Дейвид Морел
Петата професия (107)

8.

Петнадесет минути по-късно Савидж и Рейчъл вече бяха в градината с чанти в ръце. Спокойствието, което им бе внушила при пристигането, остана само спомен. Сега изглеждаше населена с духове. На вратата Савидж се обърна и се поклони на Акира, който му отвърна по същия начин и каза:

— Сайонара^[1].

— Сайонара. Да се надяваме, че няма да е задълго.

— Ще свърша колкото мога по-бързо с полицията и ще се видим — Акира протегна ръка на Савидж за довиждане. Той не очакваше това чувствително отклонение от японския обичай и силно се развълнува.

След секунди Савидж отвори вратата, внимателно подаде глава и огледа пустата тъмна улица. Не забеляза нищо обезпокоително и нервно закрачи по тротоара, като се опитваше да прикрива Рейчъл с гърба си. Под горната си дреха бе скрил единия от пистолетите на нападателите. Завиха зад ъгъла. Вратата глухо се затвори. Савидж се чувстваше отвратително. Непълноценен. Самотен.