Николай Теллалов
Пълноземие (9)

3.

Най-сетне сигналът за десант дойде. Но не от Земята, а от самата Луна.

Над някои гъстонаселени градски райони на планетата-майка се изсипа градушка от метални сачми. Пострадаха хиляди хора. От самата атака загинаха едва пет-шестстотин души, но жертвите на последвалата паника неколкократно надхвърлиха преките щети от нападението. Във вестниците се появи думата „възмездие“. На мястото на „благородно възстановяване на мира“ в по-невъздържаните издания се появи „мръсни плешиви лунни недоносчета“.

Авторитетни и сериозни медии упрекнаха властите за неефективната орбитална отбрана на Земята. Докато тепърва я реорганизираха, още няколко балистични контейнера преминаха като болиди в земното небе и взривовете им разпръснаха нов товар титаниеви топчета.

Последният обаче не избухна в атмосферата, а меко кацна в Карибско море. Всички стереовизионни предаватели по света показаха на милиарди зрители оранжевите аеродинамични спирачки на контейнера.

По заповед отгоре специалните кораби-влекачи, които досега рутинно поемаха лунните снаряди с пресована храна, напуснаха района на приводняването. Налетелите като скакалци журналисти веднага се махнаха от палубите им, но междувременно контейнерът беше прибран от военна подводница, клас Nautilus, принадлежаща на Североамериканските съединени щати.

След няколко часа военните позволиха на медиите да гръмнат зловещата новина, че снарядът от Месечината бе донесъл жесток товар. Новинарски видеокамери показаха как морските пехотинци вадят от трюмните сегменти на контейнера отрязани човешки глави. След идентифицирането им мегатекстови и стереовизионни екрани съобщиха за зверско убийство на голяма група високопоставени земяни — държавни служители, представители на концерни и компании — всички онези, които бдяха за интересите на планетата-майка в лунните колонии. В баричните отсеци на контейнера репортерите видяха мъртви крехки тела на селенити-колаборационисти, размазани от претоварването по време на полета и дообезобразени от земното гравитационно поле.

Няколко часа след това Върховната ставка на Руската империя в Москва, Форин офис в Лондон, Грей хаус в Ню Уошингтън, Райхстагът в Берлин и правителствени говорители от Токио, Рим и Париж обявиха, че този безчовечен… варварски… нетърпим акт недвусмислено показва колко крайни са анархистите на Месечината и колко важно е да бъде „изтребена шепата маниаци“, които тероризират мирното селенитско население и обричат на гладна смърт стотици милиони бедни земяни.

Мирът на Луната ще бъде възстановен!

… И пилоти на орбитални бомбардировачи заредиха в портативните си дискофони „Валкюра“ на добрия стар Вагнер. Англоезичните предпочетоха „Болеро“ на Равел, специално аранжирано като военен марш. Славяноговорещите избраха Глинка.

И над мъртвите вакуумни пустини избухнаха беззвучни експлозии, а цялата Луна закънтя като огромна камбана от сеизмични трусове. Космическата флота удряше известните й противометеоритни батареи, без да се съобразява дали няма да порази и убежища на проземянски лоялисти. В същото време от бръснещ полет върху грунта заваля невиждан дъжд — десантни капсули и отделни войници с ракетни раници. Прах изригна над заострените лунни планини. Хиляди нови кратери изстиваха върху дивия ландшафт.

И за първи път след многото стотици милиони години от своето съществуване Месечината забули лицето си с пепеляви облаци. Те възхитиха сантименталните земни наблюдатели и вдъхновиха мнозина за стихоплетство.

И така — де факто скрепеният между Великите сили от Първия и Втория свят мир започваше с война.

Само глупците вярваха, че това наистина е мир, а не пореден рунд на жестоката надпревара за глобално надмощие.