Робърт Монро
Пътуване извън тялото (4)

3. ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

През есента на 1964 година се проведе интересна среща една вечер в Лос Анджелис. Участваха около двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени, и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на групата учени дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:

— Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте направили?

Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам, а не да отида при най-близкия психиатър. (Никой от присъстващите не си предложи услугите.)

Вторият въпрос бе:

— Някой от вас сам би ли участвал в опити, които биха довели до създаването на такава необикновена дейност у самия него?

Тук моделът малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично настроените по отношение истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам с лакът по-благоразположените към продължителни опити. Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се бе открила преди дванадесет години, съмнявам се, че щях да бъда доброволец.

Защо все пак групата си направи труда да се събере? От любопитство може би. Или заради очевидния материал, който вече бе събран? Надявам се — второто. Предлагам ви някои от ключовите доклади от бележките, които възбудиха интереса им.

 

9 октомври 1958 г. Следобед

 

Отново се носех из въздуха с намерението да посетя д-р Бредшоу и съпругата му. Знаейки предварително, че д-р Бредшоу е настинал и е в леглото, мислех, че ще го посетя в спалнята му, а в тази стая никога не бях влизал. Ако успеех по-късно да я опиша, щях да документирам посещението си. Отново започна въртенето из въздуха и гмуркането в тунела. Този път се прибави и усещането от изкачване на хълм (къщата на д-р и г-жа Бредшоу е на около 7 км от офиса ми, на един хълм). Летях над дърветата, а над мен бе светлото небе. Само за миг (в небето?) видях фигура със закръглена човешка форма, изглеждаше облечена в роба и шлем на главата, седеше с ръцете в скута, може би с кръстосани крака като Буда, после избледня. Не зная значението на тази среща. Не след дълго изкачването на хълма стана трудно и имах чувството, че енергията ме напуска и няма да се справя.

Щом си помислих това, се случи нещо изумително. Усетих съвсем ясно как някой поставя ръка под всяка от мишниците ми и ме издига. Почувствах прилив на усилваща се мощ и се втурнах бързо нагоре по склона. Пристигнах у д-р и г-жа Бредшоу. Те бяха вън от къщи и за момент се сконфузих, тъй като бях стигнал при тях, преди да вляза в къщата. Очаквах д-р Бредшоу да си е в леглото и не можех да си обясня защо е вън от къщата. Облечен бе с лека връхна дреха и шапка, съпругата му бе с черно палто и изцяло в черни дрехи. Идваха срещу мен и аз спрях. Изглеждаха в добро настроение и минаха покрай мен, без да ме забележат, по посока към малка сграда, приличаща на гараж.

Летях наоколо пред очите им, махах с ръце, опитвайки се да привлека вниманието им безрезултатно. Тогава, без да си обръщам главата, чух д-р Бредшоу да ми казва: „Е, добре, виждам, че повече не се нуждаеш от помощ.“ Мислейки, че съм установил контакт, се втурнах към земята и се върнах в офиса си. Пъхнах се в моето тяло и отворих очи. Всичко бе точно така, както го бях оставил. Вибрациите все още бяха там, но чувствах, че за един ден ми е напълно достатъчно.

Важни последици: Същата вечер телефонирахме на д-р и г-жа Бредшоу. Не казах нищо повече, освен да ги попитам къде са били между четири и пет часа същия следобед. (жена ми, след като чу за посещението ми, категорично отхвърли възможността да се е случило. Не било възможно, защото д-р Бредшоу бил болен и на легло.) Зададох този обикновен въпрос на г-жа Бредшоу. Тя потвърди, че някъде около четири и двадесет, и пет часа те са се разхождали от къщата към гаража. Тя е отивала до пощата, а д-р Бредшоу решил, че малко свеж въздух може би ще му е от полза. Облекли се и тръгнали. Тя знаеше времето, защото го провери, сравнявайки с времето, когато са пристигнали в пощата. Станало е в пет без двадесет. Разстоянието от тяхната къща с кола е грубо петнадесет минути. Аз самият се върнах в офиса си, след посещението си у тях, приблизително в четири и двадесет и седем. Попитах ги с какво са били облечени. Г-жа Бредшоу потвърди, че е била облечена в черна широка пола и червен пуловер, а отгоре е носела черно палто. Д-р Бредшоу е бил облечен с палто в светъл цвят и лека шапка. Все пак те нито ме бяха „видели“, нито пък са усетили присъствието ми.

Д-р Бредшоу въобще не си спомни да ми е казвал нещо. Най-важно от всичко бе, че очаквах да го заваря в леглото, но това не стана.

Твърде много бяха съвпаденията. Не бе от значение да доказвам това на когото и да е. Само на себе си. Този случай ми доказваше, наистина за първи път, че има нещо много повече от това, което официалната наука — и психология, и психиатрия позволява. Беше повече от умопомрачение, травма или халюцинация. А аз се нуждаех повече от всеки друг от някаква форма на доказателство, сигурен съм. Това беше проста и обикновена, но незабравима случка.

При това посещение при д-р Бредшоу и съпругата му времето на визитата съвпада с физическото събитие. Факторът на халюцинацията от самовнушение е негативен. Очаквах да видя д-р Бредшоу в леглото у тях, но не успях, и бях объркан от несъвпадението. Ето идентичните описания с условията на действителните събития:

1. Местонахождение на д-р Бредшоу и съпругата му.

2. Относително положение на двамата един спрямо друг.

3. Действията им.

4. Облеклото им.

Възможност за несъзнателно предварително познание, поради по-предишно наблюдение на горните обстоятелства:

1. Отрицателно — нямах информация за промяна в плановете им, нито пък за навиците им да посещават пощенската станция и по кое време става това.

2. Неопределени, най-малкото не съм забелязал кой върви пръв, когато съм бил в съзнание.

3. Отрицателни, предварително не съм знаел за ходенето им до гаража по такъв начин.

4. Неопределени. Може би съм ги виждал в подобни дрехи, но очаквах да видя само единия от тях (д-р Бредшоу) с пижама.

 

3 май 1959 г. Сутрин

 

Хотел в Уошингтън-Салем: Станах рано и отидох да закуся в седем и половина. Върнах се в стаята си около осем и половина, и легнах. Щом се отпуснах, започнаха вибрациите, а после и чувството за движение. Малко след това спрях и първото нещо, което видях, бе момче, което ходеше и си подхвърляше баскетболна топка във въздуха, а после я улавяше. Бърза промяна и видях мъж, който се опитваше да сложи нещо на задната седалка на колата, дълга лимузина. Нещото представляваше тромаво устройство, което аз оприличих на малка количка с колела и електромотор. Мъжът извиваше и обръщаше устройството, и накрая успя да го вкара на задната седалка на колата и затръшна вратата. Друга бърза промяна и се намерих до една маса. Имаше седящи хора около масата и тя бе покрита със съдове. Един човек раздаваше нещо като карти, но с размери, доста по-големи от тези на обикновените карти за игра, на другите хора около масата. Стори ми се странно да се играят карти на маса, така отрупана със съдове, и се зачудих от големината и белотата на картите. Друга бърза промяна и вече летях над улиците на град, на височина около сто и петдесет метра, и търсех „дом“. Тогава забелязах кулата за радиопредаване и се сетих, че мотелът бе близо до тази кула. Почти веднага се намерих в тялото си. Седнах в леглото и се огледах. Всичко изглеждаше нормално.

Важни последици: Същата вечер посетих едни приятели — г-н и г-жа Егню Бансън, в дома им. Те отчасти бяха запознати с моите „дейности“. Хрумна ми внезапно, че сутрешната случка имаше нещо общо с тях. Попитах за сина им и те го повикаха в стаята и го попитаха какво е правил тази сутрин между осем и половина и девет часа. Отговори, че е отивал на училище. Попитан по-подробно да разкаже какво точно е правил, докато е отивал към училището, той отговори, че е подхвърлял във въздуха баскетболната си топка и я е хващал. (Независимо че го познавах добре, аз не знаех, че момчето се интересува от баскетбол, макар че това би могло и да се предположи.) След това реших да поговоря за товаренето на колата. Г-н Бансън бе изумен, както ми каза самият той, точно по същото време е натоварвал генератор „Ван де Граф“ на задната седалка на колата си. Генераторът бил огромно, тромаво устройство с колела, електромотор и поставка. Той ми показа устройството. (Странно бе да се види нещо физически, след като си го наблюдавал само от Второто тяло.) След това им разказах за масата и огромните бели карти. Жена му се развълнува от последното. Изглежда че за пръв път от две години, защото всички те се бяха събудили късно, тя бе донесла сутрешната поща на масата по време на закуска и им раздаваше писмата, разпределяйки пощата. Големи бели карти за игра! Те бяха много възбудени от този случай и съм сигурен, че не ми се подиграваха.

При това сутрешно посещение у г-н Бансън и семейството му времето на визитата съвпада с действителните събития. Халюцинациите, причинени от самовнушение, не биха могли да се случат. Не съм имал съзнателно намерение да посетя семейство Бансън, макар че подсъзнателни причини са възможни.

Идентични описания с условия на действителните събития:

1. Синът, вървящ по улицата, подхвърляйки си топка във въздуха.

2. Г-н Бансън при колата.

3. Действията на г-н Бансън до колата.

4. Устройството, което той има при колата.

5. Действията на г-жа Бансън на масата, раздаването на „картите“.

6. Размер на картите и белият им цвят.

7. Съдовете на масата.

Възможности за несъзнателно предварително познание чрез по-предишни наблюдения на горното:

1. Отрицателно, не съм знаел за интереса на сина към баскетбола, както и не съм имал съзнание за основните му интереси.

2. Отрицателни, не съм знаел предварително за сутрешната дейност на г-н Бансън при колата, а описаните действия не са част от обикновените му дневни дейности.

3. Отрицателни, както бе отбелязано, такива действия не са рутинни, тоест товаренето на колата не се прави всяка сутрин по правило. В такъв случай те не биха могли да са част от предварително наблюдаван шаблонен навик на г-н Бансън.

4. Неопределени, възможно е да съм виждал и по-рано устройството, но не и на отбелязаното място.

5. Отрицателни, не са част от предварително видяно, което съм си спомнил, тъй като г-жа Бансън не е имала навика да действа по този начин. Разпределянето на сутрешната поща върху масата за хранене е необикновено събитие.

6. Отрицателни, според току-що споменатите причини. Към липсата на такъв навик да се сортира пощата на масата за хранене може да се прибави и липсата на каквото и да е тълкуване на действието само по себе си.

7. Неопределени, предварително наблюдение би могло да се прибави в този случай по отношение на семейство Бансън, тъй като писателят е закусвал там няколко пъти.

 

10 декември 1960 г. Нощ

 

Трябва да разкажа случая съвсем подробно, защото резултатите бяха противоположни на очакванията ми. В опитите си да получим отговори където и да е, успяхме да се свържем с г-жа М., която в най-общ смисъл притежаваше силата на медиум. Имах и все още продължавам да имам най-добро мнение за нея като личност — много мила и общителна. Независимо от това, след двете „бдения“, в които взехме участие, аз си тръгвах с определеното убеждение, че г-жа М., макар и много искрена, разиграваше някаква форма на раздвоение на личността, когато изпадаше в транс. „Силите“, които обсебваха тялото й и говореха чрез нейните гласни струни, за мен бяха ни повече, ни по-малко проява на това. Не мислех, разбира се, че г-жа М. умишлено създава тази илюзия, но то ставаше като резултат от самовъзбуденото хипнотично състояние и тя наистина нямаше понятие за случващото се. Сигурен бях, че г-жа М. по никакъв начин не се опитва да „симулира“. Тя не бе и не е такъв тип човек.

У мен остана съмнение, защото, когато зададох на нейните „водачи“ (силите, които я направляваха — починалия й съпруг и един американски индианец) определени въпроси и те заговориха чрез нея, получих уклончиви отговори. Най-доброто, до което се добрах, бе: „Ще разкриете интересуващото ви чрез вашите собствени източници.“ За мен стана ясно, че така ме лишават от отговор, който може да бъде получен по друг начин. Важно е да споделя, че изразих крайния си скептицизъм по отношение на г-жа М. и нейните водачи. Р.Г. — приятел на г-жа М., предложи да се опитам да „посетя“ един сеанс на г-жа М., който щеше да се проведе в един нюйоркски апартамент в петък през нощта (миналата нощ). Съгласих се отчасти, защото наистина не бях сигурен, че бе възможно. Честно казано, в петък през нощта срещата се изплъзна от съзнанието ми (най-малкото, доста е любопитно).

И ето какво се случи. След една нормална вечер вкъщи съпругата ми и аз си легнахме около единайсет и половина. Жена ми заспа почти веднага или поне аз останах с такова впечатление от нейното равно и дълбоко дишане. Както си лежах, очевидно съвсем отпуснат и може би полузаспал, изведнъж почувствах студенина и космите по врата ми настръхнаха. Огледах се в полутъмната стая, изплашен, макар и крайно очарован. Не знаех какво очаквам, но до вратата, водеща към хола, стоеше бяла фигура, приличаща на дух. Наистина приличаше на традиционната фигура на дух — около 1,83 метра висока, както си стоеше там, облечена с широка, свободно падаща материя, като хартия, драпирана от главата до пода. Едната ръка опипваше дръжката на страничната каса на вратата.

Бях крайно изплашен и не можех да свържа фигурата с нищо, което бях направил. В момента, в който тя започна да се движи към мен, аз се свих и в същото време почувствах, че трябва да видя какво ще стане. Почти веднага две ръце затвориха очите ми, така че не можех да видя нищо. Независимо от страха си, дърпах ръцете, докато накрая фигурата, приличаща на дух, се настани до леглото ми, на около тридесет сантиметра от мен. След това някой подхвана горната част на ръцете ми съвсем внимателно и аз започнах да се изхлузвам от леглото. Успокоих се, защото очевидно каквото и да бе това, то бе приятелски настроено. Престанах да се боря и съпротивявам.

Веднага почувствах, че се движа и ние (вече разбрах, че бяха двама, по един от всяка страна) изведнъж се оказахме над малка стая и като че ли я наблюдавахме от тавана. Долу в стаята имаше четири жени. Погледнах съществата от двете ми страни. Едното бе рус мъж, другото — тъмнокос, почти ориенталски тип. И двамата изглеждаха съвсем млади, в началото на двадесетте си години. Те ми се усмихваха.

Казах им, че трябва да извинят поведението ми, тъй като не бях сигурен какво правя. След това литнах към единственото празно място и седнах на стола. Висока, огромна жена с тъмен костюм седеше срещу мен. Жена в нещо като бяла роба до глезените заемаше мястото до мен. Другите две бяха неясни. Женски глас попита дали ще си спомня, че съм бил там, и аз я уверих, че със сигурност ще го направя. Друга жена каза нещо за рак, но това бе всичко, което успях да доловя.

После една от жените (тази в тъмния костюм) се приближи и се настани върху страничната облегалка на стола ми и се отпусна точно върху мен! Не почувствах теглото й, но по някаква причина тя стана изведнъж. Избухна смях, но мозъкът ми бе зает с други неща. Очевидно контактът с жената, която седна върху мен, промени нещата. Точно в този момент чух мъжки глас да казва: „Мисля, че той бе навън достатъчно дълго, по-добре да го върнем.“

Раздвоих се от желанието да си отида и да остана, но не спорих. Почти внезапно си легнах обратно в леглото и това бе всичко. Жена ми е била будна през цялото време. Тя твърдеше, че последователно съм пъшкал, скимтял и стенел, и сякаш почти не съм дишал. Друго освен това тя нито бе видяла, нито пък чула. Само дето нашата котка, заспала в стаята, се събудила и била разтревожена. Убеден съм, че и аз бих се тревожил, ако трябваше да преживея всичко това.

„Срещата“ очевидно изискваше проверка и за това телефонирах на Р. Г. Така открих няколко неща. Първо — имало е четири жени на сеанса. По мое настояване те отново се събраха в същия апартамент (много малка стая), носейки същото облекло. Жената с тъмния костюм бе с идентична конструкция на видяното от мен и тя непредпазливо „седна“ на стола, запазен за мен. Това се бе случило късно вечерта, след единадесет и половина, когато вече сеансът отдавна е бил свършил и четирите са седели около масата и са разговаряли. Високата жена скочи от „моя“ стол, когато останалите извикаха „Не сядай върху Боб!“ Разсмяха се на шегата. Една от другите жени бе носила дълга домашна бяла дреха. Думите, отнасящи се до това дали ще си спомня случая, не бяха произнесени на глас (отново тази свръхмисловна комуникация?). Но една от жените твърдеше, че работи в „Кенсър Мемориал Хоспитал“ (Болница за ракови заболявания) и на другия ден. Бях срещал другите две жени и преди, — г-жа М. и Р. Г., но двете, описани тук, ми бяха непознати тогава. Четирите жени, облеклото на двете, конструкцията на едната, сядането на стол, сядането върху мен и скачането от стола, смехът, малката стая, споменаването на думата „рак“ — това бяха твърде много съвпадения дори за мен и извън способността ми да халюцинирам толкова вярно. Убеден съм.

Но двамата мъже… Дали наистина г-жа М. се свързва с починалия си съпруг и някакъв индианец? Не зная нищо повече, освен че е бил рус! Трябва да съм по-малко скептичен и с по-широки възгледи по отношение на г-жа М.

При посещението в апартамента времето съвпада с физическото събитие. Самовнушителната халюцинация, неопределена като идея за пътуване, може да е била запомнена несъзнателно, въпреки че съзнателно такъв опит не е бил правен. Идентични описания с условията на действителните събития:

1. Размер на стаята.

2. Брой на присъстващите жени — четири.

3. Празен стол.

4. Облекло на двете жени.

5. Споменаването на „рак“.

6. Хрумване на жената, седяща в стола.

7. Смях от страна на групата.

Възможности за подсъзнателно предварително знание посредством по-ранно наблюдение на горното:

1. Отрицателна. Не съм посещавал апартамента преди, нито съм притежавал предварително описание.

2. Неопределени. Р. Г. можеше да разкрие, че са поканени да присъстват много хора.

3. Отрицателна. Идеята за празния стол е хрумнала на групата едва същата вечер.

4. Отрицателна. Никога не съм срещал жените, нито пък съм разглеждал облеклото им.

5. Отрицателна. По гореспоменатите причини. Не бих могъл да зная нещо за непознати жени, още по-малко за работата на едната в ракова болница.

6. Отрицателна. Действието не бе планирано.

7. Отрицателна. Реакцията на другите бе спонтанна.

 

15 август 1963 г. Следобед

 

Успешен опит след дълга почивка! Р. У., делова жена, която познавам доста добре от дългогодишна съвместна работа, и близка приятелка, запозната с „дейността“ ми (но все още някак скептично настроена и въпреки особеното й нежелание да участва), бе извън града през седмицата. Прекарваше отпуска си на крайбрежието на Ню Джърси. Други подробности около нейния престой не знаех. Нито пък й съобщих за планирания от мен опит, просто защото не бях мислил за това до днес (събота). Този следобед си легнах, за да подновя експериментирането, и реших, че ще направя голямо усилие „да посетя“ Р. У. там, където беше. (Първо правило на моя случай винаги бе, че най-големи са успехите ми, когато посещавам добре познати ми хора и тази възможност не ми се удава много често.) Около три часа следобед си легнах в спалнята, използвайки метода за релаксация. (Почувствах горещината (много силни вибрации) и тогава започнах усилено да концентрирам мисълта си върху желанието „да отида“ при Р. У.

Появи се познатото усещане за движение през лека синя мъглявина и тогава попаднах в нещо като кухня. Р. У. бе седнала вдясно на стол. В ръката си държеше чаша. Гледаше към лявата ми страна, където две момичета (на около седемнадесет — осемнадесет години, едната блондинка, а другата брюнетка) също седяха — всяка с чаша в ръка, пиейки нещо. И трите си говореха, но не можех да чуя какво казваха.

Първо застанах точно пред двете момичета, но не успях да привлека вниманието им. После се обърнах към Р. У. и я попитах дали знае, че съм там.

— О, да, зная, че си тук — отговори тя (наум, или по метода на свръхсъзнателната комуникация, тъй като все още участваше в устния разговор с двете момичета).

Попитах дали е сигурна, че ще си спомни за моето пребиваване там.

— Да, определено ще си спомня — каза Р. У., участвайки едновременно в устния разговор.

Исках да бъда сигурен, че тя наистина ще си спомни, за това продължих да я притеснявам.

— О, няма нужда да го правиш, ще си спомня — каза Р. У. припряно.

Настоявах, че трябва да съм сигурен, и затова приближих и я ощипах съвсем нежно, както си мислех. Ощипах я отстрани над бедрото, точно под гръдния кош. Тя доста силно извика „Ох“, а аз се отдръпнах назад, защото бях малко изненадан. Наистина не очаквах, че ще мога в действителност да я ощипя. Доволен, че все пак успях да направя някакво впечатление, обърнах се и напуснах. Помислих си за материалното и се върнах почти мигновено. Станах (физически!) и отидох при пишещата машина, където съм и сега. Р. У. няма да се върне преди понеделник и тогава ще определя дали съм осъществил контакт или е бил друг неопределим пропуск. Време на завръщане — три и тридесет и пет.

Важна последица: Беше вторник, след съботата на опита. Р. У. се върна вчера на работа. Попитах я какво е правила в събота следобед между три и четири часа. Знаейки причината за моя въпрос, тя каза, че трябва да си помисли за това и ще ме уведоми във вторник (днес). И ето какво ми разказа днес:

В събота между три и четири часа е бил единственият промеждутък от време, когато не е имало тълпи от хора в крайморския й котедж, където е прекарала отпуска си. За пръв път е била сама с племенницата си (тъмнокоса, около осемнадесетгодишна) и приятелка на племенницата (горе-долу на същата възраст, блондинка). Намирали са се в кухненската част на котеджа от около три и петнадесет до четири часа — тя е пийвала нещо леко, а момичетата — кока-кола. Не са правили нищо друго, освен да седят и си приказват.

Попитах Р. У. дали не си спомня и нещо друго, и отговорът й бе „Не“. Разпитах я по-настойчиво, но тя не си спомни нищо друго. Накрая, загубил търпение, я попитах дали не си спомня за ощипване. По лицето й премина голямо удивление.

— Ти ли беше това? — Погледна ме втренчено за момент, после отиде в по-уединената част на офиса ми, обърна се и леко повдигна крайчето на пуловера си, там, където се съединяваше с блузата й, от лявата страна на тялото й. Имаше два кафявосини белега точно на мястото, където я бях ощипал.

— Седях си и си приказвахме с момичетата — каза Р. У., — когато изведнъж почувствах това ужасно ощипване. Подскочих почти трийсет сантиметра. Помислих, че зет ми се е върнал и се е промъкнал незабелязано зад мен. Обърнах се, но наоколо нямаше никой. Въобще не съм си и помислила, че си ти! Заболя ме!

Извиних се, че съм я ощипал толкова силно, и тя изтръгна от мен обещание, че ако отново правя такова нещо, ще опитам друго, вместо да я щипя толкова силно.

В този епизод времето съвпада с истинското събитие. Халюцинация под въздействие на самовнушение — неопределена, докато стремеж по мое желание би могъл да се предположи. Също и предварително познание на мястото, където се намира Р. У. изобщо по това време. Идентични описания заедно с условията на действителните събития:

1. Местоположение (по-скоро вътре, отколкото вън).

2. Брой на присъстващите хора.

3. Описание на момичетата.

4. Действия на присъстващите хора.

5. Признание за ощипването.

6. Материални белези от ощипването.

Възможност за подсъзнателно предварително познание чрез предишни наблюдения на горното:

1. Отрицателна. Предварителното познание предполага дейност навън от къщи, на брега на морето, а не вкъщи.

2. Отрицателна. Предварителното познание би допуснало възрастни хора на групи, тъй като Р. У. бе посетена от сестра си и зет си.

3. Отрицателно-неопределена. Възможно е да имам от Р. У. предварително познание за племенницата и цвета на косата й. Невъзможно е обаче предварително познание на приятелката на племенницата, както и на цвета на косата и възрастта й.

4. Отрицателна. Не бих могъл да имам предварително познание за несъществуващ обичай точно за този момент от деня.

5. Отрицателна. Р. У. не е знаела предварително за експеримента ми, защото по-рано такъв опит не е бил правен, нито пък експериментаторът е имал навик да щипе Р. У.

6. Отрицателна. Няма начин Р. У. да узнае къде ще се появят белезите от ощипването, за да съвпаднат с указаното от мен място.

Има и допълнителни доказателствени описания, някои от които бяха включени в други глави на книгата, където биха могли да помогнат за илюстриране на определени сфери от „теорията и практиката“. Един или два са опитани и при лабораторни условия.

Случаите може и да бяха прости и маловажни от само себе си, но като дребни парченца от мозайка те бяха съществени. Пораждащата се следа към проблясъците на цялото бяха станали действителни и приемливи за мен само чрез включването на стотици такива откъси от доказателства. Вероятно и за вас ще бъде така.