Николай Теллалов
Пълноземие (46)

1.

— Ей, фъстък!

Момченцето, недоволно от обръщението, се намръщи към младежа.

— Искаш ли да ми направиш една услуга?

— Не шъм фъштък!

— Ау. Извинявай, млади господине. Кака ти вкъщи ли си е?

Малчуганът подозрително изгледа снажния батко, който се усмихваше най-сърдечно. Важно си помисли колко хубаво звучи „млади господине“ вместо гадното „фъстък“, „хлапе“ или най-омразното — „детенце“. Пфу!

През това време младият човек с приятното лице криеше зад усмивката си напрежение в очакване на отговора, възможно неблагоприятен за изпълнение на замисленото. Ами ако момченцето има само братя? Или ако е първото на мама и татко?… И вече бе готов да изобрази учудване, придружено с думите: „Нямаш кака? О, прощавай, припознах се“, когато хлапето гордо отвърна:

— Кака е на лексии!

Младежът потисна въздишката на облекчение.

— Ще й предадеш ли едно букетче от… хм, тя ще се сети.

Разчетът се оказа правилен и отново му олекна, когато малчуганът поразмисли и хитро попита:

— А ти какво шъ ми дадеш?

Баткото потупа джобове, изимитира съжаление и готовност да се откаже, когато погледът му уж случайно се насочи към сладкарницата отсреща. Приклекна до малкия и заговорнически му прошепна:

— Я се обърни и погледни натам…

Момченцето доверчиво се подчини.

— Къде?

— Онзи господин там, дето чете вестник…

Малкият гледаше равнодушно и младежът за миг се отчая, но ето че очите на хлапето станаха кръгли и то с радостна уплаха зяпна към баткото.

— Точно така — окуражи го той. — Може да ти се разпише в „Гъбаркото“. Представи си колко ще ти завиждат в училище! Ще се пукнат от яд!

Горящите очи на хлапето недвусмислено изразяваха пълно съгласие с казаното.

— Ето ти химикалка… да ми я донесеш после, аз ще съм зад шадравана. Хайде иди, ама недей да тичаш като някакъв хлапак, ами спокойно, като истински млад господин ще помолиш: „Извинете, може ли автограф?… Благодаря.“ Сетне ела да ти дам цветята за кака ти… а може и на теб да купя една пастичка…

— Жахарен памук!

— Добре, нека е захарен памук…

* * *

Щом излезе от асансьора, Радослав се натъкна на вестникарска будка. Не съобрази веднага предназначението на павилиончето. То никак не приличаше на обикновена сергия, а повече на рекламен пост на „Майкрософт“ със своите рокани, принтери и други непознати периферни устройства.

Вестникарят, младо момче, може би гимназист, веднага го атакува:

— Вас воллен зи, майн хер?

— Гледам.

Момчето не се смути и за миг.

— Последни новини, господине! Имам пресен брой „Нейшън“ на български — почука по списанието. — Даже ми докараха Völkischer Beobachter^[1], стига да не му се връзвате и да не му се ядосвате на глупостите…

— Ъъъ… Ами „Нешънъл Джиографик“?

— Ммм, съжалявам, ама не го получавам в печатаем формат. Мога да ви заредя последния брой в елмак-бележника, само че това най-добре ще си го свършите от рокана вкъщи…

Освен няколкото списания и дебели седмичника, по плота на сергията не лежаха никакви други издания. Но пък от двете страни на павилиончето имаше тънки пластмасови щитове със списъци на заглавия — всяко с различен шрифт, вероятно според запазената марка. Редяха се десетина български, сред които вестник „Без думи“ (конкурентът на „Стършел“ и „Щурец“ според рекламата) и някакъв очевидно цигански на кирилица, следваха ги балкански издания и накрая се намираха вестниците на чужди езици като „Русский Телеграфъ“, „Вѣдомости“, „Берлинер Иллюстрирте Цайтунг“, „Пост“, „Нихон Шимбун“, „Хиномару'с Уърлд“… Да се шашнеш…

— Дайте ми тогава нещо по-масово четено.

— „Актуален новинар“, „Скептична трибуна“… Партийни издания вълнуват ли ви? Не? Ммм… прощавайте, вие да не сте репатриант? Скоро сте се завърнали в първородината? Добре дошли! Заповядайте, вземете от което си искате без пари…

Под пръстите на продавача двата принтера на будката подканящо и весело замятаха в телено кошче двустранно отпечатани лист след лист.

Все пак Радослав настоя да плати и се изниза, преди да го заразпитват откъде пристига — Америка? Бесарабия? Южна Африка? Бразилия?…

* * *

Заведението беше разположено край площадче с шадраван и надвиснала над него козирка от стъкло, метал и бетон. Напомняше подлеза пред централния вход на НДК, но се намираше на ниво плюс едно или с други думи, поне шейсет метра над улицата долу.

На едната от масите до живия плет от рози седяха група средни на ръст, набити здрави мъже към и над 40-те с потъмнели от слънчев загар лица, закръглени коремчета и яки ръце, с които надигаха халби бира и бодяха от обща грамадна чиния пържени картофки и кебапчета. На масата пред тях се търкаляха каскетчета с цветни полупрозрачни козирки, върху които сребрееха някакви букви. Приличаха на шофьори, най-вероятно тираджии. Говореха си дъвчейки:

— … от мен да знаеш, луняните не са секнали доставките по свое желание. Съглашенците им пречат.

— И що? Я каква пара̀ харчат за тая работа…

— Трошат жълти стотинки, а после ще прибират пачки! Патакламата е, за да се дигнат селенитските стоки. И германците имат келепир от това. Ще теглят сиромасите.

— Да, бе… Ма не е само това, бе! Войската гълта много, на шапката ми ги приказвай тия теории… — несъгласният демонстративно нахлупи каскета си и Радослав различи фирмата върху козирката му:

*InterPlanetenBahn — Europäische Raumwelt Gesellschaft*

*Орбитални пѫтища — Европейска Космическа Агенция*

— Слушай какво ти говоря…

— И тъй да е — дреме ми! Аз до Месечината курсове нямам!

Дичо прецени компанията като опасно общителна и затова седна по-далеч от тях в половината на заведението, която се водеше за сладкарница и където нямаше никой.

Замисли се какво да поръча и как да го каже на сервитьора — на български или немски, но неочаквано бе избавен от тази си грижа, защото насреща му се зададе роботче, приличащо на руска матрьошка. То смешно се кланяше, докато топчестите му колелца го търкаляха към посетителя, и бърбореше на японски.

Радослав показа пред фотоелементите на робота менюто и наслука тикна пръст в листа.

Скоро машинката донесе боза и паста. Когато роботчето прибра парите и се обърна да си върви, върху гърба му младият мъж забеляза бележка с извинение, че робокелнерът не е експортен модел, току-що са го доставили и още не е програмиран да разбира български.

Дичо се подсмихна, потърка брадичка в коравата яка и прегледа първите страници на вестниците. Под шапката до датата бе отбелязан часа на разпечатване във „формат ПОВЕЧЕ ТЕКСТ“.

От напълно модерния шрифт и претрупаните с „ъ“-та думи още веднъж го облъхна усещане за нереалност на всичко случващо се. Радослав притвори клепачи срещу засилващото се до болка объркване. Ето на това му викат културен шок! Той събра кураж и зачете.

• Луннитѣ ни колонии приематъ бѣжанци.

Досега сѫ пристигнали надъ 40 000 души. Информацията е споредъ последнитѣ съобщения по лазерния фаръ на Левскиградъ, доскоро видимъ и следъ прекъсването на радиовръзкитѣ. По мнение на балкански специалисти, мощностите на кислороднитѣ ректификатори сѫ достатъчни да покриятъ възникналитѣ нужди. Нѣма затруднения и съ настаняването на потърсилитѣ убѣжище селенити, тъй като капацитетътъ на колонията е напълно достатъченъ. Ала сложенъ е продоволствениятъ въпросъ, поради което управата на колонията информира централитѣ в София, Бѣлградъ и Анкара, че отваря складоветѣ съ неприкосновени хранителни запаси. Действията се основаватъ на правилницитѣ за извънредни ситуации. Ако до седмица обстановката не се подобри, или придойдатъ още бѣжанци, бѣлтъчнитѣ фабрики ще престанатъ да отдѣлятъ продукти за транспортиране къмъ Земята, което и безъ туй в условията на затворенъ цислунаренъ трафикъ е невъзможно. Въ колонията Авитохолъ, както и в тунелнитѣ селища Кралъ Лазаръ, Ватра, Хеката и Ай-Баба се провежда гражданска мобилизация на медицински кадри, понеже срѣд бѣжанцитѣ сѫ открити симптоми на инфекциозни заболявания. Очевидно този проблемъ се дължи на (дай боже) неволното замърсяване на гнотобионтната^[2] срѣда в луннитѣ тръбни квартали отъ страна на войници отъ корпуса …

Комуникациитѣ сѫ прекѫснати отъ военни флоти, телескопи не виждатъ повърхностьта презъ облаци прахъ. Все пакъ въ Двореца и Съвета на полуострова пристигна подробенъ гьоделизиранъ докладъ. Подробности не се съобщаватъ, но отъ пресцентъра въ БТА е постыпило изявление, че нѣма причини за безпокойство относно сѫдбата на балканскитѣ територии на Месечината, стига да не се стигне до прѣко военно нападение съ тежки орѫжия, аналогични по класъ на европейскитѣ „Нибелунгъ“, „Роландъ“ или „Дюрандалъ“. Колониалната стража е въ състояние да отрази …

 

• При рутинна полицейска провѣрка на заподозрѣни въ обиръ на бижутерия, органитѣ на реда задържаха група терористи отъ Третия святъ. Инцидентътъ въ никакъвъ случай не може да стане поводъ за повдигане на въпроса относно ожесточаване на граничния контролъ, заявиха отъ пресцентъра на Министерския съветъ. България и Балканитѣ се гордеемъ съ това, че границитѣ ни сѫ маркирани съ табели, вмѣсто съ картечници и бодлива тель. Въпрѣки това, по молба на Двореца, Министерството на външнитѣ работи излѫчи по Свѣтовната комуникационна мрежа предупреждение, че България нѣма да се поколебае да накаже всѣкакво насилие и да удари нелегални престѫпни бази въ коя да е точка отъ земното кълбо.

Подробности четете въвъ вестницитѣ „Ало, полиция“ и „Международенъ обозреватель“.

 

• … лунотресенията се дължат на: случайни ударни причини; чести тектонични трусове отъ хипоцентрове на дълбочина 600–900 км; дълбоки периодични смущения съ приливенъ характеръ на всѣки единъ или половинъ аномалистиченъ месецъ^[3]. Интензитетътъ имъ е срѣдно 1–2 бала по Рихтеръ, затихватъ бавно за около 60–100 минути …

 

• … изглежда първитѣ жертви сѫ обезкуражили само американцитѣ. OKRW лаконично съобщава броя убити и ранени немски военнослужещи. Въ Райха отново настѫпва злокобниятъ сезонъ на тотенфогелитѣ^[4]. Дотукъ единствено Русия и Империята на изгрѣващото слънце демонстриратъ, поне привидно, пълното си пренебрежение къмъ загубитѣ. До голѣма степень маргиналнитѣ задачи на българския контингентъ къмъ Корпуса международни сили обаче не даватъ достатъчно поводи да сме спокойни. Вѣрно, подготовката на нашитѣ момчета крепи надеждата, че нѣма пострадали …

 

• … веднъж стореното изключение отъ Конвенцията за Космосъ безъ ядрени орѫжия, причина за което бѣше астероидътъ отъ октомври 2028-а, сега ни се връща като подозрения за атомни бомбардировки на Луната. Дѣло на историци и астрономи е да отсѫдят доколко сериозна е била заплахата от страна на планетоида, застрашилъ съ близкото си преминаване Земята, но така или иначе той послужи за прецедентъ и последващото заобикаляне на Конвенцията …

 

• … организации, свързани с влиятелни срѣди въ Първия и Втори святъ, екипиратъ небоходи съ независими наблюдатели. И въпрѣки пречкитѣ, тѣ сѫ готови да излетятъ …

 

• ОЩЕ НИКАКВИ СЪОБЩЕНИЯ ОТ ЛУНАТА. За пристигналитѣ три лунснаряда все още нѣма пресконференция, но източникъ от Министерството на войната, позоваващъ се на Балканския кризисенъ щабъ въ Пловдивъ, неофициално заяви …

 

• ПРАВИТЕЛСТВОТО МЪЛЧИ ЗА ЛУННИТѢ НИ ТЕРИТОРИИ. Годинитѣ високомѣрна самозабрава май ще донесатъ на народа горчиви плодове. Никой отъ управницитѣ ни не се е погрижилъ за сигурностьта на провинция Авитохолъ и за това трѣбва да си носи отговорностьта! Външнополитическата вироглавщина на дворцовитѣ крѫгове не ни дава възможность да склоним Великитѣ сили да защитятъ нашитѣ лунни колонии отъ насилие. Единствена Русия, въпрѣки историческата неблагодарность на българскитѣ правителства, може да поеме ангажименти …

 

• ОЩЕ НѢМА ИЗЯВЛЕНИЕ ОТЪ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА … безотговорно е казаното от министър-председателя, че щѣлъ да призове космонавти-български граждани къмъ бойкотъ на орбиталния трафикъ въ отговоръ на слуховетѣ, че нашитѣ части въ състава на Лунния експедиционенъ корпусъ били отстранени отъ изпълнение на задълженията си. Трѣбва да си даваме смѣтка какви заплахи отправяме къмъ безпрецедентно съюзенитѣ въ една миротворческа акция Велики сили. Не можемъ се възправи така безогледно срещу нашитѣ приятели Германия, Япония и благосклоннитѣ къмъ насъ Франция, Русия и Англия. Твърденията, че Корпусътъ вършелъ престѫпления срещу човѣчностьта, следва първо внимателно да се разгледатъ, защото според оценката имъ, може да стане, че само за българскитѣ военни закони — излишно деликатни въ това отношение — твърдитѣ действия на Великитѣ сили спрямо смутителитѣ на реда на Месечината да изглеждатъ като изстѫпления. Помежду другото, още нѣмаме никаква радиовръзка съ нашитѣ войски на Луната, нѣщо, което не се отрича отъ Министерството на войната, а Дирекцията по далекосъобщения не приема заявки за комуникиране съ частитѣ ни въ състава на Раумваффе. Така че категорично неприемливо и недопустимо за националнитѣ интереси и международното добро битуване сѫ такива изказвания на господина! Недоумение буди липсата на реакция по този гафъ отъ страна на Двореца, който винаги бързо скастря и правителство, и Народно събрание, кога се вършатъ недомислици. Господинъ прес-секретарятъ на Н.Ц.В. не пожела да говори по въпроса, а знаемъ, че малко нѣща ставатъ тукъ безъ благословията на Двореца, затова е редно да поискаме преразглеждане на външната ни политика, пагубно поощрена и отъ ненамѣсата на Върховния сѫдия, щото да…“

Спорещите съседи викнаха по още една бира и паузата от появата на келнера — за разлика от сладкарския, той бе човек — ги накара да сменят темата:

— Ти чу ли за оня в канадския затвор, дето подал молба да стане български гражданин?

— И какво иска? Да го обесят тук, а не там?

— Там не бесят. Прави си сметка човекът, че ще може да се оправдае… Нали само у нас имаш право да искаш разпит със серум на истината. Последна надежда.

— Ония у канадско таквиз диваци ли са, че не го правят, бе?

— Я манете политиката, по-добре разкажи как си пътувал четири на шеста километра с повреден кенеф.

— А, да, на маса ще ти плямпам такива неща… Сефте ще ти е да я слушаш.

— Аз не я знам — обади се друг. — Разкажи де!

— Ма, айде… Значи, първия милион километра си мислех, че авторепараторът ще я оправи работата… Закъде ли? Редовно — от България-орбита към Ел единайсет. И… да, наздраве… И значи, точно тогава ме търсят по уредбата — така и така, товарът е за другадеее… Псувам ги аз — наум, за да не берем ядове после — и въртя каруцата. На всичко отгоре съм вече в полярен планет-бан^[5]. И, да спестя малко път, виражирам по-остро, ама нали знаеш, от претоварване ме понесе стомахът…

Слушателите избухнаха в смях.

Радослав отвори вътрешните страници и потъна в четене, спъван от старорежимните букви.

• Не секва хорътъ гласове, загриженитѣ за това, щото България съ действията си на голѣмата политическа сцена да не обиди нѣкоя отъ Великитѣ сили…

… Всичко това би било смѣшно и невинно, ако обаче диспутитѣ не поставѣха питания най-вече за „прекомѣрното съучастие“ в дѣлата на Клуба на държавитѣ-доверенички и резолюциитѣ на Обществото на народитѣ. Предвидъ, че официозни срѣдства за осведомяване въ Германия, Русия и Съединенитѣ североамерикански щати наричатъ Клуба на довереницитѣ „български клубъ“, тѣзи гласове не сѫ от полза за националния ни интерес, защото припяватъ на стремежите на Великитѣ сили да ликвидиратъ независимия контролъ на колониалната имъ политика, която често отговаря на думата „произволъ“. Преди, в епохата на Студената война, Клубътъ имъ вършеше работа на удобен посрѣдник за политически споразумения и икономически сделки, но сега вече дразни супердържавитѣ съ изискване да спазватъ правата на личностьта и народитѣ въ мизерстващия Трети свѣтъ и направо загиващото население на Четвъртия… … нека за миг се съгласимъ, че съвместното управление на Двуезичнитѣ покрайнини не спомага за българската хегемония на Балканитѣ, че 300 000 елитни специалисти въ космоса и 50 хиляди войскари въ корпуситѣ на синитѣ каски сѫ много за страна съ едва 18 милиона души население, че твърде много срѣдства губимъ, за да дразнимъ силнитѣ на този свѣтъ и да издигаме престижа си срѣд потиснатитѣ. Наистина, защо да не седимъ и не се радваме на доброто си жизнено равнище, на най-добрата въ свѣта здравеопазваща система и на прочутитѣ ни курорти. Да затворимъ границитѣ, след като Европа не ще да последва примѣра ни — това ще облекчи полицията и жандармерията, която всѣки день лови транзитно преминаващи терористи! …

 

• „Последнитѣ 30-ина години най-сетне научиха насъ, че за да си патриотъ и българинъ, не е необходимо непремѣнно да си някакъвъ чуждофилъ или другофобъ. Ала ето че винаги има у насъ кой да бере кахъръ за чужди дертове като сриването на паметника на Хитлеръ в София и изваждането на мумията му отъ мавзолея в Берлинъ. Имало е хора, дето сѫ се тюхкали и за Съединението. Ето тъй нѣкои партии и тѣхни поддръжници рипатъ на кракъ, щом засегнемъ нечии интереси. Обичайно се казва, че накърняваме собственитѣ си, като се възправяме срещу, меко казано, нелицеприятни действия …

 

• … Та не сме ли ние Велика, не само регионална суперсила — можемъ да си го позволимъ, защото наистина сме такива въ контекста на обединенитѣ Балкани. Бива ли тогава да си затваряме очитѣ и да се скланяме пред външен диктатъ?! …

 

• … вече е потвърдено, че озоновата катастрофа нѣма да повлече ледникова епоха вследствие високото стратосферно заоблачаване — Земята се оказа много по-устойчива на посегателства отъ страна на неразумнитѣ си чеда. Лѣтото отново ни върна позабравенитѣ горещини, а въ Гренландия бѣ отбелязано топене на ледници. Въпрѣки стратосфернитѣ озонаторни станции, ултравиолетовиятъ щитъ на планетата още е проницаемъ за опасната слънчева радиация.

Въ сѫщото време плановетѣ на Русия и Америка за обръщане на руслата на голѣмите рѣки направо съсипватъ всѣкакви наченки на глобална метеорологична инженерия. И така отново опираме до проблеми отъ политическо естество. Иде речь за делегиране на по-широки правомощия на Свѣтовното правителство въ Рейкявикъ. Проектътъ за разумно и предпазливо контролиране на климата е още единъ поводъ, вѣроятно излишенъ, предвидъ отдавна поетитѣ от нас ангажименти, Балканитѣ да сме голѣм и горещъ привърженикъ на общопланетната интеграция при запазване самобитностьта на регионитѣ …

 

• Въпрѣки името си, евроталерътъ нито е силенъ, поне колкото североамериканския доларъ, нито пъкъ е симпатиченъ на германцитѣ. За пореденъ пѫтъ въ Съвета на Европа — институция синекурна, както и въвъ времената на национал-социализма — е повдигнатъ въпросъ за сѫдбата на общата валута на блока. Въвъ финансово отношение Райхътъ има минималенъ интересъ отъ слаба или никаква континентална валута, но вероятно психологическата загуба на престижъ кара немцитѣ да не поддържатъ идеята. И така, както и преди, идеологията вмѣсто трезвия прагматизъмъ е туй, що тласка единъ безспорно великъ народъ къмъ лишени отъ зрѣлостъ постъпки.

 

• По-нататъшно опростяване и намаляване на данъчната ни система не е изгодно въ контекста на връзкитѣ ни съсъ страни отъ Първия свѣтъ. Такова откъсване може да доведе до …

 

• … Необходимо ли е да вземаме за подражание бюрократичната западна система, следъ като нашата е далечъ по-добра и самитѣ ние служимъ за примѣръ! Държавата ни тъкмо поради данъчната система си знае мѣстото — да служи на народа, не да се голѣмее…

 

• Увеличенъ е процентътъ по спестовнитѣ влогове за многодетни семейства на територията на Българско. Лихвата по заеми за сѫщитѣ засега остава безъ промѣна, но Народната банка разглежда въпроса за гарантиране на нейното намаляване.

 

• Мегавионъ катастрофира въ Тихия океанъ. Вѣроятно всичкитѣ 3240 пѫтници сѫ загинали.

 

• Турция е доволна отъ сегашния си статутъ, споредъ който европейската й часть е асоциирана къмъ балканската инфраструктура и пазаръ… Руситѣ нека се радватъ, че Балканитѣ сдържат турцитѣ от подкрепа на ислямски партизани, които иматъ основание да се бунтуватъ, макар че методитѣ имъ сѫ отблъскващи и нецивилизовани …

 

• … и на този день, 4 октомври^[6], всички електронни системи въ свѣта, безъ да прекѫсватъ основната си работа, ще подадатъ съобщение за годишнината от раждането на своя създатель …

 

• … докато немската ОРПО-КРИПО^[7] стои като пети отдѣл въ учреждение, под чиято шапка сѫ и наследницитѣ на бившето Четвърто, тя трудно ще се справи съ организираната престѫпность, защото последната извира отъ сѫщия адресъ. Колкото до гаулайтеритѣ, превърнали се в сѫщински феодали, то те сѫ недосегаеми за правосѫдието и десетилетия следъ Промѣната въ Райха …

 

• Купувамъ имотъ въ Сливенско, до 80 000 перпера. За контакти — Црна Гора#Плевля#ПК87

Радослав си наложи по-систематичен преглед. Опита да не скача толкова хаотично по статиите. Скоро се убеди, че му е трудно да вниква по-дълбоко в темите.

Заболяваше го главата.

• Генералниятъ щабъ на Българскитѣ въорѫжени сили и Оперативното командване на антикризисния центъръ на Полуострова обявяватъ, че предвидъ усложнената международна обстановка се отмѣнятъ всѣкакви военни игри, учебни нападения връзъ отбранителни райони, както и имитация на природни катаклизми. За сведение на инициативнитѣ комитети за юбилейни възстановки на исторически сражения, вѣроятно до края на годината служещи отъ балканскитѣ армии не ще взематъ въ тѣх участие. За което изразяваме съжаление, понеже тѣзи традиционни събори сѫ свидетелство, че кървавите мрачни страници отъ общитѣ ни лѣтописи сѫ затворени завинаги.

 

• СКРАП: Замърсяването на Близкия и, засега въ по-малка степень, Срѣдния космосъ съ боклуци ще създаде по-сериозни проблеми отъ зорко наблюдаванитѣ метеорни потоци.

Следъ 34-годишна дейность замлъкна отъ изтощаване на лантанидната батерия киберсондата на повърхностьта на астероида Нерей — последния мохиканъ на изоставената програма за изследване на Далечния космосъ …

Отвори друг вестник, от който реши да прочете само заглавията и анотациите.

• АНТИВОЕННИ ДЕМОНСТРАЦИИ НАБИРАТЪ СИЛА ВЪ ИТАЛИЯ И ФРАНЦИЯ. АВСТРАЛИЯ РЕШАВА ДА ОТЗОВЕ СВОИТѢ БОЙНИ ЧАСТИ ОТ ЛУНАТА.

ПОЛША АСОЦИИРАНА КЪМЪ БАЛКАНИТѢ?

ЯПОНИЯ ЗАЯВИ, че се отказва отъ претенции къмъ подмандатнитѣ й лунни земи и ще превози всички свои граждани обратно на Островитѣ, ако тѣ пожелаят това. Империята желае тѣсно сътрудничество съ колониитѣ и е готова да имъ даде статутъ на самоуправляващи се префектури въ рамкитѣ на Тихоокеанския блокъ.

КАНАДСКИЯТЪ ПАРЛАМЕНТЪ СЪ НИЩОЖНА РАЗЛИКА ВЪ ГЛАСУВАНЕТО не взе решение за неутралитетъ.

ВЪЛНЕНИЯ ВЪ ШОТЛАНДИЯ.

ВЪ ИРЛАНДИЯ И БАСКАТА ПРОВИНЦИЯ ЕСКАЛИРАТЪ КЪРВАВИ СБЛЪСЪЦИ.

Студентски митингъ ВЪ БЕРЛИНЪ призова космопехотинци на Раумваффе да дезертиратъ. Младежкото движение „Регенбогенъ“ („Дѫга“) обещава на напусналитѣ армията сигурни убѣжища. Раумсхаффенъ^[8] е обсаденъ отъ тълпи. Въ схватки съ ОРПО сѫ ранени надъ 400 души демонстранти. Газова бомба избухна на Нойе Принц-Албрехтщрассе^[9].

„ДИНАМИТНА“ СОЛИДАРНОСТЬ: вълната терористични актове по свѣта расте, провокирана отъ събитията въ тръбнитѣ градове на Спѫтника.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА ИЗКАЗВА СТАНОВИЩЕ, ЧЕ НА ЛУНАТА ТРѢБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА СДЪРЖАНО.

САБОТАЖИ НА ОКОЛОЗЕМНА ОРБИТА и по рускитѣ космодруми.

„Истинскитѣ привърженици на независимостьта на селенититѣ не хвърлятъ бомби въ търговски центрове и гари — заяви нелегалната радиотелевизионна станция „Капитанъ Немо“ — Земнитѣ борци за каузата на братското лунно човѣчество атакуватъ само космическитѣ стартови площадки и миниратъ луннитѣ совалки, превозващи войски. Всички останали акции служатъ за прикриване на нечисти цели и само мърсятъ свѣтлата идея за освобождаване отъ империализма …“

„Грийнпланетъ“ оглавяватъ антивоеннитѣ протести въ Съединенитѣ щати. Подводници на организацията ще подпомогнатъ блокиране съ мирни срѣдства на космодрумитѣ, от които се пращатъ войски …

Тазсутрешниятъ полицейски погромъ в Малинова долина говори за безпрецедентенъ пропуск въ работата на Вѫтрешното министерство!

Ще продължи ли и догодина преподаването на Пфлеге^[10] въ срѣднитѣ училища?

Петроградъ, Москва, Киевъ — войнишки бунтове въ гарнизонитѣ? Кореспонденти на Балканъ-Прес безуспѣшно се мѫчат да проникнат въ района на протеститѣ. Носятъ се слухове …

Въ етернитѣ заводи за преработка на метеорити, принадлежащи на руския държавенъ артелъ „Небесни рудници“, е въведено извънредно положение.

КОСМИЧЕСКАТА АГЕНЦИЯ НА БАЛКАНСКИТѢ ДЪРЖАВИ ще изстрелва сателити на страни отъ Третия свѣтъ на по-ниски цени. ОПОЗИЦИЯТА ПРОТЕСТИРА.

• Рекордно слабото участие на немцитѣ въ Нюрнбергския юбилеенъ день^[11] съсъ сигурность вещае провалъ и на 9 ноември^[12].

• Продавамъ Риттеркройцъ^[13] на колекционери — 75 лева.

• KdF^[14] (Kraft durch Freude) — продължаваща финансова агония.

• Театраленъ афиш …

Уффф…

Радослав се огледа към компанията, където говореха:

— У вас в квартала кога ще е превъоръжаването?

— „Народно опълчение“ пишат, че от петък. Аз направо ше си пла̀тим, като върна стария плазмомет…

— За пушките-многобойки чух…

— Многоцелева пушка „Клокотница“, бе, неграмотник! Многобойка…

— Не е ли същото? Балистична, ракетна, лъчева…

За момент Дичо се заслуша как „тираджиите“ обсъждат въоръжението.

Навярно така от прастари времена са се събирали мъже по механи и кръчми: „Наборе, какъв хубав вран кон имам за бран да знаеш, на вид е страшен, ще уплаши ромеите и без да вадя сабята…“; „Хайде наздраве, дружина — Одрин падна!…“; „Абе, градски, що ли не си я купя аз тази лъчева многобойка, запасни ротен фелдфебел ли съм или лукова глава!…“

— Ей, дядо, това да не е новото снаряжение? Седни малко, отмори.

— Бре, що не, момчета. Ха, помози Бог…

— Келнер, една бира за дядото! Ти къде така по София, да погледаш?

— Ба, разходки… Дойдох да видя бабата, че е в болница за прегледи, па минах през военното.

— Че тебе още ли те държат в запаса! К'ъв ти е ве-о-кодът?

— Па аз не съм много стар. Додека лекарите казват „годен“ — млад съм, хе-хе.

— Сигурно бабата е млада, затова.

— Па млада е, зер. Шейсе и седми набор. Я съм пет години по-голем.

— И откъде си?

— То аз съм отблизичко. От Царибродско. Държиме трийсе декара парници. Я почерпете се — ябълки… Ей, детенце, я си вземи ябълка, дедовото, а така. Юнак! Ама що одиш по време, кога требе да се спи…

— Дядо, ти само ябълки ли чуваш?

— Ааа, и сливи. И к'вото си е покъщнина…

— Сигурно и ракия печеш.

— Па печем, зер. Ама за тебека че е много люта, момче…

Компанията пак избухна в смях.

Радослав махна тъмните очила и отново се опита да се концентрира върху четенето.

• Съсъ срѣдствата, задѣлени за операцията на Месечината, би могло да се изгради цѣлостна защита на планетата отъ УВ-лѫчението — казватъ американски учени, обявили се противъ ескалацията на насилие на Луната. Нима ще можете да конкурирате Слънцето по мощность — възразяватъ имъ космоинженери …

• „Допълнително се налага да преразгледаме оценкитѣ за общата численость на селенититѣ“ — казват сътрудници на Демографския институтъ. Може би населението на Луната е съ десеть милиона души повече отъ официалнитѣ преброявания, тъй като регистритѣ не обхващатъ т. нар. бђлдъри, т. е. обитателитѣ на нелегални галерии …

• ИНДЕКСИТѢ НА производството на синтетични бѣлтъци отъ петролъ бележатъ ново покачване по световнитѣ борси. Това е признакъ за провала на лунния блицкригъ и затъване въ позиционна кампания. Кризата дава надежди на радикални срѣди отъ Близкия изтокъ, заинтересовани отъ качването на ценитѣ на суровия петролъ, че значимостьта имъ на голѣмата шахматна дъска ще нарасне …

• Израелъ и Иудея: отново разногласия за федеративното председателство. На фона на открито враждебното обкрѫжение партизанщината по въпроса кой да води бащина дружина изглежда доста нелепо. Създалото се напрежение непремѣнно ще се отрази върху израело-иудейскитѣ преговори в Скопие.

• Русия най-сетне може би ще парафира договора съ Балканитѣ за обща система на дълбоководни пречиствателни инсталации въ Черно море. Ще се отвори перспективата щото цѣлото грандиозно начинание да стане ефективно, макаръ сѫщински резултати следва да чакаме не по-рано отъ четиридесеть години …

Разсейваше се. Чуваше гласа на възрастния селянин:

— … единият ми син също е космонавт, ама е инженер… Аз съм „крагуй“ служил, в летящата пехота, баш кога първия път разтървавахме турците и гърците. Имахме едно цигане в отделението…

Въпреки умората и задръстването с факти, Дичо не остави пресата и разгъна последния вестник, но вдигна глава, преди свенливо да го дръпнат за ръкава.

Беше малчуган, може би първолак. В едната ръка стискаше грамадна червена ябълка, вече нагризана като от мишле, а с другата протягаше на Радослав детско списание със закачена за страниците тумбеста писалка. Имаше ужасно сериозен и развълнуван вид.

— Ижвинете моля… Може ли един афту…гарф!

От детето лъхаше нещо празнично.

— Автограф?

— Да! Моля.

Озадачен, Радослав пое списанието. „Гъбарко“. Разкази-картинки, игри „оцвети-изрежи“, гатанки, песнички и стихотворения.

— Къде, тук ли?

— Аха, тука… моля.

— Заповядай, млади господине.

— Буагода'я!

— Почакай… — Радослав се взря в усмихнатото до уши момченце и тихо запита: — Кой мислиш, че съм?

Хлапето бърже се озърна, първо някъде към фонтана, после наоколо и почти шепнешком, извънредно доверително рече:

— На никой няма да кажа! П'иятен ден. Дониждане! — и понечи да изприпка между масите.

— Ей, юначе!… Химикалката си забрави.

— Мерши… Всичко най-най, ама най-хубаво!

— Всичко хубаво, чао — засмя се Радослав.

Той проследи детето, което тичаше, гризеше ябълката и зяпаше в книжката си. Дори от увеличаващото се разстояние усещаше чистата и недвусмислена радост на хлапето. Ала тя не посочваше от какво точно е била предизвикана.

Главата му продължаваше да бучи от прилива впечатления. Пресиян, бръснарят… сега това дете. „На кого им приличам, дявол да го вземе!“

Радослав отново се скри зад тъмните очила. Не му се докосваше повече вестник.

Мегатекстово табло насреща, което между реклами показваше и кристални картини на природни паркове, внезапно привлече вниманието му. Тихо зазвуча мотивът на „Шуми Марица“, мъжете оттатък оставиха халбите. А от екрана право в Радослав се втренчи фотографски неподвижното сериозно лице на Пресиян.

Дичо ахна наум, вдигна очила на чело.

Снимката на момъка се стопи в потеклите по мегатаблото големи букви:

НА МЕСЕЧИНАТА ИМА ВСЕОБЩО АНТИКОЛОНИАЛНО ВЪЗСТАНИЕ, НЕ КРИМИНАЛНИ БУНТОВЕ. СРЕЩУ МИРНО НАСЕЛЕНИЕ Е УПОТРѢБЕНО МИЛИКАЛИБРЕНО ЯДРЕНО ОРѪЖИЕ.

 

С приводнилата се въ ранни зори лунна капсула въ Родината се завърна редникъ Пресиянъ Младеновъ отъ 146-и бронепехотенъ полкъ съ космическо базиране. Доблестниятъ войникъ рапортува лично на Главнокомандващия Въорѫжените сили — Н.Ц.В. Велемира І, за положението на Луната.

Официалнитѣ информации от RWFA^[15], от пресцентъра на Експедиционния корпус на ОН, както и сводкитѣ отъ Бендлерщрассе^[16], отъ правителственитѣ източници на Франция, Русия, Великобритания и Североамериканскитѣ съединени щати не отговарятъ на истината относно характера на размирицитѣ въ тръбните градове. Българскитѣ бойни части сѫ били обезорѫжени при опитъ да взематъ селенититѣ подъ своя защита.

Обезпокоителни сѫ подкрепенитѣ съ доказателства факти за наличие на церебланти^[17] у водачи на бойни машини въ Корпуса. Още по-тревожна е практиката на прилагане на прословутата Римска конвенция^[18], обявена отъ България за престѫпна още през 2006-а година. Напомняме, че споредъ нейните клаузи въ отговоръ на терористични нападения противъ окупационни части е допустима екзекуция на арестувани заложници без сѫдебна процедура — нѣщо, под което страната ни никога нѣма да притури свой подписъ.

Въ създалата се обстановка Външното министерство отправя настоятелна покана къмъ Върховния трибунъ на Руската империя, Микадо на Япония, Райхсканцлера на Германския Райхъ, Президента на Франция и Премиеръ-министъра на Обединеното кралство да присѫстват лично на заседанието на Съвета за сигурность на Обществото на народитѣ въ Рейкявикъ. България призовава Клуба на довереничкитѣ да подкрепи усилията на будното обществено мнение за прекратяване изстѫпленията на Месечината. Балканското международно радио ще предаде на десеть езика подробноститѣ отъ рапорта на редникъ Младеновъ.

Редникъ Младеновъ и всички български воини отъ ЕК ще бѫдат представени за награждаване следъ нѣколко дни.

Дворецътъ и правителството увѣряватъ българския и съседнитѣ народи, че ще бѫдат взети решителни мѣрки за спешно уреждане на кризата. Очаквайте изявления на Царицата-майка, министъръ-председателя, Върховния сѫдия на Царството и Председателя на Народното събрание.

Откъм смълчаните „тираджии“ един изкоментира: „Охо! Мама Вела сигурно е бясна…“

Радослав пусна очилата на носа си. Облегна се и допи бозата.

Екранът отново почна да показва пейзажи, ала вече без рекламни обяви — една след друга се редяха контрастни картини на лунни полета, мрежа подаващи се от грунта тръбни секции, куполи-кули с червени сигнални лампи върху тънки мачти и иглоноси небоходи, кацнали по писти на космодруми…

Дичо разтърка лице с шепи.

Не, само една разходка, без да мисли и анализира, без да се опитва да се ориентира в множащите се въпроси, без да отваря уста за цялата диня, след като е редно да се яде на малки резенчета… Ако е писано — рано или късно ще влезе в ритъма на този Свят. Ако ли не…

Компанията на масата до розовия храст се разотиваше. Един от тях на всеослушание заяви, че отива да се наспи преди курса, защото дотогава кризата щяла да се разреши: „Ще клекнат само като чуят това! Ще видите! Некой все свършва свестна работа…“

… ако ли не, то тогава ще се върна. И ще те търся, драконче. И в трихилядната година, и в още по̀ друга Вселена, и в оказалата се недостъпна за мен Долна Земя.

Ще те търся.