Метаданни
Данни
- Серия
- Драконче (3)
- Включено в книгата
- Година
- 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 54гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Книгата е предоставена от издателство „Човешката библиотека“ със съгласието на автора.
В сайта на „Човешката библиотека“ имате възможност да закупите електронното издание на книгата или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.
Издание:
Николай Теллалов — автор, 2002, 2010
Валентина Тодорова-Маринова — редактор, 2002
Вихра Манова — редактор, 2010
Николай Светлев — послеслов, 2010
Николай Теллалов — илюстрации и оформление, 2010
Фондация „Човешката библиотека“ — издател, 2010
Иван Крумов, Калин Ненов — коректори
ISBN: все още няма
История
- —Добавяне
Глава V
Стартодрумът
1.
Машина, подобна на богомолка или на строителен кран, но с оръдейни цеви от високите си кулички, премина в неопределената далечина. Ходовата й част не се виждаше зад грунтовия вал, който бе скрил патрулния 1001*14D.
Радослав още не се решаваше да атакува космопехотинеца 29A.
Мразеше го. Но не чак дотам, че да го убие. А и с това само би усложнил положението си…
Партньорът на стърчащия пред Радослав броневак се появи над бруствера. Дичо предположи, че оттатък има някакъв изкоп — спомни си, че бе видял на картата нещо такова, приличащо на черен път, но нали гледаше да запамети маршрута си и ориентирите, на които му обръщаха внимание луняните. Смалената от разстоянието фигурка на втория патрулен вдигна ръка. Космопехотинецът отпред разклати рамене. „Пак точат локуми!“
Войник номер 29A се завъртя и Дичо настръхна, готов да запрати павето и да разбие визьора му. Бе сигурен, че със змейската си сила ще пукне шлема като зряла диня.
Патрулният тръгна обратно по стъпките си, другият броневак подскачаше през камъни и пукнатини, за да се съберат заедно.
Сега. Ако някой ще съзре стоящия в черната неразличимост на сянката вдървен от студ човек в лек скафандър, то това ще е космопехотинец 14D!
Но войникът кривна успоредно на пътя на колегата си, без да прояви признаци, че е открил нещо нередно.
Патрулните 1001* се отдалечаваха в безмълвието и се сливаха с терена. Очевидно продължаваха да си приказват. И на отиване към неизвестната си крайна точка на обиколката, и на връщане, те изобщо не приближиха бункера на шахтата.
Зад вала на вероятното шосе или изкоп проблеснаха каските на първите двама.
„Е, стига толкова. На шушулка станах! — Изгубил търпение, Радослав бързо се озърна за още шляещи се идиоти и заподрипва към бункера. — Пресиян може би вече нервничи. А селенитите, сто на сто, са решили, че съм предател, и едва се сдържат да не драснат към потайните си къртичини!“
* * *
Трансформерна бойна машина непознат модел премина покрай площадката със совалката. Кинематичното шаси-конзола на транспортьора бе разгънато в кулова форма за обзор на хълмистата равнина на циркуса.
Пресиян и без сигнал от сензорите усети вибрацията. Последва ново късо сътресение като от удар и черното небе бе пресечено от разузнавателна „фрогкарт“… или „кузнечик“, ако машината бе руска.
Лях настойчиво го тупаше по лакътя. Момъкът с нежелание го погледна.
„Шестнайсет минути! Добре, нека са тринайсет. Или осем, ако е имал кислородна таблетка. Пак са много! Жалим, але…“
Пресиян прекъсна селенита с рязък сигнал „стоп!“.
И четирите триъгълника върху люка светеха заедно. Войникът едва сдържа̀ тържествуващ вопъл и трескаво заразмахва ръце:
„Казах ли ви! Замотал се е в баричните коридори!“
Лях също зажестикулира:
„Там има налягане, но е азот и ксенон. Не ходи!“
„Тинтири-минтири! Ела с мен и ще видиш!“
„Аз ще дойда“ — сигнализира момичето.
„Чакайте! Ще викна четници!“ — командирът насочи назад към тъмния тунел инфрачервено лазерно фенерче, но Пресиян и селенитката, гушнала кутията на Радослав и пресен дихателен патрон, вече се провираха навън към шлюза, пред който още улягаше прах от траковете на трансформерния транспортьор.