Мари Никол
Смях през сълзи (4)

Четвърта глава

— Не може да влизате там! — извика високата невзрачна секретарка, а очите й сякаш щяха да изскочат над очилата.

— Мога, и още как! — изфуча насреща й Сам и почти я блъсна.

Джейн Карстеърс бе свикнала със странните прояви на хора, решени на всяка цена да проникнат в кабинета на шефа й с надеждата да го убедят, че си заслужава да им помогне да станат знаменитости. Те обаче винаги се стараеха да й се харесат. И никога не нахълтваха и не крещяха като тази жена. Направи всичко, което бе по силите й, ала не успя да я спре.

Яростта на Саманта беше в странен контраст със стилния, облицован с дърво кабинет, в който се озова. Джейк я погледна иззад масивното бюро и за малко да изпусне телефонната слушалка.

— Господин Бенедикт! — извика отчаяно Джейн. — Аз…

Той й направи знак да се успокои, като кимна разбиращо.

— Наистина те очаквах днес — призна той, вперил поглед в Сам, — но не точно по този начин.

Тя също си беше представяла срещата им по-различно. Гръмотевичната й поява тук се дължеше на Джордж Шелби, директора на застрахователната компания и нейния началник Гари Спейно — червендалест мъж със зализана черна коса и очила с рогови рамки, зад които цял живот опитваше да се скрие. Бе го помолила да й разреши да отсъства две седмици от работа, ала Спейно изпитваше панически страх от вземане на решения и веднага отиде да попита главния. Безкръвните устни на Шелби бяха процедили: „Не“ — и Спейно го повтори със заекване, като избягваше погледа й.

Най-напред Сам бе като втрещена. После я обзе ярост. Вече пет години работеше в компанията и бе отсъствала само два дни! Беше идвала тук болна и с температура! Сега искаше не платен отпуск, а само да й пазят мястото, докато се върне.

Идеята за отпуска й бе хрумнала в колата на път за работа. В съзнанието й беше споменът за аплодисментите, толкова неизказано прекрасни… Визитката на Джейк беше в чантичката й. Да, наистина ще му се обади. Първо ще се уговори с шефа си да отсъства известно време, а след това ще отиде в офиса на Джейк.

Намеренията й обаче претърпяха пълен провал. Шелби бе вбесен от една страна от факта; че го занимават с такава дреболия, а от друга — че някаква незначителна служителка се осмелява да иска от него да преразгледа решението си.

— Уволнена е! — бе заявил категорично той.

Ами сега?! Нейното сигурно убежище й бе отнето. Пет години старание да направи добро впечатление, за да може някога да се издигне в омразната служебна йерархия, бяха отишли по дяволите!

Защото повярва в думите на Джейк Бенедикт и си позволи да витае из облаците! Неспособна да издържа повече тежестта на случилото се, тя насочи острието на гнева си срещу Джейк.

— Знаеш ли какво направих днес? — Очите й мятаха мълнии, а гласът трепереше от ярост.

Той остави слушалката и кимна на секретарката да излезе и изрече учтиво:

— Не смея да гадая. — Бе усетил дълбоката болка зад враждебното й държание.

— Поисках разрешение да отсъствам няколко дни от работа — насили се да се овладее тя. — Аз ти повярвах! — В големите й очи се появиха сълзи, които геройски сдържаше. — Повярвах, че ме очаква успех, и затова поисках тази отпуска!

На Джейк не му идваше наум какво толкова би могло да се случи и затова каза най-неприятното, за което се сети:

— Уволниха те, така ли? — Мекото кожено кресло, което й поднесе, леко я удари под коленете и тя се отпусна в него. Тялото й се очерта под свободната рокля от памучно трико.

— Да — изстена Сам. — Уволниха ме. — После го изгледа изненадано. — Как разбра?

— Притежавам изключителни способности. — Усмихна се непринудено и отиде до дискретния бар в дъното. Реши, че ще е най-добре да й направи коктейл от портокалов сок и водка. — Освен това — пусна две кубчета лед в чашата й, — не ми приличаш на човек, който върши нещата наполовина. Заповядай — подаде й питието той.

— Не очаквах да ме уволнят… — Бе изморена и изплашена.

— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи? — попита Джейк и премести стола си до нейния.

— Какво те засяга? — Тръсна предизвикателно кестенявата си коса, при което един кичур падна на челото й.

— Засяга ме. — Той протегна ръка и го отмести.

Саманта изглеждаше толкова объркана и изплашена, че за миг изпита желание да я вземе в прегръдките си и да я предпази от всички възможни неприятности. Това го изненада. Винаги се бе държал на разстояние от жените, с които работеше. Родени да станат звезди, те притежаваха нюха на хищници и жестокостта на акули, а негово основно правило бе да стои далеч от тях. Никога не се обвързваше емоционално с клиентките си. Ала този път бе различно и причината се криеше във факта, че Сам му приличаше на безпризорно хлапе. Усмихна се при мисълта как ще изскочи от кабинета му като див петел, ако й го каже. Но именно това качество го беше впечатлило по време на изпълнението й предишната вечер и на него възнамеряваше да заложи. Сега обаче имаше други грижи. — Ако си кажеш болката, може да ти олекне. — Едва се сдържаше да не я прегърне.

— Всичките ми неприятности идват от говоренето — призна печално тя и отпи от чашата си. — Това не е портокалов сок — констатира след леко закашляне.

— Едната от съставките му е.

— Слушай, ако си решил да… — В очите й проблесна подозрение и тя бързо остави чашата върху поставката.

— … да те напия ли? — довърши вместо нея Джейк. — Скъпа, не зная какви мъже си познавала, но трябва да престанеш да се мислиш за неотразима прелъстителка — подразни я. Страните й пламнаха.

— Нямах предвид… Не се мисля за… — замънка объркано Сам.

— Ти наистина си привлекателна — Гласът му бе спокоен. — Не се наемам да гадая, но в момента ме интересува таланта ти, а не гръдната ти обиколка. Снощи видях и двете, но залагам повече на първото. — Искаше да я накара да се отпусне. Но истината бе, че тя го привличаше неудържимо от мига, в който я видя на сцената. Бе се вкопчила в микрофона като в спасително въже и си придаваше вид на смела и обиграна актриса. Още тогава той изпита влечение към нея, което тогава отдаде на таланта й…

Саманта се изчерви от възмущение, но прехапа език и замълча. Даваше си сметка, че Джейк е последната й надежда, преди да се регистрира в бюрото за безработни. А прилична работа не се намираше лесно…

— Сипах ти малко водка, за да се отпуснеш, а не за да те напия. — В очите му танцуваха весели пламъчета. Подаде й чашата. — Пък и едва ли бих те харесвал пияна. Обядвала ли си?

— Имам чувството, че ако сложа нещо в устата си, ще ми прилошее. Но не обичам да се излагам на рискове. — Пое чашата от ръката на Джейк. — Килимът ти струва цяло състояние.

Телефонът иззвъня и той насочи вниманието си към него. Сам се възползва от паузата, за да огледа кабинета. Меките кафяви тонове и удобствата създаваха атмосфера на уют и говореха доста добре за собственика му. Богат, с вкус — нито консервативен, нито крещящ, човек, който знаеше какво прави и който умееше да владее положението при всякакви обстоятелства. Тя стисна устни. Нима щеше да му позволи да се разпорежда с ума и тялото й? Не, нямаше! Те си бяха нейни и нямаше никакво намерение да ги преотстъпва някому! Отпи от чашата бавно и продължително. Буцата в стомаха й започваше да се топи.

— Джейн — каза Джейк на секретарката по интеркома, — отмени всичките ми разговори. Ще бъда зает за малко. — Гостенката му го изгледа над ръба на чашата си. — А може и за по-дълго.

Сам преглътна. Какво ли беше намислил? Струваше й се, че ако Джейк не отмести сините си като езера очи от нея, ще се удави в дълбините им.

— Предпочитам да не се задържам за дълго — изрече неочаквано тя, за да разсее евентуалните му задни мисли. В негово присъствие чувстваше независимостта си застрашена. Може би това се дължеше на особеното й психическо състояние в момента, а може би — защото част от нея копнееше някой да поеме грижите й и да мисли за всичко вместо нея. Каквато и да беше причината, истината бе, че този красив и енергичен мъж я привличаше неудържимо! А сега най-малко й трябваха неприятности.

— Предпочитам да си по-кротка — заяви той.

— Е, аз тръгвам… — понечи да стане Сам.

— Скъпа, та ние дори не сме сключили договор. — Той отвори едно чекмедже в подреденото си бюро.

— Не съм ти скъпа!

— Все още не — измърмори Джейк и затърси из книжата.

— Моля? — не разбра казаното Сам.

— Една стара полска пословица гласи: „Никога не се опълчвай срещу съдбата си.“ Това ще направи живата ти ужасно скучен.

— Е, поне за твоя такава опасност няма — подсмихна се тя. Ако се съдеше по жените, чиито снимки бяха наредени зад бюрото му, и дума не можеше да става за скука. Може и да бе изгубил двете си най-известни клиентки, но очевидно имаше предостатъчно, за да му доскучае.

— Права си — отвърна той и продължи да рови из чекмеджето.

— Ти такъв ли си? — попита ни в клин, ни в ръкав Сам. Стана и се надвеси над бюрото, за да види какво прави.

— Какъв? — попита Джейк, държейки някакъв дълъг формуляр, по всяка вероятност обекта на издирването му.

— Поляк — каза тя.

— Да. И ако не искаш да провалиш кариерата си — кимна към документа, — никога не си прави майтап с това.

— Етническият произход на хората не е повод за подигравки — изрече искрено Сам.

Изпитият коктейл я правеше податлива за усмивките му, което започваше да я тревожи. Тя го харесваше. За първи път срещаше мъж, който не се засягаше от шегите й и й отвръщаше със същото. Но беше ли това достатъчно, за да му се довери? Едва ли. Изобщо на кого, освен на Силвия, би могла да разчита? Тази мисъл й навя особена тъга.

— Ето — сложи пред нея дългия документ и й подаде химикалка той. — Подпиши го.

— Какво е това? — Бе ужасена от плетеницата непознати термини. — Декларацията за независимост ли? Ще са ми нужни поне две седмици и огромен речник, за да успея да разчета само първия абзац!

— Това е нашият договор — усмихна се той.

— Значи си бил съвсем сигурен, че ще дойда. — Бе видяла името си в началото на документа. Нямаше ли да направи поредната си грешка? Дали не беше по-добре да премисли?

— Нека кажем, че бях „изпълнен с надежда“. Ако искаш го вземи и се посъветвай с адвокат — предложи й.

Фактът, че не настояваше да го подпише веднага и после да го прибере, донякъде я успокои.

— Нямам адвокат. Дори разводът ми бе в стил „направи си сам“ — призна в изблик на откровеност тя.

— Значи да смятам, че не си омъжена — рече видимо доволен Джейк.

— Обикновено това се разбира под „разведена“. — Искаше да прозвучи безгрижно, но не й се удаде. Нищо не можеше да убегне от проницателния му поглед. Караше я да се чувства странно уверена и същевременно я лишаваше от самоконтрол. Как изобщо бе възможно това? Изведнъж почувства главата си замаяна. Погледна подозрително чашата си.

— Да не би да видя нещо вътре? — засече я Джейк.

— Пиянски халюцинации — смънка тя.

— Обядът ще ги прогони — увери я той. — Възнамеряваш ли да подпишеш сега? — кимна към договора.

Сам си придаде замислен вид. Как беше възможно английският да звучи толкова объркващо? Не можеше да си позволи да плаща на адвокат, за да й го разтълкува. Оставаше й единствено да се прекръсти и да се надява на най-доброто.

— Значи ли, че с този договор се превръщам в твоя робиня?

Джейк се опря на бюрото си и скръсти ръце.

— В общи линии значи, че ще бъда твой импресарио и ще се заема с теб, в замяна на което ще получавам петнайсет процента от всичките ти приходи.

— Би ли ми обяснил какво разбираш под израза „да се заемеш с мен“? — попита предпазливо тя.

Джейк се засмя.

— Че ще се заема с твоя маркетинг и реклама, за да те превърна в конкурентоспособен продукт в света на шоу бизнеса. Като целта е да накарам собствениците на най-известните клубове в света да не могат да заспят, докато не видят името ти изписано на първо място в програмата им. — Бавно я заобиколи и като постави ръце върху схванатите й рамене, започна леко да разтрива врата й. Сам опита да се отдръпне, но той не й позволи. — Всичко останало, което според теб означава този израз, не влиза в договора ни.

Натискът на силните му пръсти подейства чудесно на скованите й рамене и вратни мускули. Ала общият ефект от допира му нямаше нищо общо с отпускането!

— Единственото ми желание е да направя успешна кариера. — Думите й трябваше да прозвучат твърдо и убедително. Вдигна глава и го погледна. — Искам да осигуря бъдещето на Беки и не желая никакви усложнения.

— Нито пък аз — увери я той.

И двамата лъжеха, като чудесно го съзнаваха.

— Този договор ми осигурява изключителни права над теб… Да работя с теб — бързо се поправи той — за период от пет години. Ако се откажеш, ще трябва да ми платиш неустойка.

— Пет години?! — повтори втрещена Сам. — Живо заробване!

— Според Библията Яков е работил заради Рахел седем години — изрече с нравоучителен тон Джейк.

— Да, и накрая вместо нея, баща й му пробутал Леа — добави тя.

— Ще трябва да ми се довериш. Иначе нищо няма да излезе.

Чак такъв лукс едва ли можеше да си позволи, но поне засега нямаше друг избор. Ако се появяха усложнения, щеше да му мисли. „Съдбоносен миг“, мина й през ума, като хвана химикалката. Беше двайсет и пет годишна, разведена, безработна, живееше в апартамент под наем, който собственикът повишаваше от другия месец, и с дете, което разчиташе единствено на нея. Нима можеше да стане по-зле?

Сам тържествено се подписа. Джейк едвам я изчака да свърши, взе договора и го размаха във въздуха.

— От сега нататък аз ще ти бъда майка, баща, брат, любим — всичко! — Сам чу само последната дума и отвори широко очи. — Е, образно казано — успокои я той. — В смисъл, че ще правиш всичко, което ти кажа.

О, не, това нямаше да стане!

— Крайното решение ще вземам аз — гордо заяви тя. Алкохолът може и да бе замъглили леко иначе ясния й разсъдък, но не дотолкова, че да оглупее.

— Виждам, че се очертава интересен съвместен бизнес — обобщи Джейк и стана. — Да вървим да обядваме.

Сам обаче не помръдна от стола си.

— Не мога да си го позволя — призна с неудобство.

— Когато предлагам обяд — хвана я за ръката и я изправи на крака той, — това означава, че аз плащам. Тепърва ще научиш още много неща за мен…

 

 

— Защо си намусен? — Саманта стоеше с ръце на хълбоците. Опитваше се да не показва признаците на обземащата я паника. Както и предната вечер, хората в клуба се смяха искрено на шоуто й. Една и съща магия се случи два пъти подред! Аплодисментите я бяха окуражили. А сега, като гледаше как Джейк пише бързо в жълтия си тефтер, щастието й бавно се стопяваше. — Отговори ми! — настоя, защото дори не я погледна. Тя сложи ръка на рамото му и едва тогава той си даде сметка за присъствието й. Протегна се и хвана ръката й в своята. Сам почувства топлината. За миг си зададе въпроса какво ли би било, ако я вземе в прегръдките си. Пръстите й леко стиснаха неговите. Какво ли би било, ако се любеха…

„Навлизаш в опасни територии, момиче“, предупреди я вътрешният й глас. Мъжете винаги объркваха нещата!

— Не съм намусен. — Гледаше я през димната завеса, която обгръщаше клуба.

— Защо тогава ъгълчетата на устата ти сочат надолу?

— Седни — посочи й стола до себе си той. Тя го послуша и подпря глава с длан. Пръстите й бяха ледени. Сега щеше да й съобщи, че не е подходяща. Да извади договора от джоба си и да го скъса тук, пред нея… — В погледа ти сякаш е събрано цялото отчаяние на света — промълви Джейк.

— О, така ти се струва. — Гласът й бе с няколко октави над нормалния.

— Снижи тона си до обичайния — посъветва я приятелски той. — Нямаш причина да си нервна.

Брайън вече обявяваше основното изпълнение, но нея я интересуваха единствено купчината бележки, разпръснати пред нейния импресарио.

— Тогава защо са тези непрекъснати записки? — опита се да говори спокойно Сам.

— Защото това ми е работата.

— Да пишеш!?

— Ти — докосна върха на носа й той — си един необработен диамант. Моята задача е да те шлифовам. А сега просто се отпусни и гледай шоуто.

— Не мога…

— Зная как да те накарам да се отпуснеш — погледна я Джейк.

По тялото й сякаш премина ток.

— Добре. Ще гледам шоуто — отвърна послушно Сам.

Той се усмихна доволно и отново се зае със записките си. Тя бе нетърпелива да узнае какво толкова пише.

— Би могъл поне да използваш химикалка.

— Винаги пиша с молив. Така по-лесно прикривам грешките си.

— Правиш го нарочно, за да ме държиш в напрежение! — Тонът й бе обвиняващ.

— Не, има други неща, с които да го правя. — Сините му очи блестяха дори на мъждивото осветление. — Въпреки че на мен повече ми харесва глагола „възбуждам“. — И като продължи да пише, добави: — Правя го, за да подсигуря нашето бъдеще.

— Като казах, че ме държиш в напрежение, имах предвид, че ме дразниш, а не, че ме възбуждаш — уточни тя.

— Не насилвай нещата — засмя се Джейк. — Просто ги остави да следват естествения си ход.

Каквото трябва да се случи, непременно ще стане.

— Няма какво да се случва! — настоя Сам, но по очите му личеше, че е на друго мнение. — Не съм изпълнителка в шоу за една нощ.

— Аз ще ти уреждам договори най-малко за една седмица. Когато те подготвя, естествено.

— Нямах това предвид. — Той, разбира се, чудесно го знаеше!

— Така ли? — Гласът му бе самата невинност.

Джейк се занасяше с нея. Чувстваше се безпомощна, а проклетите му записки направо я влудяваха.

— Беше страхотна. — Думите бяха казани от Брайън, който седна на тяхната маса и Сам му благодари с усмивка.

— Той не мисли така. — Тя кимна към Джейк, при което косата й се раздвижи по голия гръб. — Изписа два тона хартия за недостатъците ми. Дори ръкописът на „Война и мир“ е бил по-кратък!

— Не му обръщай внимание — махна с ръка Брайън. — Уверявам те, беше чудесна! — Взе и двете й ръце в своите, а на Сам й стана видимо приятно от оценката.

Джейк вдигна въпросително вежда.

— Не съм казвал, че не си добра.

— Тогава защо е всичко това? — Тя освободи ръцете си и посочи жълтия тефтер.

— Нямам никакви забележки към теб, скъпа. Но нали не искаш да играеш в подобни долнопробни заведения цял живот?

— Мисля, че току-що ме обидиха — засмя се добродушно Брайън. Прекрасно знаеше, че макар мястото да е добро за някой и друг застаряващ комедиант, клубът му далеч не е подходящ за изгряващи звезди. Съзнаваше, че няма да успее да задържи задълго Сам, ако реши да използва пълноценно възможностите си, но не бе очаквал да я изгуби толкова скоро. Ядоса се на Джейк. Ала Брайън Сандърс бе добродушен по природа и не можеше да таи лоши чувства към никого.

— Извинявай, не исках да те засегна — увери го Джейк. — Но Сам ще играе в двореца.

— В Бъкингамския ли?! — иронизира тя.

— Сигурно един ден ще играеш и там. Като начало обаче мисля да започнеш с двореца „Сезар“.

— За начало?! — ококори се Сам. — Не може да му се отрече, че умее да мечтае! — обърна се тя към Брайън.

— … С цветовете на „Кодак“ — допълни шегата Джейк.

— Той рядко греши — увери я Брайън, а тя се усмихна плахо и за първи път през този ден въздъхна с облекчение. — Дори за слепите е ясно, че имаш талант.

— Но конкуренцията ще бъде жестока — добави Джейк.

— Не се страхувам от работа — тръсна глава Сам.

— Чудесно, защото ще ти се наложи да поработиш доста, независимо дали мисълта за това те плаши, или не. — Джейк говореше напълно сериозно.

Дали пък веднъж в живота и на нея нямаше да й се случи нещо хубаво? Е, не беше съвсем права, в живота й имаше и хубави неща — Беки и Силвия. Без тях не би имала стимул да се опитва да направи каквото и да било. Може би наистина бе попаднала на човек, който щеше да й помогне?

— Е, аз ви оставям да обсъдите плановете си — стана от масата Брайън. — Моят главен изпълнител има нужда от кураж. Снощи, след монолога ти, изпълнението му прозвуча доста вяло. Вечерята ви е за сметка на заведението. — Стисна ръката й.

Клиентите аплодираха изпълнителя по-скоро от уважение към миналата му слава.

— Така ли ще стане и с мен? — Очите й бяха изпълнени с искрено съчувствие към колегата й. — И аз ли ще завърша кариерата си, играейки пред полупразни зали?

— Ти и сега играеш пред полупразна зала — надомни й той. — Целта ми е да направя така, че да играеш в препълнени зали, и то за по-дълго. С моя помощ ще се изкачиш на върха. И няма да завършиш като него — добави уверено.

— И какво те кара да си толкова сигурен?

— Ти не си червенокоса — изрече със странен израз на лицето той. — А сега бъди така добра и ме остави да мисля. Повикай келнера и поръчай вечерята.

— Да имате някакви особени предпочитания, Ваше Височество? — запита с ирония тя.

— Това, което бих искал — отвърна, след като дълго я гледа, — не е включено в менюто.

— Дали порция ростбиф ще свърши работа? — пошегува се Сам и махна на келнера, като с усилие прикри вълнението си.

— Засега, да — отвърна тихо той. А после добави: — Искам го алангле и ми поръчай нещо за пиене.

— Ей, по-полека, не са ме командвали така дори когато бях омъжена! — оплака се тя.

— А може би е трябвало. Ти имаш нужда от твърда ръка.

— О? Себе си ли имаш предвид?

— Само дотолкова, доколкото това касае работата ми. Бракът е за хора, склонни към самоубийство…

— И аз съм на същото мнение — побърза да се съгласи Сам и продължи с опитите си да привлече вниманието на келнера. — За Бога, защо този бакшиш не идва?

Джейк само се усмихна и продължи заниманието си.