Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (829)

Марков, Георги

Жертва на т.нар. чадър, разработен от КГБ за специални убийства. Марков е български емигрант писател, който живее във Великобритания. Преди да емигрира, е бил протеже на Тодор Живков — генерален секретар на Българската комунистическа партия. Марков успява да избяга във Великобритания, където води предавания по Би Би Си и публикува критики за режима на Живков.

Техническото управление на КГБ разработва чадър, от който се изстрелва метално топче с размерите на глава от карфица, съдържащо силно токсичен протеин от рициново семе. РЕЗИДЕНТЪТ на КГБ във Вашингтон купува чадърите и ги изпраща в Москва, за да бъдат модифицирани. Чадърите вероятно са били снабдени с цилиндър с газ под налягане, а също и с изстрелващ механизъм. След това чадърите се занесени в София, където офицери от българската Държавна сигурност преминават инструктаж за начина на използването им.

След подготовката екип убийци е изпратен с чадърите в Лондон. Целта е Марков. През септември 1978 г. той „случайно“ е одраскан от чадъра на непознат на лондонския мост Ватерло. Човекът се извинява и продължава пътя си. Марков се разболява и е закаран в болница, но преди да почине на 11 септември, си спомня случайното бодване. В лявото му бедро са открити малка раничка от пробождане и топчето. При аутопсията се установява, че рицинът се е разградил.

Марков не е първата жертва на чадъра. Друг български емигрант — Владимир Костов, също се „сблъсква“ с непознат — на 26 август 1978 г. в Париж. Историята с убийството на Марков помага Костов да бъде спасен — при направената му на 25 септември операция от гърба му непокътнато е извадено метално топче, подобно на това, убило Марков.

По-ранна версия на чадъра вероятно е била използвана срещу носителя на Нобелова награда Александър Солженицин през август 1971 г. — времето, когато все още е в Съветския съюз. Според Солженицин той е бил повален от странно заболяване, докато чакал на опашка за хляб. Тялото му внезапно се покрило с ужасни мехури и той бил прикован на легло в продължение на 3 месеца.