Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (930)

Неблагонадежден за сигурността

Лице, за което властите смятат, че може да предприеме действия, застрашаващи сигурността на страната. Терминът става популярен в САЩ през 50-те години поради антикомунистическите мерки на сенатора Джоузеф Маккарти.

На 9 февруари 1950 г. той заявява в Западна Вирджиния: „В ръката си държа списък с 205… имена [броят им по-късно се променя на 57] на хора, които са известни на държавния секретар като членове на комунистическата партия и които все още работят и определят политиката на Държавния департамент.“

Обвиненията на Маккарти разтърсват правителството и поставят началото на ерата на маккартизма — правителствени и конгресни разследвания на лица, за които се предполага, че са комунисти или подривни елементи. Когато гоненията му засягат и американската армия, вярата в него намалява. Сенатът му налага ограничения и цензурни мерки през декември 1954 г. заради действия, „които противоречат на традициите на Сената“. Тази цензура налага край на политическата му кариера. По време на подробните разследвания от Маккарти не е открит нито един комунист в правителството. Но навсякъде из Съединени щати хора, които са критикували по някакъв повод правителството или са били видени да четат в книга или списание статия за Съветския съюз, или са отказали да подпишат клетва за вярност, са били наричани „неблагонадеждни за сигурността“.