за сравнение и илюстриране. Наблюденията посредством Второто тяло в Място I (Тук-Сега) доказват, че най-обикновените функции на действията са обект на погрешно тълкуване, особено когато наблюдението е извън контекста. Място II, среда напълно неизвестна на съзнанието, предлага по-широко поле за извършване на грешки при тълкуването.

Както би могло да се подскаже, подозирам, че доста, повечето или всички човешки същества посещават Място II в един момент от своя сън. Защо са необходими тези посещения, не зная. Може би един прекрасен ден, след някоя и друга година, нашите учени ще разнищят това познание и тогава ще се роди новата ера за човечеството. Заедно с това ще се появи новата наука, основаваща се върху данните от Място II и връзките ни с този удивителен свят.

Някой прекрасен ден. Ако човечеството може да чака толкова дълго.