Айлин Гоудж
Последен танц (15)

Петнадесета глава

Алекс мислеше, че ако има начин да принуди сърцето си да не бие така лудо, ще й стане по-добре. Отдавна бе минало полунощ, тя лежеше в тъмнината, близначките спяха дълбоко в стаите си на долния етаж. Единствените звуци, които се чуваха, бяха тихото тиктакане на часовника й и непрекъснатият лай на златистото ловджийско куче на съседите долу на двора. Часовете, които прекара в къщата, посещението в болницата заедно със сестрите си, после шофирането до вкъщи в мъгла, която сякаш се издигаше от дълбините на собствения й мозък — всичко това би могло да бъде ужасен кошмар, ако изключим факта, че през последните пет часа дори не бе мигнала. Вцепенена, тя се взираше в тавана, на който бели петна блестяха като звезди от далечна галактика, а мисълта й работеше усилено.

„Как Лийн можа да ми причини това?“ Най-близката й приятелка, още от детската градина. Алекс си спомни как, когато бяха тринайсетгодишни, Лийн се бе влюбила в учителя им по рисуване и как плака на рамото й разстроена, когато господин Симс се премести в някой от източните щати, за да преподава там. Бе неотлъчно край Лийн, когато тя едва не умря от менингит, в училище я прикри веднъж, когато я обвиниха, че е преписвала на теста. Колко часове бе слушала оплакванията й от Чип.

Всеки спомен се забиваше като остър нож в сърцето на Алекс. От няколко дни съмнението се загнездваше в съзнанието й, но тогава още не бе сигурна. А тази вечер се увери. Сега огромното предателство на приятелката й се стовари като мощна вълна, която я изравни със земята, и след като отмина, дори нямаше сили да седне.

Никога, никога нямаше да прости на Лийн.

После един вътрешен глас й прошепна: „А на баща си ще простиш ли?“

Нима той също не я бе измамил? Как бе могъл да спи с най-близката й приятелка зад гърба й? Не може да не е знаел как ще я заболи и въпреки всичко го бе направил. Без да се замисли за нейните чувства, за неразривната връзка, която тя си въобразяваше, че съществува между тях.

Нито за миг не повярва, че баща й е имал намерение да се разведе с майка й заради Лийн. Нито твърдението, че баща й бил баща и на Лийн. Това само доказваше, че майка й наистина бе загубила разсъдъка си.

Но действителността я шибна с камшик: „Той не може да ме е обичал. Как би могъл да ме обича и да постъпи така с мен?“ Тя пазеше ревниво неговите тайни като свои и се втурваше да изпълни всяка негова поръчка, често за сметка на съпруга и на дъщерите си. Точно така, Джим беше прав в това отношение. И за какво в края на краищата?

Представи си как баща й и Лийн се присмиват на сляпата й привързаност към всеки от тях… като че ли беше домашно животинче, което от малоумие не разбираше какво става, и й се подиграват, а също и на майка й заради глупавата й гордост, която я караше да си въобразява, че е единствената, която бе обичал.

Алекс затвори очи, стискаше ги здраво, докато я заболяха, и ги отвори внезапно. Усещаше туптяща болка в главата. Сърцето й биеше учестено и си помисли, че ще получи сърдечен удар. Беше толкова разстроена, че сигурно щяха да я пратят в психиатрия, а на съседното легло да настанят майка й.

Спомни си повтарящ се сън, който сънуваше отдавна, понякога той пак й се привиждаше. Тя стоеше на пуст път по нощница и един огромен камион летеше към нея. Пътят беше тесен и когато отскочи настрани, започна да пада по безкрайно нанадолнище със замрял в гърлото си вик.

Дълбоко в душата си винаги ли бе мислила за баща си така? Че по някакъв начин е бил хванат в капан и е нямало как да се измъкне от него? Кити я бе попитала какъв е този родител, който обременяваше младо момиче с подобни тайни. Сега, след толкова много години, Алекс си изясни всичко.

Тя носеше товара на греховете му.

Джим беше жив свидетел на всичко. Той я обвиняваше, че обожава баща си за сметка на семейството си. Едва сега започна да проумява какво бе искал да й каже. Не само ролята, която бе играла, но и как идеално бе служила на баща си. Поемайки вината му, тя се бе превърнала не в негова довереница, а в негова съвест. Така че той в крайна сметка щеше да отиде на небето, освободен от греховете си, докато тя…

Живееше в ад тук, на земята.

През цялото време бе убедена, че контролира положението, дори повече от сестрите си, а всъщност бе пропуснала да забележи, че отблъсква съпруга си и се отчуждава от децата си? Дори сега, когато живееше с дъщерите си, тя в много случаи ги държеше настрани — нямаше им доверие, не ги оставяше да я обичат въпреки недостатъците й.

Защо? Може би защото дълбоко в душата си се чувстваше омърсена, сякаш не ги заслужаваше. Нима това не бе истинското завещание на баща й, наследството, което й бе оставил? Греховете му, които бе погълнала, сега я разяждаха отвътре.

Някакъв нисък мрачен тон прозвуча в гърдите на Алекс. Изпъната на леглото, взряна в тъмнината, тя се насили да заплаче. Готова бе да направи всичко, само и само да облекчи тази тъпа болка в главата си. Но нищо не помогна. Сълзите й бяха скрити дълбоко, като камъни, заровени в горчивата почва на онова, което вече знаеше. Имаше само един човек, който би могъл да я успокои — мъжът, който в известна степен я бе засегнал най-дълбоко.

Преди да осъзнае какво прави, Алекс се извърна и се пресегна към телефона върху нощното шкафче. Едва когато набра номера на бившия си съпруг, си даде сметка колко е късно. Веднага след това й хрумна друга мисъл — Джим можеше да не е сам.

Тя едва не затвори, нещо я възпря да го направи, макар че ръката й трепереше, а устата й бе пресъхнала.

Джим отговори на третото позвъняване. Гласът му прозвуча изморено:

— Хъъъ?

— Джим, аз съм. — Поколеба се, после попита: — Сам ли си?

Той замълча, тя си го представи как оправя възглавниците, нарежда ги една върху друга и се обляга на таблата. После чу дълбок смях.

— Защо не минеш направо на въпроса? — попита. — Не смяташ ли поне да се извиниш, че ме будиш от дълбок сън?

— Извинявай. — Алекс усети, че гласът й звучеше нервно и бързо добави: — Нямах представа, че е толкова късно. Обаче продължи да я гложди мисълта, че той не отговори на въпроса й. Остана да чака нащрек.

Тогава Джим промълви с надебелял език:

— Тъкмо сънувах невероятен сън — че съм на плажа на Сейнт Джон, пека се на слънцето, ветрецът ме духа, а наоколо не се вижда жива душа.

— Смятах, че представата ти за идеално прекарване е кана с коктейл „Маргарита“ и красива жена по най-оскъдните възможни бикини — отвърна тя ледено.

— В такъв случай не ме познаваш достатъчно. — Тя чу шумолене на чаршафи. Той се прозина, после заяви сухо:

— Кислородът ти е в повече, а случаят не е спешен. Звъниш ми в един и половина посред нощ, за да ми кажеш какво магаре съм, така ли?

Алекс леко пое дъх и извърна глава на възглавницата.

— Не — отвърна тя. — Съжалявам, ако е прозвучало така.

Той подсвирна леко.

— Две извинения едно след друго. Сигурно е дошъл щастливият ми ден.

Тя стисна очи.

— Ти не си магаре, Джим, аз съм — довери тя кротко. — Може би си разбрал, напоследък около мен е истинска бъркотия.

— След като го спомена, си спомням, че го съобщиха по новините по телевизията — пошегува се той. Или не приемаше думите й сериозно, или не искаше да се задълбочава в нейните проблеми. Което и да бе от двете, явно сгреши, че му се обади. Алекс тъкмо търсеше подходящ повод, за да прекъсне разговора, когато той каза: — Алекс, след всичко, което стана с родителите ти, кой не би бил объркан?

— Не съм обръщала достатъчно внимание на онова, което бе истински значимо, докато не стана прекалено късно. — Алекс млъкна, очаквайки със замряло сърце Джим да направи следващата стъпка.

— Никой не е съвършен — изрече той предпазливо.

— Стремежът към съвършенство ме въведе в беля. — Тя въздъхна. — В случай че единият ти крак още е на брега, който между другото си спомням прекрасно от медения ни месец, само че беше Сейнт Томас, искам да ти кажа, че може би вината за развода не е била само твоя.

— Слушам те.

Тогава тя му разказа за Лийн и за баща си. За сестрите си и за разговора в къщата горе на хълма.

— Бил си прав — призна тя горчиво. — Баща ми ме е ценил, но не така, както аз си мислех. Имал е нужда от мен, за да направи всичко по-лесно за себе си. Да го изчисти, като че пере мръсни пари.

Докато му разказваше, Джим мълчеше, после попита:

— Смяташ ли, че майка ти е казала истината — че Лийн е негова дъщеря?

На Алекс й се прииска да го скастри: „Не бъди идиот.“ Но не успя да скрие възмущението си.

— Естествено, че не! Лийн беше на пет години, когато родителите й се разведоха. Това би означавало, че Берил и татко са се крили през всичките тези години. Между другото не смяташ ли, че съпругът на Берил би подушил нещо?

— Виж само колко години й трябваха на майка ти — изтъкна Джим.

Въпреки всичко, което знаеше, Алекс изпита пламенно желание да защити баща си.

— Не — отвърна. — Татко може да е бил егоист, но не беше чудовище. Ако Лийн е била негова дъщеря, той никога не би… — тя млъкна, прилоша й от мисълта, която трябваше да довърши.

— А ако не е знаел?

— Не е възможно. Берил сигурно би му казала. Жените не крият подобни неща.

— Защо не? Ти например криеше доста.

Алекс притисна палец към пулсиращото си слепоочие.

— Слушай, съзнавам, че аз повдигнах въпроса, но имаш ли нещо против, ако прекъснем темата? И без това ми дойде много.

Тя се заслуша в дишането му, което я успокояваше.

Когато той попита тихо:

— Искаш ли да дойда? — въпросът му прозвуча напълно естествено.

Сърцето й се разтуптя силно.

Тъкмо това желаеше тя, безумно го желаеше, но въпреки всичко се поколеба. Ако кажеше да, какво щеше да означава? Че желае да започнат отново? А ако Джим я попита само от съжаление? Най-малко би желала някой да я люби по милост.

Когато най-после успя да изрече нещо, все едно че говореше друг човек, който се блъскаше в тъмното:

— Ще отключа задната врата.

Алекс усети мигновено как напрежението я напуска и щом затвори слушалката, усети непоносима умора. Изведнъж почувства, че очите й, които не можеше да затвори цяла вечер, едва стояха отворени. Щеше да си почине минутка, не повече, защото имаше да свърши някои неща, преди да дойде Джим. Да смени бархетната си нощница с някоя по-сексапилна, да измие зъбите си, да отключи вратата.

Алекс спеше, сънуваше някакъв бряг, който бе по-студен и не толкова красив като Сейнт Томас, където двамата с баща й се разхождаха почти всяка вечер, когато смътно усети, че някой се пъха в леглото до нея. Присъствието му й беше познато, подуши мириса му и неволно протегна ръка.

— Алекс. — Усети топъл дъх до бузата си.

Все още в просъница, тя изохка тихо и плъзна ръка към него. Джим лежеше гол до нея, топлото му тяло й се стори като сън, от който не искаше да се събужда. Някъде много дълбоко в себе си Алекс усети отдавна забравено желание.

Тя го остави да изплува на повърхността, наслаждаваше му се като нов прекрасен вкус, когато Джим леко прокара език по устните й, преди да ги раздалечи. Той я целуна и сякаш двете години раздяла се стопиха, сякаш целият този болезнен период бе кошмарен сън, а само това бе истината. С все още затворени очи тя се придвижи към него, обичаше допира на дългите му крака и тяло, на стегнатите му мускули и дългите пищяли, изпитваше приятното усещане, че телата им си пасваха идеално. С крака си почувства как той се възбужда и слабо изохка в тъмното, когато тя пъхна ръка под завивките, за да го погали.

Алекс не желаеше да мисли за жените, с които бе спал след развода им, но образите им се промъкнаха в съзнанието й, разсъниха я и колкото и да бе извратено, я възбудиха още повече. Топлината, която се разливаше по тялото й, се събра в цялостно горещо желание.

Тя свали нощницата си и легна по гръб, за да даде свобода на движенията му. Почувства как се разтваря все повече при всяко движение на ръцете му и си помисли: „Как съм могла да се откажа от това?“ Изведнъж самотните й нощи, когато лежеше будна и се увещаваше, че й бе по-добре без него, й се сториха много далечни.

— Не си забравил — прошепна тя.

— Брегът може би, но не и жената. — Зъбите му проблеснаха в тъмнината, после той се смъкна надолу, отхвърли завивките и езикът му се намери там, където допреди малко бе ръката му.

Тя разтвори крака, гърбът й се изви като дъга, всяко ново усещане бе по-силно от предишното. „Там… да… той ме познава толкова добре.“ Тя се разтресе цялата и дъхът й спря. Вълни от наслада се разляха по тялото й, от прекрасното освобождаване главата й се замая…

Беше свободна да прави всичко, което идваше естествено.

Нямаше закъде да бързат, каза си. Ако го желаеха, нощта бе пред тях. Тя се извъртя с желанието да достави удоволствие на Джим, както бе сторил с нея, но той нямаше търпение и я качи върху себе си.

След малко, докато гледаше лицето му със съсредоточен израз, с див блясък в очите, желанието й, което бе удовлетворено, изникна отново — по-силно и настойчиво, и тя свърши още веднъж… Джим направи същото с насечени, твърди движения.

Топла течност потече по вътрешната страна на бедрото й, когато се отпусна по гръб на леглото задъхана, безтегловна.

В тъмнината чу как бившият й съпруг дишаше тежко. След около минута той се обърна с лице към нея и сложи нежно ръка на бузата й.

— Искам да ти призная нещо — прошепна. — Всъщност две неща. Първото е, че през последната година и половина го исках.

Тя му се усмихна.

— А второто?

— Това. — Пресегна се и вдигна нещо от нощното шкафче. То проблесна в ръката му. — Имам ключ от вратата. Лори ми го даде за всеки случай.

— В случай на какво?

— Ами не знам. На пожар. На наводнение или… — тя усети наболата му брада до рамото си, — в случай че някоя вечер в момент на слабост ме повикаш.

Смътно си спомни, че му бе обещала да отключи вратата, но тъкмо тогава заспа.

— Предполага се, че трябва да се разсърдя — каза тя и се засмя задъхано. — Но всъщност е добре, иначе какво щеше да правиш?

— Най-вероятно щях да изкъртя вратата. — Той се засмя. — Нали знаеш какви сме ние, пещерняците — преодоляваме всичко.

Тя вдигна вежди въпросително.

— Забелязала съм.

— Някакви оплаквания?

— Едно.

— Така ли? — Той се наведе и започна да я целува по врата.

— Веднъж определено не е достатъчно.

— И аз така мисля.

— Нали не бързаш да хванеш самолет? — пошегува се тя.

— Не бих желал да съм другаде, освен тук.

Начинът, по който я целуна, попречи на всякакви коментари, но пък и те биха били безсмислени.

Часове по-късно, докато пиеха чай в кухнята тя, си помисли: „Колко е хубаво — все едно, че е у дома си.“ Сякаш бе живял там заедно с тях. Изпита странното усещане, че ако станеше да провери, щеше да намери дрехите му в гардероба, четката му за зъби, сложена до нейната в шкафчето в банята. Как бе живяла в тази къща близо година, без да забележи, че фотьойлът във всекидневната беше съвсем същият като любимия му стол вкъщи, преди да се разделят?

— Помниш ли какво беше след като се родиха момичетата? — напомни й Джим. — Само по това време на деня или по-точно на нощта оставахме сами. — Беше се облякъл, в случай че някое от момичетата станеше и ги видеше, но тя забеляза, че не бе напъхал ризата в панталона си отзад и че коланът му бе разкопчан. Под масата той докосна с голите си крака нейните.

Тя се усмихна и духна чая си.

— Бояхме се, че ако не шепнем, ще се събудят и отново ще се разреват.

— Погледни ни сега — пак шепнем. Някои неща не се променят. — Той се засмя тихо.

Тя замислено разлюля пакетчето с чай, смътно обезпокоена при мисълта, че момичетата биха могли да ги заварят. Не искаше да подхранва напразно надеждите им. После се осмели да попита:

— Въпросът е оттук нататък накъде?

Джим се замисли за миг, после изрече бавно:

— Не знам… но би било интересно да открием.

Тя кимна и преглътна бучката, която се бе събрала на гърлото й.

— Сигурно — съгласи се. — Стига в момента да нямаш приятелка.

Тъй като Джим не отговори веднага, тя леко се разтрепери от страх какъв щеше да бъде отговорът му. После той поклати глава развеселено, пресегна се през масата, погали я по бузата и я укори:

— Като начало би могла да ми имаш малко повече доверие.

Алекс усети как напрежението я напусна и се усмихна.

— Добре. Ще трябва да се науча и аз да вярвам в себе си. — Добави на пресекулки: — Джим, има някои неща, които не съм ти казала. Трябва да ги знаеш преди… е, преди да продължим.

Когато се замисли за паричните си проблеми, отново усети как напрежението я стяга. Но това не беше всичко. Имаше да оправя някои неща и в семейството си. Дали Джим бе готов за тежката задача, която им предстоеше? А тя?

Той се облегна на лакти, острите черти на лицето му омекнаха и я попита направо:

— Какво ще правиш утре? Следобед съм свободен. Ако искаш да отидем до фара. Май там ще е най-добре, свежият въздух ще издуха наслоенията.

Алекс се подвоуми. На другия ден щеше да показва къща на отделни нива, която агенцията им предлагаше вече цяла година, но собственикът не се съгласяваше да свали цената. Не познаваше потенциалните купувачи, знаеше само, че са възрастна двойка и едва ли биха проявили сериозен интерес.

— Какво да кажа на момичетата? — настръхна тя.

— Че имаш среща с висок, тъмнокос и хубав мъж. — Ухили й се, после отново стана сериозен и я изгледа внимателно. — Е, на това описание отговарят много мъже. — Замълча. — Ти имаш ли връзка с някого?

Алекс едва не се изсмя на глас — не че не бе имала възможност, но напоследък животът й така се бе объркал, че всеки опит за сближаване с човек, когото почти не познаваше, би й донесъл още грижи.

— Щеше да си го заслужаваш, ако имах — пошегува се и стисна устни, за да не се разсмее. После се замисли, набързо прехвърли всичко, което се бе случило предишния ден. Предстоеше й да уреди нещо. — Може ли да го направим вдругиден? Трябва да се видя с някого.

— Познавам ли го? Не че е моя работа. — Леката бръчка, която се бе образувала на челото му, винаги го издаваше, макар и да се стараеше да крие вълнението си.

Джим ревнуваше.

Сега Алекс се усмихна. Каза му истината, която за нея в известна степен беше много по-тревожна от някакви си отношения с любовник.

— Мама — отвърна тя.