Ан Болтън
Франк (6)

6

На следващото утро Дан закара Франк на летището. Нощта бе истинско фиаско. По всякакъв начин се опита да убеди Джинджър, че си принадлежат. Уверяваше я настойчиво, после се любиха, но не буйно и страстно както друг път. Джинджър бе опната струна в ръцете му, а когато той се опита да обсипе цялото й тяло с целувки, за да й достави най-висша наслада, тя го отблъсна от себе си.

— Престани, Франк! Не искам да бъда зависима от теб. Не и по този начин — каза тя. — Ти ще се върнеш в Ню Йорк, а аз ще остана тук. Бих искала да продължа да живея нормално, а не да се разкъсвам от копнеж по теб.

Опита се да я убеди в любовта си, но нищо не помогна. Накрая се прибра в стаята си. Дали искаше или не, но трябваше да забрави прекрасните дни, прекарани с Джинджър. Тази жена наистина не можеше да бъде накарана да прави това, което не желае и не й е приятно. Баща й бе напълно прав.

Отлетя за Ню Йорк. Не му се случваше често да прекарва отпуската си там.

Още в понеделник почука на вратата на Вездесъщия. Даже Макгавърн се сащиса, когато видя репортер №1 да влиза в кабинета му.

— Вече сте се върнал? Очаквах ви чак в сряда.

Без да чака покана, Франк се настани в едно от креслата.

— Какво е това? — попита шефът и посочи лявата ръка на Франк, която все още беше превързана.

— Рана — отвърна му лаконично.

— Така ли? Аз пък си помислих, че е някаква нова мода. И как се сдобихте с нея?

— Случи се, докато цепех дърва.

— Докато цепехте дърва ли?! Да не би да сте решил в бъдеще да изкарвате прехраната си като дървар?

— Възможно е — отвърна Франк. Не бе мислил върху възможността да работи в горите на Върмонт. Как не бе му хрумнало?

— Здрав ли сте, Франк?

В гласа на шефа се чувстваше лека подигравка и открит интерес. Явно, че с репортера му бе настъпила някаква промяна. От една страна — загорял и отпочинал, но от друга — не можеше да не забележи странния блясък в очите му.

— Какво стана с репортажа за Камерон? — Макгавърн се въздържа да го пита за лични неща.

— Не знам. Ще трябва да изчакаме до сряда. Том е заснел две-три ролки — отвърна Франк така, като че ли цялата работа въобще не го засягаше.

— А вие какво имате? Предполагам, че сте направил записи!

— Имам някои неща. Но нищо подредено. Преди всичко фрагменти, впечатления от прекрасната местност и от хората — отвърна Франк.

— И за три седмици това е всичко? Няколко фрагмента? Франк, та вие не сте начинаещ! Знаете как трябва да се подходи! — ядоса се главният редактор.

— В общи линии, да! — отвърна Франк. — Но този път бе съвсем различно.

Макгавърн изруга.

— До сряда не искам да ви виждам тук. Очаквам да дойдете с готов репортаж. Ако не ми го донесете, можете да се считате за уволнен.

Без дума да каже, Франк стана. Сам се учудваше на безразличието си, но му бе все едно какво казва, мисли или върши Макгавърн. Може би шефът сам щеше да вземе решението вместо него.

Напусна кабинета му и отиде в своя. Без настроение разрови пощата, ядоса се на тъпите коментари на колегите си, които му подмятаха, че се е превърнал в горски дух. Накрая се обади на Сюзан Хейс.

— Ало, Сю, аз съм, Франк.

— Франк? Каква изненада. Не вярвах, че пак ще те чуя.

Наистина, откакто преди три месеца се разделиха, не й се бе обаждал. Връзката им започна бурно, трая половин година и пресекна, отшумя. Когато почувства скука и откри, че тя въпреки отношенията им поддържа и други познанства с мъже, се оттегли.

— И защо да не ти се обадя? Ние не сме врагове — каза той с надежда, че няма да му откаже среща. — Искаш ли да вечеряме заедно? Може би в китайския ресторант?

— Защо не? Но не днес. За тази вечер вече имам нещо предвид — отвърна тя.

Това му беше познато.

— Не е задължително да е днес. Помисли кога би имала време. Знаеш къде да ме намериш — унило каза той и затвори.

Ударите върху самочувствието му на мъж се сипеха един след друг. Явно златното време, когато въртеше на пръста си всяка жена, която си пожелаеше, бе вече отминало.

 

 

Джинджър също не бе на себе си, откакто Франк си замина, но не си го признаваше. Напротив — правеше всичко възможно, за да прикрие състоянието си.

Едва беше заминал и вече й липсваше всяка минута.

Работата не й доставяше същото удоволствие. Без охота лекуваше дребните животни, а когато обикаляше фермите в околността, за да преглежда коне и говеда, вършеше задълженията си, без да разговаря надълго и нашироко с фермерите както преди.

— Джинджър, толкова си бледа — установи баща й.

Беше вторник. Утре, рано сутринта, Том и Джанет също щяха да напуснат къщата. Всички тъгуваха, но никой не се издаваше.

— Имам главоболие — отвърна Джинджър.

— Тогава трябва да предприемете нещо — каза Натан.

— Ще мине. По-късно ще полегна за един час — успокои го тя.

Натан се досещаше на какво се дължи главоболието й.

— Преди малко се обади Франк. Искаше да се увери дали утре ще бъдете в Ню Йорк — обърна се той към Том.

— Пита ли за мен? — попита напрегнато Джинджър.

Погледите на всички бяха вперени в Натан.

— Пита. И аз му казах, че не се чувстваш особено добре.

— Как можа да направиш това, татко! Добре съм! Дори се чувствам отлично! — раздразнено извика тя.

— Не ми се вярва — намеси се Том. — Яденето не е така вкусно както преди.

Наистина, в последно време Джинджър нямаше настроение да готви и затова отваряше разни консерви, които само притопляше. Това бе новост за къщата, в която здравословната храна бе на почит. Освен това бе сезонът на плодовете и зеленчуците, които в двора бяха в изобилие.

— Съжалявам, но имах много работа в последно време — направи опит да се оправдае за това, че днес отново им бе предложила консерви с месо.

— Не намирам нищо лошо в това. Аз обичам месо от консерва — каза Джанет в нейна защита.

Двете толкова различни по характер жени бяха започнали да се разбират добре.

— Благодаря за съчувствието, Джанет — отвърна Джинджър и стана.

За нейна голяма изненада Джанет предложи да измие чиниите, за да може тя да си почине. Джинджър прие с благодарност. След това се оттегли в стаята си и си легна.

Откакто Франк си замина, не бе сменяла бельото и когато лицето й потъна във възглавницата, долови мириса на тялото му. С неохота си призна, че копнежът й по Франк ставаше все по-силен. Липсваше й във всичко, особено в леглото, където нощи наред се бяха наслаждавали на взаимна любов, а през деня й липсваха дългите и интересни разговори. Все още смяташе, че във Върмонт би могла да живее по-добре, отколкото в Ню Йорк. Почувства, че няма да може още дълго да сдържа сълзите си. Направи това, което винаги й помагаше в подобни ситуации. Застана под леденостудения душ и главата й отново се проясни.

По-късно се обади на доктор Балтимор. Младият ветеринар я бе замествал вече няколко пъти. И сега я увери, че от понеделник ще изпълнява задълженията й. Той делеше кабинет със свой колега, който можеше да се справи сам няколко дни.

— Тогава до понеделник. Ще се видим още веднъж, преди да отлетя — каза Джинджър по телефона. След това замислено остави слушалката.

Трябва да отлети за Ню Йорк. Така както вървяха нещата, нямаше да може да се успокои. Не виждаше смисъл отношенията им да продължават по този начин.

 

 

В сряда Франк седеше в залата за обработка на филми в студиото и се занимаваше с материала, който му даде Том след завръщането си в Ню Йорк.

— В стила на Том — си каза Франк, когато на монитора се заниза дълга поредица от пейзажи.

Филмът, който бе проследил до този момент, можеше да послужи по-скоро за репортаж, разказващ за езерата на Върмонт.

Най-сетне Натан се появи в кадър. Том много вярно бе уловил атмосферата на кабинета му.

Нетърпеливо сменяше кадрите. Най-сетне. Сцената, когато Джинджър бие инжекция на болното прасе, Франк застопори образа и приближи лицето й. Така големите зелени очи гледаха право към камерата.

Видя блясъка на русата й коса и си спомни какво почувства в този момент. На екрана Джинджър изглеждаше дори по-красива, отколкото бе в действителност. Повече не можа да гледа.

В този момент вратата се отвори и влезе Макгавърн.

— Чух какво сте записал на магнетофона. Искам да се запозная с жената, която така ви е завъртяла ума — каза той и седна. — Хайде, пуснете лентата.

Противно на волята си Франк се подчини. Джинджър бе коленичила, стиснала здраво в силните си ръце дърпащото се животно. Не искаше да гледа. Екранът бе толкова голям, че тя бе почти в естествения си ръст.

— Не е лошо. Имам предвид жената. А сцената с прасето би била добро начало на репортажа — каза Макгавърн.

— Това бе в момента на нашето пристигане — обясни Франк, като се опита гласът му да прозвучи нормално.

— Момичето е доста привлекателно — повтори редакторът. — А какво още имате?

Франк пусна филма нататък. Виждаше се Джанет, която с поглед изпиваше огромния Дан, а също така и блесналото на слънцето сребро на езерото, гори и пак гори. Когато Макгавърн вече се пукаше от яд, се появи Натан зад бюрото си, пишещ някакъв текст. После ролката свърши.

— Е, и това ли е всичко? — извика шефът.

— Не. Има още три ролки, но няма да видите нещо по-различно — отвърна Франк. Знаеше какво изпитваше Том, докато заснемаше тези моменти. Бе толкова въодушевен от изумителните природни пейзажи, че нищо не бе в състояние да го накара постоянно да снима Камерон.

— Може би трябва да направим филм за очарованието на Върмонт! И как си представяте всичко? — Гласът на Макгавърн ставаше все по-сърдит.

— Не е необходимо да правим филм. Или поне не за Натан Камерон и дъщеря му. И двамата не са очаровани от тази идея. Живеят толкова уединено, че ще е неудобно да вадим на показ тяхната самота.

Това бе ново в професионалните виждания на Франк. Досега нямаше скрупули, дори когато в интервю разпитваше партньорите си за най-интимните им привички.

— Не можем да се откажем от филма, само защото вие сте хлътнал по дъщерята на Камерон! Трябва да направите нещо от този безкраен материал, все ми е едно как ще стане това. Ако не успеете, значи сте сбъркал професията си! — диво изкрещя Макгавърн. — Искам филм за Натан Камерон. И вие ще го направите! Дори ако трябва да отидете пак във Върмонт! Но този път със съзнанието, че трябва да вършите работа. Все още по договор сте в това студио. А получавате и значително възнаграждение.

Франк за момент се изкуши да му каже какво мисли за него, студиото му и въобще за професията си. Но се сети, че ако отиде пак, ще може да види Джинджър.

— Добре, заемам се със задачата. И без това времето във Върмонт ще ми се счита за отпуск — заяви накрая.

— Да, но преди това ще направите друго. Този уикенд ще идете на концерта на Карлос Сантана в Сентръл парк. Поне в него няма да се влюбите. След концерта очаквам филм, който отговаря на репортер от вашата величина. А в понеделник ще отлетите отново за Върмонт. И този път ще вземете със себе си друг оператор. Някой, който да може да различи дърво от писател!

С тези думи Макгавърн напусна залата.

Франк се замисли как да уведоми Том и Джанет, че ще лети без тях. След това се замисли над чувствата си, които изпитваше към Върмонт и към някои хора там.