Квинт Курций Руф
История на Александър Велики Македонски (2)

Филип

Филип, цар на македонците, пръв от всички царе на този народ създал силна македонска^[1] държава. Той бил син на Аминта^[2], твърде умен мъж и най-способен измежду всички пълководци.

Аминта имал от жена си Евридика трима синове: Александър^[3], Пердика^[4] и Филип^[5] — баща на Александър^[6] Велики. Имал и дъщеря на име Евриона. Той щял да бъде най-коварно удушен от жена си Евридика, която имала любовни връзки със зет им. Тя възнамерявала да удуши мъжа си и като скрие истината за смъртта му, да предаде властта на любовника си. И щяла да успее, ако дъщеря й не била разкрила пред баща си, че има за съперница майка си, както и замисленото престъпление.

По-късно, след смъртта на Аминта, властта поел Александър, най-големият им син. Още в началото на управлението, обременен от войните със съседни племена, той установил мирни отношения с тях и преди всичко с илирийците^[7] и тиванците^[8], с които сключил мирни договори и си разменили заложници. Това било от голяма полза за възпитанието на най-малкия от братята — Филип. Той бил предаден изцяло на грижите на Епаминонд^[9], син на Полемон — голям тивански държавник и пълководец и забележителен философ.

Епаминонд поел задължението да се грижи за повереното му момче, да го задържи при себе си, да го учи и възпитава, за да придобие знания и да усвои аристократични маниери. Случайно по това време Епаминонд имал за настойник на собствения си син учител питагореец^[10]. Под влияние на същия учител Филип напреднал много.

След време Александър станал жертва на интригите на майка си. Макар и да била разобличена в престъпни намерения, Аминта я пощадил заради децата, като не допускал, че и към тях тя ще прояви коварство. След смъртта на Александър властта поел вторият брат — Пердика. Той също станал жертва на семейни интриги. Неговият син, още невръстно момче, останал кръгъл сирак.

По това време Филип, като избягал от покровителството на опекуните си в Гърция, пристигнал в Пела^[11]. Без да се провъзгласява за цар, той станал настойник на наследника сирак. Но когато заплаха от тежки войни надвиснала над Македония и не могло да се очаква много от невръстното дете, под натиска на народа, Филип застанал начело на македонската държава, която се намирала в голям упадък. Това станало в четиристотната^[12] година от основаването на град Рим, по време на сто и петата^[13] олимпиада.

Филип успял, защото владеел военното дело и много науки.

Още в самото начало на управлението си трябвало да се справя с безброй неща. Съседни племена нахлували отвсякъде в Македония като че ли по някакъв предварителен заговор, за да я завладеят. Нападали я и други, по-далечни и от всички страни едновременно.

Като размислил, Филип преценил, че не ще може изведнъж да си премери силите с всички. Затова с едни започнал преговори и сключил мирни договори. Други отблъснал, като предприел срещу тях походи, за да укрепи духа на още колебливата си войска и да премахне презрението на неприятелите към Македония.

Най-напред влязъл в сражение с атиняните^[14] и ги победил чрез засада. За да избегне по-тежка война (тъй като е можело да бъде убит), той ги освободил невредими и без да им налага данъци. Това му донесло голяма слава и благодарност и издигнало авторитета му. След това покорил пеоните^[15] и прехвърлил войските си към земите на илирийците. Като унищожил голяма част от тях, превзел град Лариса^[16]. Оттам се насочил към тесалийците — не от жажда за плячка, а защото желаел да присъедини силната тесалийска конница към своята войска. Той ги изпреварил в нападението, победил ги и успял да ги привлече към себе си. Създал конни отряди от по тридесет души измежду най-храбрите конници и отделни отряди от най-храбрите пехотинци. Така създал непобедима армия^[17].

Филип се оженил за Олимпиада, дъщеря на Неоптолем, цар на молосите^[18], които живеели в най-вътрешните части на Епир…

Разказват, че веднъж по време на почивка Филип забелязал на корема на жена си някакво интересно очертание, което, доколкото можело да се долови, образувало фигура на лъв. Запитал гадателя какво означава това и той му отговорил, че тя е бременна и ще роди силно и храбро като лъв момче.

Когато Филип бил на поход и опустошавал град Метона^[19], загубил дясното си око, улучено от стрела. Въпреки това, след като жителите му поискали мир, той приел и дори проявил добро отношение към тях. Превзел и град Пегаса^[20] и го присъединил към царството си. Нападнал и трибалите^[21], и всички, които населявали земите около Македония, и ги победил като че ли с един удар. Като осигурил по този начин границите на Македония, той се завърнал в отечеството си. Олимпиада му била родила син — Александър, на VIII — Иди на месец април^[22], както казва Плутарх^[23]. А този, който го е превел на латински, пише, че Александър се е родил около Августовските Иди^[24]. Не се знае кое е истина и кое е невярно.

Филип сякаш от някаква наблюдателна кула започнал да крои планове срещу свободата на всички гърци, след като поставил под своя власт всички държавици, които смятали, че ще могат самостоятелно да се управляват. Той хитро настройвал демократите срещу аристократите. Дори тиванците събрали войски срещу лакедемонците^[25] и фокидците^[26] след ограбването на Аполоновия храм. След като си спечелил голяма слава сред народа на Гърция, наложило се Филип да бъде поканен и избран за повелител. Накрая се обявил за господар на всички и принудил да му се подчиняват еднакво и победените, и победителите в междуособните борби.

След това Филип прехвърлил войски в Кападокия^[27] и като пленил или избил съседните на нея владетели, подчинил цялата провинция под властта на македонците. Унищожил и Олинт^[28] и навлязъл в Тракия^[29]. Двама братя, тракийски царе, го поканили за съдия при разрешаването на спор за границите. Най-неочаквано и за двамата Филип пристигнал с войска и плячкосал царството и на единия, и на другия. Така им доказал, че съгласието е главното за запазване на властта и затова ги кани да се сплотят около него.

Синът на Филип, Александър, още дванадесетгодишен започнал да се увлича от военното изкуство и да проявява изключителни дарби. Когато някои негови връстници го питали не желае ли да се състезава на Олимпийските игри (защото се отличавал с бързината си), Александър отговарял: „На драго сърце, ако ми бъде предложено да се състезавам с царе.“

Веднъж, когато в отсъствие на Филип пристигнали пратеници на персийския цар^[30], той ги приел с обичайното гостоприемство и церемония и се сближил съвсем непринудено с тях. А те се учудвали, че той не се заинтересувал от това, което би интересувало един обикновен човек или едно момче, а ги разпитвал за дължината на пътищата им, докъде са достигали предишните им походи и за повече неща, отколкото самият цар би разпитвал: какъв противник имат, по-силен ли е от персите, какви сили и каква мощ има. Пратениците дошли до заключение, че известният авторитет на Филип отстъпва пред способностите и величието на духа на сина му, още повече като се има предвид възрастта му. Колкото пъти пристигало известие за превземането на някой забележителен град или за спечелена победа след тежка битка, Александър не се радвал, но казвал на връстниците си: „Приятели мои, баща ми ще завладее всичко и аз заедно с вас не ще мога да извърша никакъв забележителен подвиг.“

Никакви съблазни, нито дори парите не привличали Александър. Единствено го блазнели храбростта и жаждата за слава. Даже смятал, че колкото повече получава от баща си, толкова по-малко той самият ще може да извърши. Горял от желание да участвува в сражения и състезания, мечтаел за върховната власт, чрез която с храбростта си да придобие слава и безсмъртие (тази надежда никога не изоставила Александър). Възпитанието му било предоставено на много учители, педагози и наставници, но най-вече на Аристотел^[31], под чието ръководство той се учил около десет години.

По това време Филип проводил пратеници на остров Делос^[32] да запитат от негово име пророчицата за съдбата на наследника му. Казват, че получил такъв отговор: „Този ще заеме твоя престол и ще завладее целия свят, комуто Буцефал ще позволи да го възседне!“

Буцефал бил изключително красив, но буен кон. Филип го бил купил от един тесалиец на име Филоник за тринадесет таланта и бил заповядал да го държат затворен в обор с желязна преграда на вратата. Но конят си оставал все така див и никой не се осмелявал да го възседне. Поради това Филип заповядал да го изхвърлят от двореца. Но Александър казал: „Какъв кон погубват само защото са неопитни и не знаят да се отнасят внимателно с него.“ Той започнал да гали нежно коня, след това се затичал успоредно с него, а накрая го възседнал, като само леко подръпвал юздите, когато искал да го върне назад. Щом слязъл от коня, баща му го целунал и със сълзи на очи казал: „Синко, търси си царство, което да отговаря на смелостта ти. Македония ще бъде тясна за тебе.“

Филип решил да обяви война на Гърция и затова сметнал, че ще е необходимо да превземе Византион^[33], прочут град на брега на морето. Понеже градът му се противопоставил, той го обсадил. В двореца оставил като заместник сина си Александър, който тогава бил на шестнадесет години.

Византион бил основан от спартански колонисти. По време на обсадата се изчерпали всичките припаси на македонците. Филип прибягнал до пиратство и ограбил сто и седемдесет кораба. За да не ангажира цялата си войска в обсадата само на един град, с най-храбрите нападнал и опустошил много градове в Херсон^[34]. След това извикал при себе си и сина си Александър, вече осемнадесетгодишен, за да започне военната си служба под надзора на баща си. С него заминал за Скития^[35] за плячка, за да набави средства за войната срещу Гърция. Филип опустошил Скития и пленил двадесет хиляди момчета и жени и много дребен добитък. Не взел никакво злато и сребро, но изпратил двадесет хиляди породисти коня, за да се развъди тази порода и в Македония. На връщане срещу Филип излезли трибалите, които не го пускали да мине през техните земи, ако не им даде част от плячката. Възникнало сражение, в което Филип бил тежко ранен в бедрото, а конят му — убит. Всички сметнали, че царят е убит, и изпуснали плячката. Едва когато раната му оздравяла, той обявил на атиняните толкова пъти отлаганата война…

Тиванците се присъединили към атиняните, страхувайки се, че ако атиняните бъдат победени, пожарът на войната ще се пренесе и към тях. След като двете държави, настроени преди това враждебно една към друга, се сплотили, по цяла Гърция тръгнали агитатори и оратори да приканват народа да се сплоти, тъй като общият враг можело да бъде спрян само с общи усилия. Някои държавици наистина се стреснали и се присъединили към Атина. Но други от страх пред войната минали на страната на Филип.

Завързало се голямо сражение. В него Филип поставил сина си Александър начело на левия фланг на конницата. Тук за първи път блеснала храбростта на този прославен герой. В това сражение той засенчил не само баща си, но и никому не позволил да изпъкне повече от него. Дори по-късно се оплаквал, че победата му била отнета поради завистта на баща му.

И тъй, в битката при Херонея^[36] атиняните, въпреки че излезли с числено по-многобройна войска, били победени от македонците, които били много по-опитни поради продължителното, почти непрекъснато водене на войни. Но те паднали, без да забравят предишната си слава. През този ден бил сложен край на славата и господството им над цяла Гърция, край на най-свободолюбивата^[37] държава в Гърция.

Филип винаги бил добре разположен към Александър, но мащехата Клеопатра често предизвиквала раздори (Филип се развел с Олимпиада и взел за жена Клеопатра). За тези раздори често давал повод и вуйчото на Клеопатра — Атал. На сватбеното тържество Атал вдигнал наздравица и подканил македонците да молят боговете да дарят Филип и Клеопатра със законен наследник. Александър избухнал. „О, негодяй! — казал той. — Значи ти смяташ, че аз съм незаконно роден?!“ И хвърлил чашата си в лицето на Атал. Баща му, като се изправил срещу Александър, насочил към него остър нож. Александър избягнал удара с леко отклоняване на тялото си, но обиден, взел със себе си майка си Олимпиада и отишъл с нея в Епир.

Упрекван за тази свада от свои близки, по-късно Филип успял да го доведе отново в Македония след много молби и увещания.

Дошъл ден и за друга сватба — на дъщеря му Клеопатра и брата на Олимпиада, когото Филип поставил за цар на Епир. Тържествата били в разгара си. Филип се движел без телохранители между двамата мъже с имена Александър — сина и зетя. Павзаний, младеж, неподозиран от никого, проследил Филип, нападнал го и го заклал.

Павзаний бил претърпял тежка обида от Атал. По време на едно угощение бил наречен от него евтин блудник и прелюбодеец. Филип погледнал леко на неговото оплакване и не наказал Атал поради роднинството му с Клеопатра и заради това, че получавал от него подкрепа — Атал бил определен за пълководец на войските, които Филип възнамерявал да изпрати в Азия. Бил способен военачалник и твърде храбър. Филип се опитал да успокои Павзаний, като го обсипал с много дарове и дори го направил свой телохранител. Но младежът не могъл да успокои гнева си и решил да отмъсти на Филип, тъй като не наказал този, който го обидил.

Филип живял четиридесет и седем години. Управлявал Македония двадесет и пет години. Цар бил в продължение на двадесет и три години. Бил извънредно войнолюбив. Проявявал по-голямо усърдие в търсенето и трупането на богатства, отколкото в опазването им. Така че въпреки ежедневните грабежи той бил винаги беден. Ценял еднакво както милосърдието, така и вероломството. Никога не се замислял за пороците си.

Едновременно ласкав и коварен в словата, ловък в сериозната реч и в шегата, повече обещавал, отколкото давал. Ценял приятелството според ползата, която му принасяло, а не според верността. Негова ежедневна привичка било да превръща благосклонността в омраза, да създава омраза между приятелите, да търси благодарността и на едните, и на другите. Притежавал красноречие, бил проницателен и остроумен, не му липсвало и умение да импровизира…