Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (47)

Азеф, Евно (1869–1918)

Руски ДВОЕН АГЕНТ от първите години на XX в. Работи за царската тайна полиция като член на Руската социалистическа революционна партия. Предава на тайната полиция съпартийци и информация за дейността на партията и същевременно помага в атентати срещу правителствени лица.

Син на беден шивач евреин, през 1892 г. Азеф краде пари от работодателя си и заминава в Карлсруе, Германия, където се записва в Политехниката с още няколко руски студенти революционери. През 1893 г. се свързва с ОХРАНКА (руската тайна полиция) и предлага да шпионира състудентите си руснаци. Охранка го оценява като добър кандидат за агент и го наема през юни 1893 г.

През 1894 г. Азеф се среща с лидерите на една от руските революционни групи в Швейцария. Определен е да установи контакт с водачите на движението в Европа, а също и в самата Русия. Азеф предава събраната информация както на революционерите, така и на Охранка, която му плаща по 500 рубли на месец — значителна сума в началото на века.

От 1904 до 1908 г. Азеф е ръководител на партийната „бойна организация“, която планира серия от бомбени атентати и убийства. Лично той разработва плана за убийството на В. К. Плеве, министър на вътрешните работи и шеф на полицията в Русия, и на херцог Серж, чичо на царя. Покушенията са успешни. Атентатът срещу царя се проваля.

През 1905 и 1906 г. Азеф е разкрит като двоен агент, но успява да заблуди обвинителите си; съден е и от революционен трибунал в Париж през 1908 г. През 1915 г. е арестуван от германските власти и хвърлен в затвора. Умира в Берлин на 24 април 1918 г.

В своята книга „История на Русия 1812–1945“ („History of Russia 1812–1945“) Греъм Стивънсън пише за Азеф: „… така умело прикриваше следите си, че все още е трудно да се каже на чия страна е бил и чий изменник е.“

Сред революционерите е известен с псевдонима Валентин.