Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der 35. Mai oder Konrad reitet in die Südsee, 1932 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Владимир Мусаков, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2010)
Издание:
Ерих Кестнер. Това се случи на 35 май
Фантастична повест
Превод от немски: Владимир Мусаков
Редактор: Елена Руж
Редактор на издателството: Станимира Тенева
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Албена Николаева
Немска. Второ издание
Индекс 11/95377 21231/6354-9-81
Дадена за печат 27.XI.1980 г. Подписана за печат 20.I.1981 г.
Излязла от печат 25. III. 1981 г. Издателски коли 4,54.
Условно издателски коли 3.80. Печатни коли 7. Формат 32/70×100
Издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“, 2а, София
Печатница „Балкан“, бул. „В. И. Ленин“ 113, София 1981 г.
Erich Kästner
Gesammelte schriften
Band 7 Romane für Kinder
Gemeinschaftsausgabe der Verlag
Atrium Verlag, Zürich, Cecile Dessler Verlag, Berlin
Kiepenheuer Witsch, Köln-Berlin
© Atrium Verlag, Zürich
История
- —Добавяне
Какво казва авторът за книгата
„… Всъщност, исках да напиша съвсем друга книга. Книга, в която от страх само, тигрите щяха да тракат със зъби, а палмите — с кокосовите си орехи. А малката людоедка, цялата изписана с бели и черни квадрати, която преплува Тихия океан, за да купи от Дринкуотър и Сие във Фриско една четка за зъби, щеше да се нарича Магданос. Това, естествено, щеше да бъде собственото й име.
Исках да напиша едно истинско южно морско приключение. Защото веднъж един господин, с брада, широк като нагръдник, ми беше разказвал, че най-много обича да чете такива книги.
Първите три глави бяха напълно готови. Главатарят «Лешояд», наречен още «Бързата поща», току-що отвори своето джобно ножче, цялото още лепкаво от топла печена ябълка, замери хладнокръвно и преброи колкото можеше по-бързо до триста деветдесет и седем…
Но изненада… не знаех колко крака има китът! Проснах се по корем на пода, защото така мога да мисля най-добре, и мислих. Но тоя път и това не помогна. Потърсих в енциклопедията. Първо под буква К, а сетне, от предпазливост, под буква Г. Никъде не се споменаваше нито дума за това. Аз трябваше да зная точно, за да пиша по-нататък…
Защото, ако китът не излезеше в същия миг из девствения лес, невъзможно би било главатарят «Лешояд» да го уцели. А ако китът не беше уцелен с печена ябълка, малката людоедка, цяла изписана с черни и бели квадрати, никога в живота си не би срещнала диамантената перачка г-жа Леман. А ако Магданос не срещнеше г-жа Леман, никога не би получила ценния купон, който трябва да се представи в Сан Франциско при Дринкуотър и Сие, за да се вземе безплатно една съвсем нова четка за зъби. Да, и тогава…
Моят южно-морски роман — а аз толкова му се радвах! — значи рухна, тъй да се каже, пред краката на кита. Надявам се, че ме разбирате. Беше ми ужасно мъчно…“