Николай Теллалов
Пълноземие (28)

1.

— Ваше Величество, редовният доклад от Генщаба е на разположение в рокан-терминала. Има и запечатан плик към доклада от ставката на ВАРАН… Заповядайте. Сведенията за въоръжените сили, моля… Дописка на службата за далечно биосканиране…

— Бъди тъй добър, прочети я, ако обичаш.

— Рапортът гласи: витолокаторите на спътник пет-седем-шест засичат три нови въоръжени бази. Едната е разпозната като тренировъчен лагер на нелегалната армия „Герника“^[2], втората е в район Изток-осемнайсет… пропускам точните координати, Ваше Величество… Принадлежи на терористичната групировка „Ал Джихад“. Там са струпани големи сили злосторници. Аналитиците са сигурни, че последните зверства в Емирата са тяхно дело. Третата… отново Карибско море и определено става дума за търговци на роби. В момента там държат над триста отвлечени. Щабът посочва възможност за удар по цели номер две и три. Хакерите към Министерството на войната имат в наличност дешифрирани кодове на четири автоматични бойни спътника — два американски, един руски и един европейски. На нула три часа четирийсет и една минути Балканско време един от тях ще е над базата в Изток-осемнайсет.

— Унищожете я. Какви могат да бъдат последиците за района?

— Вторична радиация под средна степен…

— Приемливо.

— Ваше Величество, дали не ще е по-добре да уведомим емирците сами да се справят? След малко повече от час същият сателит може да ни послужи за заградителен огън в Централна Африка, където очакваме настъпление на християнски фундаменталисти срещу бежанските мюсюлмански лагери и стойбищата на пустинните племена.

— Добре, бива и според съвета ви. Сторете го. Ами карибската база?

— Довечера ще е в обсег на преминаваща автоматична американска „Немезида“ с гамалазерна бомба на борда. Системите й всеки момент могат да бъдат взети под наш контрол.

— Първом пратете крило специални части ВАРАН, нека избави пленените хора. Роботърговците да бъдат избити до един. А щом настъпи часът на „Немезидата“, нея задействайте и ми прехвърлете спусъка на таблото в канцеларията.

— … Таз работа могат я свършат военните. Ако позволите на адютанта си да изкаже скромно мнение, то аз не мисля, че се налага винаги лично да…

— Благодаря ти за загрижеността. Десет минути преди удара очаквам спусъка готов на рокан-терминала си.

— Ммм… слушам, Ваше Величество…

— Да?

— Борбата с търговията на хора е политически въпрос. Не може непрекъснато да запушваме дупките с наказателни мерки. Парите, които наливаме в региона, подхранват корумпирани местни власти, вместо да направят робския труд нерентабилен…

— Засега толкоз. Нямаме възможност да се ангажираме по-отблизо с това бедствие. Посланикът на Балканите получи молбата ми да окаже натиск върху правителствата на карибските държавици. Убедена съм, че ще се справи великолепно, този черногорец знае как да ги наплаши… Да, след Месечината това ще ни е първата грижа. Ще поставим въпроса за обсъждане в Съвета за сигурност. А засега, няма как, ще размахваме сабя и ще жънем глави. Много правилно се изразихте — запушваме дупки… инак ще потъне гемията… Така, относно „Герника“. Нека в емисията на радио „България“ излъчат като мое лично становище недоволство от неотстъпчивостта им. Акциите им, нека и безкръвни да са, ала създават напрежение, рушат материални ценности и не оставят на Клуба на държавите-посреднички моралното право да подкрепи каузите на движението… Оформете го възможно по-кратко.

— Преуморявате се, Ваше Величество.

— … Любезен и мил сте, както винаги. Ала миналата Задушница отново не намерихте време за покойната си съпруга.

— … Прехвърляхме провизии в Индокитай, район четири… Ще ми прости Господ, Ваше Величество. Мислим за живите, които са гладни и се бунтуват.

— Ами тогава не ми напомняйте, че се преуморявам. Щом ще мислим за живите, вие също сте жив. И имате нужда от хубава почивка. Дали не са ръждясали алпенщокът и куките за катерене, скъпи ми адютанте?

— О, не, разбира се, как може…

— Помисли за това още тези дни. Нека сега се върнем към задълженията си. Месечината. Какво ново?

— От възел Коперник малко след 11 часа балканско време е стартирал автоматичен транспортен контейнер, тип куриер, междинен клас. Според последните му корекции той лети за Охридското езеро.

— Бомба?

— Съвсем не, Ваше Величество. Малко подир изстрелването на снаряда от Корпуса на ОН са предприели действия за прехващане. Апаратът е маневрирал и е отделил трюмната си част. Дежурният ясновидец на биоскенерите е убеден, че в капсулата има български екипаж, двама души.

— Разпознати ли са?

— Операторът твърди, че в снаряда има един наш войник, към момента още сравняват по атласите на аурите за по-точна информация. Другият… другият е объркал специалистите, Ваше Величество. Казват, че е невъзможно да бъде идентифициран.

— Нима??

— Вероятно в апарата се намира витяк.

В късата пауза адютантът усеща неподвижните погледи от портретите в кабинета — канове и царе, монаси и мъченици, революционери и поети.

— Така ли…?

— Командването на войските за специални операции ВАРАН отрича. Лично се свързах одеве с всички отпускари, дори получих рапорт от боец Пурпурно-бяло-зелено, че категорично не е бил на Луната.

— Това ще проверя лично. … Хакерите от България-орбита — успяха ли да установят контрол над електронните системи на апарата?

— Екипажът е повредил радиотелеметричните приемници, Ваше Величество. Няма физически достъп до управлението на лунснаряда.

— Умно… Браво. Които и да са, заслужават златни кръстове за храброст. Наблюдавайте апарата. Осигурете му коридор за приводняване. Продължете, моля.

— Подробностите за бойните действия на Луната са в терминала. Положението е… тежко. Менталограмите се губят във фон от смъртен страх и други отрицателни емоции. Поради смущения от слънчевата буря и заглушаване на сигналите от страна на Съглашенски спътници не е възстановен и радиоканалът. Оберкомандо дер Раумваффе твърдят, че не могат да ни осигурят връзка с нашите части, сами също били страдали от прекъсване на каналите. Лъжат. Не получаваме дори стеганограми^[3], което е обезпокоително, очевидно германската технология за блокиране на комуникации е отбелязала несподелен с нас напредък. Военният аташе на Японската империя неофициално ми каза, че техни подразделения са блокирани на завзетите миналата седмица позиции. Разузнаването още обработва пакета данни, но хипотезата, че Корпусът пренебрегва задълженията си по мандата, се потвърждава. В дъното отново е обектът „Дункельпринц“ в сектора на циркус 2720. Активността на движение в подстъпите към кратера е изключително висока. Плътно около предполагаемата локализация на обекта обаче, въпреки грамадното за мащабите на Корпуса струпване на бойна техника и жива сила, нищо не помръдва… Не, за съжаление не разполагаме с никаква идея относно този аномален интерес на сините каски към „Принца“. Секретността е непроницаема, Ваше Величество. Лично у мен буди недоумение, защо досега Генералният щаб отказва помощта на разузнавателната група към ВСО ВАРАН…

— … Човешко е да се греши. Най-вече щом стане въпрос за престиж и оценка на собствени сили и възможности. Позицията на военните е разбираема. Ала ще се наложи малко да ги скастря, че спъват работата… Има доста неясноти около проекта „Дункельпринц“. От самото начало не биваше да го пренебрегваме… Да?

Адютантът обръща в папката следващ лист.

— Дотук — пряко по лунната криза, Ваше Величество. … В отговор на заглушаване на сигналите на нашите военни части на Месечината министър-председателят настоява да призовем всички космонавти с българско гражданство към бойкот на орбиталния трафик.

— Рано е. Първо да се консултирам с Върховния съдия… Ще му се обадя. Твърде бърза.

— Сръбското правителство неофициално се интересува дали БНБ и Балканската търговска камара ще поемат гаранциите при евентуални загуби от неустойки по договорите, ако космонавти сръбски граждани подкрепят блокадата…

— Ами защо питат мен? Да говорят с банката! Прощавай, прекъснах те.

— От Будапеща и румънците още нямаме официална реакция, но не се съмняваме в балканската им съпричастност, макар Унгария, при нейното деликатно положение… За тях ще бъде политическо изпитание да застанат зад нас. Колкото до Истанбул, Атина и останалите — те незабавно ще откликнат, макар гърците да искат както винаги изключение за цивилния орбитален трафик. Бих желал специално да отбележа позициите на албанците и Черна Гора: там са изказани даже по-крайни мнения, предлагат смущаване на световните комуникации… В самите Велики сили нараства съпротивата срещу…

— Благодаря, чета пресата в този миг. Привършихте ли, господин щаб-капитан?

— Опит за кражба на серум на истината от чуждестранни длъжностни лица. Твърде високопоставени.

— Адютанте ми, в тази страна има закони, без значение е високопоставеността на нарушителя.

— Да, но предвид…

— Моля ви, нека не губим ценно време! Ако заловените са съглашенци, изпратете ги тихомълком със забрана да стъпват по наши земи двайсет и четири години. А ако са от съюзна Европа… Хубаво, нека сторим малък демарш. Закарайте ги открито и шумно с белезници в легациите им и там вдигнете скандал, ала пред вестникарите — никакви изявления. Друго?

— Инцидент, докладван от „Княгиня Клементина“. Машинен инженер в отпуска набил швейцарски турист.

Изненадано октомврийско синьо облива адютанта.

— Откога Дворецът поема полицейски задължения?

— Случката е пример за една засилваща се тенденция, Ваше Величество, заради това си позволявам да ангажирам вниманието ви. Швейцарецът предложил на младия човек астрономическа сума за действащ микропроцесорен блок по технологията ДСС. Чужденецът очевидно е посредник, на разпита не е могъл да назове поръчителя. Носел е значителна сума в балканска валута. За аванс. Инженерът го удрял с куфара с парите по главата.

— О, пак ли… Омръзна ми вече. И без това нищо няма да разберат, нито принципите на детектиране на слаби сигнали, нито състава на серума. Откривате връзка със затрудненията на Великите сили на Луната, така ли?

— Изводът се натрапва, Ваше Величество.

— Как постъпиха в Дирекцията на полицията?

— Според процедурата: момчето има право да получи каквото пожелае, а „капарото“ е конфискувано в полза на социалните фондове, чужденецът ще бъде прогонен доживот от страната веднага щом му се окаже пълна медицинска помощ.

— Чудесно.

— И само още едно, последно: от пресцентъра на Двореца молят за повече подробности покрай случая с прибиращите се от Месечината. Новинарите са готови да пуснат експресни издания, че наша войскова част се завръща.

— Помолете ги… Апелирайте към журналистите да проявят търпение. Нека ограничат лакомията си за сензации. Налага се дискретност, лунснарядът още е далеко, момчетата вътре са извън закрилата на орбиталните ни станции… Как впрочем вървят ремонтните работи там? Не се ли забави възстановяването им?

— Ваше Величество, сравнено с балканските, етерните градове на други държави пострадаха значително по-силно. Но августовските щети от Касиопеидите^[4] наистина не ни позволяват да осигурим ескорт на лунснаряда. Ала от друга страна, заинтересовани недоброжелатели също не са в състояние да прехванат апарата.

— Благодаря. Свободен сте.

— Лек ден, Ваше Величество.

— Лек и за теб да бъде.

На самата врата адютантът бива спрян от небрежно подхвърлен въпрос:

— … Кога се очаква лунснарядът да кацне?

— След единадесет часа.

— Защо толкова бързо? Ще съумеят ли да улучат добър ъгъл на навлизане?

— Несъмнено. Диспечерите от Кулата са на мнение, че лунснарядът не ще застава на кръгова геоцентрична орбита, тъкмо поради решимостта на екипажа да не се оставят да бъдат пленени. Показаната от тях вещина и професионализъм в управлението на апарата не дават повод за притеснения относно вписването им в коридора за навлизане. А и аналитиците допускат също, че момчетата вероятно имат и допълнителна причина за бързане — погълнатите от организмите им лъчеви дози…

— Това… да. Пригответе въртолет с екип лечители при пълно медицинско стъкмяване, ще летя с тях да посрещна воините от Луната лично… И вижте дали мога пътьом нещо да свърша в Охрид, уведомете градоначалника… Как обстои положението с метеорните потоци в цислунарното пространство? Скрап^[5]? Военни небоходи?

— Нищо не може им пресече пътя. Съдбата им е в техните си ръце. С Божия помощ… Не се тревожете, Ваше Величество.

— Ще се постарая.

— Точно така.

— Благодаря, вървете.