Робърт Монро
Пътуване извън тялото (23)

I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП

Той обхваща всички събития и дейности, случили се преди симптома от спазъма на слънчевия сплит, описан в началото. Образци от най-ранния ми жизнен път разкриха два примера на необясними парадокси, които изглежда имаха отношение с това изследване.

Първият случай стана, когато бях осемгодишен. Съобщих на родителите си, че съм сънувал интересен сън. Седях в стая, чиито стени бяха облицовани в червеникаво-кафяво дърво. В единия ъгъл имаше кабинет, от който се чуваха музика и гласове. В предната част на кабинета имаше прозорец, през който се виждаха движещи се картини. Гласовете от кабинета показваха онова, което хората на прозореца си казваха. Приличаше много на филма, който ни бяха прожектирали в училище, освен това, че думите на хората по-скоро се чуваха отнякъде, отколкото да ги произнасят самите хора. Също така филмът в кабинета бе оцветен. Цветовете напълно отговаряха на действителността. (Трийсет години по-късно аз самият седях в махагонов кабинет и гледах цветна телевизия за първи път.) Доколкото си спомням, по това време никога не бях виждал цветен филм.

Второто необикновено събитие се случи, когато вече бях петнайсетгодишен ученик в гимназията. През нощта на един точно определен петък аз очаквах с нетърпение сбирката, определена за следващия ден. Прецених, че ще ми бъдат необходими приблизително два долара, за да отида на сбирката. Проблемът беше да си намеря източник за тези два долара преди съботната нощ.

Не успях да намеря подходяща работа през седмицата, за да припечеля нещо. По някаква причина и родителите ми не бяха в състояние да ми предоставят тази сума. Не виждах никаква перспектива за работа преди съботната нощ. Легнах си доста притеснен от този проблем в петък вечерта.

Щом се събудих в събота сутринта, имах моментно видение, че двата долара лежат под една стара талпа навън, близо до къщата. Знаех за съществуването на тази талпа, защото тя бе там от известно време. Въпреки това отхвърлих идеята като напразна мечта и слязох на закуска.

След като се нахраних и все още замислен върху крещящия финансов проблем, отново се сетих за дъската и двата долара, пъхнати под нея. Неохотно, с цел да прогоня идеята, излязох навън и обиколих къщата до мястото, където лежеше талпата. Тя изглеждаше недокосната, полупокрита с мръсотии и листа. Невъзможно бе някой незабелязано да е загубил пари или пък да си ги е скрил под дървото. Но след като и без това вече бях отишъл, нищо нямаше да ми стане, ако погледна, за да се отърва от натрапчивата мисъл.

Преместих талпата и я вдигнах нагоре. Имаше стотици мравки и буболечки върху влажната и мръсна повърхност под нея. Те в ужас се разбягаха във всички посоки. Също върху влажната земя, в средата на пространството, където бе лежала дъската, имаше две еднодоларови банкноти, смачкани и мокри.

Не можех да спра да се чудя как двата долара се бяха озовали под талпата. Тогава освен на един приятел не споменах никому за случката. Бях твърде смутен, че някой може да си поиска парите. Проблемът за вечерта бе разрешен. Бях напълно забравил за този случай, докато не започнах да си припомням живота си във връзка с изследването ми.

Нищо повече не ми се бе случвало в детството и юношеството. Никакви огромни травми, а най-обикновено американско издигане в кариерата на едно момче, произлизащо от схоластично семейство. От гледна точка на факта това бе „умствен“ проблем. Изглежда отговорът бе от страна на психиатрията. При все това не можеха да бъдат открити никакви явни доказателства за силно потискане, насилие, тревоги и/или фобии, които нормално се проявяват при психическите заболявания.

Внимателни проучвания на случаите, които водят до първия симптом за излизане от тялото (яростни спазми), показват няколко фактора, заслужаващи внимание. В годината, която непосредствено предхождаше първия случай, имаше само една сравнително необикновена психологическа промяна.

През тази година имах седем развалени зъба, които бяха пломбирани през един доста продължителен период от време. Това бе изследвано много подробно във връзка с по-късния симптом на приспособяването към условията на Второто състояние чрез движения на челюстта. Възможно е парчетата сплав, включващи част от пломбата, да са въздействали по електрически или друг начин върху мозъка. Това все още е една неизследвана възможност. Физиците, психолозите и специалистите по електроника нямат теория, отнасяща се до това. Едно правилно проучване би могло да докаже или отхвърли хипотезата. Има стотици хиляди хора наоколо, които носят парчета метал в зъбите си, и други подобни случаи са били съобщавани. Една анкета би била доста интересна.

Никакви други достатъчно забележителни психологически изменения, за да бъдат припомняни, не се появиха. Единственият свръхнормален хранителен фактор бе консумацията на витамини. Откакто жена ми твърдо вярва в хранителния режим, дневните дози на витамините A,

B-комплекс, E, минерални таблетки станаха норма за дълги години. Отново кумулиращият ефект би могъл да е причина, но никакви съобщения или проучвания не сочат факти, близки до Второто състояние. Още нещо — правилото бе — нормален режим на хранене, без основни промени, поне за пет години.

В психологическите и физическите нива на дейност няма какво да се отбележи. Много е възможно причините за това явление да са именно тук. Анестезиологичният епизод, който имах някъде около шест месеца по-рано, може да бъде първото предположение. Началото бе, когато забелязах един необикновен „упоителен“ ефект от газовете на металния бидон с цимент. Монтирах си кабинетно бюро към стената в стаята си вкъщи, когато осъзнах чувството. Върху капака на бидона съвсем ясно бе указано, че циментът трябва да се употребява само в добре проветрени помещения. Правилно предположих, че това бе противопожарно предупреждение от производителя.

Усещането ми припомни за странния ефект, който бях преживял в миналото, точно когато потъвах в упойката. От любопитство експериментирах множество пъти през следващия месец с изпаренията и получих значими резултати. Освен че научих, че изпаряващите се елементи са толуол (често срещан въглеводороден перилен препарат) и ацетон (веднъж използван като упойка), направих и няколко експеримента по отношение субективните ефекти на леката упойка, използвайки по-малко летлив и съответно по-безопасен инхалатор — трилен. В ретроспекция резултатите от тези експерименти изглеждаха много близки до показанията на тези, които са преживявали под въздействието на ЛСД. Силно витални и съвсем не неприятни, ефектите може да са предизвикали вътрешно желание за преживявания извън онези, които бях имал дотогава.

Макар и неохотно, спрях експериментите, защото щеше да има наследствена опасност от физиологични ефекти, ако бях продължил. Въпреки че бях установил строг контрол, не бе сигурно, че той винаги действа. Но бях открил някои интересни факти за анестезията, за да задоволя любопитството си. В Ирландия етер се продаваше на лъжичка от амбулантните търговци, които всяка сутрин го раздаваха на улицата. Едно време студентите по медицина често си правеха партита с етер, почти както купоните на черноборсаджийските потребители на ЛСД днес. Лекарите съобщаваха, че пристрастяването към етера било нещо съвсем обичайно по онова време. Капитаните на бензиновите танкери имаха проблеми с морската версия на виното. Когато ги събират като екипаж, тези мъже изглеждат съвсем нормални, докато не ги намерят в безсъзнание, натръшкани в багажното отделение. Наречени са „смъркачи“.

По-нататък научих за взаимодействието между спирта и другите упойващи средства. Всяка упойка прави пътека от ясното съзнание до състоянието на безсъзнание, отвъд което е смъртта. Работата на анестезиолога е да потопи пациента в състояние на дълбоко безсъзнание колкото се може по-бързо, избягвайки всякакво „насилствено“ междинно състояние (което явно е областта, изследвана от мен). Техниката е пациентът да се поддържа в състояние, близко до смъртта. Най-голямото преимущество на етера, когато той бе въведен за пръв път, бе, че той даваше по-голям контрол за степента на безсъзнание. Периодът на съзнателното състояние непосредствено след инжектиране на упойката бе твърде кратък, а доста бе разширен периодът на безсъзнателното състояние, преди да се достигне до терминалната точка (смъртта).

От своя страна периодът на състояние в пълно съзнание след поставяне на инжекцията със спирт бе твърде дълъг. Когато се достигне дълбоко безсъзнание, разстоянието до терминалната точка е доста по-кратко. Границата е толкова тясна, че продължителното инжектиране на спирт на пациент, който е „припаднал“, може да причини смърт.

Друг открит от мен факт е, че археологическите и геологическите проучвания на местоположението на няколко древни гръцки и египетски свещени храмове, където се намират огромно количество зрелища и чудеса, са отбелязали, че съществува вероятност от поява на подземни газове, съдържащи нитрооксид във и около местата, където евентуално се е очаквало откриването им. Нитрооксидът е една от съвременните упойки — без вкус и мирис.

Някъде около три месеца след „наркотичното“ преживяване, което вече бе съвсем забравено, проявих голям интерес към възможностите за наизустяване на данни по време на сън. Не знам какво ме тласна към този интерес. Може би това бе израстването ми отрано в академична среда, обединено с внезапното наблюдение на методите на обучение, прилагани в началното училище на собствените ми деца.

За да изследвам потенциала на този интерес, аз направих някои проучвания на съществуващото познание за будното подсъзнание. Намерих поддържащи доказателства, че подсъзнанието записва всички сетивни входящи данни и в будно, и в спящо състояние. Проблемът бе следният: трябваше да се въведат систематизирани мисловни данни по време на сън, които да бъдат възпроизвеждани съвсем съзнателно по желание.

Ограниченият несъществен изследователски материал, който бе валиден тогава, показваше съвсем противоречиви заключения. Простото прочитане на данните на един спящ човек довеждаше до частични и непостоянни резултати. Не съществуваха сравнителни проучвания за въвеждането на данни по време на дълбок (делта) сън и по време на сънуване^[1].

Не бяха правени и опити за създаването на целенасочено състояние на рецептивен сън чрез условния рефлекс на Павлов, който би довел до възпроизвеждане по собствено желание на запаметените данни.

За провеждането на това изследване в необходимия за мен план направих запис на звукове за самохипноза. По този начин исках да направя тестове на различните начини за работна техника. Това сякаш бе първата логична стъпка, тъй като се получиха резултати чрез сходни поредици от хипнотичен сън, който използвах вместо естественото състояние на сън. Причината за употребата на магнетофонните записи бе да разгранича техниките и да си осигуря идентични тестове между различни субекти. Записите бяха предназначени за употреба в тъмна стаичка, изолирана от звук и светлина.

Използваните записи бяха преднамерено прости по съдържание. Имаше един период за възбуждане, който трябваше да доведе до хипнотичен сън. Като следвах това, създадох непрекъснат образец от насочващо-сугестивни записи. Те се различаваха в зависимост от теста и очакваните резултати. Например изучаването на данните се придържаше към таблици за умножение (от дванайсет до двайсет и четири) и към испански и френски думи и идиоми. Те винаги се придружаваха от внушение за пълно и цялостно запаметяване, а също и от постхипнотично внушаване, че трябва да се възпроизведе запомненото в будно състояние чрез умствено-физически ключ към загадката (като мислене за числото 555 и петкратно почукване по масата с пръсти).

Всеки индуциращ запис включваше също и внушение, че субектът трябва да се усъвършенства както физически, така и умствено. Това твърдение бе нещо повече от обобщение. Не се предлагаха никакви подробности как да стане това усъвършенстване. И все пак, всички функционални области на тялото — нервна, кръвообращение, жлези с вътрешна секреция и храносмилането — трябваше да бъдат напълно „нормални“, според инструкциите, препоръчани на субекта.

По този начин както здравните, така и възпроизвеждащите внушения бяха подсилени при всяка индукция или употреба на записа. В светлината на последните случаи това може би е било от значение. Всеки експериментален запис бе грижливо снабден с обяснителни записки. Всяка изречена дума следваше идентичен предварително установен ред и ръкопис.

В края на записа субектът бе довеждан напълно до цялостно будно състояние. Тук внушението бе изключително просто и ефективно, без сложни думи, които биха могли да бъдат грешно изтълкувани от субекта. Записите бяха прослушани от единадесет души, на възраст от седем до петдесет години. Резултатите съдържаха определена потенциална стойност, с някои подобрения на техниката.

Тук му е мястото да кажа, че приложих записите експериментално първо и най-често на себе си. Това съвсем естествено ги въвлече в най-голямата област на подозрение по отношение на експериментирането извън тялото. Всички записи бяха проучени дума по дума, звук по звук и при ниско ниво на фона, за да се потърси ключът към намирането на възможен вторичен „ефект“. Нищо такова не бе открито, обаче подозрението остава и досега.