Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Da Vinci Code, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 366гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.
История
- —Корекция
59
Когато чу гласа на епископ Арингароса по телефона, служителят на рецепцията във фоайето на Световния център на Opus Dei на Лексингтън Авеню 243 в Ню Йорк се изненада.
— Добър вечер, ваше високопреосвещенство.
— Има ли някакви съобщения за мен? — необичайно тревожно попита епископът.
— Да. Радвам се, че се обадихте. Не успях да се свържа с вас в дома ви. Преди половин час спешно ви търсиха по телефона.
— Наистина ли? — Новината явно го зарадва. — Кой?
— Господинът не остави име. Само номер. — Служителят го прочете.
— Кодът е триста и три, така ли? Това е във Франция, нали?
— Да, ваше високопреосвещенство. В Париж. Господинът каза, че било важно незабавно да му се обадите.
— Благодаря. Очаквах да ме потърсят. — Арингароса бързо прекъсна.
Когато затвори слушалката, служителят се зачуди защо връзката бе толкова лоша. Графикът на епископа показваше, че през почивните дни е бил в Ню Йорк, и все пак гласът му сякаш идваше от другия край на света. Той сви рамене. През последните няколко месеца епископ Арингароса се държеше извънредно странно. „Мобифонът ми сигурно не е работел — помисли Арингароса, докато фиатът наближаваше изхода за римското чартърно летище «Чампино». — Учителя се е опитвал да се свърже с мен.“ Въпреки безпокойството, че е пропуснал обаждането, той бе окуражен от факта, че Учителя се е обадил направо в Световния център на Opus Dei.
„Нещата в Париж трябва да са минали добре.“
Докато набираше номера, епископът възбудено си помисли, че скоро ще е във френската столица. „Ще кацна преди да се съмне.“ Беше наел чартърен самолет, който го очакваше на летището. Не можеше да пътува с обикновените авиолинии, главно заради съдържанието на куфарчето.
Телефонът започна да звъни.
Отговори му женски глас.
— Direction centrale police judiciaire.
Арингароса ce поколеба. Не го очакваше.
— Хм, да… Помолиха ме да се обадя на този номер.
— Qui êtes-vous? — попита жената. — Името ви?
Епископът не бе сигурен дали трябва да отговори.
„Френската криминална полиция?“
— Името ви, мосю? — настоя жената.
— Епископ Мануел Арингароса.
— Un moment.[1] — Разнесе се изщракване. След дълго чакане прозвуча мъжки глас, рязък и загрижен.
— Радвам се, че най-после се свързах с вас, ваше високопреосвещенство. Имаме да обсъждаме много неща.