Ан Мейджър
На кръстопът (12)

Дванадесета глава

— Не бих дошъл, Лесли — продължи Бун приглушено, — ако знаех колко ще те разстрои това. Но изпитвах нужда да дойда. Ненавиждам се, презирам се за това, което ти сторих!

Какво се опитваше да й каже Бун?

— Какво си ми сторил? — повдигна учудено вежди Лесли. Въпреки че не разбираше думите му, тя неволно усети съчувствие към него.

— Онова, което се случи между нас… преди две седмици, когато прекарах нощта тук… — Бун преглътна. Изговаряше всяка дума с невероятни усилия. — Господи, Лесли, не исках да те нараня! Та ти едва не загина в Хънтърс Крийк онази нощ! А след това аз почти те изнасилих, след като много добре знаех какво е отношението ти към мен… Много късно осъзнах, че ти си се любила тогава с мен от признателност, че ти спасих живота.

Лесли го загледа смаяно. Какво се бе случило е него? Нима се чувстваше виновен и беше убеден, че я е обидил?

— Ти нямаш никаква вина, Бун — започна тя тихо, като вдигна към него изпълнения си с любов поглед. — Нито онази нощ, нито когато и да е… Аз те желаех тогава точно толкова, колкото и ти мен. — Той я гледаше невярващо. — Бум, знам много добре какво говоря. Винаги си мислел, че ме разбираш, дори тогава, когато не ти се е удавало дори да надникнеш в душата ми… Ето защо не се учудвам, че се чувстваш виновен за последната ни нощ. Е, добре, онази нощ беше най-хубавото преживяване в живота ми… — Тя усещаше, че Бун я слуша с недоверие, и се опита да вложи повече искреност в гласа си. — Единственото, което ще ме нарани, е нашата раздяла сега, когато се намерихме отново, но вече ще можем да бъдем заедно… Лесли замълча. Бун я гледаше смаяно.

— По дяволите! — промълви развълнувано той и я привлече към себе си. — Искам да останеш при мен, Лесли! И ако правилно съм те разбрал, ти също го желаеш не по-малко от мен… Единствената причина, поради която ти помагам да се преселиш, е убеждението ми, че ти искаш да се откъснеш от Уинтър Парк и от мен. Не исках да заставам на пътя ти.

— О, Бун, не мога да повярвам!

— Обичам те, Лесли — прошепна той смутено. — Мисля, че те обикнах от деня, в който те видях за първи път… Ти така приличаше на Марни! Но после разбрах, че в теб има толкова нежност, толкова невинност, каквато Марни изобщо не притежаваше… — Най-после Бун усети, че е готов да направи своята изповед — изповедта на своя живот. — Обичах я толкова много или си въобразявах, че я обичам. А след това я намразих, когато открих каква беше в действителност. Обвинявах се за смъртта й, защото… — Бун едва изговаряше думите. — … защото още докато беше жива, дълбоко в душата си желаех тя да изчезне от живота ми…

Лесли го гледаше изумена.

— А сега сигурен ли си, че желаеш мен, а не… нея? — запита тя, спомняйки си думите на Тес.

— В мига, в който те видях, бях шокиран от приликата ти с Марни. Чувствата ми към нея се бяха запазили дори след смъртта й. Намирах я много красива и я желаех страстно, а тя издевателстваше над мен… Никога не ме е обичала… — въздъхна огорчено Бун. — Винаги съм искал да стана лекар. А тя не ме разбра. Принуди ме да разруша бъдещето си заради нашето дете, което след това сама уби… — Той замълча. После гласът му загрубя. — Никога не можах да й простя този грях. Дано Бог й прости… Тя започна да пие, появиха се други мъже в живота й, но аз все не се решавах на развод. Не исках да я загубя… Въпреки всичко… През нощта, когато загина, имахме ужасен скандал. Беше пияна и аз й позволих да си тръгне… — Раменете му се разтърсиха конвулсивно.

— Вината не е твоя, Бун, престани да се упрекваш! — опита се да го утеши Лесли, но той не я чуваше. Измъчената му душа бе решила да намери най-после покой.

— Когато те срещнах, Лес, ти ми подейства също така силно като Марни. Дори след като разбрах, че мама те е назначила във фирмата ни, бях убеден, че си пробивна също като нея. Но после се уверих, че не е така. Ти само изглеждаш като нея, но не си същата… Още си спомням настойчивостта, с която тя убиваше бавно живота и… душата ми. А чувствата ми към теб бяха толкова силни, че се страхувах да не усетиш влиянието си над мен и да не започнеш да го използваш, както това правеше Марни. — Бун си пое дъх. — Повярвай ми, не можех да ти се доверя само заради горчивия си опит с нея… Въпреки че го желаех, о, как го желаех…

— Бун, защо не ми разказа това по-рано? Щях да те разбера. Знам какво е да бъдеш наранен от някого, на когото си вярвал… Не забравяй, че преди теб имах Тим…

Бун я притисна и устните му пробягаха по лицето й. После я отдели от себе си и внимателно я погледна.

— Защо не се върнеш при него? — игриво заблестяха очите му.

— Ах, ти, изнудвач такъв! — засмя се Лесли. — Да ти кажа ли истината? Защото обичам теб! Опитах се да ти обясня защо излязох с него, но ти изобщо не ме чу тогава. Беше заради Карън, а не заради него. — Лесли замълча за секунда, после продължи тихо: — От мига, в който те срещнах, Бун, ти стана единственият мъж за мен на света!

Бун се взря в очите й и радостта му се замени с тревога.

— Остана още един въпрос, на който искам да ми отговориш — загледа я той в упор.

Лесли изненадано вдигна глава. Отново ли трябва да доказва любовта си? Докога, Боже мили? Лека досада се изписа на лицето й.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Навън се изви вихрушка и силният вятър блъсна полуотворената входна врата. Облак от сняг влетя в стаята и разпиля разпуснатите коси на Лесли.

— О, Бун… — въздъхна тя щастливо.

Очите й се взираха в неговите и му говориха без думи. Бун със замах затвори вратата зад себе си, грабна я на ръце и двамата се понесоха във вихрения танц на любовта…