Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1302)

Свръхзвуков CL–400

Предвиден като приемник на самолет U–2, CL–400 е продукт на ЗАВОДИТЕ СКУНК на корпорацията Локхийд. В началото на 1956 г., конструкторът на Локхийд КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН дава предложение на американските военновъздушни сили за разузнавателен свръхзвуков самолет за големи височини, зареждан с водород.

През април 1956 г. е подписан договор за 2 прототипа CL–400, последван от поръчка за още 6 самолета. Но нито Локхийд, нито военновъздушните сили са доволни от предложения обсег на действие. Затова през октомври 1957 г. проектът е изоставен, а почти готовите прототипи са бракувани.

Предвиждало се е самолетът да има 2 задвижвани с водород мотора, прикрепени към краищата на трапецовидните криле, да е 2-местен, да развива скорост M2,5 и да достига височина 28,5–30 км.