Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (12)

Аномалията

Съвещанието се състоя в обширна правоъгълна зала, която лесно можеше да побере сто души. Тя бе снабдена с последните оптически и електронни съоръжения и би изглеждала като образцова заседателна зала, ако не бяха многото плакати, изрезки от списания, бележки и любителски рисунки, които подсказваха, че тя бе също и център на местния културен живот. На Флойд направи особено впечатление една колекция от плакати, очевидно събирани с любов и грижливост, които носеха следните надписи: „Молим, не газете тревата“, „Паркирането забранено на четни дати“, „Пушенето забранено“, „Към плажа“, „Внимание, домашни животни“, „Не давайте храна на животните“. Ако те бяха оригинали — а те напълно изглеждаха такива, — то пренасянето им от Земята бе коствало едно малко състояние. От тях се излъчваше едно затрогващо предизвикателство. В този враждебен свят хората все пак се шегуваха с неща, които бяха принудени да изоставят и които техните деца никога нямаше да срещнат.

Около четирийсет-петдесет души очакваха Флойд. Когато той влезе заедно с управителя, всички учтиво станаха. Флойд кимна на няколко познати лица и пошепна на Халворсен:

— Бих желал да кажа няколко думи, преди да започне съвещанието.

Флойд седна на предната редица; управителят се качи на трибуната и огледа аудиторията:

— Дами и господа — започна той, — не е необходимо да ви изтъквам, че случаят, по който сме се събрали, е от изключителна важност. Радвам се, че между нас е и д-р Флойд. Всички знаем с какво име се ползва той, а мнозина от нас го познават и лично. Той току-що пристигна със специален рейс от Земята и желае да ви каже няколко думи, преди да започне съвещанието. Моля, д-р Флойд.

Флойд се качи на трибуната сред избухналите ръкопляскания израз на учтивост, погледна присъстващите, усмихна се и каза:

— Благодаря ви. Искам да ви кажа следното. Президентът ме помоли да ви предам, че високо оценява забележителния ви труд, който, надяваме се, ще бъде наскоро признат от целия свят. Добре разбирам — продължи той предпазливо, — че някои от вас, а може би и повечето желаят сегашното було на секретност да бъде вдигнато — вие не бихте били учени, ако мислехте другояче.

Той долови погледа на д-р Майкълз, чието лице се бе леко смръщило, а това подчертаваше един продълговат белег на дясната му буза, вероятно последица от някаква злополука в космоса. Той знаеше много добре, че геологът бе протестирал най-енергично срещу онова, което сам бе нарекъл „глупава игра на стражари и апаши“.

— Но бих желал да ви припомня — продължи Флойд, — че сегашният случай е необикновен. Трябва да сме абсолютно сигурни в откритите от нас факти. Ако сбъркаме сега, втори случай няма да ни се представи — ето защо моля ви да потърпите още малко — такова е и желанието на президента. Това е всичко. Сега съм готов да изслушам доклада ви.

Той се върна на мястото си. Управителят каза:

— Благодаря ви, д-р Флойд — и кимна доста рязко на главния ръководител по научните въпроси. Д-р Майкълз се качи на трибуната и лампите изгаснаха.

На екрана се появи снимка на Луната. В самия център на лунния диск се виждаше блестящият бял пръстен на един кратер, от който ветрилообразно излизаха лъчи. Изглеждаше, като че ли някой бе изсипал чувал с брашно на лунната повърхност и брашното се бе разпръснало във всички посоки.

— На тази отвесна снимка — каза Майкълз, посочвайки централния кратер — кратерът Тихо се вижда по-добре, отколкото гледан от Земята — тогава той е доста близо до ръба на лунния диск. Но ако го наблюдавате вертикално от 1600 км височина, ще видите, че той доминира над цялото полукълбо.

Той направи кратка пауза, за да даде възможност на Флойд да привикне с необичайния изглед на обекта, който беше свикнал да вижда под друг ъгъл, и продължи:

— През изтеклата година проведохме магнитно изследване на тази област чрез ниско летящ изкуствен спътник. Изследването приключи едва миналия месец и в резултат се появи картата, която предизвика цялата тази неприятност.

На екрана се появи друга картина. Приличаше на топографска карта, но на нея контурно бе изобразена магнитната интензивност, а не височината на морското равнище. В по-голямата си част линиите, общо взето, бяха успоредни и ясно отдалечени една от друга. Обаче в едно ъгълче на картата те внезапно се сближаваха и образуваха серия концентрични кръгове подобно на чвор в парче дърво.

Дори за едно необучено око беше ясно, че нещо се бе случило с магнитното поле на Луната в тази област. В долната част на картата с едри букви бе написано: „Тихо — магнитна аномалия едно (Т.М.А.-1).“ На горната дясна част личеше щемпел „класирано“.

— Отначало предполагахме, че това е оголена магнитна скала, но всички геологически доказателства говореха против подобно явление. Освен това никакъв голям метеорит, съставен от никел и желязо, не би могъл да създаде толкова силно поле като това. Ето защо решихме да разгледаме самото място.

Първата работна група не откри нищо — обикновен, равен терен, покрит с тънък пласт лунен прах. Прокараха сонда в самия център на магнитното поле, за да се извади проба, която да предложим на проучване. На шест метра дълбочина сондата спря. Ето защо хората започнаха да копаят — мога да ви уверя, че това наистина е тежък труд, когато човек носи космически скафандър.

Онова, което откриха, ги накара да пристигнат бързо в базата. Изпратихме повече хора с по-добра екипировка. Те копаха две седмици и резултатът ви е известен.

В тъмната заседателна зала настъпи веднага мълчание, щом се появи новата картина на екрана. Въпреки че всички присъстващи я бяха виждали многократно, те отново се наведоха напред, сякаш се надяваха да открият нови детайли. На Земята и на Луната около сто души бяха имали възможност да хвърлят поглед към тази снимка.

Снимката показваше човек, облечен в космически скафандър в яркочервено и жълто. Той стоеше на дъното на един изкоп и държеше лата, разграфена през десет сантиметра. Очевидно снимката бе направена през нощта. Такава снимка можеше да се направи навсякъде на Луната или на Марс. Но досега на нито една планета не бе заснимано подобно нещо.

Предметът, пред който позираше човекът в космическия скафандър, представляваше отвесен блок от смолисточерен материал, висок около три метра и широк около метър и половина. На Флойд му се стори, че в него има нещо зловещо, защото наподобяваше грамаден надгробен камък. Със съвършени остри ръбове и напълно симетричен, той бе толкова черен, сякаш бе погълнал светлината, паднала върху него. По повърхността му не се забелязваха никакви подробности. Невъзможно беше да се каже дали беше направен от камък, от метал, от пластмаса или пък от друг материал, неизвестен на човека.

— „Т.М.А.-1“ — заяви почти с благоговение д-р Майкълз. — Изглежда съвършено нов, нали? Едва ли бих могъл да упрекна онези, които мислеха, че той е само на няколко години и които се опитаха да го свържат с третата китайска експедиция през 1998 г. Но аз никога не съм вярвал в това твърдение и сега ние можахме да открием истинската му възраст въз основа на местни геоложки данни.

Д-р Флойд, колегите ми, а и самият аз гарантираме с репутацията си, че „Т.М.А.-1“ няма нищо общо с китайците. В действителност той няма нищо общо с човешката раса, защото, когато е бил заровен, хора изобщо не са съществували.

Виждате ли, неговата възраст е приблизително три милиона години. В момента пред вас е първото доказателство за съществуването на извънземни разумни същества.