Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meant to be, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Снежана Йочева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 53гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
- Сканиране
- ?
Издание:
Ан Мейджър. На кръстопът
ИК „Арлекин България“ ЕООД, София 1994
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954–11–0278–6
История
- —Добавяне
Девета глава
— Моля те, Бун, опитай се да разбереш! — шепнеше Лесли.
— Опитвам се, Лес, но ми е страшно трудно да си представя, че се готвиш да излизаш с мъжа, за когото си била женена до неотдавна! — Бун наистина недоумяваше и я гледаше с широко отворени очи.
— Тази среща не значи нищо за мен, Бун…
— За теб може би да. Но какво ще си помисли съпругът ти? А аз? Мислила ли си как се чувстват мъжете, когато обичаните от тях жени ги изоставят?
— Защо говориш така? Нямам намерение да те изоставя! А и Тим знае за чувствата ми към теб.
В тъмния му поглед тя съзря огромното му желание да й повярва, но сякаш някакъв зъл демон от миналото му пречеше да стори това.
— Къде ще бъдете утре вечер? — опита се той да попита с безразличие, като че ли искаше да й покаже, че изобщо не го интересува какъв отговор ще му даде.
— Резервирала съм места в ранчото Девълс Бранд.
— Това се казва изненада!
— Бун, защо се държиш така с мен? Знаеш, че не желая да изляза с него. Наистина не желая. Но му обещах преди две седмици, преди ние с теб да…
— Но тогава имаш основателна причина да му откажеш срещата! — пое дълбоко въздух Бун.
— Невъзможно! Днес следобед се опитах да поговоря с него, но нищо не се получи. Просто не успях да го убедя. — Лесли се почувства безпомощна.
— Щеше да успееш, ако си искала действително да го направиш!
— Не е толкова просто…
— Разбира се, че е, Лесли. Няма смисъл да разискваме повече този въпрос. Утре ме чака тежък ден. — Бун се надигна.
— Ще ме изслушаш ли, ако се опитам да ти обясня?
— Мисля, че вече чух достатъчно. Ти ми заяви открито, че не можеш да отмениш срещата. Какво повече от това?
— Заради Карън е всичко — нерешително промълви Лесли.
— Какво общо има Карън? — изуми се Бун.
— Излизам с Тим по нейно желание.
— Лесли — иронично я изгледа Бун, — не бих повярвал на това нито за миг. Та ти си зрял човек! И не търси извинение, моля те, в детето за собствените си желания и капризи!
— Но това е самата истина! — опита се да се защити Лесли.
— Що за човек си ти, по дяволите! — избухна той и втренчи поглед в смутеното й лице. — Докато се любехме преди малко, имах чувството, че ми се отдаваш изцяло, че си моя и само моя. А в същото време ти си крояла планове за среща… с друг! Е, как се нарича това? Обясни ми, ако можеш! Та ти не даваш пукната пара нито за мен, нито за него! Допускам, че мамейки двама мъже, навярно задоволяваш някаква примитивна потребност на егоцентричната си същност. Но това, на което най-много се учудвам, съм самият аз. Как можах — за втори път в живота си — да се оставя да ме правят… на глупак!
Бун се задъхваше. Освободи я от силните си ръце и бързо прекоси стаята. Взе якето си от фотьойла и го преметна през рамо.
Напускаше я и Лесли знаеше, че няма да се върне вече.
— Бун, не си отивай, моля те!
Тя го настигна на изхода и сложи ръка на рамото му. Когато Бун се обърна към нея, Лесли изведнъж се смали под потъмнелия му поглед, в който освен презрение, не можа да прочете нищо друго.
— Как е възможно… — все още задъхан от изумление, запита той. — Как е възможно такова красиво създание като теб, Лесли, да е толкова двулично!
— Не съм това, за което ме мислиш — умоляващо го погледна тя. — Не съм…
Гневът му започна да се смекчава. Стори му се, че Лесли говори искрено, очите й отново се бяха превърнали в два големи блестящи изумруда, а сълзите се стичаха изпод дългите й мигли и оросяваха нежния мъх по пламналите й страни. Приличаше му на беззащитно, търсещо закрила ранено животно и в душата му ненадейно се пробуди желание да я прегърне и прислони. Но в следващия момент се овладя и с огромно усилие на волята се отдръпна от нея. На излизане й хвърли кратък прощален поглед. После почти тичешком се отдалечи от дома й.
Когато Бун си отиде, Лесли се отпусна на дивана, замаяна от случилото се. Сълзите течаха по бузите й, но тя едва ли ги усещаше. Тялото й се разтърсваше от ридания всеки път, когато си припомняше прощалния му поглед.
Бун я бе напуснал и никога нямаше да се върне! Преди две седмици раздялата навярно щеше да бъде по-лека, но сега — след като бяха преживели толкова щастливи дни и нощи, Лесли можеше да я сравни само със смърт.
Как да живее без него? Не можеше да се примири с мисълта, че го е изгубила безвъзвратно. Защо Бун постъпи така с нея? Защо съдбата я наказа тъй жестоко? Въпросите се блъскаха в главата й и не й даваха покой.
Имаше нещо в миналото на Бун, което бе наранило жестоко душата му и което му пречеше да приема живота такъв, какъвто е. А може би неволно сравняваше Лесли с Марни, която вероятно беше истинската причина за цялото му нещастие…
О, не е честно! Цялото й същество възропта. Въздухът едва й стигаше. Тя се задушаваше от мъка и възмущение. Защо трябваше винаги да страда заради другите!
Едва на зазоряване й поолекна и горчивата болка, загнездила се в гърдите й, утихна. Стана и отиде до прозореца. Погледна навън и усети безмерна тъга. Сърцето й бе празно и опустошено като ширналата се пред погледа й, потънала в сняг и безнадеждна тишина, долина.
На следващата сутрин Лесли се събуди в мрачно настроение, с дълбоки тъмни сенки под очите. Лицето й бе бледо и дори косите й бяха изгубили копринения си блясък. Беше празник и не бе необходимо да ходи в службата. Това донякъде я успокои, тъй като не желаеше да я виждат в този измъчен вид.
След като почисти жилището, тя се изкъпа и си нави косата. Напълно изтощена се отпусна на леглото и се опита да заспи.
Вече се унасяше, когато дочу настойчивия звън на телефона.
Сърцето й запърха в гърдите при мисълта, че може да е Бун. Но когато дочу гласа на Тим отсреща, не можа да сподави дълбоката си измъчена въздишка.
— Лес, ще позакъснеем малко. Мислим да се поразходим из Денвър, така че в Уинтър Парк ще пристигнем малко след пет.
— Ще си бъда вкъщи — уморено изрече Лесли.
Час, преди да пристигнат Карън и Тим, тя се надигна без желание и започна да се приготвя за вечерта. Със светъл фон дьо тен маскира кръговете под очите си, гримира се и разпусна буйните си коси по раменете. Преди време би дала всичко за една-единствена среща с Тим, само за да му докаже, че е вече друга, харесвана жена, каквато, както той се бе изразил преди време, тя никога не би могла да стане.
Но сега мислите й бягаха към Бун.
След като се приготви, Лесли успя дори да хвърли един поглед и на днешната преса. Беше шокирана, когато прочете в местния ежедневник, че една скиорка, изпуснала последния автобус, е била отвлечена и изнасилена от двама непознати мъже.
За Уинтър Парк тази новина беше твърде сензационна. Лесли си спомни, че десетки пъти бе минавала късно следобед по този път с колата си, дори бе слизала, за да оглежда разни имоти, без да се безпокои за безопасността си…
Звънецът пред вратата прекъсна размишленията й.
Когато отвори, Карън се хвърли бурно в прегръдките й, изпомачквайки ужасно бледорозовата й копринена рокля. Възторжените викове на детето поуталожиха болката в измъчената й душа. Тя го грабна в обятията си и покри личицето му с бързи целувки. После вдигна поглед към Тим и му се усмихна с престорена дружелюбност.
Бившият й съпруг я гледаше с изумление, а сините му очи излъчваха странен блясък. Нима елегантната красива жена пред него беше същата, която бе зарязал така безцеремонно само преди година и половина?
Лесли бе станала неузнаваема. За разлика от нея Тим си бе останал същият и единственото, което се беше променило между тях, бе нейното отношение към него. Някога тя го бе обичала и му бе доказвала непрекъснато любовта си. Сега Лесли осъзна, че не изпитва към него нищо повече, освен чисто, неподправено приятелство. Беше напълно безразлична към мъжките му качества и за първи път от два дни насам се зарадва искрено на пристигането му. Ако Тим не бе дошъл, тя никога нямаше да разбере, че се бе освободила напълно от влиянието му.
Защо я гледаше така, като че ли я вижда за първи път? Блясъкът в очите му я накара да се почувства неловко, когато му подаде ръка, за да го поздрави.
— Ще имаш ли време за една разходка из Уинтър Парк, преди да се е стъмнило? — с надежда запита той.
— Разбира се — машинално отвърна Лесли. — Тъкмо да се отбием и до мотела, за да се настаниш.
— Мислех, че татко ще спи у дома! — възпротиви се Карън.
— Вече направих резервация в мотела, Карън!
— Но, мамо…
— Карън, баща ти и аз сме разведени почти от две години и мисля, че е крайно време да свикнеш с тази мисъл. Обещах ти да прекараме тази нощ заедно, но това ще е всичко. На повече не се надявай…
Карън се нацупи, сбърчи вежди и в ъгълчетата на очите й блеснаха сълзи. Тя не издържа и хукна към стаята си.
— Лесли, не беше необходимо… Но мисля, че самият аз ще се чувствам твърде неудобно в мотела сам, без жена си и дъщеря си…
— Съжалявам, Тим. — Лесли беше непреклонна. — В едно нещо ти беше абсолютно сигурен преди осемнайсет месеца, когато ме изостави: че не ме желаеш повече за съпруга.
Синият му поглед пробяга по фигурата й.
— Е, да… Но сега, когато те видях, не можех да не те възприема като моя жена!
— В такъв случай ще трябва да те разочаровам, като ти кажа, че повече не те чувствам мой съпруг.
Карън отиде до Джини, за да поиграе с децата й, и Лесли се усъмни, че това беше само номер да остави родителите си насаме. Лесли и Тим използваха тези два часа, за да се поразходят с кола из Уинтър Парк. Минаха покрай училището на Карън, заобиколиха хълма, за да видят ски пистите, отбиха се в едно кафе и накрая спряха пред мотела, намиращ се точно срещу един от строежите на Бун. Въпреки че беше замразил обектите си поради лошото време, Бун често ги обикаляше, за да ги проверява. С тайната надежда, че може да го види, Лесли реши да изчака Тим навън, в колата.
— Не ставай смешна! — смъмри я той. — Ще умреш от студ, докато ме чакаш да взема душ.
— Може би си прав — съгласи се и Лесли, като си спомни, че Тим се заседава доста дълго в банята.
— Освен това ме познаваш добре. Никога не насилвам жени, непроявяващи интерес към мен…
Усмивката му беше подкупваща и за своя изненада Лесли установи, че раздразнението й към него нараства. Мисълта, че може да бъде докосвана от Тим, й се стори абсурдна.
Час по-късно двамата се появиха отново на входа на мотела. Тим я настани на седалката отпред и седна зад волана. Изведнъж на отсрещната страна на шосето Лесли забеляза паркиран джипа на Бун. Тим вече се престрояваше в колоната от автомобили, когато откъм задния двор на строежа изникна и самият Бун, огрян от последните слънчеви лъчи. Косата му беше разрошена, а лицето — силно изопнато. Като че ли само за една нощ бе станал съвършено друг човек за нея — чужд и непознат, както преди. Силуетът му за миг се размаза пред очите й и тя с мъка удържа сълзите си. Погледите им се срещнаха за част от секундата, после той извърна бързо глава, като че ли последното нещо, което би желал да види в този момент, беше тя. Никога досега Лесли не бе срещала такъв категоричен отказ.
Вече пътуваха по заснежения път към дома й, когато Лесли се запита откога колата на Бун се намира на паркинга пред мотела. Дали бе спрял нарочно, за да види колко време тя ще прекара в стаята на Тим?
Карън се готвеше да прекара новогодишната нощ с Джини и децата й. Въпреки че манипулациите на дъщеря й я накараха да се почувства отново неудобно, Лесли не можа да не се възхити на изобретателността и решимостта, с които това седемгодишно дете осъществяваше намеренията си.
— Така-а-а… — проточи глас Тим, шофирайки внимателно по посока към ранчото Девълс Бранд. — Пред нас е цялата нощ…
— Не съвсем — сухо му отвърна Лесли.
— Така да бъде! — Тим наближи паркинга пред ресторанта.
— Тим, искам само едно от теб: да не ме дразниш.
— Лес, мисля, че ме познаваш достатъчно добре, за да твърдиш, че те дразня!
Лесли въздъхна тежко и се сгуши в сребристото си кожено палто. Щеше да бъде дълга, мъчителна нощ…
Новогодишният бал в ранчото Девълс Бранд беше една от големите атракции тази нощ в радиус от сто километра наоколо. Два бара и огромен ресторант заемаха вътрешността на сградата. Оркестърът редуваше рок с кънтри музика.
Когато се смесиха с останалите гости, Лесли си възвърна донякъде настроението. Дори танцува няколко пъти с мъже от съседните маси, докато Тим бе зает с техните съпруги.
Не бяха изминали и два часа от пристигането им, когато неочаквано Тим й прошепна в ухото, докато танцуваха:
— Не се обръщай веднага, но искам да знаеш, че точно зад теб един арогантен досадник непрекъснато гледа насам…
Лесли обърка такта и се опря на ръката му. Не можа да се въздържи и се обърна към високия тъмнокос мъж. Премреженият й поглед се спря задълго на следящите я с ненавист очи.
Към него се приближи красиво момиче — много по-младо от Лесли, и го хвана под ръка. Лъскави тъмни къдрици очертаваха нежния овал на лицето й. Беше дребна и стигаше едва до рамото му. Тим трепна, усетил нервното подраскване на маникюра на Лесли по сакото си.
— Значи, това е той! — констатира с престорено равнодушие Тим, като в същото време таеше в душата си такава ревност, каквато само един бивш съпруг може да изпита.
— Кой?
— Мъжът, с когото се срещаш.
— Д-д-а, той е — смотолеви Лесли.
— Момичето до него е, как да кажа… доста хубаво!
— Наистина ли? — Лесли отново пропусна един такт и почти спря да танцува.
— Коя е тя? — Тим ставаше все по-любопитен.
— Не знам. Може би е братовчедката му. Той като че ли спомена нещо за нея…
— И аз се надявам да е така… Заради теб… — Иронията в гласа му я накара да наведе глава, докато той я завъртя отново, стараейки се да я отдалечи от полезрението на Бун.
Малко по-късно, докато й наливаше пунш, Тим завъртя разговора отново около Бун:
— Съжалявам, че дойдох! — Думите му прозвучаха почти като извинение.
— Какво имаш предвид?
— Вижда се, че вие двамата наистина сте влюбени. Той почти не откъсва поглед от теб!
— Така ти се струва. В момента сме разделени и той ме ненавижда.
— Е, съгласен съм, че изглежда малко ядосан… Но защо не му обясни, че тази нощ бе замислена от Карън?
— Опитах, но той изобщо нямаше желание да ме изслуша.
— О, той наистина бил голям ревнивец! — поклати глава Тим.
— Тук има нещо повече от ревност, Тим, макар че не мога да определя какво точно…
— Добре. Ако си съгласна, ще направя нещо за вас двамата, за да ви събера отново.
Нещо в гласа му я накара да застане нащрек.
— Тим, какво възнамеряваш да сториш?
Той кимна с глава към дребната красива брюнетка, която бе останала сама на дансинга, докато Бун бе отскочил до бара за едно питие.
— Ще я поканя на танц и ще ви дам възможност да се разберете.
— Моля те, Тим, стой настрана! — предупредително го погледна Лесли. — Той не обича такива номера, така че само ще усложниш нещата!
— Извинявай, Лес, никога не съм успявал, когато се е налагало да се вкара някакъв ред в отношенията между хората, особено що се отнася до отношенията ми с теб… — Тим сви устни обидено. — Права си, постъпката ми може да се изтълкува като акт на милосърдие, като се има предвид, че след теб тя е най-добре изглеждащата жена на дансинга. Дали наистина му е братовчедка? — Тим се взря любопитно в непознатата, която бе станала нетърпелива и често поглеждаше към Бун. — Кой знае… А може би си пада по високи руси мъже… Знаеш простата истина: противоположностите се привличат!
— Тим! — Лесли почти извика след него, заслепена от гняв, но той само махна с ръка и се насочи към младата жена.
— Какво, по дяволите, си въобразява твоят съпруг? — прозвуча ядосано гласът на Бун зад нея. Тя се обърна и едва не изпусна чашата си.
— Не знам… — отвърна му с пресъхнала уста.
— Сигурен съм, че знаеш! — настоя Бун. — И чакам отговор!
— Струва ми се, че Тим се чувства виновен за лошото ти настроение и вероятно иска да поговори с теб.
— Глупак! — презрително сви устни Бун. — Така е хлътнал по теб, че хукна да оправя любовните ти отношения!
Лесли се опита да избегне погледа му, но той насила извърна лицето й към себе си. Тя се почувства като затворник, на когото току-що са прочели смъртната присъда.
— Едва ли е така… — промълви най-сетне. — Вероятно иска да ми помогне като на приятел, тъй като отдавна е загубил интерес към мен като към жена. — Тя наведе глава. — Тим ме изостави заради други, по-млади жени… Винаги твърдеше, че съм го карала да се чувства стар…
Бун повдигна учудено вежди:
— Не ти вярвам…
— И аз не исках да повярвам отначало. Никога дотогава не бях поглеждала друг. Въобразявах си, че семейството е целият ми живот. И тогава изведнъж Тим ми заяви, че се е отегчил от брака ни.
— Че… какво?
— Знам, че си мислиш, че само жените могат да се изморят от една връзка и да я прекъснат. Но и мъжете са способни на такава подлост. Точно това ми бе съдено да изживея.
— Не мисля, че той се е изморил от теб — невярващо я погледна Бун. — Мога да се обзаложа, че дори и да е било така, сега е готов да те спечели отново на всяка цена!
— Ако Тим си е променил намеренията спрямо мен, нямам никаква вина за това, Бун. А и не ме интересува… В момента съм загрижена само за…
За теб, искаше да каже Лесли, но думите замряха на устните й. Бун изрече грубо:
— А сега искам да знам имаш ли намерение да се върнеш при съпруга си? Или вече го стори днес следобед в мотела?
Неволно Лесли вдигна ръка към гърдите си и от устните й се изтръгна дълбок стон. Стана й изведнъж тежко и задушно. Кънтри певицата допяваше рефрена за измамено момиче и неговия коравосърдечен приятел…
— Бун… Аз…
— Какво, направи ли го? — Гласът му звучеше настойчиво, а ръцете му се впиваха в китките й и й причиняваха ужасна болка. В този миг тя осъзна, че независимо какво ще каже или направи, с нищо не ще промени мнението, което той си бе съставил за нея от самото начало на връзката им.
Почувства се изморена. Изморена до смърт от непрекъснатите безнадеждни опити да доказва верността и любовта си.
— Бун, нямам какво повече да ти кажа — с усилие изрече тя. — Не виждам смисъл да се отбранявам. Мисли, каквото искаш, дори и най-лошото… А сега… Бъди така добър и ми позволи да потърся Тим. Изморена съм и искам да се прибера у дома.
— Лесли!
— Казах ти всичко, Бун! Това беше краят между нас. Нямам сили да ти обяснявам каквото и да било. Предавам се. — Лесли усети сълзи в очите си и му обърна гръб.
— Добре — каза той след дълго колебание. — Подреждай живота си, както желаеш! Мислех, че си по-различна от другите жени, но съм се лъгал…
— Още по-добре! — добави тя бързо.
— Ти го казваш, не аз! — многозначително я погледна той. — Върни се при съпруга си… Ако още те иска! Нямам никакви претенции спрямо теб.
С тези думи Бун се отдалечи. Изчезна от живота й. Този път завинаги.