Николай Теллалов
Пълноземие (7)

1.

Вече втора седмица черно-звездното небе над Месечината пламенееше. Нови искрици светлина блуждаеха във всевъзможни посоки по причудливи траектории, сякаш самият Млечен път се роеше. Неспокойните му потомци търсеха място сред старите звезди. По-палавите развяваха къси кометни опашки.

За съжаление зрелището не радваше никого.

Защото в космоса танцуваха не новоизлюпени звезди — небоходи и космократори кръжаха хищно в непериодични орбити над среброликата Селена. Атомни двигатели на цислунарни транспортьори точеха бляскави дири — и не нарочени за злокобни комети, а космически кораби вещаеха кървави смутове за човечеството или поне за онази малка част от него, от която силно зависеха съдбините на цялата Земя.

За първи път след края на Студената война съглашенски войски и въоръжени части на Централните сили предприемаха съвместни действия. Ефирът бръмчеше от потоци радиограми. Космически кораби на доскоро враждебни блокове общуваха на всички честоти — разменяха секретни бази данни, предаваха до вчера ревниво пазени селенографски субкарти^[1], координираха маневрите си и групираха сили за общ десант. В преговорите почти липсваше употреба на бойни кодове, връзките се осъществяваха предимно в прав текст на роден език или на Лингва Пацем^[2].

Траекториите на космическите апарати все по-плътно стягаха примка около шията на бунтовната планетка. Войски на Раумваффе^[3], Антанта Спейс Форсис и Нихон-но-утюкукан^[4] идваха с мандат от Обществото на народите да избавят мирното селенитско мнозинство от шепата анархисти и от самозабравилите се престъпни администратори, едните причинили, другите допуснали малцинствената омраза да прерасне в изстъпления.

За прекъснатите доставки на лунни протеини за гладуващите близо седем и половина милиарда гърла — осем на сто от земните жители — скромно бе премълчано.