Николай Теллалов
Пълноземие (48)

1.

Книжарницата бе лепната на фасадата на небостъргача-колона като някакъв модерен фенер. Висяща алея с чемшир и акация вместо парапети водеше към витрините на магазинчето. Половината от плочките на пътеката бяха прозрачни и напомняха за двайсететажната височина над нулевото градско равнище.

До вратата стояха рокан-терминали. Подът бе застлан със старовремска тъкана черга. В големи саксии се поклащаха палми и фикуси. Беше тихо и миришеше на хартия и печатарско мастило.

Продавачката ослепително му се усмихна и стори плавен жест с ръка: заповядайте.

Клавиатурата на рокана бе същата като при лунните компютри. Имаше повече математически символи, буквеният блок — трифункционален и разделен на две половини от вертикален ред специални клавиши. По екрана сменяше цветове реклама на нов модел радиокнига-библиотека с абонаментна карта за достъп.

УНИВЕРСИТЕТИТѢ ПО БАЛКАНИСТИКА НА ПОЛУОСТРОВА ПРОДЪЛЖАВАТЪ ИЗДАВАНЕТО НА МНОГОТОМНА ЛѢТОПИСНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ — гласеше друг монитор.

„Да не забравяме и срамнитѣ си страници, защото славното по-лесно се помни“ — светеше сентенция над раздела за исторически публикации.

Радослав тръгна покрай рафтовете. Афиши на издателства и портрети на писатели красяха междините.

Емилъ Морисъ^[1], „Мемоари“

„Кой и защо премахна Хана Райчь“^[2]

Хансъ-Йоахимъ Марсей. Поредица „Асоветѣ на Луфтваффе“

„Фолксгерихтъ^[3]: Страшни времена“

„Endlösung 2 — трагедията на немцитѣ-мишлинге“^[4]

„Хроники отъ Пльотцензее“^[5]

„МАЛАХИМЪ^[6] — еврейскиятъ геноцидъ“, том ХIV

„Зараснала въ сърцето рана. Пълна хроника на 1923 година“, том 2

„Медитация и упражнения за хомеостаза“

Съвсем автоматично Дичо обърна последната книга. На задната й корица стоеше цена 12,00 лв и допълнение със ситни буквички: „За студенти и ученици — 9,22 лв; благотворителна 14,88 лв“. Той провери и други книги. Бяха по-евтини от „Медитацията“ и на всички бе отбелязана цена с плюс-минус около двайсет и пет процента отстъпка или надценка.

Хмък.

Тук определено нямаше такъв каламбур за лошия късмет, при който от тотото на Съдбата всеки роден между Дунава и Тракия първо е ударил девет милиона от пет милиарда, а после от хиляда и триста — последните 45.

Вървеше край редиците и лекичко докосваше кориците.

„Теория на морала и етиката“, „Качествен математически анализ“, „Допълнение към теорията на Алберт Айнщайн (ФМИ при БАН)“, „Филология за математици“, „Инженерна естетика“…

Заинтригува го „Трактатъ по кентавристика — тънката структура на парадокситѣ или Съчетание на несъчетаемото“. На първата страница имаше неразбираемо мото, навярно на латински: Ridendo dicere severum.^[7] Издателство СУ „Св. Климентъ Охридски“…

Бе готов да отскочи до някой банков автомат и да влезе пак в книжарницата с товарно такси.

Класически, познати му автори и съвсем нови имена. Немски, френски, английски, руски, сръбски, гръцки книги. Двуезични сборници поезия, проза, „Хитъръ Петъръ и Настрадинъ-ходжа“ в текстови колони на български и турски. Дисплей-албуми с дигитални репродукции от платна на живописци. Инфодискове за четене през рокан. Ярки весели корици и строги томове.

[Приемаме порѫчки за изнамиране на антикварни издания]

Стигна до детските приказки. Български, балкански, световни… Гимназиални помагала… Хм, какъв е този „Учебникъ по приятелство за подготвително отдѣление“?

Радослав зашумоля със страниците.

„България нѣма врагове. За насъ сѫществуватъ приятели, сѫществуватъ партньори. Онѣзи, които не сѫ от тѣх, за насъ сѫ празна нула.“

„Българитѣ следва да знаятъ освенъ единъ-два отъ свѣтовнитѣ езици и всички комшийски. Българинъ значи знаещъ и уважаванъ човѣк, само такива ви искамъ!“

Царица-майка Велемира

… песнички, поговорки, приказки и есета с историческа тематика. Всичко в успоредни колони на балкански езици.

Мама му стара…

Осъзна, че е дошъл тук не просто от любов към книгите или поради любопитство какво четат хората в това време… време-пространство. Търсеше причината за разликата между своята вселена и тази.

Върна се назад.

Отвори „Оксфордски актуаленъ речник-енциклопедия, хроника: 1900 — лѣто 2036“.

Преди да го зачете, за което си пое дълбоко въздух, Радослав се огледа и се настани в коженото кресло до рокан-терминала.

Е, готов ли съм? Ъ?

Без да иска, първо попадна на:

„Исландия — най-защитеното късче от нашата планета — ревниво пазена от Великите сили по суша, море, откъм въздушното и космическото пространство заради щаб-квартирата на ОН в Рейкявик. Малкото градче придобива медийното си название Столица на света след кошмара от 2005 година, а именно Женевското клане …“

„… жертви на атентат с фосфинови бомби стават мнозина известни личности от световния политически и държавен елит, събрани да обсъдят спешни стабилизационни мерки за преодоляване на озоновата катастрофа, която предизвиква нечувана глобална криза и изостряне на вътрешните и външнополитическите отношения …“

„И досега на широката общественост не са известни истинските подбудители на терористичния акт на хилядолетието, макар непосредствените изпълнители да са установени …“

„Тази голяма трагедия би могла да има и по-мащабни, непредвидими последици, ако беше постигнала докрай целта си — физическо отстраняване на световните лидери и влиятелни хора, но действията на атентаторите бяха осуетени от смелата намеса на шепа български почетни гвардейци, предвождани от младата си царица, която сега е една от най-прочутите жени в света …“

„… ВАРАН-ВИТЯК: обвити в булото на секретност, граничеща с мистична тайнственост специални части… командосите стряскат и без това неспокойния сън на всички терористи по света. Наред с ударните групи на израелската МОСАД и иудейските Айн ефес^[8], британската МИ–6, американското ЦРУ, руската Внешняя охранка и един за щастие вече призрак от миналото — Ягдтфербиндер^[9], те са смятани за…“

Добре, добре, много интересно, обаче къде е… а. Май намерих…

„Лео Троцки (Л. Д. Бронщейн): болшевишки вожд на Червената руска съветска република. Крайните му мерки за установяване на ултралява пролетарска диктатура посредством масов терор отблъсват широките селячески маси. За съжаление прагматиците на руската революция, като нейният вдъхновител Владимир Улянов-Ленин и потенциалният му приемник Йосиф Джугашвили-Сталин, поради лошо стечение на обстоятелствата не са в състояние да поемат властта (Улянов загива малко преди октомврийския преврат от 1917 г. при влаково крушение, но според други мнения е бил убит от германците; Сталин е премахнат от шефа на съветската тайна полиция (ЧК) Феликс Дзержински). Проваля се социален експеримент с интересни изгледи за бъдещето на човечеството.“

Ха-ха. Добре, че хабер си нямате от интересните изгледи. Я по-нататък…

„Контрареволюционната белогвардейска реакция, съчетана със засилване на антисемитски настроения сред населението, се разправя жестоко със… Общият спад на антиколониалните движения четиридесет години по-късно е последният отзвук на провала на Съветската…“

Радослав трескаво прелисти страниците.

Като че ли след 1924 година историческите събития текат известно време без съществени промени — през 1932-а Хитлер печели избори. Втората световна… Мирът… През седемдесетте години във фашистко-нацистка Европа настъпило първото разведряване — Видерштанд^[10] на немските дисиденти постепенно прераснал в по-активна позиция за промяна, Ферендерунг. И затова през деветдесетте германците тихомълком започват да се денацифицират отгоре. Отказват се от гляйхшалтунг^[11], изхвърлят свастиката, преименуват НСДАП в ДФП^[12], която се разцепва на крила и перца, започват да строят „нацизъм с човешко лице“…

… а после шписсерите^[13] съвсем катурват системата и страната навлиза в епоха на относителна нестабилност, губи Австрия… Егати!!! Вторият президент на възстановената Австрийска република е бил и понастоящем е… Арнолд Шварценегер. Язък за екшъните му — останали са незаснети!

Дичо потисна истерични изблици смях. Въпреки това не се сдържа и изсумтя. Книжарката учудено го погледна. Сетне някой от купувачите я повика за съвет и момичето изпърха към лавиците в дъното на магазина.

Младият мъж изпрати продавачката с поглед. Сърцето му ненадейно се сви. Във времето и вселената, които помнеше като свои, бе пълно с такива момичета — стройнички, дългокраки, радващи окото с младостта си като ярки цветя сред сивотата на бетонно-панелните джунгли. Всяка една му приличаше на Верена… Колко ли от тях — красотата и очарованието на тази страна — носеха от змейската слънчева кръв… колко от тях, също подобно на дръзналите да поникнат в сивите социалистически жилищни комплекси цветя, биваха стъпквани, късани, обиждани и унижавани поради същата причина, заради която би трябвало да милеят над тях — хубостта им. Навярно ТУК не беше съвсем същото. Тази отвъдна България бе по-съвършена от родината на Радослав. И точно заради това — болезнено далечна, почти чужда… защото не бе наистина негова…

Отново се обади мигрената. Той внимателно затвори томчето и го върна на място. Чак сега съзря в дъното на книжарницата две големи стенни карти.

Едната бе световна. Океаните сивееха, континентите приличаха на цветни лехи.

Другата — карта на България. Пак просто „България“, без заклинателни допълнения като „република“ или „монархия“.

Световната имаше непривична проекция, при която Антарктида се виждаше цялата. Върху белотата на южния континент пъстрееха цветни геометрични петънца и оградени със синьо зони. Сред така обозначените колонии Дичо веднага обърна внимание на опиращото с острия си ъгъл почти в полюса тънко смарагдово резенче с надпис отстрани „Тангракан“. Същият изумруден цвят носеше на картата България. Най-голямата изненада беше Африка, с поне два пъти повече държави, отколкото Радослав помнеше от атласите, повечето от тях маркирани с цветовете на Англия, Франция, тук-таме Германия. Но като че ли най-многобройни на Черния континент бяха зоните-протекторати на Обществото на народите. Суверенните страни представляваха повече от скромно малцинство.

В същото положение се намираше Азия — но там се прибавяха багрите на Япония, САЩ и Руската империя. Освен Туркестан и някак поокълцания Иран — впрочем пишеше „Персия“ — всички други, ако не го подвеждаше паметта, бяха разделени на по няколко нови държави. На мястото на Китай се мъдреха Манчо-Куо, КНР и Тибет — само КНР с цвета на независимостта.

„Разделяй и владей!“ — досети се Дичо.

Виж, Америките като че ли оставаха същите… е, може би Мексико беше поизсъхнала откъм север и Панама бе посочена като протекторат на Антанта. Затова пък няколко пристанища в Аржентина и Бразилия бяха белязани с цвета на Райха.

В Европа положението също не изглеждаше да е драстично променено. Нещо беше отхапало ивица от изтока на Франция, смалена бе Чехия, Полша бе станала по-стройна от запад и изток, но пък състоеше в уния със Западно-Украинската република. Словакия изглеждаше глътната от Русия, докато на Балканите… Със смесени чувства младият мъж изучаваше границите на отвъдната си родина. Е, да, щом в Европа съществува Райх, защо да не изглежда така… Смущаваха обаче някои области, където зеленото на България се смесваше на ивици с цветовете на комшиите — край устието на Дунава, около Ниш, Солунско-Кавала и Одрин. Част от зоната на Босфора бе оградена с гранична линия и се водеше „Константинополь — русский мандат до 2045 г.“.

Извърна взор към по-подробната карта и двете вставки отдолу привлякоха вниманието му. Едната предлагаше схема, където ледниковият слой бе изобразен прозрачен, а в него се изгърчваха тунелите между антарктическите паланки. Радослав прочете:

АНТАРКТИЧЕСКИ ЗЕМИ ТАНГРАКАНЪ.

ПЛОЩЬ 279 000 кв. км. НАСЕЛЕНИЕ 2 087 000 души.

Ето значи къде раснела Пресияновата Калина… До Тангракан имаше още няколко града — Свети Савско, Орфеос, Нови Цариград… На другата вмъкната карта теренът бе циментовосив, разяден като от едра шарка и пронизан от ярки, почти светещи линии, които бележеха тръбните градове и възлите със стартодруми:

САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ЛУННА ПРОВИНЦИЯ АВИТОХОЛЪ.

ПОСТОЯННО ЖИВУЩИ 19 705 семейства.

ОБЩЪ ПЕРСОНАЛЪ 94 000.

КАПАЦИТЕТЪ 3 000 000 души.

Отъ възелъ Nо1: БѢЛО (Лѣвскиград) Земята се вижда 16° надъ западъ-югозападния хоризонтъ.

Може би случайно точно под картата стоеше малък телескоп. Рекламата твърдеше, че бил прекрасен подарък за ученолюбиви момчета и момичета (и техните родители), които искат с очите си да наблюдават лазерния фар на база „Паисий“, сигналите му „бяло-зелено-червено“ в някоя безоблачна нощ, когато месечината е в подходяща фаза.

„Ето това е!“ — рече си Радослав. Изпитваше умора.

— Господине — беше момичето-продавачка, — добре ли се чувствате?

— Да… защо?

— Но вие… плачете…

— Ъ? Ами!… Сълзят ми очите. Преуморих ги — Радослав побърза да скрие лицето си зад тъмните очила.

— Ще желаете ли нещо? Избрахте ли?

— Не… навярно някой… друг път. Благодаря ви. Много сте любезна.

— Заповядайте по всяко време. Довиждане…