Ан Мейджър
На кръстопът (2)

Втора глава

През гъстите си тъмни мигли Лесли поглеждаше от време на време скрито към Бун, който умело управляваше джипа по заснежената магистрала към Уинтър Парк.

Зимният пейзаж привличаше погледа и мамеше навън, но вниманието й бе погълнато изцяло от мъжа до нея. Едната му ръка беше преметната през облегалката зад гърба й и при всяко движение меките й къдрици галеха пръстите му.

От момента, в който спомена за жена му, Бун бе станал мълчалив и замислен. Така пропътуваха няколко километра, преди той да се реши да заговори.

— Така… — помилва косите й той и Лесли инстинктивно усети, че ласката му бе предназначена за нея, а не за жената от неговото минало. — Разкажи ми за себе си. На почивка ли си в Уинтър Парк?

— Не, живея тук.

— Не може да бъде! Как не съм те срещал досега? В град като Уинтър Парк не може човек да не се сблъска с другия поне веднъж в годината.

— Наскоро се преселих от Тексас.

— А аз бях в Денвър през последния месец. Това обяснява нещата… Омъжена ли си?

— Разведена съм.

— Какво, поддала си се на еманципантската вълна ли?

Лесли го погледна изненадано. Невъзпитаният му намек я свари неподготвена и тя не знаеше какво да отговори.

— Имам предвид, че бракът доста ограничава свободата на повечето хора в днешно време — продължи той. — Във века на женската еманципация и сексуалната революция кой би пожелал доброволно да остане пленник до края на живота си?

Тя би пожелала. Но не каза нищо. Думите му, така близки до убежденията на Тим, я нараниха дълбоко.

— Мисля, че има известна логика в това, което казваш… — рече неуверено.

— Разбира се, че има! — разгорещи се Бун. — Да вземем например теб: защо си изоставила съпруга си?

Лесли неволно прехапа устни. Защо го е изоставила… Нима Бун допускаше, че тя е изоставила Тим? Старата болка я връхлетя отново, но този път примесена с гняв.

— Въпросът ти е малко неделикатен…

Страните й поруменяха и тя усети влага в очите си. Бун я погледна учудено. Разбрал грешката си, той смени темата:

— Почти пристигнахме… Ще трябва да ми обясниш къде да те закарам.

Със сподавен глас тя го насочи към няколко дървени еднофамилни къщи с модерна архитектура, разположени сред борова гора. Когато спряха пред гаража й, Лесли посегна към дръжката на вратата, но Бун я хвана за ръката.

— Не си отивай! — промълви той смутено. — Не още… По дяволите! Знам, че се държа невъзможно от момента, в който се срещнахме. И не трябваше да ти задавам онзи глупав въпрос преди малко… Би трябвало да го знам по-добре от всеки друг!

Неподправената искреност в думите му я трогна.

— Няма нищо, всичко е наред — вдигна най-после тя поглед към него.

— Миналото, изглежда, е неприятна тема и за двама ни — прошепна край ухото й Бун. Горещият му дъх я накара да потръпне. — Мисля, че настоящето е много, много по-интересно…

За момент той се взря в очите й, после много бавно се наведе към русата й глава и допря устни до нейните. Тя обви шията му с малките си ръце и зарови пръсти в косата му. Усетил страстта, напираща в пламналото й тяло, и отчаяния повик на душата й, Бун я притисна в обятията си.

— О, Лесли… Скъпа… В мига, в който те видях, разбрах, че с мен става нещо…

Странно! И тя бе почувствала същото…

Той я притисна към себе си и дишането му се учести. Мирисът на мъжка плът я накара да забрави всичко друго. Твърдият натиск на мускулестите му бедра я влуди. Желанието му усилваше бушуващата в гърдите й стихия. Отвърна на целувката му с необуздана страст.

— Въздържанието е било доста дълго… и за двама ни — усмихна се Бун. — Така сме закопнели за…

Не успя да довърши. Лесли отново жадно впи устни в неговите.

Пръстите му затанцуваха по тялото й — докосваха леко нежните хълмчета на гърдите й, спускаха се към извивката на бедрата и пробягваха обратно по гърба.

Внезапно зад тях изсвири клаксон. Бун бавно отдели устни от нейните и се взря в пламналото й щастливо лице:

— Трябва да преместя колата.

Като насън Лесли го проследи как сяда зад волана и включва двигателя. Изглеждаше смешен с разрешената си дълга коса. Следи от червило личаха по лицето му.

Бун откри свободно място за паркиране точно срещу жилището й. Изключи двигателя, скочи от джипа, заобиколи и отвори вратата пред нея. После се пресегна, измъкна скиорските й обувки изпод седалката и ги понесе към входа. Спря се и издърпа ключовете от ръцете й. Отвори и застана пред нея.

Времето сякаш бе спряло. Стояха безмълвни и нерешителни.

В главата на Лесли се блъскаха противоречиви мисли. Ако сега го покани да влезе, не беше сигурна как ще изтълкува думите й…

Като че ли прочел мислите й, Бун подхвърли:

— Хайде, Лесли, няма да ти сторя нищо лошо, ако ме поканиш да вляза…

— Дори и не мисля, че би могъл да го направиш — изчерви се тя. — Разбира се, че ще ми е приятно да влезеш.

— Благодаря! — Той очевидно се забавляваше.

Усмивката му й подейства опустошаващо.

— Да ти предложа ли нещо за пиене?

— Бих изпил една бира…

— А ще останеш ли за вечеря? — след кратко колебание запита тя.

— Мислех, че няма да ме поканиш — погледна я усмихнат той.

Пресегна се и помилва косите й, но веднага отдръпна ръка.

— Ако те докосна още веднъж, сигурно няма да мога да спра, а ми се струва, че след толкова часове, прекарани върху ските, си също така гладна, както и аз…

В очите й прочете мълчаливо съгласие.

— Отивам да приготвя вечерята — разбърза се изведнъж Лесли.

— А аз да запаля ли огъня в камината? — надигна се Бун.

Лесли стоеше до работната маса в кухнята и сръчно режеше маруля на тънки ивици. От време на време тайно поглеждаше към Бун, който се беше разположил удобно във фотьойла и хвърляше по някоя цепеница в камината. Гледката, която представляваше — силен едър мъжага, по чийто строго изрязан профил играеха отблясъците на огъня — събуждаше у нея приятно и същевременно тревожно вълнение.

По негово настояване тя бе съблякла скиорския си костюм и го бе заменила с широк и удобен смарагдовозелен кадифен халат. Широк колан подчертаваше тънката й талия.

— Да ти помогна ли? — долетя гласът му през отворената врата.

— Не, не, не е необходимо. Почти привършвам…

Четвърт час по-късно седяха вече на масата.

— Господи, подготвила си истинско пиршество! — удиви се Бун. Погледът му се плъзна по апетитно ухаещите пържоли, свежата салата, задушените картофи, пюрето от зелен фасул, гарнирано с гъби, и още топлите хрупкави кифлички.

— Не бих успяла без помощта на микровълновата печка — призна тя с усмивка.

Отдавна не се беше старала така за някого. Карън се задоволяваше предимно с фъстъчено масло и плодово желе.

— Виждам, че си отлична домакиня — похвали я Бун, оглеждайки не без възхищение модерното й, подредено с вкус жилище. Водопади от зеленина се спускаха от всички ъгли на тавана, цветя и футуристични картини допълваха интериора.

— А ти в Уинтър Парк ли живееш?

— Последните пет години прекарах тук. Уинтър Парк е процъфтяващ град, а аз работя в момента върху няколко нови проекта в тази област.

Преди да успее да го запита още нещо, той стана бързо и увеличи звука на телевизора.

— Това бяха новините за днес — съобщи телевизионният говорител. — През нощта се очаква силен снеговалеж, който ще продължи чак до сутринта, така че се обличайте добре и стойте на топло…

Бун изключи телевизора и неспокойно се приближи до прозореца. Повдигна крайчеца на завесата и се вторачи навън.

— Не е толкова страшно… Винаги преувеличават — измърмори той.

В този момент проехтя далечен тътен високо в планината.

— Какво беше това? — учуди се Лесли.

— Хората от планинската контролно-спасителна служба разбиват лавини с динамит.

— Лавини? — В тона й се прокрадна тревожна нотка.

Той я погледна развеселен.

— Не е толкова страшно. Когато върху стария сняг продължава да вали, малките лавини трябва да се наблюдават непрекъснато, за да не стават прекалено големи.

Бун се върна на масата и тя го попита:

— Далече ли живееш?

— На около половин километър оттук — отвърна той. — Но в тази виелица пътят ми до къщи ще трае колкото отиване и връщане до Денвър.

След това говориха за вечерята, за времето и за още ред незначителни неща. Тя му разказа за Карън, за това, колко й е било трудно да скъса с учителската си професия и да се изсели от Остин. Въпреки че научи почти всичко за нея, Бун не отвори дума за себе си.

— Представям си колко ти е било трудно да изградиш новия си живот тук — каза той накрая с видимо съчувствие. — Ако не бях толкова наивен да се обвържа така силно с Уинтър Парк, щях да замина оттук. Но всеки припечелен цент съм вложил в този град, така че нямам друг избор, освен да остана тук до края на живота си.

— Навярно така е трябвало да стане — погледна го Лесли нерешително. — Вече започвам да си мисля, че някои неща са предопределени да се случат и човек просто не може да ги избегне.

— Да знаеш колко си права! — Той си наля чаша вино.

Жадният му блеснал поглед я смути и лека руменина се разля по страните й. Бун допи виното си и се надигна бавно. Доближи се до нея и погали косите й, после пръстите му се плъзнаха надолу към тила й.

— Искаш ли да седнем до камината?

Лесли бе неспособна да устои на изкушаващия пламък в очите му. Прегърнати, пристъпиха към огъня. Сърцето й се блъскаше в гърдите, топлина се разливаше по цялото й тяло. Огнените отблясъци превръщаха косите й в струи разтопено злато, а изумрудената зеленина на очите й искреше и омайваше Бун. Беше истинска чаровница, но едва ли осъзнаваше силата, с която въздействаше на мъжа до себе си. Той бавно прокарваше загрубелите си пръсти от косата и шията към ръцете й и оттам — обратно към лицето и устните. Всеки път установяваше с почуда колко е гладка и кадифено мека кожата й. Зарови лице в косите й…

В момента, в който я придърпа до себе си върху дебелия килим, Бун изведнъж забрави болката, която разкъсваше сърцето му вече цяла година. Прекрасното й тяло му предлагаше временно убежище от тъгата и отчаянието, които го бяха откъснали почти безнадеждно от насладите на живота.

За Лесли близостта с Бун означаваше край на противната гнетяща самота, в която бе затънала от развода си насам. Дългите скучни дни и нощи оставаха далече назад в спомените й. Когато ръцете му я обгръщаха и устните му я целуваха, в нея постепенно назряваше нуждата да обича и да бъде обичана.

Замаяна от възбуда, тя усети дланите му да галят шията й, после да се спускат по-надолу и да разгръщат халата. Бун бавно започна да сваля мекото й атлазено бельо.

— О, Господи… Лесли… Толкова си красива! — шепнеше той и милваше с разгорещен поглед пламналото й тяло. Смъкна халата до заоблената извивка на ханша, после продължи надолу… докато дрехата се превърна в смачкана купчинка кадифе в стройните й нозе.

Лесли протегна ръце и се опита да свали скиорския му пуловер. Но Бун бе по-бърз и от вятъра. Изхлузи дрехите си на земята и застана пред нея. Дъхът й секна. Господи, толкова мъжественост и сила! Приличаше й на тъмнокож племенен вожд — горд и безпощаден езичник.

Бун приседна до нея и леко докосна гърдите й. Наведе се и влажните му устни повториха движенията на пръстите. Лесли почувства твърдия му език върху зърната на гърдите си и спазъм на върховно удоволствие сгърчи тялото й. От устните й се изтръгна сладостно болезнен стон.

Ръцете му заиграха по кожата й. Като опитен любовник той знаеше къде и как да я докосне, за да разбуди дремещото у нея желание, докато накрая и не обезумее от страст.

Той положи тялото й под своето, не успявайки да удържи повече възбудата си, и затвори очи.

— Марни… — зашепнаха устните му в лудо отчаяние. — О, Марни… Марни…

Лесли замръзна в прегръдките му. Трябваше да мине доста време, докато дойде на себе си. Струваше й се, че във въздуха още звучи измъченият вик на Бун, накъсан от учестеното му дишане. В камината пропука цепеница, лумнаха искри и стаята се озари от светлина.

Лесли се надигна уморено, но Бун я хвана за ръката и я привлече към себе си.

— Беше хубаво, мила — прошепна й той и тя се отпусна назад. — Нека не разваляме впечатлението от този прекрасен сън…

— Вече го направихме… — В думите й прозвуча пареща болка, която тя не успя да сподави.

— Не ти се сърдя, че си ядосана… — дрезгаво каза Бун.

— Не съм ядосана, Бун, само ми се струва, че… — Ръцете й разрошиха косите му. — Струва ми се, че сбъркахме.

— Какво искаш да кажеш? — Бун я загледа невярващо.

— Като че ли прибързахме… Самотата така ме бе изморила, че не можах да кажа „не“, въпреки че трябваше. А ти… Ти си представяше през цялото време, че съм друга жена…

— Какво? Представял съм си, че си… — Бун не довърши. Гледаше я изумен. Изведнъж я отблъсна с възмущение и се изправи. — Ако е това, което си мислиш, грешиш!

— Тогава какво е?

Мълчанието му й се стори непоносимо.

— Струваше ми се, че ще успея да я забравя някога — глухо каза той накрая. — Може би… наистина ще успея.

Горещият му поглед се плъзна по голата й седефено бледа плът, която сякаш плуваше в меката светлина на утрото.

— Моля те, Бун, остави ме…

— Копнея да те имам, Лесли… Сега!

Изрязаният му като с тънък резец профил излъчваше сила и неумолимост. Желанието, което Лесли прочете в дръзкия му тъмен поглед, бе примитивно и диво. Страх пропълзя в сърцето й, когато той отново я прегърна поривисто.

— Бун, недей… Не сега… Страхувам се!

Тя трепереше.

— Не се страхувай, малка моя! Не бих ти сторил нищо лошо от любов…