Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (952)

НМ–1 (NM–1)

Опитен образец за изпитания на нови технологии, построен в рамките на най-амбициозния проект по създаване на стратегически разузнавателен самолет, разработван когато и да било в Съветския съюз.

Окончателният вариант на стратегическия разузнавателен самолет по замисъл е трябвало да развива над 3000 км/ч и да достига височина над 30 км. Предвиждано е било да бъде оборудван с фотокамери за високоскоростно снимане и с друга, новосъздавана апаратура.

Конструкторската разработка въпреки установената традиция е дадена на П. В. Цибин от научноизследователския авиационен институт (преди това такива разработки са били давани само на конструкторското бюро). Проектът на Цибин се е отличавал с радикалността на замисъла: удължен тръбовиден корпус, относително къси трапецовидни криле с гондоли в двата края за реактивните двигатели. По ирония на съдбата ескизът напомня чертежа на самолета CL–282 и CL–400 на Кларънс (Кели) Джонсън, разработен на базата на F–104 Старфайтър. Задвижването е трябвало да става с въздушно-реактивни двигатели. Сложността на общия замисъл довежда до решението отначало да се построи нещо междинно за изпитание на нови технологии — NM–1 — и след това да се доработи окончателният вариант. NM–1 минава изпитания през 1959–1960 г.

Открити са много недостатъци и конкретно лоша управляемост при ниска скорост. Общият резултат от изпитанията и сложностите около доработването на двигателя довеждат до прекратяването на този грандиозен проект през 1960 г.

НМ–1