Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (384)

Данилоф, Никълъс

Американски журналист в Москва. Скалъпеното му арестуване от КГБ и обвинение в шпионаж не провалят планираната среща на най-високо равнище между президента Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов.

Данилоф — кореспондент на Ю Ес нюз енд уърлд рипорт, е арестуван на 30 август 1986 г. в Москва — точно една седмица след като ФБР арестува съветски офицер от КГБ, който работи в ООН. (За подробности по случая на ФБР с руския офицер вж. ЗАХАРОВ, ГЕНАДИЙ.) Данилоф се среща със свой познат руснак на Ленинските възвишения — парк близо до апартамента му. Руснакът подава на Данилоф пакет, като казва, че вътре има вестникарски изрезки. Вместо това в пакета с гриф СЕКРЕТНО е поставена карта на Афганистан — диаграма за разположението на съветските военни обекти и 26 снимки на съветски войници. Осем офицери от КГБ изведнъж изскачат от микробус и арестуват Данилоф.

Горбачов заклеймява Данилоф като „шпионин, който е заловен на местопрестъплението“. Данилоф гневно отхвърля обвинението. Говорител на Белия дом нарича ареста „нищо повече от задържане на заложник“.

Руснаците веднага започват преговори за РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ, но американските власти отказват да преговарят, тъй като Данилоф не е шпионин. Руснаците твърдят, че Данилоф е свързан с Пол Стомбо, политически офицер от американското посолство в Москва, който е изгонен като шпионин през 1985 г., и с Мурат Натирбоф, когото руснаците определят като главен резидент на ЦРУ в Москва. Натирбоф е напуснал Съветския съюз малко преди ареста на Данилоф.

Данилоф, който е в края на пет и половина годишното му назначение в Москва, е задържан в Лефортово — затвор в Москва още от времето на царизма. След 13 дни той и Генадий Захаров са освободени и предадени в съответните посолства.

По време на преговорите за освобождаването на Данилоф администрацията на Рейгън повдига обвинение, че 25 руснаци от ООН са офицери от КГБ.

На 30 септември 1986 г. се слага край на аферата Захаров — Данилоф. Тогава и Съединените щати, и Съветският съюз обявяват, че президентът Рейгън и Горбачов ще осъществят среща на високо равнище на 11–12 октомври в Исландия. Съобщението е направено от ТАСС — съветската информационна агенция — в 9,50 часа сутринта. Четири минути по-късно Захаров подава молба за обжалване на обвинението в шпионаж във федералния съд в Бруклин, Ню Йорк. След това напуска Вашингтон, качва се на самолет на Аерофлот и в 3,15 часа следобед излита от международното летище Дълес. Самолетът от Москва, в който пътува Данилоф, каца на летището във Вашингтон в 4,40 ч следобед.

По-късно офицери от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО стигат до извода, че вероятно КГБ е започнало подготовката на капана за Данилоф още през декември 1984 г. Тогава един руснак, представящ се за свещеник, влиза в кореспондентския пункт на Данилоф и му разказва, че е лежал в затвора заради убежденията си. Данилоф не е бил убеден, че човекът е свещеник, но се съгласява да предаде негово писмо в американското посолство. През януари 1985 г. свещеникът пуска писмото в пощенската кутия на Данилоф. В плика е поставен втори плик, адресиран до американския посланик. А в този плик има трети, адресиран до ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ — по това време директор е УИЛЯМ КЕЙСИ. Този последен плик съдържа данни за съветското въоръжение.

През февруари 1985 г. Данилоф е поканен в посолството, отведен е в обезопасена стая и е разпитан от представител на посолството, за когото журналистът предполага, че е офицер от ЦРУ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ. Данилоф му дава името и телефонния номер на предполагаемия свещеник. След няколко месеца Данилоф отново е извикан в посолството и в обезопасената стая офицерът от ЦРУ му съобщава, че е очевидно, че свещеникът е свързан с КГБ. Скоро след това Стомбо е изгонен като шпионин вероятно защото се е опитал да се свърже с т.нар. свещеник.

Според руснаците доказателствата, свързващи Данилоф и Стомбо от ЦРУ, включват писмо, написано от Стомбо до „свещеника“. В писмото, както е публикувано от руснаците, се казва: „Скъпи и уважаеми приятелю, бихме искали да Ви уверим, че писмото, предадено от Вас на журналиста на 24 януари, вече е на предназначения адрес. Високо ценим дейността Ви.“

След освобождаването му Данилоф подрежда парченцата от мозайката на събитията. „Ако тогава знаех нещата, които знам сега — казва той, — щях да изгоря писмото, вместо да го нося в посолството“.

За други примери на капани, заложени на американци, за да бъдат обвинени в шпионаж в Съветския съюз, вж. РУСИЯ — СССР.