Ан Мейджър
На кръстопът (5)

Пета глава

На другия ден, след дълги колебания, Лесли облече морскозелената копринена рокля — една от любимите й дрехи, и сложи същата златна верижка, която силно бе подразнила Бун предния ден. За по-практично надяна сивото си кожено палто с качулка от синтетична материя, което бе така изкусно изработено, че можеше да подведе и опитното око на познавача.

Когато влезе в офиса, вътре цареше необичайна тишина. По изненадата, изписана върху лицата на Тед и Роуз-Мари, и по топлото им посрещане Лесли веднага разбра, че Бун не ги бе уведомил за подновяването на договора й. Вратата му беше затворена. Тя едва се сдържа да не влезе при него, за да го поздрави, но се овладя и закрачи бързо към стаята си. Хрумна й по-добра идея. Реши да си вземе договора от него и да се увери в редовността му, преди да се захване с каквато и да било работа.

Върна се самоуверено до кабинета и почука.

— Влезте! — Само една негова дума беше необходима, за да я накара да се разтрепери. Пое си дълбоко дъх и решително бутна вратата.

Гъста руменина изби по страните й, когато с вълнение забеляза възхищението, което се изписа по лицето на Бун при влизането й. Бе свалила качулката си и златните й къдрици се спускаха свободно около красивото лице. За част от секундата в очите му проблесна искра, недвусмислено показваща, че отново изпитва желание да бъде с нея и да я притежава. Лесли не успя да скрие радостната тръпка, преминала през тялото й, и чисто женското си превъзходство над този силен чаровен мъж. Смущението му трая само миг.

— Ти! Мисля, че ти казах да не се мяркаш повече пред очите ми! — затвори той престорено ядосано счетоводната книга, по която тъкмо се готвеше да работи.

— Така е — промълви Лесли. — Но преди да започна работа, бих искала да получа копие от трудовия ми договор с твоя подпис. Ще го покажа на адвоката си…

— На адвоката си! По дяволите! Казах ти, че ще те върна на работа и удържах на думата си. Не е ли достатъчно? — Очите му потъмняха, той стисна устни и дълбоките резки около тях се очертаха още по-ясно.

— Но без документа не мога да бъда сигурна… — рече тя, уплашена от внезапното му избухване.

Договорът лежеше пред него на бюрото. Той го вдигна и подигравателно изкриви устни.

— Ела и си го вземи, щом толкова искаш!

Когато Лесли посегна към листа хартия, Бун я сграбчи за китката:

— Не бързай толкова! — Гняв, примесен с колебание, се долови в гласа му. — Дадох ти, каквото искаше. Сега е твой ред да спазиш уговорката в споразумението ни: не ми се пречкай на пътя!

— Добре, Бун, както желаеш… — Той я пусна рязко и тя тръгна към изхода. Но преди да излезе, се обърна още веднъж към него:

— Не бих се върнала никога на тази работа, ако не бях толкова притеснена финансово. Да работим заедно за мен е също толкова трудно, колкото и за теб.

Тя говореше самата истина. Чувствата й към него не се бяха променили с нищо от мига, в който го срещна за първи път. Беше се влюбила безнадеждно в човек, който нехаеше за нея.

През следващите дни и седмици Лесли рядко срещаше Бун, макар че работеха в една сграда. Той често пътуваше до Денвър или участваше в заседания на общинския съвет. Тя се чудеше дали тези чести отсъствия нямат нещо общо с нея. Когато ставаше много студено за обиколки по строежите, Бун прекарваше времето си в планиране и координиране на бъдещи проекти, като по цели дни не излизаше от кабинета си.

Основното служебно задължение на Лесли беше да се занимава с огледи на недвижими имоти. Повечето от клиентите й бяха мексиканци и тексасци. Тя свободно владееше испански и това я улесняваше доста при реализирането на важни сделки. Фактът, че е родом от Тексас, пък й помогна много при установяването на контакти с тексасци, дошли на почивка в Колорадо.

Резервираното поведение на Бун я изнервяше и повечето вечери тя прекарваше у дома с Карън. Една нощ детето се събуди от кошмар и заяви неочаквано:

— Така ми се иска да сте все още женени с татко! Тогава няма да ми се караш толкова много…

Оттогава Лесли се стараеше да бъде по-мила с Карън, но невинаги й се удаваше.

За Деня на благодарността Карън отлетя за Остин при баща си. Четирите почивни дни Лесли трябваше да прекара сама у дома. Откакто се разведе, отпуските и свободните дни бяха истинско бреме за нея.

Вечерта гостува на съседката си Джини и семейството й. В събота следобед Тед и приятелката му Луси я поканиха на ски в планината. Никога самотата не й бе тежала така, както през остатъка от дългия уикенд. Непрекъснато мислеше за Бун и мечтаеше времето да се върне и всичко между тях да започне отначало. Уви, беше невъзможно…

Тим пожела да вземе Карън и за коледната ваканция. Вечерта преди отлитането й за Тексас телефонът иззвъня. Карън грабна слушалката, уверена, че се обажда баща й. След малко Лесли дочу екзалтираното й гласче:

— Охо, не сте ни забравили, господин Декстър! Не, утре заминавам при татко в Тексас. За две седмици… Трябва да дойдете тази вечер… Разбира се… Можете да дойдете по всяко време!

Лесли се облегна на стената. Бун идваше да ги види. Но защо? Когато зададе този въпрос на Карън, тя й отговори:

— За да ми разкаже историята, която ми обеща, когато бях болна!

Когато се почука на вратата, Карън хукна и я отвори широко.

— Заповядайте, господин Декстър! За съжаление мама е вкъщи, но се надявам да не ни безпокои.

Бун пристъпи и малкото тясно пространство се изпълни със силното му мъжко присъствие. Беше облечен в каубойска риза и тесни сини джинси. Тръпчивият аромат на одеколона му подсилваше впечатлението за мъжественост, излъчваща се от добре сложеното му атлетично тяло. Бун очевидно осъзнаваше въздействието си не само върху Лесли, но и върху малкото момиченце до нея, протягащо весело ръце към червеното пакетче, донесено от него.

Внезапно Лесли се почувства зле — Тялото й натежа и тя се подпря на най-близкия фотьойл, за да не падне. Всичко затанцува пред очите й. По челото й изби студена пот.

— Добре ли си? — запита я Бун вместо поздрав, докато разопаковаше подаръка за Карън. — Изглеждаш малко бледа…

Това бяха първите думи, които й казваше след близо две седмици. Устните й пресъхнаха и тя прокара език по тънкия слой перлено червило.

— Добре съм… Карън толкова се зарадва, че не си забравил обещанието си. Много мило, че си се сетил да й донесеш коледен подарък!

— Това беше най-малкото, което можех да направя за нея, след толкова дълго чакане от нейна страна.

— Нова кукла! — изписка в това време Карън. — И два пуловера! О, благодаря ви, господин Декстър! А сега ще дойдете ли в стаята ми, за да ми разкажете историята?

— Разбира се!

Близо час Бун се заседя при Карън. От време на време Лесли чуваше веселия им смях и радостните писъци на дъщеря си.

Звукът на телевизора беше влошен поради снежната виелица навън и тя се зае с прегледа на пресата. Когато Бун излезе от детската стая, той не се запъти, както обикновено, направо към изхода, а се отпусна на дивана до нея. Близостта му я смути и обърка.

— Страхувам се, че Карън заспа с дрехите — усмихна се той.

Лесли се зарадва на приятелския му тон. Изглежда Карън събуждаше най-добрите страни от характера му.

— Не е голяма беда… — отвърна тя. — Мисля, че идването ти означава много за нея.

— Бях дал обещание й трябваше да го изпълня. — Погледът му се спря на лицето й. Тя не издържа и прехапа долната си устна, като едва ли съзнаваше колко предизвикателен бе този жест за него.

— Да ти предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря! — Очите му я изгаряха. — Още не съм ти казал колко съм доволен от работата ти. За начинаещ си постигнала големи успехи. — Лесли се изчерви. Оценката му беше твърде неочаквана, но й подейства изненадващо добре. — Щях да те уволня, без да ти дам шанс да докажеш възможностите си…

— Бун, мисля, че разбирам защо се държиш така с мен! — реши да бъде откровена докрай тя.

— Не съм толкова сигурен. — Бун беше напрегнат, думите се изтръгваха от гърдите му мъчително. — Лесли!… — Той целият настръхна. Погледът му просветна диво. — Лесли, помогни ми! То е по-силно от мен… Разкъсва ме, ще ме унищожи! Желая те, желая те повече от всякога!

Протегна ръце към нея и докосна върховете на пръстите й. Лесли беше неспособна да се контролира повече. О, Бун, и аз те желая, отчаяно викаше душата й, но тя само промълви:

— Желание, Бун, без обич и уважение не е достатъчно. Може би съм старомодна, не знам…

Той я погледна враждебно. Това, което Лесли прочете в очите му, я съкруши.

— Не мисля, че жена, легнала още първата нощ с напълно непознат мъж, е старомодна!

— Боже мой! Колко дълго още трябва да ме мъчи съвестта заради тази глупава грешка? — пламна тя.

— Още много, много дълго… Някои грешки стават навик. — Бун бе приближил лицето си до нейното и тя чувстваше горещия му дъх.

— Но не и тази. — Лесли се надигна решително. — По-добре е да си вървиш!

— Лесли, нямам намерение да прекарам още една нощ сам и да знам, че и ти си самотна някъде в този град.

Дали и той беше самотен като нея? Нима прекарваше нощите си в мисли и копнежи по нещо все още неизживяно?

— Какво предлагаш тогава? — Тя разбра грешката си много късно. С едно движение Бун я повали на дивана.

— Предпочитам да ти покажа, отколкото да ти обясня!

— Не, недей! — заблъска го тя отчаяно, но силните му ръце я приковаваха на мястото й. — Моля те, пусни ме!

— Не! — Задъхана целувка изгори устните й. По тялото й се разля гореща вълна и я потопи в изпълнените с неизвестност и опасности дълбини на страстта и изкушението, към които я тласкаше той.

— Пусни ме! — молеше тя с последни усилия на волята. Но Бун не искаше да чуе. — Пусни ме, моля те!

Устните му не се откъсваха от пламналото й лице.

— Карън е в съседната стая…

— Вече е заспала. — Устните му се спуснаха по-надолу, към шията й.

— Може да се събуди и да влезе…

— Добре… — отдръпна се той с нежелание. — Но утре през нощта Карън няма да е тук, нали? Какво извинение ще измислиш тогава?

— Бун, моля те, не искай от мен това, което не съм способна да ти дам! Независимо какво мислиш за мен, държа да ти кажа, че сексът не е силната ми страна. Преди него са любовта, приятелството…

— Любов! — процеди Бун презрително. — Какво знаете вие, жените за любовта и приятелството?

Лесли го погледна продължително.

— Виждам, че никога не ще бъда за теб нещо повече от плътско удоволствие, но това не е достатъчно за мен. И само защото те приех още първата нощ, загубих завинаги уважението ти… Добре, може би си прав. Сигурно заслужавам твоето презрение. — Тя се разплака.

— Лесли, чуй ме! Искаш от мен твърде много — повече, отколкото мога да ти дам. Усложняваш излишно нещата. Сексуалната връзка между свободни мъж и жена, каквито сме ние, е нещо толкова обикновено. Всичко, което искам от теб, е секс. Ти си красива и аз те желая… Не мога да ти обясня защо е така, но не изпитвам нужда от приятелство и любов. Имам майка и сестра, които ме обичат, колкото е необходимо, и приятели мъже, с които мога да ходя на лов и за риба, когато пожелая. И не си въобразявай, че след като желая да те имам в леглото си, съм готов да се поставя и под пълния ти контрол. Всичко, което вие, жените, разбирате под любов и брак, се вмества в една-единствена дума: контрол. Е, добре, аз вече бях подложен на такова изпитание… За първи и последен път!

— Да не мислиш, че всички жени са устроени да мислят по един и същ начин?

— Несъмнено!

— Значи си решил да използваш жените само за плътски удоволствия?

— Глупаво е, но…

— Но е истина!

— Да.

— Е, аз искам нещо повече!

— Лесли, и ти си като всички останали, не се самозаблуждавай! — прекъсна я грубо Бун. — Защо да си по-различна?

— Не мога да ти обясня. Единственото, което знам, е, че това, което ми предлагаш, не ме задоволява напълно. Не мога да живея с теб и да се чувствам самотна.

Бун втренчи поглед в нея, като че ли не вярваше на думите й.

— Добре, следвай тогава разума си, но ако той ти подскаже нещо друго…

— Няма, сигурна съм.

— Тогава наистина е по-добре да си вървя.

Реакцията му я нарани, но тя успя да запази самообладание.

— Утре ще се видим в службата — извика след него.

— Не мога да ти обещая…

Цяла нощ Лесли не можа да мигне. Мислите й кръжаха все около Бун. Лежеше измъчена и сама в леглото си и претегляше всяка негова дума.

В едно нещо Бун беше прав: Лесли го желаеше толкова, колкото и той нея. Вече имаха една любовна нощ зад гърба си и знаеха, че телата им бяха създадени едно за друго. Животът бе кратък. Защо бягаше от насладите му, които бяха така желани не само от Бун, а и от нея самата? Обичаше го — вероятно беше любов от пръв поглед. Но тя вече имаше горчив опит от предишната си незряла любов с Тим. А сега между нея и Бун стоеше и Карън. Лесли трябваше да съхрани щастието и бъдещето й, затова не биваше да се впуска сляпо в нова връзка, без да държи сметка за последствията.

Замисли се за миналото. С Тим се влюбиха, когато тя все още учеше в колежа, а той току-що бе започнал лекарската си практика. Когато Лесли се дипломира, се ожениха и дълги години тя му помагаше в работата. В началото на съвместния им живот се обичаха силно, но с времето много други неща застанаха помежду им. Бракът им бавно започна да се разпада. Постоянният стрес, в който я държеше Тим, непрекъснатите финансови затруднения, както и тежката бременност, си казаха думата. И двамата работеха усърдно ден и нощ, и когато най-после Тим си извоюва авторитет на опитен и търсен хирург, той изведнъж реши, че е пропилял безвъзвратно най-хубавите години от живота си. И така, във весели компании с хубави жени Тим остави Лесли и тръгна да търси младостта си…

Странно, но мисълта за бившия й съпруг вече не й причиняваше болка. Съществуваше само един мъж — висок, тъмен и красив, чието докосване я възпламеняваше и събуждаше любовта й, един-единствен мъж, който отсега нататък щеше да идва всяка нощ в мъчителните й сънища — мъжът, който отказа да я пусне в сърцето си.