Робърт Монро
Пътуване извън тялото (21)

17. ПРОЦЕС НА ОТДЕЛЯНЕТО

След като сте достигнали до състоянието на вибрации и до някакъв контрол на вашия етап на отпускане, един допълнителен фактор трябва да се има предвид. Възможно е вие вече да сте го придобили; тъй като той обикновено е продукт на предишни упражнения. Въпреки това трябва да бъде споменат.

Факторът е контрол на мисълта. В състоянието на вибриране вие очевидно сте обект на всякакви мисли, едновременно и по ваша воля, и съвсем непреднамерени, които минават през ума ви. Така вие можете да бъдете толкова близо до състояние „без мисъл“ или „единствена мисъл“ (концентриране), колкото е възможно. Ако една целенасочена идея ви хрумне, вие реагирате мигновено и често по нежелан начин. Подозирам, че човек никога не е изцяло освободен от този вид разсейване. Или поне аз не съм бил, което би могло да обясни много иначе непонятни пътешествия до места и при хора, неизвестни за мен. Сякаш те са предизвикани от мисли или идеи, за които не съм си давал сметка, че притежавам в подсъзнателно равнище. Единственият път е да се прави всичко възможно за излизане от неудобните ситуации.

Имайки предвид това, първите упражнения за отделяне на Второто от физическото тяло би трябвало да бъдат ограничени по време и действие. Това, което следва, е изградено основно като опознаване и ориентиране. Те пък ще позволят да се постигне разделянето без страх и грижи.

Освобождаване от крайностите. То дава възможност да се запознавате с усещането на Второто тяло без пълно предаване. След релаксацията и създаването на вибрационното състояние работете поотделно или само с дясната си ръка и рамо, или само с левите си части. Много е важно, защото то ще бъде вашето първо потвърждение за истинността на второто. Само с една ръка докоснете всеки предмет — пода, стената, вратата или каквото друго желаете и за което си спомняте, че е било извън възможностите ви да бъде достигнато с материалната ви ръка. Бъдете настоятелни в опита си да достигнете до този предмет. Осъществете процеса на достигането нито нагоре, нито надолу, а в посоката, където сочи ръката ви. Направете го така, сякаш протягате ръка, без да я издигате или снишавате. Една разновидност на упражнението е да протегнете ръката и рамото си навън, без да имате определен предмет наум. Често методът е по-добър, когато нямате предварително намислена идея за онова, което бихте „усетили“.

Когато излезете навън по този начин и не почувствате нищо, протегнете ръка още малко по-нататък. Продължавайте да я изтегляте внимателно, все едно че я протягате, докато тя докосне някакъв материален предмет. Ако образът на вибрирането все още действа, значи все още работи, и ръката ви ще усети или докосне евентуално нещо. Когато това наистина стане, изучете с вашето сетиво за допир материалните подробности на предмета. Опипайте, за да почувствате дали няма някакви драскотини, пукнатини или необикновени детайли, които по-късно ще можете да разпознаете. В този момент нищо няма да ви изглежда необикновено. Вашият сетивен механизъм ще ви каже, че докосвате предмета с материалната си ръка.

Тогава точно е вашето първо изпитание. След като се запознаете с предмета посредством прекалено удължената си ръка, насочете напред ръката си и докоснете предмета с върховете на пръстите си. Първоначално ще почувствате съпротивление. Натиснете малко по-силно и внимателно преодолейте това съпротивление. Тогава ръката ви сякаш ще премине направо през предмета. Продължете да натискате, докато ръката ви изцяло излезе от другата му страна и срещне друг материален предмет. Идентифицирайте и втория предмет чрез докосване. После внимателно отдръпнете ръката си назад през първия предмет, а после бавно към нормалното, така че да се чувства, че е там, където „принадлежи“.

Тогава намалете вибрациите. Най-добрият начин е да направите опит да раздвижите физическото си тяло. Мислете за физическото си тяло и отворете физическите си очи. Възвърнете физическите си сетива съвсем съзнателно.

Когато вибрациите изчезнат напълно, полежете мирно няколко минути за пълно и цялостно възстановяване. После станете и опишете подробно предмета, който сте „усетили“, определяйки местоположението му по отношение на ръката и рамото ви в легнало положение. Отбележете детайлите на първия и втория предмет, докоснати и усетени от вас. Направите ли и това, сравнете описанията си с истинските предмети. Обърнете специално внимание на малките детайли, които не сте могли да забележите от разстояние. Почувствайте физически предметите, за да сравните с усещането си по време на вибрациите.

След като изследвате и двата предмета по един и същи начин, може да установите, че въобще не сте знаели за присъствието им или тяхното място преди експеримента. Това също е важно. Изследвайте линията на посоката от мястото, където лежи физическата ви ръка, през първия, та чак до втория предмет. Това права линия ли е?

Проверете резултатите си. Дали първият предмет, който сте докоснали, се намира физически на разстояние, до което би било абсолютно невъзможно да достигнете без физическо движение? Дали детайлите на предмета — особено незначителните — съвпадат с вашите записки? Направете същото сравнение и за втория предмет.

Ако отговорите ви са утвърдителни, вие сте постигнали първия си успех. В случай че фактите не съответстват, опитайте пак друг ден. Почти без ограничение, щом сте установили вибрационното състояние, можете да изпълните това упражнение.

Бихте могли също да практикувате твърде лесно и следното. След настъпването на вибрационното състояние, лежейки по гръб с ръце или отстрани, или върху гръдния ви кош, внимателно ги вдигнете нагоре, без да гледате към тях, и докоснете пръстите на китките си. Правете го съвсем небрежно и разсеяно, но запомнете сетивните резултати. След като вече сте стиснали двете си китки над гръдния кош, погледнете към тях със затворени очи. Ако сте направили движението достатъчно внимателно, ще можете да видите едновременно и физическите, и нематериалните си ръце. Първите ще лежат спокойно отстрани или върху гръдния ви кош. Сетивното усещане ще дойде от нематериалните ви ръце и китки, които се намират над физическото ви тяло. Можете да изследвате феномена колкото пъти пожелаете по своя воля. Докажете сами на себе си, че движите нещо друго, а не физическите си ръце. За да сте напълно уверени в истинността му, направете го по всички възможни начини.

Много е важно да връщате обратно нематериалните си ръце към пълно съединяване с физическите им двойници преди „заглъхването“ на вибрациите. Въпреки че няма да има жестоки последствия, ако не го направите, все пак смятам, че в началните етапи не трябва да изследвате тази възможност.

Техника на отделянето. Най-простият метод при разделянето от физическото е процедурата на „извисяването“. Целта не е да пътувате до далечни места, а да се запознаете с усещането, получено по сетивен път в собствената ви стая и позната обкръжаваща среда. Причината е, че първото истинско преживяване после ще бъде изследвано и проучвано сред предмети, чиято самоличност съвсем лесно може да се установи.

С цел да си помогнете при ориентацията по-добре е тези начални упражнения за пълно отделяне да се провеждат при дневна светлина. Проучете сам за себе си вашите нужди по отношение количеството светлина в стаята. Ако е възможно, не употребявайте електрическо осветление.

За да изпълните условието, установете вибрационното състояние и поддържайте пълен контрол върху мисловния си процес. Трябва да стоите в ограниченото пространство на стаята си. Мислете си, че ставате по-лек, че се носите из въздуха и колко е хубаво да го правите. Със сигурност трябва да мислите колко прекрасно би било да летите, тъй като най-важното в случая е субективно асоциираната мисъл. Вие напълно желаете да го направите, защото то е нещо, на което вие емоционално ще отговорите. Още преди да сте извършили самото действие, вие вече реагирате, че го възприемате. Ако продължавате да поддържате само тези мисли, ще се отделите и ще се издигнете съвсем безпрепятствено извън физическото. Може и да не успеете от първия път, дори и от втория. Но е абсолютно сигурно, че ще го постигнете, ако спазвате предварителните процедури.

Вторият метод е „ротационната“ техника, която вече бе споменавана много пъти. Условията са същите, както току-що описаните. Бавно се преобърнете, сякаш се въртите в леглото, за да ви бъде по-удобно. Не правете опит да си помагате нито с ръце, нито с крака. Започнете обръщането, като извивате тялото си, първо главата и раменете. По всякакъв начин се движете бавно, упражнявайки внимателен, но твърд натиск. Ако не сторите това, може да се почувствате изгубен и сякаш усукан, като търкалящ се дървен пън във вода, преди да можете да промените натиска. Действието е много объркващо само защото може да загубите ориентация и да бъдете принуден да търсите обратния път внимателно, като се въртите.

Лекотата, с която сте започнали да се обръщате, без триене или каквото и да е усещане за собствено тегло, ще бъде знак за вас, че сте постигнали успех при отделянето. Когато това стане, започнете бавно да се преобръщате, докато почувствате, че сте се придвижили на 180° (тоест обърнали сте се лице в лице с физическото си тяло). Необичайно е как бихте разпознали тази поза. Тези 180° представляват просто две обръщания по 90°, което е лесно да се усети и без ориентация.

След като вече сте заели поза на 180° от началното ви положение, престанете да се обръщате просто като помислите за това. Без забавяне започнете да мислите за летене нагоре, отдалечавайки се от физическото тяло. И пак, когато установите вибрационното състояние, този метод със сигурност ще бъде резултатен.

От двете техники за отделяне задължително трябва да опитате най-напред първата. След изпитването и изучаването и на двете, онази, която ви се струва по-лесна, ще бъде и най-често употребяваната от вас.

Местни експерименти и опознаване. Постигнатият успех в процеса на отделянето ще бъде най-показателен за вашата собствена последователност, че оставате в пълен контрол. Единственият възможен начин да го направите е да стоите в непосредствена близост до физическото в началните етапи. Каквото и да чувствате емоционално, винаги се дръжте наблизо до материалното си тяло. Правя това предупреждение не защото знам за някаква опасност, а защото така вие ще поддържате един постепенен темп (степ бай степ) на запознаване и ще чувствате сам за себе си какво се случва. Дивите, неконтролирани пътешествия на този етап могат да доведат до неудобни ситуации и състояния, които биха ви принудили да започнете отново да учите това, което вече сте постигнали. Процесът на умствената аклиматизация ще бъде съвсем различен от всичко, което досега сте преживели. Постепенната адаптация ще увеличи вашето самочувствие и ще ви помогне да бъдете напълно откровен със себе си.

В този момент принципното упражнение е да се върнете. Бъдете винаги на не повече от метър разстояние от физическото си тяло. Въобще недейте да правите опит да се движите свободно по-далече. Откъде ще разберете колко сте далече? Отново това е нещо, което сам усещате. Виждането ви сега е равно на нула. Принудете се да не отваряте очи дори и за миг, нека си останат затворени. Стойте близо до физическото. Когато мозъкът знае това, той ще ви задържа в необходимата област.

През следващите три-четири упражнения не правете нищо друго, освен да „излизате“ и се връщате обратно във физическото. За да се върнете при тези условия, просто „помислете“, че сте обратно във физическото, и ще се върнете. Ако сте използвали първия метод на отделяне, реинтеграцията е относително проста. Веднъж след като вече сте се настанили на точното място в тялото си, ще бъдете в състояние да движите всяка частица от физическото си тяло и да активизирате някое или всичките от сетивата си. Всеки път, щом се върнете обратно, веднага отворете физическите си очи и седнете физически в леглото, за да сте напълно сигурни, че сте се „върнали изцяло“. Това е, за да си подсигурите ориентацията, да си внушите увереност, че можете да се връщате по собствено желание и най-важното — да уверите сами себе си в непрекъснатия контакт с материалния свят, към който сега принадлежите. Каквото и да вярвате, това уверение е най-необходимото нещо.

Ако сте приложили метода на ротацията, бавно се върнете назад към физическото, отново чрез мислене за връщането, и когато усетите, че сте направили пълен контакт, започнете обратното си завъртане на 180 градуса, за да се съедините с физическото. Няма никакво значение дали ще се въртите в същата посока или ще се върнете в обратната на тази, която ви е помогнала да се отделите.

И при двете техники има едно съвсем леко, като пощипване, разтърсване, когато отново сте в пълна връзка с физическото. Трудно ми е да ви опиша абсолютно точно това усещане, но вие сами ще го разпознаете. Винаги изчаквайте малко, преди да седнете в леглото, след завръщането, преди всичко за да отстраните всяко възможно затруднение. Сами си дайте възможност за възстановяване и привикване с физическата среда. Физическото действие на сядането е това, което доказва връзката с материалното съвсем демонстративно. Вие ще знаете, че съвсем съзнателно и по своя воля можете да извършвате физически движения, разнообразени с опити в нематериалната среда, и по време на целия този процес ще притежавате съвсем съзнателно усещане за всичко.

Ще сте извършили целия цикъл, когато сте в състояние да се отделите от физическото, после да се върнете, да седнете и видите колко време е продължило всичко, и веднага пак да се отделите и да се върнете обратно към физическото, без каквато и да е загуба на съзнателна връзка. Отбелязването на показанието на часовника ще ви помогне за това.

Следващата стъпка при опознаването е да се отделите на малко по-далечно разстояние, прилагайки същата процедура. Всяко разстояние, чак до три метра отдалеченост от физическото, ще свърши работа. Винаги поддържайте умствена концентрация върху единична цел, без някакви целенасочени мисловни шаблони, особено при тези по-разширени опити. След като привикнете към усещането да сте повече „разделени“, наум си кажете, че можете да виждате. Не мислете за действието по отварянето на очите, защото това би могло да ви върне към физическото и да прекрати вибрационното състояние. Вместо това само мислете, че гледате — и вие наистина ще виждате. Няма да имате усещането за отваряне на очи. Изведнъж тъмнината ще изчезне. Първоначално виждането ви ще бъде неясно, както при полуосветено, замъглено, както при късогледство. В настоящия момент не се знае защо е така, но като привикнете, зрението ви ще се изостри.

Първата гледка на физическото ви тяло, лежащо отдолу, ще бъде обезкуражаваща, ако приложите предишните упражнения. След като останете доволни, че наистина това сте „вие“, лежащи там, визуално проучете стаята от мястото, където се намирате. Наум се придвижете съвсем бавно, но не насилствено, към някоя от посоките. Раздвижете ръка или крак, за да се уверите, че можете да се движите. Преобръщайте се и се запознайте с нови елементи, ако желаете. Но винаги оставайте на необходимото разстояние от физическото.

В този етап е възможно да се изпълните със силни желания, което би могло почти да ви разстрои. Това е и най-големият проблем, който можете да срещнете в този момент. Тези желания, появили се съвсем непреднамерено и неочаквано, са субективни и емоционални. Те могат да потопят дедуктивната мисловна позиция, която така грижливо сте изградили. Най-важното решение е да разберете, че не трябва да ги приемате като зли или погрешни. Те просто си съществуват и вие трябва да се приучите да се справяте с тях. Правилото е да не отхвърляте съществуването на тези желания. Признайте, че те са дълбоко свързани ваши части, които не могат да бъдат отхвърлени чрез „мислене“. Докато не го направите, не бихте могли да ги контролирате.

Тези желания включват свобода (да се наслаждавате на освобождението от материалните ограничения и гравитационния ефект), сексуалните контакти (първо с някого, когото обичате, а после на изцяло сетивно равнище), религиозен екстаз (разнообразен, основан върху силата на условностите от ранното детство). И много други такива могат да се появят при експериментите в необичайни обстоятелства и заобикаляща среда за всеки индивид. Вярата, която трябва да ви крепи, е, че всеки ще има тези субективни стремежи, независимо от най-строгата дисциплина и самоанализи. Това, за което говорим, са онези елементи, много под повърхността на съзнанието, които обхващат вашия собствен фундаментален характер и личност. Както вече бе обяснено по-рано, тези елементи се появяват на повърхността, защото вие вече не сте точно съзнателна, интелектуална личност. Вие може би сте за първи път една безкрайност. Всяка ваша частица трябва да бъде изслушана и взета предвид, когато предприемете някакво действие. Номерът е да запазите съзнателното, онова, което мисли у вас (най-осведоменото от материалния свят) в доминиращо положение. Никак не е лесно.

Ето защо ще се натъкнете на проблеми, ако предприемете отхвърляне на личностното. Вместо това вие трябва да приемете тези понякога изненадващи нагони такива, каквито са — те са част от вас все пак — и да продължите да си гледате работата. Не можете да ги елиминирате, но за момент можете да ги сложите на втори план. Предложете им обещанието за бъдещо изпълнение. Няма да има съпротива. Тези нужди могат да разберат разделението, защото те са били негов предмет, откакто живеете!

След като сте успели разумно да се справите с тези други части от вас и за ваше удовлетворение сам сте си го демонстрирали поне шест-седем пъти в условията на близкото отделяне (в същата стая и на малка височина), вече сте готови за пътешествие на по-далечно разстояние и с по-специфични проучвания. На този етап вие вече сте преодолели всички страхове и предчувствия. Ако обаче не сте се справили с тях, трябва да повторите упражненията, които причиняват страховете, докато познанството и навикът ги прогонят.

Неминуем сигнал за връщане. Както бе отбелязано, страхът от невъзможността за обратно връщане е този, който възпира напускането на тялото. По време на ранните ми експерименти усетих този проблем многократно. За щастие намерих решение, независимо от трудностите, които ми се изпречиха. След грижлив анализ на стотици тестове успях да развия техника на непогрешимостта. Единствената гаранция, която може да се даде, е, че тя при мен продължава безотказно да действа.

Първо, ако срещнете трудности, не изпадайте в паника. Преди всичко запазете вашия рационален мисловен процес. Ужасът само влошава ситуацията. Внушете си тази проста формулировка и я викайте на помощ — връщане към физическото, независимо къде сте се озовали, мислете за физическото си тяло. Наум започнете да движите някоя част от материалното си тяло. Раздвижете пръст или само върха му. Физически вдишайте дълбоко, отчаяно глътка въздух. Реактивирайте вашите пет сетива или което и да е от тях. Раздвижете челюстта си. Изплезете си езика. Всяко действие, което може да включи физическо движение или употребата на физическа енергия, ще свърши работа. Ако първоначално някое не задейства, опитайте друго. Безспорно някое такова мисловно действие ще ви върне към материалното. Въпросът е само кое от тях ви върши най-добра работа.

Когато тази техника се приложи, обратното връщане е мигновено. То е комбинация от автоматичен визьор за посоката и ракетна струя. Обратното съединяване е мигновено, когато се използва това. Мигновеното връщане обаче елиминира силата на вашия избор или желание. След като започне вече да действа, не можете да го спрете. Ще се върнете във физическото без каквато и да е възможност да разберете какво става и по какъв начин. Затова трябва да го възприемем като резервна мярка в случай на опасност, а не като някаква забележителна стъпка във вашата методология.

При обикновени условия вие трябва да мислите или да усещате посоката или мястото на вашето физическо тяло. След това без бързане, съвсем спокойно и по свое желание, започнете да се връщате.

Механизмите на движението. Сега вече сте наясно с правилните пътища за контролиране, включително сигнала за връщане в случай на опасност. Готови сте за най-важната от всички стъпки: „да отидете“ на далечно разстояние и да се върнете. Определено не е препоръчително нетърпеливо да започвате този експеримент, преди да сте извършили многократно предишните упражнения и да успеете съвсем безпрепятствено да се справяте с тях. Възможно е и при предишните опити съвсем непреднамерено да сте отишли до някое далечно място. Ако случаят е именно такъв, сами ще признаете голямото значение да се следва точната процедура.

Първо отделете „целта си“. Запомнете правилото: трябва да отидете при личност, а не на място. По-късно и това ще бъде възможно да се постигне, ако сте дълбоко емоционално свързан с мястото. До днес обаче експериментите са показали твърде слаб успех по тази линия. Възможно е това да се дължи и на личните качества на писателя.

Изберете човека (жив), когото желаете да посетите. Нека това бъде някой, когото познавате съвсем добре. Не му съобщавайте, че експериментирате. Това е най-важното, за да не се получи някакво предложение от негова или нейна страна. Направете избора си, преди да сте навлезли във вибрационното състояние, а също и преди да започне процесът на отпускането.

Установете релаксацията и вибрационното състояние. Използвайте предпочитания от вас метод за отделяне. Отидете на близко разстояние, два до два и половина метра от тялото си. Докато още сте в „тъмнината“, внимателно „помислете“ за човека, когото имате намерение да посетите. Мислете не само за името му, но и за неговия характер и личностни качества като човек. Не правете опити да го видите като физическо същество, защото именно отражението на интимната му същност е това, което ще ви привлече повече, отколкото физическата му външност.

Докато мислите по този образец, превъртете се бавно на 360°. Някъде по кръга ще „усетите“ правилната посока. То е нещо интуитивно, една сигурност, която нежно ви привлича като слаб магнит. Дори тогава можете да направите проверка, за да се уверите. Преминете през тази точка при въртенето и отново се върнете към нея. Пак ще я почувствате много силно. Спрете се с лице към посоката. Помислете, че вече имате видимост и ще започнете да гледате.

За да можете да направите движение в избраната от вас посока, употребете цялостната версия на „удължаването“ на Второто тяло, каквото вече сте практикували при първото упражнение с ръка и рамо. Най-лесният начин е да поставите нематериалните си ръце над главата си, като палците ви са събрани един до друг, сякаш плувец ще се гмурне във водата. С ръце в това положение помислете за човека, когото ще посетите, и протегнете тяло в тази посока. Можете да се движите бавно или бързо, в зависимост от силата на протягането ви. Колкото по-силно „се протегнете“, толкова по-бързо ще се движите. Когато стигнете желаното от вас място, автоматично ще спрете протягането, без да си давате сметка за това.

При връщането приложете подобен метод. Помислете за физическото си тяло, излезте и се протегнете. Ще се върнете незабавно. Обикновено нищо друго не се изисква. Има някои твърдения относно държането на ръцете като при гмуркане. По начало се приема, че тази позиция ще прокара пътя или ще отстрани всякакви неочаквани предмети. Убеден съм, че протягането помага много повече, отколкото ръцете да се държат отстрани.

Ето, вече знаете всичко. Гореспоменатото може и да изглежда твърде ритуално, но не е предназначено за това. Възможно е то да не е по-добро от магическата формула на Средновековието. И до днес не се знае защо тази техника върши работа. Вероятно през следващите години заинтересувани физици, химици, невролози и други учени ще разработят подходящи теории, пасващи на действието. Ако достатъчно много хора поемат отговорността да изучат феномена по емпиричен път, нищо чудно да се появи нова наука.

В настоящия момент границите могат да изчезнат и за вас, ако съберете достатъчно кураж и търпение. Единственият начин да възприемете и опознаете тази необятна реалност е да я преживеете вие самите.

Желая ви успех!