Джоана Линдзи
Див и влюбен (29)

Глава 29

Препускаха на изток, към планините Манзано.

Бързият галоп ги отведе при по-ниските планински възвишения и както обикновено Джоселин яздеше напред. Младата жена слезе от коня, за да изчака Майлс да я настигне. Поведе сър Джордж под златистите трепетлики и високите борове.

Ездата я бе загряла, ала духаше студен вятър и тя не свали подплатения си с кожа жакет. Поради застудяването през последните дни се наложи да изровят зимните си дрехи от сандъците с багажа. Навярно щеше да завали сняг, преди да стигнат до крайната цел на пътуването си. Имаха късмет, че никой от хората й не се разболя, с изключение на няколко леки простуди и временни неразположения.

Когато приближи към херцогинята, Майлс дръпна юздите на коня си. Ненавиждаше цялата тази работа, но Мора настояваше, че трябва да приключи по-бързо, и както винаги бе права. Наближаваха железопътната линия и ако не получеше някакво окуражаване от дамата, нямаха никакво извинение да продължат пътя си с тях. Оставаше другата възможност, но този избор също не можеше да се отлага до безкрайност.

Братът и сестрата бяха предположили, че ще разполагат с повече време и че всички ще се качат на влака от Санта Фе. Но сметките им се бяха оказали погрешни. За да се превозят всички фургони и карети, се налагаше групата на херцогинята да се раздели, ако, разбира се, новият железопътен път от Санта Фе не разполагаше с товарни платформи. Джоселин вече бе решила да тръгнат от по-голямата железопътна гара в Денвър, но и тогава не бе много сигурно, че ще предпочете влака. Нейният индианец я бе уверил, че може да стигне до Уайоминг, следвайки пътищата, които прекосяваха обширните равнини.

За пръв път на Майлс му липсваше увереността, необходима да изиграе ролята си на влюбен, защото не можеше да определи чувствата на херцогинята. Погледите й го изнервяха, но в тях се четеше само лека насмешка. Понякога му се струваше, че тя по-скоро му се надсмива и че е наясно с плана му да я спечели.

Разбира се, още от самото начало цялата тази работа не му бе присърце. Онези стари вдовици от миналото бяха лесна плячка за него — самотни, наивни и влюбчиви — те лесно се поддаваха на мъжкия му чар. Но тази бе млада и по нищо не личеше, че е готова да се поддаде на едно бързо ухажване. Освен това, независимо от младостта й тя не го вълнуваше и именно тази студенина го караше да се бои от днешната им среща. Въпреки огромното й богатство Майлс Драйдън тайно се надяваше, че ще му откаже.

Той скочи от коня си и изрече с неискрена усмивка:

— Ти отново спечели, Джоселин.

Тя му бе позволила да я нарича на малко име, но го поглеждаше доста странно всеки път, когато той го използваше. С толкова много титли навярно не бе свикнала да чува да произнасят името й. Дори графинята се обръщаше към нея със „скъпа моя“ или „мила моя“.

— Ние не сме се състезавали, Майлс. Единствените коне, които биха могли да си съперничат със сър Джордж, са неговите кобили, но в тяхното състояние не е препоръчително да се натоварват с бърза езда.

Той стисна зъби. Имаше чувството, че винаги го гледа отгоре и се отнася снизходително към него. Едно бедно момче от Мисури едва ли бе достойно да общува с богата английска аристократка. Само проклетият й жребец струваше много повече от това, което бе спечелил от четирите си мъртви съпруги, особено ако се прибавят и жребчетата, които се очакваха да се родят през пролетта.

— Участвал ли е в конни надбягвания в Англия? — сети се да попита той. Когато говореше за коне, тя винаги омекваше, а днес отчаяно се нуждаеше от благосклонното й отношение.

— Господи, не. Когато напуснахме страната, сър Джордж бе твърде млад. Но той е баща… какво правиш, Майлс?

Докато говореха, той я бе прегърнал през рамо. Сега я обърна към себе си.

— Не бъди срамежлива — нежно рече. — Съвсем естествено е за един мъж да желае да докосне жената, която обича.

— Предполагам, че е така.

Отговорът й го смути, особено след като бе изречен със съвсем спокоен тон.

— Не ме ли чу? Аз съм влюбен в теб.

— Съжалявам.

Съжаляваше за какво? Че не го е чула или че е влюбен в нея? Господи, достатъчно лошо беше, че му се налагаше изобщо да й прави предложение. Трябваше ли тя да прави нещата още по-трудни?

— Предполагам, че си чувала безброй обяснения в любов.

Самият той не забеляза сарказма в тона си, но Джоселин го усети и това я вбеси. Възнамеряваше да се отнесе към това предложение, сякаш вярва, че е истинско, и внимателно да му откаже. Нямаше намерение да му показва, че знае, че единственото, което го привлича у нея, са парите й. Разбира се, нямаше да стигне дотам, че да го нарече лъжец в очите, но след подигравателната му забележка реши да му даде хубав урок.

— Ще се изненадаш, ако разбереш колко много ловци на богатства има на този свят, Майлс, които се кълнат във вечна любов и при това го правят много убедително. Обяснения в любов, предложения за брак… имаше толкова много, че отдавна престанах да ги броя.

— Да не би да ме обвиняваш…

— Разбира се, че не — прекъсна го тя с престорено възмущение. — Един фин и изискан мъж като теб никога не би паднал толкова ниско, че да се опитва да спечели богатство чрез брак. Нито за миг не съм си го и помисляла — увери го тя и приятелски го потупа по ръката. — Ако реакцията ми е била малко хладна, то е защото отдавна ми омръзна да обяснявам защо никога няма да се омъжа отново. Но, разбира се, ти не ми предлагаш брак, нали? Господи, разбира се, че не. Та в крайна сметка ние се познаваме едва от няколко седмици.

Трябваше да се извърне бързо, преди той да види усмивката й, когато бледото му лице се обагри в ярка червенина. Но ръката му остана на рамото й и й пречеше да се отдалечи от него.

— Какво искаш да кажеш с това, че не възнамеряваш да се омъжваш отново? — доста остро попита той.

— Какво? О, това, ли? — Изпусна престорено тежка въздишка, подготвяйки се да изрече една лъжа. — Нищо не зависи от мен. Моят покоен съпруг просто се е погрижил да се подсигури, че аз винаги ще почитам паметта му. Разбираш ли, ако се омъжа повторно, ще загубя всичко, което притежавам. А аз не мога да си позволя подобно нещо, нали?

— Всичко? — едва не се задави Драйдън.

— Да, всичко.

— Но ти си толкова млада! Ами ако искаш да имаш деца? Ако се влюбиш?

— Моят съпруг не ми е забранил да имам деца или любовници. Мога да имам и едното, и другото, но без да се омъжвам. О, Господи, да не би да те шокирах? — Изражението му потвърждаваше предположението й. Джоселин едва се сдържа да не се засмее.

— Сигурно мразиш дори и спомена за него — горчиво отбеляза Майлс. Той самият със сигурност не питаеше топли чувства към покойния херцог.

— Защо смяташ така? Той просто се е опитал да ме предпази, да бъде сигурен, че никой друг няма да сложи ръка на парите, които ми е оставил. Не виждам нищо лошо в това.

— За теб няма… — избъбри той.

— Моля?

— Нищо. — Усмивката отново се появи на устните му. — Както сама каза, още е твърде рано, за да се говори за брак. Я ми кажи, често съм се питал, след като имаш такава многобройна охрана, защо никой не те придружава по време на ежедневната ти езда?

Внезапната смяна на темата накара Джоселин да избухне в смях, но Майлс реши, че въпросът я е развеселил.

— Но как биха могли да ме придружават? Единствената цел на тази езда е да раздвижа сър Джордж. Моето удоволствие е на второ място. Освен това никога не се отдалечавам на такова разстояние, че един изстрел да не може да се чуе. — Посочи пушката, завързана към седлото. — А и ти си с мен, и винаги можеш да ме защитиш. Ако бях сама, просто нямаше да се отдалечавам от хората си. Ще се връщаме ли?

— Разбира се, ако си уморена — спокойно отвърна той, без да издаде гнева си. — Но наблизо има една поляна, която може би ще ти е приятно да видиш. Минахме покрай нея, о, малко преди да починем за обяд, така че не е много далеч от тук.

Той изглеждаше толкова нетърпелив да й я покаже и Джоселин реши, че това е най-малкото, което може да направи за него, след като толкова жестоко бе попарила надеждите му за богатство. В интерес на истината тя се чувстваше по-скоро виновна заради лъжите, които му наговори.

— С удоволствие — с искрена усмивка отвърна младата жена.