Дан Браун
Шифърът на Леонардо (15)

14

— Къде е Лангдън? — попита Фаш от вратата на командния пункт и издиша дима от цигарата си.

— Още е в мъжката тоалетна, господин капитан. — Лейтенант Коле очакваше този въпрос.

— Какво се разтакава толкова — изсумтя капитанът.

Погледна екрана на лаптопа над рамото на Коле и лейтенантът почти чу въртенето на зъбните колелца в главата му. Фаш се бореше с желанието си да отиде при Лангдън. В идеалния случай обектът на наблюдението получаваше колкото може по-голяма свобода на действие, за да му се внуши измамно чувство за сигурност. Американецът трябваше да се върне по собствена воля. Само че се бавеше вече близо десет минути. Прекалено дълго.

— Има ли някаква вероятност да ни е разкрил? — попита Фаш.

Коле поклати глава.

— Все още наблюдаваме движение в мъжката тоалетна, следователно проследяващият чип е в него. Да не би да му е прилошало? Ако беше намерил чипа, щеше да го извади и да се опита да избяга.

Фаш си погледна часовника и каза:

— Ще изчакаме.

И все пак продължаваше да е загрижен. Още от самото начало на операцията Коле усещаше в него необичайно напрежение. Обикновено безпристрастен и хладнокръвен, тази нощ капитанът изглеждаше възбуден, сякаш в случая имаше нещо лично.

„Нищо чудно — помисли си Коле. — Фаш отчаяно се нуждае от този арест. — В последно време министерският съвет и медиите ставаха все по-открито критични към агресивната тактика на капитана, към сблъсъците му с посолства на могъщи държави и огромните разходи за нова техника. Тази нощ един извършен с модерни технически средства арест на американец, обвинен в убийството на известна личност, щеше да запуши устата на противниците му и да му гарантира запазването на поста за още няколко години, докато не дойде време да се пенсионира с прилична пенсия. — Бог знае, че пенсията му трябва — каза си лейтенантът. Фаш изпитваше и професионална, и лична страст към техниката. Говореше се, че преди няколко години вложил всичките си спестявания в технологичната си лудост и изгубил и ризата на гърба си. — А Фаш е човек, който носи само най-скъпи ризи.“

Имаше предостатъчно време. Макар и злополучна, странната поява на Софи Нево не беше проблем. Нея вече я нямаше, а Фаш имаше да изиграе още няколко коза.

Оставаше да съобщи на Лангдън, че жертвата е написала името му на пода. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Реакцията на американеца към тази улика наистина щеше да е показателна.

— Господин капитан? — извика от другия край на кабинета един от агентите. — Търсят ви.

— Кой? — попита Фаш.

— Директорът на криптографския отдел.

— И?

— Отнася се за Софи Нево, господине. Нещо не е наред.