Метаданни
Данни
- Серия
- Драконче (3)
- Включено в книгата
- Година
- 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 54гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Книгата е предоставена от издателство „Човешката библиотека“ със съгласието на автора.
В сайта на „Човешката библиотека“ имате възможност да закупите електронното издание на книгата или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.
Издание:
Николай Теллалов — автор, 2002, 2010
Валентина Тодорова-Маринова — редактор, 2002
Вихра Манова — редактор, 2010
Николай Светлев — послеслов, 2010
Николай Теллалов — илюстрации и оформление, 2010
Фондация „Човешката библиотека“ — издател, 2010
Иван Крумов, Калин Ненов — коректори
ISBN: все още няма
История
- —Добавяне
Глава XI
Бягство. Радослав
1.
От вагона инспекторът зърна как Радослав с нетвърда походка влиза в чакалнята на гарата.
За миг очите му се стоплиха.
— Г'син старши, руснакът…
Инспекторът се откъсна от прозореца.
Спокоен, но блед като тебешир, с настръхнали телохранители зад раменете му, благородникът протегна ръка.
— Евгений Салтыков, граф Гирей — представи се руснакът. — Очень вам обязан, господин… господин пристав. Ваш подручный, надеюсь, не пострадал серьëзно?[1]
— Не, благодаря.
— Весьма рад… Позвольте, в знак признательности… Прошу прощения, не расслышал ваше имя…?[2]
Инспекторът повъртя озовалия се в ръцете му орден със светлосиня атлазена лента. Стражарите проточиха вратове и премигаха от блясъка на злато и брилянти по двуглавия орел.
— Не отказывайтесь, вы заслужили! — настоя графът. — В заботу себе ставлю уведомить о проявленной доблести ваше начальство…[3]
— Точно така, ваше сиятелство, благодарете на българската полиция. А в момента — пардон, но съм неотложно зает.
— Не стану мешать — отзова се руснакът. — Ещë раз спасибо. Честь имею.[4]
Инспекторът изпрати графа и плътно придружаващите го черкези до изхода и пак надзърна навън. Радослав не се виждаше никъде. Вероятно бе вътре в чакалнята.
— Г'син старши, началникът на влака е тука.
Мъжът с обгорялото лице тежко се обърна.
— Хубаво. Да свършваме вече с тая дивотия… Бъдете така добър, донесете ми чаша вода, стражар. И вземете тази дрънкулка, окачете си я в участъка.