Ан Мейджър
На кръстопът (8)

Осма глава

Люби ме… Молбата на Лесли замръзна в тъмнината.

— Не вярвах, че някога ще го пожелаеш… — прошепна Бун и пое топлото й тяло в силните си ръце.

Като насън Лесли усети как той я вдигна и я понесе по спираловидната стълба към вътрешността на къщата. Влязоха в просторна спалня с огромно легло с месингови топки и позлатени орнаменти. Голяма мечешка кожа покриваше тъмния дървен под. Бун се наведе и внимателно я положи върху нея. Тя го хвана за китката и го придърпа към себе си. Долепи устни до ръката му. Бун прокара длан от брадичката й към шията и оттам — към острото деколте на роклята. Тъмните му пръсти заиграха с фльонгата на гърба й и я развързаха без усилие. Червената коприна се смъкна от раменете й и откри прекрасните й гърди, пристегнати в бельо от фина бяла дантела. Върховете на пръстите му нежно докоснаха вдлъбнатината между тях, а устните му повториха ласката им. Лесли затвори очи и се отпусна в блажената леност на върховното удоволствие, което само Бун можеше да й дари. Любовта им беше като буен пламък, извисил се към мастиленосиньото небе — мощен и ослепително бляскав в примитивната си дива красота.

Заспаха едва на разсъмване. Той бе заровил глава в гърдите й и дъхът му изгаряше нежната й плът. Забързаните удари на сърцето й галеха ухото му. Лекота и спокойствие, каквито не бе изпитвал от детството си насам, бяха изписани на лицето му.

Когато Бун се събуди, навън беше топло декемврийско утро. По заснеженото било на планината играеха огнени отблясъци, предвещаващи хубав слънчев ден.

Той леко прокара устни по кадифената шия на Лесли и тя сънливо отвори очи. В усмивката, която му отправи, Бун съзря предаността на жена, удовлетворена от ласките на любимия мъж.

Нежният му поглед я стопли. Назад останаха всичките й самотни дни и нощи и тя почувства, че най-после е открила мъжа, с когото бе готова да дели живота си и на когото с желание би отдала сърцето и душата си.

— Ставай, ленивке! — подразни я Бун. — Животът не е само забавление, трябва и да се работи!

— Нахалник! — надигна се тя без желание. Чаршафът се плъзна встрани и откри съблазнителната извивка на стегнатите й гърди. Бун не издържа и прилепи устни до сочните зърна. След това скочи и забърза към банята, преди да е станало твърде късно. Лесли го чу да си тананика под душа и се засмя: пеенето не беше силната му страна… Тя не можа да се въздържи и хукна боса по студения дървен под. Със замах отвори вратата на банята и се опита да го надвика:

— Може ли да се присъединя и аз?

В отговор Бун я сграбчи през кръста и я завъртя под душа. После притисна тялото й до горещите плочки на стената и я зацелува бурно под силната водна струя.

— Бун, внимавай! Косата ми…

— По дяволите косата ти! Трябваше да мислиш за нея, преди да влезеш тук…

 

 

Така започна първият ден от седмицата. Последваха още много дни и нощи, изпълнени с радостни мигове и любов. Всяка свободна минута, когато успяваха да се откъснат от служебните си задължения, те прекарваха заедно, погълнати изцяло от многото малки удоволствия, които си даряваха един на друг. Въпреки че нито веднъж не й призна, че я обича, Бун й доказваше непрекъснато любовта си. Когато му се налагаше да отиде до Денвър, той я вземаше със себе си, като че ли не можеше да прекара и един час без нея, или звънеше непрекъснато, ако тя не го придружаваше. Всеки ден обядваха заедно в различни ресторанти, а през уикенда отидоха на ски. Изкачиха се чак на Сноупик, където Бун отново й говори за бъдещите си строителни планове. С всеки изминат ден доверието му към нея растеше, но той още не се осмеляваше да й разкрие цялата истина за Марни. Дълбоко в душата му болката все още тлееше и Лесли подозираше, че в безгрижното настояще и временното щастие Бун търси единствено забравата.

Но Лесли не можеше да не се замисля за последствията от тази завладяваща игра. Понякога съмненията я връхлитаха неочаквано и тя се чудеше кое би могло да им попречи, след като бяха толкова щастливи…

Еуфоричното състояние, в което се намираха, бе помрачено един ден късно следобед. Лесли тъкмо се прибираше от работа и търсеше ключовете в чантата си, когато телефонът вътре иззвъня. Уверена, че е Бун, тя хукна и задъхано грабна слушалката по средата на петото позвъняване.

— Здравей, Лес, аз съм — раздаде се от мембраната до болка познатият й тексаски диалект:

— Тим… — Лесли не можа да прикрие дълбокото си разочарование. Съвсем беше забравила за Тим, за Карън и за скорошното й завръщане.

— От гласа ти не е трудно да се разбере, че си очаквала да ти се обади някой друг — подразни я Тим.

— Това едва ли те интересува! — тросна се Лесли. Не можеше да не признае, че Тим я познава отлично.

— Обаждам ти се, за да те запозная с плановете ми за утре — трийсет и първи.

Лесли беше забравила напълно за срещата си с него в новогодишната нощ. Устните й пресъхнаха при мисълта за обяснението, което трябваше да даде на Бун.

— Карън и аз ще пристигнем в Денвър към дванайсет — продължаваше да говори Тим. — Ще наема кола и се надявам към три следобед да бъдем в Уинтър Парк.

— Тим, съжалявам, но… — Лесли млъкна. — Няма да мога да вечерям с теб утре вечер… Вече си определих среща… с друг… И мисля, че няма да му хареса, ако…

— Виж какво, Лес, ти и аз решихме да се срещнем срещу Нова година още преди две седмици, нали? И ако си решила да не удържиш на думата си, сама обясни това на Карън! — Тим се ядоса. — Почакай малко, сега ще я извикам на телефона!

— Тим, моля те… — Думите й заглъхнаха в слушалката.

— Мамо, здравей!

— Карън, скъпа… Тъкмо се опитвах да обясня на баща ти, че е глупаво да се срещаме двамата, след като почти от две години сме разделени…

От другата страна на линията настъпи тишина.

— Карън, там ли си? — Лесли настойчиво почука върху вилката на апарата. — Карън?

Отсреща се дочу сподавено ридание:

— Но ти обеща, мамо! Обеща да бъдеш добра с татко! Ако не изпълниш обещанието си, няма да ти вярвам никога вече! — Карън затвори телефона.

Лесли остана дълго време неподвижно. Не можеше да наруши думата си. Карън нямаше да й прости. Сигурно имаше начин Бун да я разбере…

Каква ирония на съдбата! Утре имаше среща с бившия си съпруг. Направо беше забравила за новогодишната нощ, а и Бун едва ли се сещаше за предстоящите празници… Трябваше да му каже още днес за срещата си с Тим.

Тази вечер щяха да прекарат в жилището й. Бун обеща да купи продукти, за да си приготвят нещо вкусно за вечеря. Преди Тим да позвъни, Лесли бе погълната изцяло от мисълта за предстоящата вечер. Но сега в душата й се надигна неясна тревога…

Когато късно вечерта посрещна Бун на вратата, видът й беше напрегнат. Топлотата и доверието, които струяха от погледа му, я накараха да се почувства едва ли не като предател. Как да му съобщи неприятната новина? Буца заседна на гърлото й.

Бун изглеждаше прекрасно както винаги. Бледосиня каубойска риза подчертаваше силните мускули на гърдите му, а грубият плат на избелелите му джинси се впиваше в тесните му дълги бедра. През рамо бе преметнал небрежно коженото си яке, с което не се разделяше почти никога.

Той подаде на Лесли голям кафяв сак, чието съдържание стигаше за една разкошна вечеря за двама, и тя забърза към кухнята. Когато се върна, Бун стоеше все още на вратата и погледът му жадно пробягваше от леко полюляващите й се гърди под тънката копринена роба до съблазнителните движения на бедрата й. Лесли се изчерви и руменината по страните й я направи още по-привлекателна.

За първи път от няколко седмици насам тя забеляза, че отвесните бръчки около устата му се бяха врязали още по-дълбоко. Изглежда някакъв проблем го измъчваше. Лесли си спомни, че днес следобед той трябваше да се срещне с представители на Държавната комисия по строителство и планиране, за да реши важни въпроси за бъдещия строеж на Сноупик.

— Как мина следобедът ти? — запита тя предпазливо.

— Лошо. Трябваше да водя истинска битка с комисията… — отвърна й Бун, като си наливаше двойно уиски на бара. — Пропиляхме ценно време в празни приказки, но вярвам, че накрая ще успея да ги убедя. — Той й се усмихна мрачно, но любовта, с която го гледаше Лесли, уталожи надигналото се в него раздразнение. — Виж какво, Лес, не желая да те занимавам с всичко това. Тази вечер искам да си почина — с теб. Достатъчно проблеми ми се струпаха през деня. Ела тук… — Той я привлече към себе си на дивана и остави чашата си на масичката за сервиране. — Знам нещо, което ще ми подейства по-ободряващо от скоча…

— И какво е то? — Лесли се опита да потисне напрежението си и влезе в тона му.

— Какво ли… Не знаеш ли?

Преди тя да успее да каже каквото и да е, той я грабна в прегръдките си и устните му се впиха жадно в нейните. С една ръка разпиля златните й къдрици и леко наведе главата й назад, за да обсипе с целувки хубавото й лице. С другата разкопча набързо робата й и тя се плъзна по голите й рамене. Дланта му се спря задълго върху натежалите й гърди, преди устните му да се спуснат надолу и да покрият набъбналите им зърна.

— Лесли, подлудяваш ме… — шепнеше Бун в забрава. — Не мога да дочакам… нощта… Искам те сега!

Настоятелният му глас я смути. Стори й се, че тялото й — също като двойното уиски, ще му послужи като средство да забрави, поне за кратко, проблемите си. Тънка болка като с резец прободе сърцето й. Но не можеше да направи нищо срещу магическата сила на страстта, която я приближаваше бавно, но сигурно, към мига на капитулацията.

Бун я притисна към твърдите си мускулести гърди и тя усети изгарящата топлина на тялото му дори през грубия плат на ризата. Разкопча я с треперещи пръсти и пред очите й се откри силната му загоряла плът. Тънките й ръце се заизвиваха по него и пръстите й като капчици дъжд забарабаниха леко по изопнатата му кожа. Искаше да му покаже колко го обича и желае, а имаше само един начин да стори това. Обезумяла от страст, тя прокара устни по тялото му. В началото го целуваше плахо и неуверено, но после ласките й станаха все по-буйни и по-дръзки. Опиваше се от завършените му мъжествени форми и в душата й внезапно избуя желанието да го опознае интимно повече от всеки друг мъж.

— Лесли… — изстена Бун под изпепеляващите ласки на устните и ръцете й.

Тя трепна. Заровил пръсти в буйните й къдрици, тръпнещ, той я зовеше по име! Нея, единствено нея!

Прииска й се да му разкрие всичко, което почувства в този момент и което не можеше да изкаже с думи. Започна да го люби по начин, по който не бе любила никой друг мъж досега…

Той се освободи за миг от прегръдките й, вдигна я и я понесе към леглото.

— Бун, какво правиш? — задъхано запита тя.

— Искам да ти доставя такова удоволствие, каквото ти току-що ми дари… — Той нежно я положи върху блестящите от чистота колосани чаршафи.

— Да не искаш… — Думите й замряха, когато устните му жадно се долепиха до извора на сладострастието й. Необуздана тръпка разтърси тялото й. Лесли не усети срам от интимността на непознатото докосване, дори не изпита желание да му се съпротивлява, когато то я доведе до нови, неподозирано силни усещания. Когато достигна върховния момент на възбуда, тя изпъна тяло и викът й отекна в среднощната тишина. Зовеше го по име… Желаеше го… Молеше го…

Страстта му се пробуди с нова сила. Впримчени в здрава прегръдка, те се втурнаха в любовния танц на нощта — освободени, жадни, непредсказуеми…

По-късно, когато лежаха един до друг — притихнали и успокоени, Лесли се обърна на лакът към него и захапа леко крайчеца на ухото му:

— Тук си от часове, а още не сме вечеряли…

— Тази мисъл не ми дава покой! — засмя се той.

— Хайде да си приготвим нещо за хапване!

— Не мисля, че ще ми стигнат силите за това…

Но тя не се и опита да го вдигне. Устните й продължиха прелъстително да го изследват и не след дълго Бун й доказа, че не е бил прав…

— По дяволите! Ти си единственото ми хубаво преживяване днес! — Бун я погледна ласкаво. — Още не си ми разказала как прекара следобеда.

Неочакваният му въпрос я върна към действителността. Тя побледня.

— Да не се е случило нещо неприятно? — втренчи загрижено поглед в нея Бун. Лесли не смееше да го погледне. Все някога трябваше да му каже за срещата с Тим. Не, не сега… След вечеря, реши тя.

Бун набоде последното парченце от съблазнително ухаещата пържола и с видимо удоволствие отпи от чашата си червеното бургундско. Лесли наблюдаваше развеселена този силен едър мъж, поглъщащ с наслада всичко, което му беше приготвила за вечеря.

Когато привърши, той отмести чинията встрани, допи си виното и я погледна:

— Мислех да те питам нещо, но бях толкова зает с проблемите си около Сноупик и с… теб, че почти щях да забравя. Става въпрос за новогодишната нощ. Роуз-Мари ми напомни вчера сутринта, че братовчедката ми Ивон ще ни дойде на гости и че ще се наложи да празнуваме всички заедно. Затова днес следобед успях да запазя билети за бала в ранчото Девълс Бранд. Нямаш нищо против да дойдеш с нас, нали?

Това предложение дойде така изненадващо, че Лесли занемя. Надигна чашата си с виното и я пресуши до дъно.

— Какво има, Лес? Бяла си като покривката на масата — надигна се обезпокоен Бун.

— Бун, аз… Не знам как да ти обясня. Карън се връща утре.

— О, съвсем бях забравил за нея! Но няма проблеми, ще я вземем с нас. В края на краищата това е семеен празник, на който предимство се дава на децата! Но ако предпочиташ да празнуваме само тримата, мога да върна нашите билети. Мама ще прояви разбиране. Хайде, Лес, не се е случило нищо непоправимо!

— Бун, скъпи, не мога да дойда с теб! Тим пристига утре с Карън…

Очите на Бун заблестяха недоброжелателно, но гласът му не издаде с нищо надигналото се у него безпокойство:

— Какво общо има с нас Тим?

— Н-нищо… освен това, че… — Хладината в погледа му я смрази. Защо, по дяволите, не й помогнеше по някакъв начин?

— Освен какво?

— Дадох обещание — едно толкова глупаво обещание…

— Хайде, Лесли! — губеше търпение Бун.

— … да празнуваме заедно утре вечерта.

— Какво? — с върховно изумление успя да промълви той.

— Ще се наложи да бъда утре с Тим. — Лесли се чувстваше като удавник, безпомощно размахващ ръце зад борда по време на неочаквано разразила се буря. — Бун, не ме гледай така, моля те! Не ме укорявай! Повярвай, не е по мое желание. Заради Карън е…

Бун се бе приближил до нея и пръстите му се впиха яростно в полуголите й рамене. Погледа я втренчено няколко секунди, после ядно я отблъсна встрани и излезе на терасата. Разтреперан впери поглед в заснежените върхове над града и дълго стоя така. Усетил Лесли зад гърба си, той само процеди:

— Стой далече от мен, Лесли! Последното нещо, което желая сега, е твоята близост! — В гласа му тя долови повече от това, което й каза: за него тя беше вече една от многото. — Какво съм бил аз за теб? — продължи той огорчено. — Едно забавление, една играчка, за да прогониш скуката, докато всъщност си чакала и обичала само него…

— Бун, много добре знаеш, че не е така!

— Не, Лесли, не знам. Мислех, че те познавам. Но сега разбирам, че не е било така. И не съм сигурен дали някога ще поискам да те опозная…