Алисия Грейс
Парфюмът на страха (24)

* * *

Брайън тичешком изкачи широките стълби и се втурна в стаята на Ричард.

Дръпна вратата, без да чука. Виждаше Ричард за трети път, откакто си бе дошъл. Промяната в състоянието на баща му го уплаши.

— Значи все пак се реши да дойдеш при него — обади се Дороти.

Брайън дишаше тежко. Погледът му скачаше от болния към жената, седнала до него.

— Не е сигурно дали изобщо те познава — каза тя.

— Не съм дошъл тук, за да го видя или да говоря с него — кратко съобщи Брайън.

— Тогава за какво си дошъл?

— Да говоря с теб.

Тя се отвърна.

— Нямам какво да ти кажа.

— Аз съм на противното мнение — каза той и се приближи.

— Какво значи това? Заплашваш ли ме?

Брайън отиде до прозореца. Почти се задушаваше от гняв.

— Искам още веднъж да ми разкажеш подробно какво се случи с Моника — каза той, без да погледне към майка си.

— Какво е това? — кипна тя. — Постепенно добивам впечатление, че имам пред себе си жив труп. А тази роля явно ти доставя удоволствие!

— Аз трябва най-сетне да зная истината! — изкрещя той. Обърна се към нея, изпълнен с омраза, и я погледна враждебно. — Твоите коментари не са ми нужни. Искам да зная само фактите.

— Нямам никакво намерение да ти разказвам каквото и да било — каза Дороти. — Как изобщо можа да ти хрумне да нахълташ тук с твоите претенции? Вън! Да те няма!

Брайън клатеше глава.

— Защо не си ми казала, че е била бременна?

Дороти впи пръсти в ръба на стола.

— Откъде знаеш? От онази сестра, дето си пъха носа навсякъде?

— Важното е, че го знам и че нито Ричард, нито ти сметнахте за необходимо да ме осведомите за това.

— Детето не беше от тебе — остро отвърна Дороти. — Затова не виждахме причина да ти разказваме за това.

— Престани — кресна Брайън като луд. Търпението му се изчерпваше. — Престани най-после! Детето е било мое. Ти си знаела това, сега и аз вече го знам.

— Лъжа е!

— Кой е излъгал? Докторът? Лесли, Моника или ти? Моника е ходела при доктора, защото е била бременна, по никаква друга причина. Така ли е?

— След като ти очевидно не ми вярваш — високомерно отвърна тя, — можеш да си мислиш каквото искаш.

Брайън сви юмруци.

— Къде са нещата на Моника? — попита той.

— Тя не е имала никакви неща.

— Къде са?

Дороти присви очи и те станаха като цепки.

— Накума ги унищожи.

— Кога? След като Лесли ги е открила?

— Какво значение има? — бавно изрече Дороти. — Те вече не съществуват и толкоз.

— А сега стигаме до най-важния въпрос — каза Брайън. — Какво се случи с Моника?

— Тя се самоуби.

Брайън кимна.

— Искаш да ме залъжеш с това. Но аз не ти вярвам. — Гласът му беше слаб и измъчен. — Една дума не вярвам от това, което ми казваш. Чуй ме сега: решил съм да разчепкам тази работа. И ако някой от вас двамата има пръст в нея, ще ми платите.

— Виж го ти храбреца — подигра го Дороти. — Ще караш един смъртник да ти плаща? — И като му хвърли отровен поглед, попита: — А с мен какво ще правиш?

— Дороти — чу се почти беззвучен глас.

Брайън и майка му се обърнаха към леглото.

— Замълчи, Дороти — каза Ричард. — Аз ви слушах двамата. Замълчи!

Дороти погледна с укор сяна си и каза:

— Разтревожи го.

— Кажи ми какво стана с Моника — помоли се Брайън.

Ричард го гледаше безмълвно.

— Защо я остави да умре? — тихо попита Брайън.

Ричард погледна към Дороти, след това затвори очи. Брайън прехапа устна.

— Не ти позволявам повече да го измъчваш — мрачно каза Дороти.

Брайън тръгна към вратата. Но преди да стигне, се извърна и още веднъж погледна майка си.

— Интересува ме само смъртта на Моника, не и неговата! — отсече той.

— Вън! — пронизително кресна тя. — Махни се най-после и ни остави на мира.

— Безсмислено е, Дороти. Моника не се е самоубила.

— Внимавай, Брайън, отиваш твърде далеч! — закани се тя.

— Или твърде близо до истината, нали?

Брайън излезе и леко затвори вратата след себе си.

Какво са направили, за да тласнат Моника към самоубийство? Този нов въпрос го уплаши. Досега знаеше, че смъртта на Моника не ги е трогнала. Но това, че носят отговорност за нея, беше като удар с чук.