Анет Бродрик
Трудна мисия (1)

Пролог

Зийк крачеше по един от безбройните коридори в лабиринта на централата. През годините, откакто работеше за Управлението, рядко бе идвал тук, затова сега следваше направена на ръка карта.

Беше действащ агент, работещ на прикритие, тъй като точно това искаше. Харесваше му да действа самостоятелно, да взема решения и да проверява възможните следи и версии. Ненавиждаше работата зад бюро. А сега се чудеше защо ли го викат.

Намери кабинета, който търсеше, и почука на вратата, преди да отвори. Жената зад бюрото вдигна поглед и се усмихна.

— Господин Даниълс?

— Да.

— Влезте, моля. Господин Карпентър ви очаква.

Зийк кимна, отвори вътрешната врата и се озова в приятен кабинет. Макар никога досега да не бе влизал в него, той познаваше човека зад бюрото, който говореше по телефона. Франк Карпентър беше негов началник повече от десет години. Обикновено когато се срещаха, Франк беше облечен като турист и идваше при него, независимо в коя част на света се намираше. Сега за първи път виждаше шефа си с костюм и вратовръзка.

Франк му посочи един стол и Зийк седна. Винаги се чувстваше неудобно в подобни кабинети и това бе основната причина, поради която бе отказвал всички повишения, предполагащи работа в централата, предлагани му до момента. Имаше неприятното усещане, че отново го готвят за някакъв пост.

Франк остави слушалката, стана и заобиколи бюрото с протегната ръка.

— Радвам се да те видя, Зийк. В сравнение с последния път, когато се срещнахме, изглеждаш дяволски добре.

— Нищо чудно. Когато се видяхме миналия път, току-що бяха извадили няколко куршума от мои жизненоважни органи.

— Бях загрижен за теб — призна шефът му. — Има ли усложнения след операцията?

— Не, като изключим коляното, което ми дава точни метеорологични прогнози.

— Радвам се да го чуя. — Франк се върна зад бюрото. — Трудно ли ти беше да ме намериш?

Зийк се засмя.

— Помолих на главния вход да ми начертаят карта… Освен това пусках трохи след себе си, за да намеря обратния път!

Франк го огледа внимателно.

— Наистина изглеждаш много добре. Може би си поотслабнал, ала резултатите от последния ти медицински преглед са като на мъж, двайсет години по-млад от теб.

Зийк повдигна въпросително вежда.

— Нима нямаш друга работа, а се занимаваш с резултати от медицински прегледи?

— Всъщност напоследък сме доста натоварени…

— Защо тогава е това внимание към физическото ми състояние? Да не си решил да ме сложиш зад някое бюро?

— Напротив, получих много спешно искане да те отстъпя на друга правителствена организация…

Зийк изгледа изненадан началника си.

— Не зная доколко си в течение на новините от нашето полукълбо — продължи Франк, — обаче тук бе започната нова война с… трафикантите на наркотици.

Зийк се облегна назад и опъна дългите си крака.

— Трябва да съм бил на луната, за да не чуя.

— Дирекцията за борба с наркотиците удвои, почти утрои, хората си по границата Тексас-Мексико, за да спре потока от наркотици към Щатите. Но не постигнаха нищо. Само създадоха нови и повече проблеми.

— Като например?

— Имат големи опасения, че някои от агентите са намерили съществен източник за допълване на доходите си и си затварят очите, когато пристига поредната голяма пратка от мексиканските картели…

— Но не могат да го докажат, нали?

— Да. Извършват се множество арести от Браунсвил до Ел Пасо, но се хващат все дребни риби. Най-лошото е, че въпреки всички усилия, досега не са успели да намерят каквито и да било улики срещу Лоренцо Де ла Гарца…

— Де ла Гарца ли? Кой е той?

— Богат бизнесмен. Живее близо до Монтерей и е собственик на няколко фабрики. Изкупува всякакви суровини — от вълна и руди до дървен материал, преработва ги в стоки и ги изнася.

— Звучи напълно законно.

— Така изглежда. Ала преди две години Дирекцията за борба с наркотиците получи анонимно сведение, че Де ла Гарца използва един от главните си канали за внос на стоки, за да пренася наркотици. Тъй като те проверяват всяка получена информация, от Дирекцията започнаха внезапни проверки на негови пратки, които минават през митницата. Два пъти бяха открити следи от наркотици, но нямаше достатъчно доказателства, за да бъдат извършени арести. Тогава решиха да внедрят няколко агенти сред хората на Де ла Гарца. Но досега не са събрали улики, че организацията му е свързана с трафика на наркотици. Въпреки това дейността му непрекъснато се разширява.

— Е, и?

— Дирекцията за борба с наркотиците се опасява, че Де ла Гарца е подкупил агентите им. Затова се обърнаха към мен с молба да внедрим в организацията му някого, когото техните хора не познават. И се сетих за теб.

— Искаш да се включа като таен агент в операция за залавяне на наркотици?!

— Да.

— И за кой ще се представям?

— За самия себе си, с някои малки промени в трудовата биография. Предлагаме да се представяш като наемник, отегчен от бездействие, който предлага услугите си. Дочухме, че напоследък Де ла Гарца имал проблеми с охраната. Човек с твоите умения ще му бъде от полза. Веднъж влязъл в неговата организация, ще можеш да получиш достъп до документите му и да разбереш кои агенти са подкупени. Ще бъдеш нещо като шпионин, който шпионира шпионите. Управлението за борба с наркотиците иска да пипнем кой дава информация на Де ла Гарца за нашите акции по границата. А ако успееш да намериш и достатъчно улики срещу самия него, ще бъде идеално.

Зийк поклати глава.

— Не искат много, нали?

— Помолиха да им предоставим най-добрия си агент и им препоръчах теб. — Франк сви рамене. — Разбира се, Де ла Гарца ще те провери. Той е умен, иначе нямаше да е това, което е. Възнамеряваме да запознаем когото трябва с някои от подвизите ти, да използваме прякора ти и още нещо от този род. Мисля, че няма да имаш проблеми с постъпването на работа при него.

— И какъв е прякорът ми? — Зийк погледна предпазливо шефа си.

— Мислех, че го знаеш. — Франк се усмихна. — Преди няколко години противниците ти те нарекоха Потисника.

— Потисникът ли? И защо?

— Кой знае? — Шефът му поклати глава. — Интересното е, че всички разбират веднага за кого става дума.

— Шегуваш се!

— Никак.

Зийк подръпна ухото си.

— Не мисля, че потискам хората около мен…

— Така ли? Някои смятат, че можеш да четеш мислите им и знаеш кога лъжат или укриват нещо. За тях тази твоя способност е направо потискаща. Но няма нужда Де ла Гарца да научава прякора ти.

— Добре, нека изясним нещата. Отивам при нашия човек и му предлагам услугите си. И ако той ме наеме, трябва да открия кои агенти е успял да подкупи и така, между другото, да събера достатъчно улики против него. Смяташ ли, че ще допусне някой непознат да научи тайните му?

— Предполагам, че няма да има друг избор, след като веднъж ти се окажеш там.

— Предполагам нямаш представа как точно да изпълня задачата.

— Донякъде имам. — Франк се усмихна. — Вече поисках да ми предоставят досиетата на техните агенти, за да добиеш представа за тях. — Потупа няколко папки на бюрото си. — А се сетих и как да използваме миналото ти за ролята, която съм намислил за теб…

— Слушам те.

— Ще огласим, че сме се разделили с взаимна неприязън. Като човек на късмета с голям опит в разузнаването можеш да решиш, че способностите ти са нужни в определени среди.

— Винаги е приятно да чуеш подобно нещо — провлече Зийк.

— Друга причина, поради която е за предпочитане да бъдеш нает точно ти, е фактът, че си роден в Южен Тексас. — Шефът му отвори някаква папка. — Говориш свободно и двата езика. Познаваш областта. Доколкото ми е известно, като ученик си обичал да обикаляш планините с палатка и да ловиш риба, като си стигал чак до Мексико.

— Да. Имах много добър приятел. Семейството му беше оттам.

— Карлос Сантяго… Наричал си го Чарли.

Зийк погледна папката пред Франк.

— Доста добре си ме проучил. Предполагам, че знаеш и името на момичето, което ми отне девствеността.

Шефът му вдигна поглед от документите и се засмя.

— Мисля, че мога да направя някои предположения по въпроса…

Зийк вдигна очи към тавана.

— Няма значение. Наистина съм роден в южната част на долината Рио Гранде. Вероятно това ми дава известно предимство.

— Точно така. Съвсем логично би било да се върнеш там, откъдето си дошъл. И е напълно естествено човек с твоите способности да се обърне към Де ла Гарца.

— Ако е толкова умен, колкото казваш, не виждам защо ще предлага работа на някого, който е работил за американското правителство през по-голямата част от съзнателния си живот.

— Като поукрасим досието ти, прибавим няколко съмнителни подвизи и ти лепнем някое и друго обвинение, той ще е съвсем наясно защо си напуснал и защо не си особено лоялен към нас. От негова гледна точка ще е добре да има край себе си такъв човек.

Зийк стана, кимна и се пресегна към купчината папки.

— Добре. Приемам да изпълня мисията — каза той.