Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (827)

Мангуста

Секретна операция, одобрена от президента Кенеди, за премахване на кубинския лидер Фидел Кастро. Мангуста е резултат от разочарованието и унижението, които настъпват след нападението при Залива на прасетата в Куба през април 1961 г. (вж. КУБА).

„Реагирахме истерично по отношение на Кастро“ — казва по-късно министърът на отбраната Робърт Макнамара. РЕЙ КЛАЙН — заместник-директор на разузнаването в ЦРУ по това време, си спомня, че президентът Кенеди и брат му — главният прокурор Робърт Кенеди, са смятали, „че са били подведени за Залива на прасетата, и да си го върнем, бе станало неотложна задача, почти идея фикс“. Робърт Кенеди казва, че за да се премахне Кастро, „не трябва да се жалят нито време, нито пари, нито хора“.

Нито едно мирновременно АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ не е било провеждано на толкова високо равнище. Даже и ЦРУ не е било запознато изцяло, а само му е било позволено да участва в него. „Мозъчният център“ се е намирал в Белия дом, където е действала създадената за нея СПЕЦИАЛНА ПОМОЩНА ГРУПА (СПГ). В нея влизат военният съветник на Кенеди генерал Максуел Тейлър (председател), министърът на отбраната Макнамара, министърът на правосъдието Робърт Кенеди, държавният секретар Дийн Ръск, ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ДЖОН МАККОУН, съветникът по въпросите на националната сигурност Макджордж Бънди, заместник държавният секретар Алексис Джонсън, помощник-министърът на отбраната Розуел Гилпатрик и председателят на Обединените началник-щабове генерал Лаймън Лемницер. Групата провежда 42 заседания в периода януари — октомври 1962 г.

Ръководител на операциите Мангуста е бригаден генерал ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ, любимец на Кенеди поради твърдата му позиция по отношение на партизанските войни. През февруари 1962 г. той предлага оперативен план от 6 части, с който „да се помогне на кубинците да отхвърлят комунистическия режим, и това да стане отвътре, в самата Куба, като се издигне ново правителство, с което Съединените щати да живеят в мир“. Според плана в Куба трябва да избухне революция през юли 1962 г., а партизанската дейност да започне през август-септември 1962 г., като предизвика „открит бунт и отхвърляне“ на режима през октомври 1962 г. Същевременно трябва да се сформира ново правителство.

Според Лансдейл е необходимо да се организират саботажи и икономическа война срещу Куба. Но той иска и едно изключително участие — открито използване на американски военни части. СПГ одобрява плана на Лансдейл с убеждението, че „окончателният успех“ изисква „решителна американска интервенция“ — основен минус за разгрома в Залива на прасетата.

През юли Лансдейл усеща, че времето, разчетено от него, му се изплъзва и че СПГ вече охладнява по отношение на Мангуста. Той предлага алтернативни действия, според които Куба да бъде заплашена като страна от съветския блок или да се „намекне“ за провокация, като Кастро бъде свален „от американски военни части“. Докато СПГ обмисля следващия ход на Мангуста, започват да пристигат доклади за неочаквано увеличаване на съветските кораби в Куба. Това е началото на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА.

На 1 август ЦРУ подготвя ОЦЕНКАТА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за Куба, в която се съобщава, че кубинските въоръжени сили са достатъчно мощни, за да потушат едно въстание и да отблъснат всяко нападение, „в което са включени американски военни сили“. В доклада не се споменава за непрекъснатия поток от съветски кораби. На 22 август е изготвен нов доклад, според който кубинските сили са значително подсилени. Докладите на ЦРУ разколебават СПГ за Мангуста.

В същото време ЦРУ планира убийството на Кастро (вж. КУБА), но тази операция не е част от Мангуста. На 10 август, по време на една от срещите на СПГ, Макнамара, който не е запознат с плана на ЦРУ, предлага СПГ да се заеме просто с убийството на Кастро. Срещу това протестира Маккоун, а така също Едуард Мъроу, директор на Информационната агенция на САЩ (ЮСИА). Подобни разговори са недопустими за Белия дом, смятат те. Но 2 дни след тази среща Лансдейл настоява УИЛЯМ ХАРВИ — офицерът от ЦРУ, който ръководи Мангуста от страна на агенцията — да предаде всички планове, свързани с Кастро, „включително ликвидиране на лидери“.

Операция Мангуста е известна на руснаците от юли 1962 г. според съветския генерал Анатолий Грибов, който отговаря за операция АНАДИР — прехвърлянето на съветски ракети в Куба. „Знаехме за тази операция и за други действия, които бяха накарали Хрушчов и други да повярват, че едно такова нападение през 1962 г. е съвсем реално“ — пише Грибов в книгата „Операция АНАДИР“ („Operation ANADYR“, 1994), написана съвместно с американския армейски генерал Уилям Смит, който служи в щаба на Тейлър в Белия дом по време на Мангуста и ракетната криза. Обръщайки поглед назад към Мангуста, Смит твърди, че в СГП „изобщо не е стоял въпросът за използване на американски военни части освен в обикновени разговори на етап планиране“. Той пише няколко пъти, че СГП „не желаеше да се включат американски военни части в Куба“.

На 23 август президентът Кенеди на базата на доклада на Лансдейл от юли иска да се преразгледат препоръчаните действия, като се наблегне на налагането на „всестранен дипломатически, икономически, психологически и друг натиск за свалянето на комунистическия режим на Кастро, без да се използват американски военни части“. Кенеди настоява и за действия, които „умишлено ще предизвикат всенародно недоволство срещу Кастро, което може да наложи намеса от американска страна“.

Американските интереси в Куба са двустранни. От една страна, е Мангуста, а, от друга — нарастващата криза от увеличената съветска помощ за Кастро. Робърт Кенеди се съсредоточава над Мангуста и обвинява Маккоун и ЦРУ, „че не правят нищо в областта на саботажа“. ЦРУ действително участва за практическата реализация на операцията. За тази цел е сформирана специална Оперативна група W, която се състои от 600 сътрудници на ЦРУ и 3000 наемници — най-мащабната секретна операция в историята на ЦРУ. Харви — легендарният своенравен офицер от ЦРУ, ръководи Таск форс W от Маями. Той успява да изпрати екипи от агенти в Куба и да извърши няколко саботажа: „Искаме бум и тряс на острова“ — казва Лансдейл. Но агентите на Харви докладват, че вероятността да избухне общо въстание е минимална. Самият Робърт Кенеди отива в Маями, за да провери защо Мангуста напредва толкова бавно. Той провежда разговор с Харви, който не допринася много за бъдещата кариера на Харви.

В началото на октомври 1962 г. интересите при планирането на Мангуста и Кубинската ракетна криза се сблъскват в Белия дом. Тъй като ракетната криза довежда САЩ и СССР на ръба на ядрена война, Робърт Кенеди нарежда на Маккоун да прекрати всички тайни операции в Куба. Маккоун предава заповедта на Харви, който с право е правил разлика между операции и агенти. Тъй като е уверен, че ще бъде необходимо ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, той изпраща екип от агенти на 21 октомври — деня преди президентът Кенеди да обяви морска блокада на Куба. Когато научава, че операциите не са спрени, Кенеди отстранява Харви от поста ръководител на Таск форс W.

На 16 октомври, в разгара на ракетната криза, Робърт Кенеди пита РИЧАРД ХЕЛМС — заместник-директор на ЦРУ по планирането (секретните операции), какъв процент кубинци „ще се борят за режима“, в случай че Съединените щати нападнат Куба. По времето, когато плановиците на високо равнище обмислят възможен край на кризата с военни средства, Мангуста умира.