Мари Никол
Смях през сълзи (6)

Шеста глава

Колата спря пред входа на блока, в който живееше. С усилие на волята Сам отдели устни от неговите и пое дълбоко дъх.

— Пристигнахме — каза с отпаднал глас тя. — Е, по-добре да тръгвам — добави след кратко мълчание. Но не помръдна. Сякаш не желаеше да премине в реалния свят отвън, а да остане в прегръдките му завинаги.

— За кого е по-добре? — повдигна вежди Джейк и нежно погали косата й. После бавно плъзна ръка надолу по бузата, шията и я спря над гърдите й. Пръстите му очертаха огнена диря покрай дълбокото й деколте.

Сам реши, че е време да се овладее, преди шампанското да си е казало думата и Джейк да е достигнал опасните зони. Тя облиза изпръхналите си устни и изстреля:

— За всички! — Отвори вратата с намерението да слезе.

— Не са ли те учили, че не бива да слизаш откъм страната на движението? — спря я той. — Хей, ти наистина трябва да бъдеш наглеждана! Имаш късмет, че бях до теб.

— Но навън няма никакво движение — заоправдава се Сам.

— Никога не е ясно дали някоя малка кола няма да мине през краката ти изневиделица. — Той я хвана за ръката. — Слушай, защо не ме поканиш да пийнем по чашка преди лягане?

— Имам само диетична бира — отвърна тя.

— Какво съвпадение! Това е любимата ми напитка преди сън. Освен това не замъглява разсъдъка. — Гласът му беше мамещ.

Понечи да възрази на предложението му, но той вече бе слязъл от колата и й подаваше ръка. Сам въздъхна и тръгна след него. Направи опит да отключи вратата на апартамента си, но изпусна връзката с ключовете и се наложи Джейк да го направи вместо нея. В жилището цареше мрак.

— Къде е комисията по посрещането? — попита той.

— Силвия изведе Беки на разходка, а после ще отидат да спят у тях — изрече на пресекулки. — Беки обича да спи на чужди места…

— Аз също — прошепна в косата й той. Топлият му дъх заля тялото й като гореща вълна.

Тя заопипва стената, за да запали лампата, ала не успя да открие електрическия ключ. Усети пръстите му върху ръката си.

— Успокой се — изрече ласкаво той. — Ако искаш, мога да изпратя Фред за още шампанско.

— Предложението ти не ми допада — поклати глава Сам, без да се осмели да се обърне с лице към него.

— В такъв случай — прошепна в ухото й, — имам по-добро.

— Не се и съмнявам — едва изрече тя.

— Май е по-добре не да говоря, а да пристъпя към демонстрация на идеята си. Нещата са далеч по-истински на живо. — Той обсипа шията й с целувки и у нея не остана и капчица съмнение в думите му.

— Аз… Не мисля… — Съпротивата й внезапно се сломи от допира на горещите му устни до кожата й. Усещаше как се разтапя. Въпреки опитите да заглуши поривите на плътта си, изпитваше неудържимо желание да се люби с него.

— Ш-ш-т! Казах ти, че ми плащаш да мисля вместо теб. — Целуна лявото й рамо и продължи танца на устните си покрай презрамката, докато я отмести и тя падна. После плъзна ръка към гърдите й и Сам усети как слабините й се напрягат. Внезапно дъхът му опари зърното на оголената й гърда. Понечи да се отдръпне, ала езикът му обиколи тъмното връхче, което веднага се втвърди. Саманта осъзна, че губи битката, а не желаеше…

— Джейк, моля те! — простена тя.

— Искам да ти доставя удоволствие — увери я с дрезгав глас той.

Сам опита да се измъкне, ала, макар и изненадан от внезапното й решение, Джейк я държеше здраво в прегръдките си. Голата й гърда се допря до меката материя на ризата му.

— Ами Фред? — попита отчаяно тя и трепна, когато усети как пръстите му смъкват и другата презрамка. — Не можеш да го оставиш да стои в колата цяла нощ…

— Грижата ти за ближния е трогателна — промълви Джейк и смъкна ципа на роклята й. — Не се тревожи за него. Има инструкция, ако до половин час не се върна, да си тръгне. — Ръцете му вече бяха на хълбоците й и внимателно приплъзваха коприната по ханша. Роклята се свлече в краката й.

— Така ли? — преглътна с усилие Сам. — Това постоянно действаща инструкция ли е? — Искаше й се да не е само една от многото жени в живота му, а наистина да означава нещо за него.

— Не. — Той замилва тялото й. Обхвана гърдите й и помачка нежно с пръсти втвърдените им зърна. — Издадох я специално за тази нощ…

— О, значи аз съм по-специална? — Дори в подобен миг на изгаряща страст тя не допускаше, че някой би я смятал за нещо по-особено, макар да го искаше повече от всичко на света.

— Ако все още не си го разбрала, ще трябва да ти го покажа. — Това бе нежно прошепнато обещание в нощта.

Тя потръпна, когато я притисна с дива страст и впи устни в нейните. Почувства как желанието й се възпламенява от натиска, който предизвика върху тялото й твърдото доказателство за неговата мъжественост. Целувката му я остави без дъх. Джейк я вдигна на ръце и попита с чувстван глас, от който възбудата й още повече нарасна:

— Къде е спалнята ти?

— Вляво — отвърна Сам и обви врата му с ръце. Внезапно раздрусване, съпроводено от приглушена ругатня я върна на земята. — Какво стана? — надигна глава от рамото му тя.

— Току-що си ударих глезена в ръба на масичката за кафе.

— Казвах ти да запалим лампите…

— По пътя на истинската любов винаги има препятствия — отвърна духовито Джейк и отмина опасното място.

— Ей! Нали не искаше сериозни връзки — иронизира го Сам.

— Нищо подобно — отвори с крак вратата на стаята й той. — Тази нощ… — Внезапно млъкна, защото предпочиташе да я целува, вместо да говори.

— Ангажимент за една нощ… — Сам опита да се освободи от ръцете му и да стъпи на пода.

— Понякога една нощ… — той й позволи да го направи — … може да преобърне живота ти. Времето… — целуна я по ухото Джейк и плъзна устни към шията й — … е нещо относително.

Дъхът й отново секна. Защо не му каже да си върви? Той искаше просто да се позабавлява с нея. Всичко дотук съдържаше повече риск, отколкото бе готова да поеме. А ако се окажеше и емоционално обвързана, вече ставаше опасно. Защото Сам знаеше, че от мига, в който се любят, част от нея ще му принадлежи завинаги… Моментът обаче не бе подходящ за подобни разговори. Джейк вече се бе справил и с чорапогащника й и тя стоеше съвсем гола пред него.

— Винаги ли се любиш със сако и вратовръзка? — попита тя.

— Ако не ти харесват — отвърна той, — можеш да ги свалиш.

— Никога не ми се е налагало да разсъбличам мъж. — Едва успя да прикрие обзелата я възбуда.

Джейк повдигна брадичката и надникна в очите й:

— Крайно време е да се заемем с пропуските в образованието ти. Нали не желаеш само ти да бъдеш гола в тази стая? — Гласът му бе ласкав и топъл. Игривото пламъче в очите му обаче изчезна, когато Сам с треперещи пръсти свали сакото и се зае с ризата му. Проклетите квадратни копчета не искаха да се промушат през илиците и тя го погледна озадачено!

— Нарочно съм ги избрал такива, за да предпазват моята добродетелност. Ала този път е различно — прошепна Джейк, като й помагаше да се справи с петото и — за щастие, последно копче. — Сега се предавам доброволно…

Ризата се разтвори и отдолу се показаха мускулестите му гърди. Сам усети как трепнаха от допира и, когато издърпа леко ръкавите и след миг пусна кремавата риза на пода. Джейк протегна ръце и притисна Сам към себе си. Тя едва издържаше на изгарящото желание. За нейна изненада Джейк внезапно я отблъсна.

— Още не си довършила — погледна към панталона си той.

Тя пое дълбоко дъх и опита да прикрие смущението, породено от надигащата се у нея страст. Никога не бе изпитвала подобно нещо с Алън. Никога! Не можеше да повярва, че разкопчава колана… Изведнъж тя спря.

— Продължавай — прошепна Джейк. Очите му я изгаряха. Сам не помръдваше и той насочи ръцете й към ципа си, като притисна леко пръстите й към слабините си. Тя усети как дъхът му секна. На лицето му бе изписано неудържимо желание. Не разбра как стана, но панталонът изчезна и единствено слипът делеше голите им тела. Обзета от внезапна дързост, тя плъзна ръце под памучната материя, спря отстрани на бедрата му и бавно започна да смъква слипа.

— Господи! Ти си прекрасна! — прошепна дрезгаво Джейк и я повали на леглото.

Обсипа я с целувки, които я възбудиха повече от всичко, което си бе представяла дори в най-дръзките си еротични видения. Всяка клетка от тялото й изгаряше от желание да почувства устните му, а той откликваше ненаситно, вкусвайки сантиметър по сантиметър тялото й.

Сам не успя да заглуши неволния вик, изтръгнал се от гърлото й. Дишаше на пресекулки, опиянена от сладостната възбуда, пълзяща по вените й. Искаше да усеща устните му върху своите и тялото му, притиснато плътно до нейното. Чудеше се дали и той изпиваше същия триумф.

— Сега вече съм напълно удовлетворен! — промълви той.

— Моля? — попита озадачено Сам.

— Тази вечер в клуба ме попита дали съм удовлетворен, спомняш ли си? Тогава ти отвърнах, че не напълно. Сега вече съм… почти… — Леко захапа ухото й. А после я целуна с цялата сила на желанието си.

Най-сетне копнеещите им тела се сляха. И двамата се понесоха на крилете на възбудата, която ги издигаше все по-високо и по-високо, докато върховното удоволствие ги разтърси до дъното на душите им. В този миг на неземно блаженство тя най-сетне призна пред себе си, че пожела Джейк в момента, в който го зърна сред зрителите. Дали и той я бе пожелал тогава? И дали тази нощ на удоволствие нямаше да е първата и последната?

„Не разваляй вълшебството с подобни мисли! Нима не знаеш, че когато се опитваме да задържим щастието, то изтича между пръстите ни?“, напомни си мъдро тя, останала без дъх и сгушена в обятията му, малко преди и двамата да заспят.

 

 

На вратата на апартамента й се чукаше… Сам се събуди и първата й реакция бе да отиде и да отвори. В същия момент обаче си даде сметка, че е гола. Придърпа към себе си чаршафа и тогава съзря голия Джейк, който спеше в леглото й напълно отвит.

— Е, щом си толкова пламенна… — протегна ръце към нея той.

Сам едва се насили да откъсне поглед от великолепното му тяло, което се очертаваше в леглото на ярката дневна светлина.

— Мамо, отвори! — обади се едно детско гласче откъм вратата.

— Мама вече е отворила — промърмори Джейк с глас, натежал от желание и бавно прокара ръка по рамото й.

— О, не! Това е Беки! — изпадна в паника Сам.

Той се облегна на лакът и вдиша дълбоко аромата на косата й.

— Доколкото си спомням, тя също живее тук.

— Не бива да ни заварва в леглото! — погледна го изплашено тя. Бе я целунал по ухото, този път по-настойчиво.

— Няма да ни завари — отвърна Джейк. В очите му играеха закачливи пламъчета. — Отиди да отвориш.

— Джейк! — Едва не заплака.

— Добре, добре — засмя се той, протегна дългите си крака и стъпи на пода. — Смятай, че вече съм се облякъл. Побързай, преди Беки да ти се е разсърдила.

Сам стана от леглото и сграбчи халата си. Единият край на колана й увисна и Джейк — вече по слип — се наведе и й го подаде с кавалерски жест. После се запъти към банята. Саманта бързо затвори вратата на спалнята зад гърба си.

— Много сте подранили! — каза тя и приглади с пръсти разрошената си коса.

— Подранили ли? — повтори Силвия. — Сам, вече е десет часът! Извинявай, че те събудих, но не можах да намеря ключа си. Ей, какво ти е? Сякаш току-що си пробягала четиристотин метра с препятствия. — Тя сложи дамската си чанта върху масичката за кафе.

— Нищо… — смотолеви Сам и се изчерви, защото в този момент от банята излезе Джейк, безукорно облечен и непорочен като младенец. Като се изключи палавия му поглед.

— Де и в моя апартамент да имаше такова „нищо“ сутрин! — засмя се Силвия.

— Какво каза тя, мамо? — попита Беки.

— Бърбори си нещо, миличко — отвърна тя и се обърна към приятелката си: — Силви, още малко, и устата ти ще се сцепи до ушите!

— Ще го понеса с радост! Най-после доживях този ден! — Тя се отпусна на дивана, като продължаваше да се усмихва широко.

Изглежда забележката й се понрави на Джейк.

— Значи да разбирам, че нашата обща приятелка не участва в много вечерни забавления — седна до нея той.

— Никакви, доколкото зная — отвърна предателски Силвия.

— Ако вие двамата не спрете да ме одумвате, ще отида в кухнята — предупреди ги с пламнало лице Сам. Не би понесла Джейк да я съжалява! А навярно точно това я очакваше, ако той разбереше, че е влюбена в него. Мъже като него не се влюбваха в такива като нея. Но как би могъл да знае коя е истинската Сам, след всички промени напоследък?

— Мамо, какво прави чичо Джейк тук? — попита Беки, като я дърпаше за халата.

За миг се поколеба какво да й отговори. Досега винаги й беше казвала истината, ала в този случай това едва ли би било подходящо.

— Той е… Ами… — Погледна безпомощно към Джейк.

— Дойдох, за да ви заведа с майка ти и леля Силвия в Дисниленд — без да му мигне окото, излъга той, докато настаняваше Беки в скута си. — Разбира се, ако нямате други планове за днес.

Дъщеря й хлъцна от радост. „Може би ме обича, след като глези детето ми“, помисли Сам.

— Аз… — Силвия скочи и заотмества притеснено поглед от Сам към Джейк. — Няма смисъл да идвам. Мислех да поизляза. — Понечи да си тръгне, но той я хвана за китката.

— Не. Или всички ще отидем заедно, или никой. В хороскопа ми изрично е посочено: „С три чаровни дами, иначе ви очаква нещастие“.

Сам се почувства горда — в този миг Джейк бе нейният рицар. Беше толкова мил с дъщеря й и приятелката й! А през нощта я бе притискал нежно в обятията си. Какво повече й трябваше?

Докато той разсмиваше Беки с разни истории, телефонът иззвъня. Сам вдигна слушалката.

— За теб е, Джейк — каза озадачено тя. Защо го търсеха у дома й?

Той остави Беки до Силвия и отиде да се обади.

— Казах, че ще бъда тук — закри за момент слушалката с ръка той, отгатнал мислите й.

— Значи си бил уверен в победата си? — Чувстваше се засегната, ала преди да се опомни, Джейк я целуна бързо.

— Експерт съм по преценките.

— Сигурно си прав — смънка тя и отиде да се преоблече.

Когато се върна, той бе привършил разговора и тримата седяха и се усмихваха насреща й. Сам спря като закована.

— Какво, да не би да съм забравила да облека нещо? — Огледа притеснено дрехите си.

— Седни тук, скъпа — отвърна Джейк.

— Държи се като истински фелдфебел, нали? — обърна се към Силвия тя. — Е, казвайте какво има.

— Поканена си да участваш в шоуто на Дейвид Керингтън! — не се стърпя Силвия, а после се плесна през устата. Все пак, правото да го съобщи пръв принадлежеше на импресариото. Джейк обаче не изглеждаше подразнен.

— Къде?! — Сам бе смаяна.

— Майка ти отдавна ли има проблеми със слуха? — обърна се Джейк към Беки.

Сам скочи и го сграбчи за реверите.

— Наистина ли!? — почти извика тя.

— Е, скъпа, бих искал да покажеш, че поне малко се радваш — подразни я той. — Току-що ми го съобщиха по телефона. Променили са програмата в последния момент. Ангажирана си за следващата седмица. Надявам се да имам време да си купя ново сако, защото това вече е с отпрани ревери.

Чак сега Сам си даде сметка, че още стиска реверите му, и веднага ги пусна. Толкова неща й се случиха за едно денонощие! Брайън й продължи договора в клуба, после двамата с Джейк се любиха… А сега — ново попадение, и то в десетката! Беше замаяна…

— Обади им се и кажи, че приемам!

— Вече го направих.

Думите му я попариха. За втори път му се случваше да се разпорежда с живота й, без дори да я попита. Разбира се, знаеше, че това му е работата, ала все пак ставаше дума за нейния живот. Поне да се беше престорил, че го прави. „По дяволите, кога най-сетне ще бъдеш доволна?“, запита се тя. Получаваше неща, за които хората се трепеха цял живот, а издребняваше!

— Струва ми се, че изпадна в шок — обърна се Джейк към Силвия и Беки. — Ясно… Гледа в една точка и мълчи като риба. Ще й мине само ако тръгне веднага за Дисниленд, придружена от момиченце с руси плитки!

— Хайде, мамо! — задърпа я Беки за ръката.

— Почакай. Първо трябва да се обадя на Фред да докара колата — каза й Джейк.

— Какво?! — излезе от вцепенението си Сам. — В Дисниленд с лимузина?!

— А какво друго предлагаш?

— Моят фолксваген — заяви гордо тя.

— Трима възрастни и едно фъстъче в твоя фолксваген?! — перифразира Джейк.

— Е, хайде, не е толкова страшно! — Сам го хвана за едната ръка, Силвия — за другата, а Беки, за да не остане по-назад, започна да го бута в гърба…

 

 

— Сега разбирам защо ги наричат сапунерки — мърмореше Джейк, докато опитваше да се измъкне от фолксвагена. Останалите пътници вече бяха отвън. Потоци от хора се стичаха към входа на Дисниленд. — Фъстъче, следващия път ще си пътуваме комфортно в моята кола — обеща на Беки той.

Следващия път ли? Дали възнамеряваше да се настани трайно в живота й, или просто така говореше? Бъдещето щеше да покаже.

— Защо си толкова умислена? — обгърна раменете й Джейк.

— Сигурно, защото още се чувствам замаяна — призна тя.

— От какво? — попита невинно той. — От вестта за шоуто или от миналата нощ?

Сам погледна към Силвия и Беки, ала те не им обръщаха внимание.

— Ако отговоря: „И от двете“, ще нараня ли самолюбието ти?

— Самолюбие ли?! — възмути се Джейк. — Аз съм олицетворение на скромността!

— Колкото Големия каньон е браздичка! — подсмихна се тя.

— Сигурен съм, че в началото е бил — не се предаде той. После отиде до Беки и извика: — Напред към Дисниленд!

 

 

Четиримата бяха сред последните посетители, които напуснаха увеселителния парк. Въпреки уверенията на Беки, че никак не й се спи, накрая се наложи Джейк да я носи до паркинга.

— Никога не е прекарвала толкова весело — каза Сам. — Просто не зная как да ти благодаря. — Двете със Силвия носеха по една чанта с играчки, които Джейк бе купил на детето.

— Аз обаче зная как — промърмори той многозначително и Сам потръпна цялата.