Иван Серафимов
Опитомяване (28)

XXVIII.

Хляб!

Их го разчупи бавно, само с една ръка, притиснал го към гърдите си. Раздаде на всички, остави на себе си късче, после вдишва дълго уханието му. Кръвта се блъскаше във вените му, заливаше мозъка му със сладостта и омаята на уют и дом, тъга и ситост.

Като пиянство беше вечерята им, като безумно от щастие тържество. Их се почувствува сит, по-сит от целия свят. Остави един-единствен залък от своето крайче на питката, ако някой поиска да го вземе от него за себе си, ако не му достигне това, което има, ако не се насити със своя дял.

Натежал от отмала, мъжът полегна напреки на леглото. Я и И в един и същи миг, пияни от хляба, се хвърлиха с тържествуващи викове върху него. Жената се вкопчи в лявата му ръка, захапа я и я разтвори. Вътре имаше знаци, татуировка, букви и цифри…

Детето нежно, като с дихание, натисна по някакъв, само за него обясним начин гънка, извивка на брошката, окачена на врата на баща му, и я разтвори. Капачето на брошката тихо изтрака. Чу се мигновена мелодия на латерна. Вътре имаше умалена снимка на жена. С правилни светли черти на лицето, с черна смолиста коса, с очи, от които може да я заболи даже земята.