Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконче (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 54гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Mandor(2011)
Преформатиране
Диан Жон(2011)

Книгата е предоставена от издателство „Човешката библиотека“ със съгласието на автора.

В сайта на „Човешката библиотека“ имате възможност да закупите електронното издание на книгата или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.

 

 

 

Издание:

Николай Теллалов — автор, 2002, 2010

Валентина Тодорова-Маринова — редактор, 2002

Вихра Манова — редактор, 2010

Николай Светлев — послеслов, 2010

Николай Теллалов — илюстрации и оформление, 2010

Фондация „Човешката библиотека“ — издател, 2010

Иван Крумов, Калин Ненов — коректори

ISBN: все още няма

История

  1. —Добавяне

2.

Вървеше по булевард „Евлоги Георгиев“ и, срещайки стойки със смайващи — и незаключени! — велосипеди, си мислеше, че в склада имаше повече от дузина абсолютно здрави колелета…

А стига, бе!… За какво ми е?

Тук бе малко по-оживено. По алеите край бентовете на канала стари и млади разхождаха кучета. Не обръщаха никакво внимание на Радослав.

Музика откъм Перловската река събуди любопитството му и той надникна над подстриганите, но не чак до геометрична правилност храсти.

Вместо миризлив канал видя чиста като извор рекичка с малко кафене на павирания й бряг. Заведението бе обсадено от кучкари. Питомците им от всевъзможни породи търчаха напред-назад, плясваха с лапи във водата, полайваха, посръфваха се — напълно нормални кучета.

По булеварда много нарядко минаваха маршрутки, но пък от време на време късо подрънкваха звънци на велосипеди.

Радослав крадешком оглеждаше хората. Засега единственото, което му хрумваше като определение, беше „симпатични“. Кой по-малко, кой повече…

Пред портала на Военна академия стоеше постови. Ако правилно се ориентираше по значките му, часовият бе курсант… пардон, юнкер. С кафеникавия си боен костюм — определено не скафандър, но нещо подобно и с открит шлем-каска — му напомни за Пресиян.

„Мама му стара! Благополучно ли е кацнало момчето?“

Дичо си обеща да купи… ха-ха, да погледне някой вестник.

„Къде ли живее Пресиян? Как забравих да го питам!…“

След чупката при Академията булевардът се наричаше „Перловска река“.

Радослав отново замижа нагоре. Като че ли истински, не прожекционни слънчеви лъчи си пробиваха път през Горния град. Но бяха някак по-меки. Той поклати глава и цъкна с език. Почти бе съумял да забрави за плюсовите нива… та дори за годината и инаквото пространство-време. Къщите по булеварда много малко се бяха променили в сравнение с това, което познаваше.

Сякаш за да напомни за себе си, околната реалност изпречи пред него стърчаща от канала четирикрака исполинска колона със спирални подвижни пътеки и врати за вътрешни асансьори. Голям екран с мелодичен звън сменяше изречения:

Максималнитѣ външни температури въ Софийска околия и окрѫга ще останатъ сѫщите от вчера, а минималнитѣ ще паднатъ съ три до четири градуса. Променлива облачность.

Въ столицата микроклиматътъ е стабиленъ. не се налага използване на допълнителни мощности за кондициониране.

Танграканъ — минусъ тридесеть градуса целзий, умеренъ полюсенъ вѣтъръ.

Авитохолъ — 19 часа преди изгрѣвъ, минусъ сто и тридесеть целзий навънъ. Радиационенъ фонъ три бала.

Над подводния комплексъ Отохиме ще премине циклонътъ, пресичащъ Пасифика по 29-ти паралелъ, ще се влоши времето и на Японскитѣ острови.

ВНИМАНИЕ: Заради бурята нѣма да има визиофонна връзка съ българската кварталъ-секция на акваполиса.

В балканскитѣ столици и голѣмитѣ градове на Полуострова сѫщо безъ сѫществени промени. Въ Европа времето се задържа стабилно…

Когато мегатаблото приключи с метеосводката, по него неочаквано заплуваха риби сред корали, сякаш изведнъж екранът се бе превърнал в стена на океанариум.

„Ето това навярно е прословутата стереовизия“, помисли Радослав.

Таблото пусна покана за туристически поход до каменната наблюдателница край село Татул, с лектор палеоастроном и възможност за проследяване окултацията[1] на някаква звезда от Сатурн. Сетне изреди балканските пилотируеми орбитални апарати, космически бази с персонал, станции и етерни градове, които се намираха в пряка видимост за лазерна комуникация от територията на полуострова.

„Редовнитѣ сбирки за паневритмия надъ златнитѣ мостове се пренасятъ съ единъ часъ напредъ.“

„Световни игри на служители отъ МВР, на откриването — демонстрации на похвати за опазване на реда и задържане на престъпници. ***Панаиръ на новия и класически полицейски романи, прожекция на най-добритѣ криминални филми от Европа, Америка, Япония и Австралия. ***Изложение на специално техническо оборудване. ***Симпозиумъ по криминалистика — всичко това във Второпрестолния Търновъ отъ 5 октомври!“

„НОВИНИ:

*Рускиятъ външенъ департаментъ не желае преговоритѣ съ арменската делегация да се състоятъ въ Пловдивъ. По-приемливо споредъ руситѣ е срещата да бѫде въ цѣтине.

*Ще се ангажираме ли съ правата на чехитѣ в Судетитѣ? Ще стане ли областьта съвладѣлна територия? Възможно ли е балканскиятъ опитъ за администриране на спорнитѣ земи да се приложи въ Гордиевия възелъ на европейскитѣ вражди?

*Извънбюджетни срѣдства набиратъ балканскитѣ Зелени патрули за разширяване на природнитѣ паркове и резервати на полуострова.

*Финландия ще поеме председателството на Клуба на довереницитѣ догодина.

*Инцидентъ съ автоматиченъ боенъ сателитъ надъ Карибитѣ. Унищожени сѫ 8000 декара[2] земна площь. Нѣма данни за човѣшки жертви. Води се разследване…“

Дичо продължи нататък.

Зърна някакви автомати, които му заприличаха на вестникарски. Пресече реката по ефирно мостче, сякаш сгънато от станиол — то дори не трепна под краката му. Приближи будките, ала остана разочарован. Самите издания не се виждаха през предполагаеми прозрачни капаци, защото механичните продавачи с нищо не напомняха устройството, познато му като вестникарски автомат. Повече мязаха я на ксерокопирни машини, я на принтери.

След петдесетина метра Радослав спря пред витрина с нарисувана върху стъклото фирма „Книговезки услуги“. Дюкянчето имаше ужасно познат вид. Може би на същото място в неговата вселена стоеше нещо подобно, на което не е обръщал внимание?

Сред изложените мостри лежеше отворен фотографски албум. На обикновена черно-бяла плоска снимка през някакви каменисти хълмове вървеше керван камили, натоварени с картечници и дървени сандъци. Войници в български шаячни униформи водеха животните. Различи завъртулки избледняло мастило: „Странджа-Сакаръ, 1944“.

Отмина.

Преди Орлов мост спря още веднъж, този път заради телефонна будка.

Във всяка от трите кабини имаше седалка и телефонен рокан-указател. Всъщност апаратите се водеха „ВИЗИОФОНЪ“ и всеки имаше номер за избиране отвън.

Под екраните, до блока с цифрите от нула до девет, се редяха няколко клавиша с непознати за Радослав знаци, но за значението им лесно можеше да се досети човек — прекъсване, повторно избиране, усилване на звука. Новото бяха копчетата „полиция“, „пожарна карета“, „линейка“, „справки“ и съвсем изненадващите „Дворецъ“, „Народно събрание“, „Кметство“, бутон за безплатно обаждане, „България-орбита“, „България-полюс“, „България-океанъ“…

Случаен минувач, на вид над трийсетте, го поздрави. Дичо отвърна с мисълта, че човекът се е припознал. Но пък вероятно бе от онези, които поздравяват и непознати…

Преди да стигне Царевец, това най-популярно място за срещи след „Кравай“ и Попа, Радослав бе поздравен с „Добро утро, господине!“ от още трима души: застаряваща дама с кученце, подпийнал мъж на негова възраст и едно хлапе, най-много осмокласник, което носеше въпреки прохладното време грубо отрязани под коленете дънки.

Е, какво пък — докато работеше за Ангел, веднъж на сергията с интервал от няколко минути поспряха трима души. Часовниците на всеки от тях показваха със завидно постоянство четири без пет. Случайност. Така че е възможно да е срещнал рядко учтиви люде на пътя си…

Случайност или не — но за първи път, откак измъкна вледенени крака от празната клисура, на Дичо му стана приятно, а раменете му сякаш олекнаха.

Бележки

[1] Окултация — видимо покриване на едно небесно тяло от друго.

[2] Декар — мерна единица за площ, използвана единствено в България, никъде другаде по света.