Джоана Линдзи
Див и влюбен (25)

Глава 25

— Добро утро, ваша светлост. — Джоселин се извърна и се усмихна на младия мъж, който й причини такова смущение, когато миналата вечер й го представиха. Сега й се струваше смешно, но тогава бе доста неудобно да открие, че братът и сестрата, които Ванеса бе взела под крилото си, са същите, върху които се бе нахвърлила след дуела. Освен това бяха поканени да вечерят заедно с тях и тя трябваше да се примири с неловкото положение.

Но по някакъв начин, все още не бе сигурна как го направи, Майлс Драйдън успя да я накара да се отпусне с многословните си извинения. Не прие нито едно от нейните и дори към края на вечерта я накара напълно да забрави за инцидента. Без съмнение той бе изключително чаровен и приятен компаньон. С тъмнорусата си коса и с очите си с цвят на шери можеше да се каже, че е красив. Слаб и малко по-висок от средния ръст, той притежаваше очарователни трапчинки, които се появяваха, щом се усмихнеше.

Мора Драйдън бе не по-малко интересна от брат си. Те не си приличаха — тя имаше пепеляворуса коса и зелени очи, беше по-ниска, но не можеше да се отрече, че и двамата бяха благословени с изключителна външност. И докато чарът на Майлс засилваше привлекателността му, сестра му притежаваше знойна чувственост, която я правеше неустоима, поне за мъжете, съдейки по поведението на сър Паркър. Той също вечеря заедно с тях и за учудване на Джоселин през цялата вечер не откъсна поглед от момичето.

Без съмнение Ванеса се забавлява през цялото време и си легна, забравила за всички тревоги. Майлс напълно оправда надеждите й да разсее приятелката й от мрачните мисли. Джоселин се оттегли, признавайки, че усилията на графинята се бяха увенчали с успех, и дори изпита облекчение, което обаче не трая дълго. Изведнъж й хрумна, че планът на Ванеса може да има същия ефект и върху Колт. Мисълта, че той може да намери Мора Драйдън за много привлекателна, разсея всякакво облекчение и отново я хвърли в смут. За свое раздразнение трябваше да признае, че това, което изпитваше, много прилича на ревност. Опита се да се увери, че това е просто проява на собственическо отношение, дължащо се на огромната сума пари, която трябваше да плати, за да си осигури присъствието на Колт. Реши, че няма смисъл да се тревожи за това.

Въпреки това, докато Майлс Драйдън я даряваше с очарователната си усмивка, тя се запита къде ли е сестра му и каква ще бъде реакцията на Колт, когато я види. Чудеше се дали няма някакъв начин да отмени поканата на Ванеса да пътуват заедно с тях, но тъжно заключи, че едва ли е възможно. Вероятно в този момент вече товареха багажа им в един от фургоните й, спрени пред хотела.

— Господин Драйдън — кимна любезно тя. — Надявам се, че потеглянето в този ранен час не ви е причинило неудобства. Ние всички се подчиняваме на нашия водач, който казва, че е престъпление да се пилее дневната светлина.

— Познавам тази порода. Кочияшът на дилижанса, с който пътувахме, бе заядлив стар мърморко, който постоянно ни тормозеше да препускаме от странноприемница на странноприемница, заплашвайки ни, че ще ни изостави, ако не сме достатъчно бързи.

Описанието я накара да се усмихне, защото напълно съответстваше на техния водач, с изключение, разбира се, на възрастта. Колт постоянно бе навъсен и недоволен и сякаш всеки момент щеше да избухне. Какъв ли щеше да бъде днес? Дали щеше да ги чака отвън или вече бе заминал, оставяйки Били да им посочва пътя?

Изведнъж осъзна, че изгаря от нетърпение да го види. Припомни си, че все още не знае как е приел нейния подарък — отдаването на девствеността й. Не се заблуждаваше, че той може да не е забелязал. Нежното му отношение към нея през онази нощ бе доказателство за противното.

— Ние не сме чак толкова тормозени, господин Драйдън, просто всяка сутрин ставаме в безбожно ранен час. — Надяваше се, че нетърпението, което изпитваше, не прозвуча в гласа й, но искаше да намери Колт и да размени няколко думи с него, преди да потеглят. — Предполагам, че бързо ще свикнете с това. А сега, ако отидете да вземете сестра си…

— Мора вече е навън, ваша светлост. Ще ми позволите ли?

Херцогинята се поколеба дали да приеме ръката му. Охраната я заобикаляше и не се нуждаеше от още един придружител. Освен това не искаше Колт да види, че Майлс е с нея. Обаче нямаше смисъл да проявява излишна грубост и затова хвана неохотно господин Драйдън под ръка.

Всички бяха готови за път. Чакаха само Джоселин. Госпожица Драйдън бе застанала заедно с Ванеса и две от камериерките в сянката на хотелската веранда, но явно не участваше в разговора. Погледът й бе вперен в Колт.

Той вече бе на седлото, както и Били, към когото в този момент се бе обърнал. Ала това не означаваше, че не е забелязал присъствието на госпожица Драйдън. Извърна се към верандата в мига, в който Джоселин излезе от хотела. Щом я видя, той дръпна поводите на коня си, за да препусне напред.

— Един момент, Колт, ако обичаш!

Джоселин се изчерви, задето привлече всички погледи към себе си. Трябваше да повиши глас, за да я чуе Колт, и дори в собствените й уши тонът й прозвуча прекалено заповеднически. Нямаше да го обвини, ако я постави в още по-неудобно положение и не й обърне никакво внимание, ала той не го направи. Обаче фактът, че не слезе от коня и не дойде при нея, както би се очаквало от неин служител, не мина незабелязан от охраната й, както и от Майлс. Усети как мускулите на ръката му се стегнаха. Но Джоселин нямаше намерение повече да насилва късмета си. Извини се припряно на Майлс и бързо слезе от терасата.

Нещата обаче се влошиха още повече. Били се отдръпна, за да ги остави насаме, но това нямаше значение. Когато погледна към Колт, младата жена разбра, че е направила сериозна грешка. Той обикновено прикриваше толкова добре чувствата си, че никой не можеше да разбере какво си мисли. Обаче в момента те бяха кристално ясни. Тя дори отстъпи крачка назад — толкова враждебен и настръхнал от едва сдържан гняв изглеждаше Колт.

Джоселин събра цялата си решителност. Не биваше да го приближава толкова скоро, но вече не можеше да се откаже. Нямаше никаква представа какво ще му каже, може би в последната секунда ще й хрумне нещо, което да потуши гнева му.

— Би ли слязъл от коня, ако обичаш? — попита тя. — Искам да говоря с теб.

— Не, няма да говориш.

— Да, аз…

— Не… няма, херцогиньо.

Не бе сигурна какво има предвид — дали просто не желае да чуе какво има да му казва, или й напомня, че тя не би трябвало да се интересува от неговия отговор. По-вероятно последното и затова Джоселин не се опита да го спре, когато той се извърна, смушка коня си и се отдалечи от нея.

Херцогинята на свой ред се обърна и видя, че хората й изведнъж са се впуснали в пресилено оживени разговори или сноват безцелно насам-натам. Това означаваше, че докато е траела малката сценка между нея и Колт, те не са откъсвали очи от тях. Този път обаче не се почувства засрамена. Вместо това в гърдите й се надигна гняв, особено като видя самодоволната усмивка на Мора. Жената не би могла да чуе думите на Колт, но неуважението и явната му неприязън не можеха да се сбъркат. Джоселин имаше чувството, че чете мислите на Мора: никой мъж не би се отнесъл толкова презрително към нея.

— Аз… ъъ… не знаех, че той е един от охраната ви.

Присъствието на Майлс Драйдън, който се бе приближил, за да я съпроводи до каретата, не укроти гнева й. Нито пък се нуждаеше от напомняне за вчерашната си глупост.

Обаче за нищо на света нямаше да позволи някой да разбере колко лесно може да я разстрои Колт, затова се усмихна пресилено.

— Не е от охраната. Той е нашият водач.

— Наели сте един професионален стрелец за водач?

Изглежда, Майлс искаше да й предостави отдушник за гнева й, но тя нямаше желание да го приеме.

— Неговите умения го правят отличен водач, господин Драйдън, въпреки липсата му на маниери и трудния му характер. Но ако се притеснявате да пътувате с такъв човек, чиято непредвидимост…

— Ни най-малко — побърза да я увери той.

— В такъв случай ще се видим по-късно, сър.

Младата жена влезе в каретата, където нетърпеливо изчака Ванеса да се присъедини към нея. Ако Майлс си въобразяваше, че ще сподели компанията й, жестоко се лъжеше. Дори той да е предположил, че преди малко е била склонна да се лиши от уединението си, което съвсем не бе така, можеше да се приеме, че просто е променила намеренията си. В никакъв случай нямаше желание да прекара деня в безсмислени разговори с напълно непознати хора. Това щеше да я подлуди.

Ванеса усети настроението й и мъдро предпочете да държи устата си затворена. Но мълчанието й още повече засили възмущението на Джоселин. Докато по-рано бе готова да разбере Колт, сега се чувстваше обидена от неговото отношение. Не съжаляваше за това, което се бе случило помежду им. И нямаше никакво намерение да му се извинява, че го е пожелала. Наистина той се опита да й устои, но да не би да го бе принудила с оръжие в ръка да сподели леглото й? Затова той нямаше никакво право да й е ядосан и тя възнамеряваше да му го заяви при първия удобен случай.