Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1748)

Централно бюро

Съвместна американско-австралийска дешифровъчна организация, създадена в помощ на генерал Дъглас Макартър — командващ американските войски в югозападната част на Тихия океан през Втората световна война. Пред бюрото са поставени 4 основни задачи: да подсигури на Макартър данни от РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ на базата на подслушваните японски радиокомуникации; да отговаря за СИГУРНОСТТА НА ВРЪЗКИТЕ; да работи съвместно със СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) във Вашингтон за разгадаване на японските КОДОВЕ; да обменя разузнавателни сведения с американския военноморски флот и британските войски. Първата задача е особено важна за Макартър, тъй като материалите от УЛТРА, с които разполага ВМС, имат основно значение в планирането на сухопътните операции на американските войски. (Дешифрирането на японските армейски кодове е поставено на по-сериозна основа едва през есента на 1944 г.)

През март 1942 г. щабът на Макартър е принуден да напусне Филипините. Установява се в Австралия. На 1 април 1942 г. генералът се обръща към Министерството на войната да изпрати обучени криптолози в Австралия, за да окажат помощ на малцината, които той е довел от Корегидор, Манила. Екипът от Филипините, известен като Станция 6, е успял да идентифицира японските комуникационни системи в действие, като няколко пъти предварително е сигнализирал за предстоящи въздушни нападения на противника, и с помощта на заловена книга с кодове вече разчита японските тактически шифри. В края на март 1942 г., когато става очевидно, че японците ще подчинят Филипините, по-голямата част от армейските декодировчици се евакуират в Австралия. Но когато завземат остров Корегидор — последното укрепление на американските сили на Филипините, японците успяват да пленят 6 сътрудници от Станция 6. (След бруталността и своеволията в японските военнопленнически лагери оцелява само 1 от тях.)

Централното бюро официално е създадено в Мелбърн на 15 април от оцелелите от екипа на Филипините и криптолозите, командировани от 837-а свързочна част на американската армия. Отрядът се ръководи от майор ЕЙБРАХАМ СИНКОВ, работил с УИЛЯМ ФРИДМАН през 30-те години, когато американците успяват да декодират японския код ПЪРПЪЛ.

За ръководител на Централното бюро е назначен Спенсър Ъкин — главен свързочен офицер на Макартър на Филипините и бивш началник на СРР, а Синков остава началник на декодировчиците, пристигнали с него от САЩ.

Освен това още от началото в щата на Централното бюро са включени американски войници от японски произход (НИСЕИ) заради знанието на японски език.

Рамо до рамо с американците работят също огромен контингент от австралийската армия и специалисти от Кралските австралийски военновъздушни сили. Сред тях са ветерани, опитвали се да разчетат тактическите комуникации на африканския корпус на генерал Ервин Ромел. Назначени са и британски декодировчици, евакуирани от Сингапур. Централното бюро се поддържа и от станцията за декодиране на американския военноморски флот, разположена в Белконън, Мелбърн, която е под оперативното командване на Макартър, макар и организационно да не е включена в състава на бюрото. (Вж. БЕЛ.)

Интересното тук е, че Ъкин не само че не е бил подчинен, но и е стоял по-високо от началника на разузнаването на Макартър — полковник ЧАРЛС УИЛЪБИ, който е бил с генерала на Филипините. В своята интересна книга „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992) армейският историк Едуард Дри отбелязва:

Като ръководител на Централното бюро Ъкин много се ласкаеше от привилегията да предава сурови (неанализирани) материали директно на Макартър. Но като опитен бюрократ не забравяше да информира първо неговата „дясна ръка“ — ръководителя на генералния щаб Ричард Съдърланд. С одобрението на Съдърланд понякога Ъкин прехвърляше по специален канал за връзка с командването на американските войски в югозападната част на Тихия дешифрираните данни от разузнаването направо на полевите щабове на бойните съединения.

Практиката на непосредствен достъп на Ъкин до Макартър без определени часове продължи през цялата война.

Хората на Уилъби изучават постъпващите дешифрирани съобщения и съобщават изводите си на отдела на щаба по планирането на бойните операции. Впрочем отношението на командването към разузнавателните данни, получени от дешифровчиците, понякога е доста странно. Например по време на цялата 2-годишна кампания в Нова Гвинея Уилъби непрекъснато подценява японската мощ, въпреки че често му предоставят точни данни от декодировчиците. Макартър и в много по-малка степен командирът на подчинените му авиочасти — подполковник Джордж Кени, често отказват да приемат разузнавателните сведения от декодирани съобщения, особено когато не съвпадат с личното им становище. Това отношение отчасти се дължи на факта, че за главен източник на разузнаване в областта на комуникациите в района на Тихия океан Макартър смята материалите от Ултра на военноморския флот. (Самият Макартър често преувеличава броя на японските жертви в сраженията, а винаги намалява собствените загуби и не споменава за хилядите войници, извадени от строя поради болести и изтощение — резултат от битките в джунглите.)

Въпреки че разчитането на шифрованите съобщения на японската армия да не са редовни чак до началото на 1944 г., Централното бюро успява да върши полезна работа, като изучава и регистрира радиопозивните, честотата на предаваните в ефир съобщения и адреси. Заедно с ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ЛОКАТОРИ, които откриват японските предаватели, подобен АНАЛИЗ НА РАДИООБМЕНА може да разкрие местоположението на японските войски, връзките между бойните единици и сили, а също и друга важна разузнавателна информация. Освен това криптолозите в бюрото, които работят със специалисти от СРР в АРЛИНГТЪН ХОЛ, изиграват основна роля в пробива през януари 1944 г., който осигурява достъп до комуникациите на японската армия. (Вж. КРИПТОАНАЛИЗ.)

Дри пише, че пробивът:

… преобрази Централното бюро за нула време и го превърна в първокласен център по криптоанализ, който успяваше да разчита хиляди радиосъобщения на противника. Благодарение на умелото използване на последните технологични достижения, по-точно на ранните модели на изчислителното оборудване Ай Би Ем, а също и на личната им изобретателност и съобразителност съюзническите криптоаналитици успяваха да бъдат в крак с периодичните изменения, които правеха японците в армейските кодове, и да разчитат непрекъснато кодираните им послания… Приносът на Централното бюро в дешифрирането по време на войната в Тихия океан бе доста значителен.

Централното бюро навсякъде придружава щаба на Макартър — в Австралия (отначало в Мелбърн, а след това в Бризбейн) и с придвижване на военните действия към Япония първо в Нова Гвинея, след това на Лейте и най-сетне на Лусон на Филипините. В края на военните действия в Тихия океан персоналът на бюрото наброява 4000 души.

След 1945 г. Централното бюро е разформировано.