Христо Смирненски
Предпролетна злободневка

Кат някоя млада снаха пролетта

изритва веч своята стара свекърва,

и зимата злъчно отваря уста,

реве пак и сочи юмруци тепърва.

 

Намръщена ето пристъпя едвам

към нас кат пияна и бабата Марта

и кисели погледи хвърля насам,

изгубила сякаш е хлебната карта.

 

Пристъпя тя бавно и всичко расте,

треви и цветенца подават главите

и някак си бърже повдигат се те…

(като на съестни продукти цените!).

 

Предпролетно слънце куража стопи

и на сър Уйлсон — миротворчето славно,

но пак е възможно да се не стърпи

и бани да почне с Джон Буля наравно.

 

Анунцио с патос на десния бряг

на мътний Изонцо цветята възпява.

Австриеца сучи пък рунтав мустак

и шепне: „Ще светне май слънце тъдява!“

 

Джон Бул пък въздиша, скован цял във лед

безсилно юмруци посочвайки днеска,

и яростни погледи мята навред,

треперейки цял от блокадната треска.

 

Към Битоля Ганьо си дяла кривак,

потрива ръцете и стяга се бърже,

Сарай пък се мръщи и шепне си: „Пак

тоз син мартеница ще мене завърже!“