Квинт Курций Руф
История на Александър Велики Македонски (17)

Превземането на град Суза

Като уреди така нещата, Александър пристигна в областта Ситацена^[1], плодородна земя, изобилна на всякакви храни. Там остана по-дълго време. За да не би почивката да отслаби останалите в бездействие войници, предложи награди за проявена войнишка храброст. Първите осем избраници щяха да получат право да командуват отряд от хиляда души и да бъдат произведени в чин „хилиарх“^[2]. Такова деление във войската сега се въвеждаше за първи път. Защото преди това кохортите бяха от по петстотин войници и командуването им не се получаваше като награда за храброст.

Събраха се много войници, за да участвуват в това забележително състезание. Те щяха да бъдат не само ценители на подвига на всеки участник, но и съдници, тъй като всички трябваше да преценяват дали е заслужена наградата или не.

Пръв от всички беше награден за храбростта му по-старият Атархий^[3], който след загубената от по-младите битка при Халикарнас беше успял отново да повдигне духовете на македонците. Непосредствено след него наградиха Антигон^[4], трето място зае Филота^[5] от Егея, четвърта почетна награда беше дадена на Аминта, след него на управителя на област Антигон^[6] и после на Аминта^[7] от Линцестида. Седмо място зае Теодот^[8], последното — Хеланик^[9].

Александър направи много полезни нововъведения във военната дисциплина, като промени много неща, завещани от дедите. Докато преди конниците се разпределяха всеки в своето племе, той премахна разликата в народностите и започна да ги причислява към най-добрите части на армията си. Когато решеше да вдигне лагера, по-рано даваше сигнал с тръба. Но поради вдигащия се от дрънкането на оръжието шум сигналът, даден с тръба, не се чуваше добре. Той издигна над преторията прът със знаме, което се виждаше отвсякъде. Там през цялата нощ се поддържаше огън, а през деня — дим.

Канеше се да тръгне към Суза^[10], когато управителят на тази област Абулит^[11] може би по заповед на Дарий, за да възпре Александър от грабеж, или по своя воля изпрати при него сина си с обещание, че ще му предаде града. Александър прие благосклонно младежа и воден от него, достигна до река Хоасп^[12], за която казваха, че има много пивка вода. Абулит го посрещна тук с много дарове, издаващи царския разкош. Между даровете имаше бързи товарни камили и дванадесет слона, докарани от Дарий от Индия. Македонците не се страхуваха от тях, както той смяташе, а ги приеха като подкрепа, след като съдбата предаваше силата на победения в ръцете на победителя. Щом влезе в града, Александър взе невероятно голяма сума от съкровищницата — петдесет хиляди таланта сребро на малки кюлчета.

Много царе са натрупвали богатства едва в дълбока старост, като са смятали, че ще ги оставят на децата и внуците си. Тези богатства само в един миг преминаха в ръцете на царя чужденец. След това Александър седна на царския трон, много висок за неговия ръст. И тъй като краката му не можеха да достигнат долното стъпало, един от царските служители постави под краката му масичка. Царят забеляза, че евнухът, служещ на Дарий, се вайка, и го запита коя е причината за неговата скръб. Евнухът обясни, че на тази масичка се е хранел Дарий и че той не може без сълзи да гледа как тя служи за подигравка. Уважението към боговете на гостоприемството трогна царя и той се канеше да заповяда да я отместят, когато Филота каза: „В никакъв случай не върши това, царю. Приеми го като предзнаменование, че масата, на която твоят неприятел е устройвал пиршества, сега е под краката ти!“

Царят, който възнамеряваше да продължи от Суза към границата на Персида, предаде града с гарнизон от три хиляди войници на Архелай^[13]. На Ксенофил^[14] възложи охраната на крепостта с хиляда македонски ветерани. Пазенето на съкровищницата повери на Каликрат^[15]. Сузенската област възвърна на Абулит. В този град остави майката и децата на Дарий. При това заръча да предадат на Сизигамбида, към която се отнасяше със синовна почит и любов, македонски одежди и пурпурна боя, които му бяха изпратени от Македония като подарък.

Изпрати й и шивачките, които бяха изработили дрехите. Заповяда да й кажат, че ако дрехите й харесат, те могат да научат и внучките й да ги шият.

Думите на Александър предизвикаха изобилни сълзи и обида от този подарък. Защото за персийските жени няма нищо по-оскърбително от това да работят с вълна. Тези, които бяха занесли подаръка, му съобщиха, че Сизигамбида е много опечалена и заслужава да бъде утешена. Той отиде при нея и й каза: „Майко, виж тази дреха, която съм облякъл. Тя е не само дар от сестрите ми, но е изработена от техните ръце. Подвели са ме нашите обичаи. Заклевам те, недей да взимаш за оскърбление моето незнание. Това, което съм научил за вашите обичаи, надявам се, че съм го спазил. Зная, че у вас не е позволено на сина да седи в присъствието на майката освен с нейно разрешение. Колкото пъти съм идвал при тебе, съм стоял прав, докато си ми давала знак да седна. Често си искала да падаш на колене пред мене в знак на уважение. Аз съм се противопоставял. Аз се обръщам към тебе с думите, с които се обръщам към скъпата ми майка Олимпиада.“ След като успокои царицата, царят за четири дена достигна до река Тигър. Жителите я наричат Паситигър. Тя извира в планините, в които живее племето укси^[16], и като тече по протежение на петдесет стадия в местности, обрасли с гори, се спуска стремглаво надолу между големи скали. След това навлиза в равнината и през нея тече спокойна, достъпна е дори за кораби. После по протежение на шестстотин стадия^[17] тече в тинесто русло и бавно се влива в Персийско море^[18].

Александър премина реката с девет хиляди пехотинци и агриански стрелци, с три хиляди наемници гърци и с хиляда траки и пристигна в земята на уксите. Тази област е съседна на Суза и се спуска към предна Персида. Между нея и Суза има тесен проход. Управител на тази област беше Медат^[19], който не се съобразяваше с обстановката. Беше решил да остане верен на дълга си дори и под заплахата на най-големи страдания.

Хора, които познаваха тези места, уведомиха Александър, че до Суза може да се стигне скрито от противника по потайни пътеки. Ако изпрати малък отряд от леко въоръжени войници, те ще могат да нападнат внезапно противника. Понеже този съвет му хареса, Александър ги нае за водачи.

Хиляда и петстотин наемници и почти хиляда агриани, които бяха подчинени на управителя Таврон^[20], получиха заповед да извършат нападение след залез-слънце. Те потеглиха при третата нощна стража и преди да се разсъмне, достигнаха превала. Насякоха материал и направиха плет за навес. Александър заповяда да го обвият с кожи, за да може войниците, които ще придвижат обсадните кули, да бъдат запазени от стрелите. Около тях — стръмни скали и големи камъни. Много от войниците се нараняваха, тъй като трябваше да водят борба не само с противника, а и с местността. Въпреки това напредваха, тъй като царят беше сред първите и ги питаше дали те завоювали толкова много градове, ще се посрамят да обсаждат едно незначително укрепление. Напомняше им също, че Таврон скоро ще се притече на помощ. Самият той беше прицелна точка. Войниците направиха костенурка^[21] и го пазеха внимателно, но не можаха да го убедят да се оттегли. Най-после Таврон с отряда си се показа пред крепостта. С идването му духът на противника се разколеба, а македонците засилиха натиска.

Двойна беда притисна жителите на Суза. Те едва устояваха на силата на неприятеля. Малцина се решаваха да се бият до смърт. Голяма част бяха склонни да бягат, а повечето се бяха скрили в крепостта. Оттук изпратиха тридесет души посредници при царя да молят милост, но той отговори, че няма място за милост. И така, страхувайки се, че ще бъдат изтезавани, по таен път, непознат за неприятеля, те изпратиха при Сизигамбида, майката на Дарий, хора, които да я помолят да омилостиви Александър. Защото знаеха добре, че той я обича и почита като собствена майка. А и Медат беше женен за дъщерята на нейната сестра и имаше с Дарий близко родство.

Сизигамбида отхвърли молбите на пратениците. Казваше, че нейното положение не й позволява да се моли, а освен това се страхува да не злоупотреби с милостта на победителя. Защото не биваше да забравя, че ако по-рано е била царица, сега е робиня. Накрая склонена, тя изпрати писмо на Александър. Първо молеше да я извини за вмешателството й, а след това да прояви милост не толкова към обсадените, колкото към нея. Накрая добави, че най-смирено го моли да подари живота на близък и скъп за нея човек, който вече не му е враг, а смирен просител.

Това, което стана, е свидетелство за умереността и снизходителността на царя. Той не само прости на Медат, но дари свободата на всички, които се предадоха доброволно. Остави града непокътнат и им позволи да обработват земите си без данъци.

Майката не би могла да измоли нещо повече дори и ако беше победил Дарий.