Алисия Грейс
Парфюмът на страха (14)

* * *

Когато дойде на себе си, беше в леглото си, обърната по корем. Повтаряше си непрекъснато, че това е било само кошмар и че тя трябва най-после да се събуди.

— Плъхове — мърмореше, — плъхове. Изведнъж изпищя. Звукът на собствения й глас я изтръгна от вцепенението. Вдигна глава и отвори очи.

— Аз съм в леглото си — с учудване установи тя.

Главата й се пръскаше от болки. Опипа слепоочията си и като се препъваше, тръгна към банята. Завъртя крана и обля лицето и врата си със студена вода.

Уплаши се, като се погледна в огледалото. Косата й беше сплъстена, погледът — див.

— Бях долу в трапезарията — каза полугласно, за да си спомни по-ясно. — Двете с Дороти разговаряхме. Но вече не помня за какво.

Върна се в стаята още по-объркана.

„Как съм се озовала в леглото си — питаше се тя. — Дороти ли ме е пренесла? И защо е трябвало да ме носи? Какво точно се е случило?“

Толкова много въпроси без отговор се въртяха в главата й. Всичко изглеждаше прекалено реално, за да е било кошмарен сън. „Аз действително видях плъховете. Също и куклата.“

Обзе я панически страх и цялата се обля в пот. Разумът й отказваше да повярва в такива чудовищни факти. Въпреки това тя знаеше, че са действителни. Една фраза беше заседнала в подсъзнанието й.

„Не забравяйте с каква цел са дресирани тези плъхове!“ — казваше някакъв монотонен глас.

Лесли се съблече и се пъхна в леглото. Надяваше се през тази нощ повече нищо да не се случи. А ако се случи, дано да бъде бързо и безболезнено.

„Знам, че това, което видях, беше истина“ — промърмори тя във възглавницата.

Скоро след това заспа дълбоко, без сънища.