Иван Серафимов
Опитомяване (13)

XIII.

От много-много години беше престанало строителството на църкви. Още преди взрива. Но сега, в хаоса, в лудостта се намираха и пари, въобще означаваха ли парите нещо, но намираха символи, знаци, предмети, храна, плодове, вино, животни се колеха за зидари и майстори. Никнеха храмове като гъби. Малки, тържествени, бели. С камбана и свод, бели отвън и отвътре, еднокуполни, взели само един или два мотива от класическата раннохристиянска базилика. Направени от панели и малък свод, просто — небе и земя. С кътче за изповедника. Това бяха църквици само за изповед, за клокочещите направо от гърдите им думи. Никой не проповядваше в тях, там не се извършваха погребения, сватби, само се трупаха луди тълпи пред изповедника. Чакаха с часове и изприказваха на околните всичко, докато стигнат до него. Никой не слушаше никого. Тези църквици-изповедалници населиха целия град. Никнеха на късчета от площадите, направо на тротоарите, сред парковете, тревата. Бели, тържествени. Без икони и дърворезба, нямаше време. Изповедниците мълчаха, отронваха „не“ или „да“, изповядваха себе си.

Их също се нареди някаква сутрин накрая на дрипавата, крещяща тълпа. Притисна козата до себе си, блъскаха го, ритаха го, късаха дрехите му, за да не влезе с козата, но момъкът не отстъпи. Въведе я бавно, с достойнство премина през прага и коленичи пред пастора. Прошепна, преди той да заговори:

— Не разбирам защо птиците не кълват трохи от ръцете на хората?

Лицето зад дървените решетки го гледаше строго и грозно.

— Не разбирам защо! От трохите се ражда камбанен звън. Целият свят звъни, когато политат птици. Когато кацат тревите и докосват земята.

Лудият зад решетките впи ръцете си в дървената преграда, започна да се тресе, да крещи:

— Какво съм виновен? Какво съм виновен? Не мога повече, не мога!…

Заблъска лицето си в дървената стена, пречупи талашитената преграда, лицето му беше цялото в кръв, ръцете му бяха в рани…

Их понечи да се прекръсти. Не, той само стисна пръстите си, като че ли в тях имаше молив и се боеше да не го изпусне. Или просто бе стиснал едно житно зърно, една троха за птиците с петте пръста на дясната си ръка.