Алисия Грейс
Парфюмът на страха (5)

* * *

— Там ли живееш ти? — изумена попита Моника.

— Да, там съм живял — отвърна той и я погледна изпитателно. — Спокойно можеш да кажеш какво те потиска.

— Не прилича на къща за живеене.

Той се засмя.

— По дяволите, тя наистина не е. Двете крила, кулата и изобщо цялото това нещо баща ми го е докарал тук от един остров в Егейско море. Някога е било част от крепост. Баща ми казва, че е била обитавана от кръстоносците, а по-късно я превзел Саладин. Толкова за фамилната история на дома Гилуърт.

— Значи всичко това е твоя собственост?

— Не, на Дороти и Ричард, на моите родители.

— Значи си преиначил фактите, за да се ожениш за мен — каза Моника с привидна строгост. — Аз те мислех за университетски преподавател, който мъжки се бори да изплува.

— Не се ли борих мъжки, за да те спечеля?

— Не — каза тя през смях, — аз бях прекалено влюбена в теб, за да те оставя наистина да се бориш.

Той спря пред входа и в същия момент вратата се отвори.

— Дороти и Ричард — каза той. След това високо им викна за поздрав, а на Моника каза тихо: — Не се бой. Те само наглед са толкова страшни!

Помогна и да слезе от колата и така, хванал Моника за ръка, тръгна към родителите си.

— Получихме твоята телеграма — хладно съобщи Дороти.

— Това е жена ми Моника. Моника, това са майка ми и баща ми.

Моника пристъпи към Дороти, за да я целуне по бузата, както би направила всяка млада съпруга. Но погледът на Дороти, пълен с омраза, я спря.

— Смятам това за излишни глупости — студено заяви Дороти и погледна Брайън. — Не го правя от лицемерие, просто ми е трудно да повярвам, че си женен.

Моника преглътна с мъка.

— Мисля, че е по-добре да влезем вътре — каза Ричард.

Той кимна учтиво на Моника и тръгна напред. Моника се вкопчи в ръката на Брайън.

— Не обръщай внимание — пошепна й той. — Дай им възможност да те опознаят.

— Не искам да остана тук — каза тя, когато влязоха вътре след родителите му. — Моля те, вземи ме, когато тръгнеш…

— Знаеш, че това е невъзможно — умолително я погледна той.

— Какво означава това шушукане? — презрително попита Дороти, когато влязоха в салона.

Брайън не се побоя да отговори откровено:

— Вашето посрещане не е точно това, което би очаквала една млада съпруга.

— И твоята телеграма не беше това, което очаквахме ние.

— Дороти не иска да каже — намеси се Ричард, — че имаме нещо против твоята женитба. Но все пак щеше да бъде по-нормално и ние да участваме. Ето защо Дороти се чувства до известна степен пренебрегната.

— Нямаше достатъчно време за всички тези формалности — каза Брайън.

Дороти му хвърли яростен поглед.

— Означава ли това, че си бил длъжен да се ожениш за това момиче?

— Не, майко — с досада отвърна той, — не съм бил длъжен да се женя. Аз исках да се оженя за нея. А сега моля да ни извините, ние сме капнали от умора.

— За твоята съпруга наредих да приготвят стаята в южната кула — извика Дороти.

— Шегуваш ли се?

Моника кротко го хвана за ръката.

— Моля те, не се карай с нея. Аз вече създадох достатъчно неприятности — промърмори тя.

Брайън обаче нямаше никакво намерение да спи отделно от жена си. Въпреки протестите й той я заведе в своята стая.

— Сега Дороти още повече ще се разсърди — каза Моника, когато разбра къде се намира.

— Все ми е едно — заяви той. — Сега искам само едно: да се съблечеш, да легнеш и да се опиташ да заспиш.

Тя отчаяно се бореше със сълзите и Брайън разбра, че Дороти е успяла да всее смут в душата й. Приближи се до жена си и я прегърна.

— Обичам те — пошепна в ухото на Моника — Всичко друго е без значение. А сега се опъни за малко.

Моника се съблече. С въздишка легна на широкото легло. Брайън придърпа завивките чак до брадата й.

— Толкова съжалявам — едва чуто измърмори тя.

— Не е нужно да се извиняваш за каквото и да било.

Той продължи да я гали по косата, докато дишането й стана равномерно и тя заспа. Чак тогава излезе на пръсти от стаята.

Като отиваше към салона, срещна Дороти.

— Надявам се, че стаята й харесва — каза тя. — Не ни стигна времето да я подредим.

— Моника е в моята стая — хладно отвърна той.

— Аз се разпоредих къде да бъде настанена — каза Дороти, без да й трепне окото.

— Докато съм тук, тя ще бъде при мен.

— Какво значи „докато си тук“?

— След един месец заминавам за Еквадор.

Той й разказа за експедицията, по време на която искаше да събере материал за едно почти непознато племе. Накрая каза:

— Надявам се, че докато отсъствам, Моника ще може да остане тук.

— Защо се ожени за нея? — попита Дороти.

Тя сякаш не бе чула нито дума от това, което й бе казал.

— Аз я обичам. Не е ли достатъчно?

— Тя е от онази категория момичета, които можеш да имаш, без да се жениш за тях.

— Моля те, млъкни.

— Не съм ти дала това добро възпитание, за да те оставя да паднеш в ръчичките на първата срещната, която се прави на недостъпна. — Тя сложи ръка върху неговата и каза с настойчива молба: — Анулирай брака. Дай й пътя и аз ти обещавам, че няма да съжаляваш.

Той издърпа ръката си.

— Не разбирам за какво говориш. Аз съм женен и смятам да остана тук някое време.

Дороти бавно отстъпи назад. Вече не беше толкова напрегната.

— Колко дълго ще отсъстваш?

— Три месеца най-малко.

Тогава тя поклати глава и се усмихна. Каза:

— Жена ти може да стои тук през това време.

Брайън кимна.

— Но, за бога, моля те, нека тя да се почувства тук като у дома си.

— Ще се погрижа за това — успокои го тя. — Ще се чувства тук толкова добре, че няма да й се иска изобщо да напусне тази къща.

И той повярва на майка си. Остави младата си жена в дома на своите родители…