Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (37)

Големият брат

— Отново преминавам откъм светлата страна и всичко е точно така, както докладвах при последната орбита. По всичко изглежда, че повърхността на спътника се състои от два вида материя. Черна материя изглежда като нещо изгоряло, почти като въглен и има неговата структура, доколкото мога да преценя през телескопа. Всъщност тя ми напомня много прегоряла филия хляб.

Още не мога да разбера какво представлява бялата площ. Тя започва с абсолютно строго очертани граници и по повърхността й няма никакви особености. Може дори да е течност — твърде е плоска. Не знам какви впечатления сте добили от видеозаписите, които ви предадох, но ако можете да си представите море от замръзнало мляко, ще имате най-точна представа.

Може дори да е някакъв тежък газ — не, предполагам, че това е невъзможно. Понякога имам чувството, че тя се движи много бавно, но не съм съвсем сигурен…

…Отново прелитам над бялата площ. Това е третата ми орбита. Този път се надявам да мина по-близо до точката, която забелязах в самия й център. Ако изчисленията ми са верни, ще трябва да мина на осемдесет километра от нея… каквото и да представлява тя.

…Да, нещо се задава точно където бях пресметнал. Издига се над хоризонта — като Сатурн — в същия сектор на небето. Отивам до телескопа…

Ало! Изглежда като някаква постройка, съвършено черна, трудно се вижда. Никакви прозорци, нито други особености. Само един голям отвесен блок — трябва да е висок поне хиляда и шестстотин метра, за да може да се вижда от това разстояние. Тя ми напомня — но, разбира се! Тя прилича точно на предмета, който намерихте на Луната! Това е големият брат на „Т.М.А-1“!