Алисия Грейс
Парфюмът на страха (31)

* * *

Тя полека-лека се връщаше в съзнание. Усети одеялото върху себе си. После започна да си спомня. Сърцето й се разби.

Докосна с ръце лицето си. Маската я нямаше.

Бавно вдигна клепачи. Лежеше на легло, но не на своето. До леглото седеше Брайън. Главата му бе клюмнала, лицето — заровено в шепите.

Тя простена. Брайън отпусна ръце и я погледна. След това се наведе и я хвана за ръцете.

— Всичко вече е наред — тихо каза той. — Всичко е наред. Ти си спасена.

— А лицето ми? — попита със страх.

Той нежно я помилва по бузата.

— Нищо не се забелязва. Дойдохме тъкмо навреме — доктор Винсънт и аз.

— Беше ужасно! — Тялото й се разтресе в неудържими ридания.

— Опитай се да забравиш — каза Брайън и взе ръката й.

Лицето му се доближи до нейното. Когато устните му намериха нейните, тя почти примря от тази целувка. Никога не бе изпитвала такава нежност.

— Обичам те, Лесли — тихо каза Брайън.

— Обичам те, Брайън — отговори тя.

— А аз си мислех, че съм те загубил — промърмори той. — Мислех…

— Моля те, не говори нищо сега. Прегърни ме силно.

— Лесли — нежно пошепна той, — аз никога вече няма да те пусна, никога.

Тя се сгуши до него. Тихичко попита:

— Какво стана?

Той й каза, че Ричард е умрял.

— А Дороти и Накума?

Разказа и за тях.

— Толкова много неща искам да ти кажа — прошепна той, — но в момента не мога.

— Аз разбирам.

— Мислиш ли, че след всичко, което се случи, все още можем да бъдем щастливи? — попита тя.

— Да, скъпа.

Прегръдката му беше толкова нежна, че Лесли почти припадна. Този път от щастие.