Артър Кларк
Една одисея в космоса през 2001-та година (22)

Рожденият ден

Познатите звуци на мелодията „Щастлив рожден ден“ преминаха един милиард и сто и петдесет милиона километра космическо пространство със скоростта на светлината и замряха сред телевизионните екрани и апаратурата на контролния пулт. На Земята семейството на Пуул, събрано някак си смутено около празничната торта, внезапно се смълча.

Старият г-н Пуул каза дрезгаво: „Е, Франк, в момента друго нещо не ми идва на ума освен това, че нашите мисли са с тебе и че ти пожелаваме щастлив рожден ден.“

„Пази се, синко — възкликна през сълзи майка му. — Бог да те благослови.“ Последва хор от „довиждане“ и телевизионният екран опустя.

„Странно е, като си помисли човек — си каза Пуул, — че всичко това се е случило преди повече от един час.“ Сега членовете на семейството му вече са се разотишли и навярно се намират на километри от дома. Но в известно отношение това забавяне, при все че беше неприятно, все пак бе „за добро“. Както всеки човек на неговата възраст, Пуул смяташе, че може да разговаря веднага с всеки човек от Земята, и то когато поиска. Сега, когато това вече не беше истина, психологическото въздействие на този факт бе извънредно силно. Той бе преминал в едно ново измерение — на отдалечеността, и почти всички емоционални връзки бяха преминали извън предела си.

— Съжалявам, че нарушавам празненството — каза Хал, — но сме изправени пред един проблем.

— Какво има? — запитаха едновременно Боумън и Пуул.

— Трудно поддържам връзката със Земята. Неизправността се намира в елемента АЕ-35. Центърът за прогнозиране на неизправностите ми съобщава, че той може да се повреди в срок от седемдесет и два часа.

— Ще вземем нужните мерки — отвърна Боумън, — Дай да видим оптическата центровка.

— Ето я, Дейв. В момента тя е все още „о кей“.

На екрана се появи един съвършен полумесец, открояващ се ярко на фона на почти беззвездно небе. Той бе покрит с облаци и по него липсваха географски очертания, по които би могъл да бъде разпознат. На пръв поглед човек всъщност би могъл по погрешка да го вземе за Венера.

Но не и при повторно вглеждане, защото до него се виждаше и истинската Луна, каквато Венера не притежава — една четвърт от размерите на Земята и в точно същата фаза. Човек лесно можеше да предположи, че двете небесни тела са майка и дете, както бяха вярвали много астрономи преди изследванията на лунните скални маси, от които стана ясно, че Луната никога не е била част от Земята.

В продължение на половин минута Пуул и Боумън мълчаливо проучваха екрана. Този образ им бе предаден от специалната телевизионна камера, монтирана на ръба на антената на радиотелескопа, наподобяваща грамадна купа. Кръстовката в центъра й показваше точната ориентация на антената. Ако тесният лъч не бе центриран точно към Земята, тя не би могла нито да приема, нито да предава. Предаванията й в двете направления нямаше да стигнат до целта си и щяха да се стрелнат невидени и нечути през Слънчевата система и намиращата се отвъд нея празнота. Ако някога някой ги приемеше, то това щеше да бъде след векове, и този някой нямаше да бъде човек.

— Знаеш ли къде е неизправността? — запита Боумън.

— Тя е непостоянна и затова не мога да я локализирам. Но изглежда, че е в елемента АЕ-35.

— Каква процедура предлагаш?

— Най-добре би било да се смени елементът с нов, за да можем да го проверим.

— О кей. Дай ни диаграмите на лист хартия.

Информацията проблясна на екрана. Същевременно един лист хартия се плъзна от процепа, намиращ се точно под екрана. Въпреки всички електронни записи имаше случаи, когато добрият, старомоден печатен материал представляваше най-добрата форма на записване.

Боумън за няколко секунди проучи диаграмите, след което подсвирна.

— Можеше да ни кажеш, че това означава да се излезе вън от кораба.

— Моля за извинение — отговори Хал. — Предполагах, че знаете, че елементът АЕ-35 се намира на цокъла на антената.

— Сигурно съм знаел това преди една година, но на борда има осем хиляди подсистеми. Във всеки случай изглежда, че работата е проста. Трябва само да отворим един панел и да поставим нов елемент.

— Точно това ми трябва — каза Пуул, който бе специално обучаван за извънкорабна дейност. — Ще мога да сменя за малко обстановката. Естествено нямам за цел да обидя никого.

— Да видим дали ръководството на мисията ще се съгласи — каза Боумън. Той замълча няколко секунди, подреждайки мислите си, след което започна да диктува съобщението.

„Ръководство мисията, тук Лъч-Х-делта-едно. В две-нула-четири-пет бордовият център за прогнозиране неизправностите, вграден в нашия компютър девет три нули, прогнозира вероятна повреда елемент Алфа-Ехо три пет в срок седемдесет два часа. Молим проверете вашето телеметрично управление с предложение преглеждане елемента в системите на вашия симулатор на кораба. Потвърдете също, че одобрявате плана ни да излезем вън от кораба и сменим елемента Алфа-Ехо три пет преди окончателната му повреда. Ръководство мисията, тук Лъч-Х-делта-едно, две-едно-нула-три край на предаването.“

Благодарение на дългогодишната си практика Боумън можеше мигновено да превключи на този жаргон, който някой бе кръстил „технически“, и след това да си възвърне нормалния говор, без да затормозва мозъчните си центрове. Сега не оставаше вече нищо друго, освен да изчакат потвърждението, което щеше да отнеме поне два часа, тъй като радиосигналите трябваше да минат край орбитите на Юпитер и Марс.

То пристигна, когато Боумън без особен успех се опитваше да надвие Хал в една от игрите с геометрични модели, складирани в неговата памет.

„Лъч-Х-делта-едно, тук ръководство мисията. Потвърждаваме вашето две-едно-нула-три. Започнахме проверката на телеметричната информация в нашия симулатор и ще ви уведомим за резултата.

Одобряваме плана ви да излезете извън кораба и смените елемента Алфа-Ехо три пет преди възможната повреда. Работим върху процедурите, които трябва да приложите при изпробването на неизправния елемент.“

След като важната работа бе свършена, ръководителят на мисията се върна към нормален английски език.

„Приятели, съжаляваме, че имате неприятности. Не желаем да утежняваме положението ви, но ако ви е удобно, преди да излезете от кораба, трябва да ви предадем една молба от Дирекцията на общественото осведомяване. Можете ли да предадете едно кратко съобщение за обща информация, в което да опишете положението и да обясните точно каква роля изпълнява АЕ-35? Направете го така, че да звучи колкото се може по-успокоително. Естествено самите ние бихме могли да направим това, но то би звучало много по-убедително с ваши думи. Надяваме се, че това няма сериозно да наруши ежедневния ви живот. Лъч-Х-делта-едно, тук ръководство мисията, две-едно-пет-пет край на предаването.“

Боумън не можа да се въздържи да не се усмихне на това искане. Имаше моменти, когато Земята проявяваше странна нечувствителност и липса на такт. „Направете го да звучи успокоително!“ Я ги виж ти!

Когато Пуул се присъедини към Боумън, след като се беше наспал, двамата употребиха десет минути, за да съставят и изгладят отговора. В началните фази на мисията всички осведомителни агенции отправяха безброй искания за интервюта, дискусии, почти за всичко, каквото те биха казали. Но тъй като седмиците минаваха без никакви събития и времето за получаване на отговора се увеличи от няколко минути на повече от един час, интересът постепенно спадна. След вълнуващото прелитане край Юпитер преди един месец те бяха изпратили само три или четири записа за общо осведомяване.

„Ръководство мисията, тук Лъч-Х-делта-едно. Следва изявление за пресата.

Днес преди обед възникна малък технически проблем. Нашият компютър Хал-9000 прогнозира повреда на елемента АЕ-35. Това е малка, но извънредно важна съставна част от комуникационната система. Той поддържа главната ни антена, насочена към Земята с точност няколко хилядни от градуса. Тази прецизност е крайно необходима, тъй като сега разстоянието между нас и Земята възлиза на около един милиард и сто и шейсет милиона километра и Земята представлява една неясна звезда, така че извънредно тесният радиолъч лесно може да я изпусне.

Поддържането на антената така, че постоянно да следи Земята, се извършва от мотори, контролирани от централния компютър. Тези мотори получават инструкциите си чрез елемента АЕ-35. Той може да се сравни с един нервен център в човешкото тяло, който предава заповедите на мозъка до мускулите на крайниците. Ако нервът не е в състояние да предаде правилно сигналите, крайникът става ненужен. В нашия случай една повреда на елемента АЕ-35 означава, че антената ще загуби ориентация. Такива повреди бяха нещо обикновено при сондите за далечни космически изследвания, изстрелвани през миналия век. Те често стигаха до други планети, но не можеха да предадат каквато и да е информация, защото антените им не можеха да се насочат към Земята.

Все още не знаем естеството на повредата, но положението ни най-малко не е сериозно и няма никакъв повод за тревога. Ние разполагаме с два запасни елемента АЕ-35, всеки от които има оперативен живот двайсет години, така че възможността и вторият да се повреди по време на настоящата мисия е нищожна. Освен това, ако можем да открием в какво се състои сегашната повреда, ще бъдем в състояние да поправим авариралия елемент.

Франк Пуул, който е специално квалифициран за такъв вид работа, ще излезе вън от кораба и ще смени повредения елемент с нов. Той ще се възползва от случая, за да направи преглед на корпуса и да запои няколко микропробива, които са твърде малки, за да се наложи специално излизане заради тях.

Като изключим този малък проблем, мисията протича нормално и трябва да продължи по същия начин.

Ръководство на мисията, тук Лъч-Х-делта-едно, две-едно-нула-четири, край на предаването.“