Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконче (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 54гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Mandor(2011)
Преформатиране
Диан Жон(2011)

Книгата е предоставена от издателство „Човешката библиотека“ със съгласието на автора.

В сайта на „Човешката библиотека“ имате възможност да закупите електронното издание на книгата или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.

 

 

 

Издание:

Николай Теллалов — автор, 2002, 2010

Валентина Тодорова-Маринова — редактор, 2002

Вихра Манова — редактор, 2010

Николай Светлев — послеслов, 2010

Николай Теллалов — илюстрации и оформление, 2010

Фондация „Човешката библиотека“ — издател, 2010

Иван Крумов, Калин Ненов — коректори

ISBN: все още няма

История

  1. —Добавяне

Глава V
Стартодрумът

1.

Машина, подобна на богомолка или на строителен кран, но с оръдейни цеви от високите си кулички, премина в неопределената далечина. Ходовата й част не се виждаше зад грунтовия вал, който бе скрил патрулния 1001*14D.

Радослав още не се решаваше да атакува космопехотинеца 29A.

Мразеше го. Но не чак дотам, че да го убие. А и с това само би усложнил положението си…

Партньорът на стърчащия пред Радослав броневак се появи над бруствера. Дичо предположи, че оттатък има някакъв изкоп — спомни си, че бе видял на картата нещо такова, приличащо на черен път, но нали гледаше да запамети маршрута си и ориентирите, на които му обръщаха внимание луняните. Смалената от разстоянието фигурка на втория патрулен вдигна ръка. Космопехотинецът отпред разклати рамене. „Пак точат локуми!“

Войник номер 29A се завъртя и Дичо настръхна, готов да запрати павето и да разбие визьора му. Бе сигурен, че със змейската си сила ще пукне шлема като зряла диня.

Патрулният тръгна обратно по стъпките си, другият броневак подскачаше през камъни и пукнатини, за да се съберат заедно.

Сега. Ако някой ще съзре стоящия в черната неразличимост на сянката вдървен от студ човек в лек скафандър, то това ще е космопехотинец 14D!

Но войникът кривна успоредно на пътя на колегата си, без да прояви признаци, че е открил нещо нередно.

Патрулните 1001* се отдалечаваха в безмълвието и се сливаха с терена. Очевидно продължаваха да си приказват. И на отиване към неизвестната си крайна точка на обиколката, и на връщане, те изобщо не приближиха бункера на шахтата.

Зад вала на вероятното шосе или изкоп проблеснаха каските на първите двама.

„Е, стига толкова. На шушулка станах! — Изгубил търпение, Радослав бързо се озърна за още шляещи се идиоти и заподрипва към бункера. — Пресиян може би вече нервничи. А селенитите, сто на сто, са решили, че съм предател, и едва се сдържат да не драснат към потайните си къртичини!“

* * *

Трансформерна бойна машина непознат модел премина покрай площадката със совалката. Кинематичното шаси-конзола на транспортьора бе разгънато в кулова форма за обзор на хълмистата равнина на циркуса.

Пресиян и без сигнал от сензорите усети вибрацията. Последва ново късо сътресение като от удар и черното небе бе пресечено от разузнавателна „фрогкарт“… или „кузнечик“, ако машината бе руска.

Лях настойчиво го тупаше по лакътя. Момъкът с нежелание го погледна.

„Шестнайсет минути! Добре, нека са тринайсет. Или осем, ако е имал кислородна таблетка. Пак са много! Жалим, але…“

Пресиян прекъсна селенита с рязък сигнал „стоп!“.

И четирите триъгълника върху люка светеха заедно. Войникът едва сдържа̀ тържествуващ вопъл и трескаво заразмахва ръце:

„Казах ли ви! Замотал се е в баричните коридори!“

Лях също зажестикулира:

„Там има налягане, но е азот и ксенон. Не ходи!“

„Тинтири-минтири! Ела с мен и ще видиш!“

„Аз ще дойда“ — сигнализира момичето.

„Чакайте! Ще викна четници!“ — командирът насочи назад към тъмния тунел инфрачервено лазерно фенерче, но Пресиян и селенитката, гушнала кутията на Радослав и пресен дихателен патрон, вече се провираха навън към шлюза, пред който още улягаше прах от траковете на трансформерния транспортьор.