Мари Никол
Смях през сълзи (3)

Трета глава

— Така е доста по-добре — повтори Джейк приглушено и с показалеца на лявата си ръка повдигна леко брадичката й.

Пулсът й се учести застрашително, ала тя бързо се отдръпна.

— Какво мислиш да правиш? — попита го надменно.

— Нарича се целувка — след кратко мълчание отвърна той.

Сам възмутено отърси рамене от ръцете му и понечи да стане, но изгуби равновесие, политна назад и отново седна. Не й стана ясно как точно се бе случило това, но фактът си беше факт — тя седеше в скута на Джейк!

— Но защо, госпожице Мадисън, толкова е ненадейно… — Той направо сияеше!

Тя отново скочи — този път успешно — и го изгледа унищожително.

— Зная добре как се нарича — каза по повод думите му за целувката. — Зная как се наричаш и ти. — Надяваше се да не е усетил тръпката, която бе преминала по тялото й, когато бе в скута му. Нещо я притегляше към него и това я плашеше повече от публиката в клуба преди няколко часа. Последният път, когато бе допуснала сърцето й да бие така лудешки, бе заплатила твърде висока цена — един несполучлив брак, разбил и без това ниското й самочувствие. Нямаше да позволи това да се случи отново!

Джейк въздъхна. Чудеше се дали си заслужаваше труда. Да, отговори си веднага. Интуицията никога не го бе подвеждала. Макар да се запъваше като магаре на мост, тази Саманта бе изключително талантлива. Бе уверен, че ще оправдае очакванията му. Скръсти ръце и я погледна с интерес.

— Аз се казвам Джейк Бенедикт — каза спокойно той. — Понякога ме наричат „Скъпи Джейк“, друг път „О, Джейк“, а от време на време и „Страхотния“. Но нека направим първата крачка едновременно. — Той се изправи и застана срещу нея. После обгърна раменете й. — За да спреш да се стрелкаш наоколо като гълъб през ловния сезон и да ме изслушаш.

— Не виждам защо трябва да го правя — опита да се измъкне.

Без успех. Чувстваше дланите му, които сякаш прогаряха пуловера и оставяха белези по кожата й. Топлината, която излъчваха, се разливаше по цялото й тяло. Не искаше да стои толкова близо до него. Имаше нещо доста притесняващо в това да усеща дъха му в лицето си. Той ухаеше така изкусително! Какво толкова би могло да се случи, ако му позволеше да я целуне? Силвия беше в другата стая, не бяха сами в безлюдна тъмна алея.

— Обичаш ли парите? — попита Джейк.

— Естествено — отвърна тя. Що за въпрос?

— Най-после нещо нормално в теб — отбеляза той. Сам опита да се измъкне отново, но Джейк продължаваше да я държи здраво. — Мога да ти помогна да ги имаш… Да ги спечелиш — поправи се той, видял в зелените й очи подозрително пламъче.

— Просто ей така ли? — изрече със сарказъм тя.

— Не, не ей така — отвърна той. — Ще е необходима работа, упоритост и още куп досадни подробности. Ала ти притежаваш най-важното качество.

— И кое е то? — попита предизвикателно Сам.

— Онова, което те отличава от другите.

— Сигурно е много особено — погледна го подигравателно тя.

— Бих го нарекъл по-скоро неопределимо. Ала то те прави неповторима и публиката го усеща веднага. Това нещо, както и аз, ще ти помогнем да станеш звезда.

— А защо и ти? — попита с привидна сериозност Сам.

— Защото зная как да те направя звезда. Макар тези, които създадох като звезди, да решиха, че могат да блестят на шоу небосклона и без мен. — Той потръпна. — И вероятно ще успеят, като се възползват от наученото при мен. Когато попадна на добър материал, аз наистина правя чудеса.

— И според теб, аз съм такъв материал — рече тайнствено Сам.

— Е, не си двайсет и четири каратово злато, но ще станеш. Повярвай ми, скъпа! — Джейк наклони отново лице към нейното.

— Дубле — прошепна отчетливо на милиметри от устните му Сам. Той спря порива си и я погледна изумено. — Аз съм дубле — повтори вече по-силно. — Простичък е, но в същото време върши идеална работа. — От думите й лъхаше подчертано презрение.

— О, далеч не е толкова прост и обикновен — увери я Джейк.

Този път нямаше да отлага. Устните му намериха целта си. Нежните пипалца на целувката му проникнаха в най-тайните кътчета на душата. За секунда Джейк долови онова скрито нещо, което бе усетила и публиката. Тази нейна част жадуваше за признание.

Наистина ли този изключително привлекателен мъж ще й помогне да стане известна? Сам трепна и се овладя. Залогът бе твърде висок.

Усети ръцете му да се плъзгат от раменете й надолу. Нежните връхчета на гърдите й се втвърдиха. „О, не!“, премина като светкавица през ума й и тя го отблъсна, трепереща и останала без дъх. Не биваше да му позволява да забележи слабостта й. Помълча за миг, докато дишането й отново се нормализира. Вече не се съмняваше в истинските му намерения. Явно репутацията му служеше за параван на любовните авантюри. Тя се изправи в целия си сто и шестдесет сантиметров ръст.

— Чудесна реч, Джейк Бенедикт! — каза с равнодушен тон Сам. — Боя се обаче, че няма да ти подсигури подслон за нощта.

— Имам къде да спя. Освен това имам офис и телефон. — Връчи й визитната си картичка. — Не се страхувай да я използваш.

— Не ме е страх — вирна брадичка Сам. — Просто не съм толкова оглупяла!

— Аз не работя с глупачки — отвърна Джейк.

— Аха, значи преди да им се нахвърлиш, проверяваш коефициента им на интелигентност — изрече грубо тя.

Той запази спокойствие, макар думите й да го засегнаха.

— Никога не правя нищо насила — изрече Джейк и прокара пръст по лицето й. — Доколкото си спомням, на чувствата ми винаги е било отговаряно с взаимност. — Гледаше я предизвикателно в очите, от което гърлото й пресъхна. — Освен това моето предложение е за съвместен бизнес.

— Като тази целувка ли? — подсмихна се тя.

— Тя беше експеримент — отвърна той. Невероятно сините му очи сякаш я хипнотизираха! — Исках да проверя наличието на един специален мозъчен център.

— Какъв център? — полюбопитства Саманта и Джейк се усмихна.

Първата й мисъл бе, че й се присмива. След това обаче забеляза, че очите му са сериозни. И топли. Като целувката му…

— Ето тук, под тази твърда сладка обвивка. — Той прокара пръсти в косата й и я погали. — Като бонбоните, които продаваха, когато бях дете. Когато пробиеш твърдата сладка черупка, вкусваш прекрасен голов крем…

— Не разчитай да го опиташ — сряза го Сам.

— Вече го опитах. Страхотен е!

— Слушай, Джейк Бенедикт — с присвити очи започна тя, — защо не се върнеш при своите холивудски красавици, които процъфтяват под грижите ти? Живея в Ню Йорк, откакто се помня, и досега никой не е успял да ме измами. Няма да успееш и ти! — Изявлението й обаче не го разколеба. Сам започваше да се безпокои как ще се отърве от него.

— Онзи монолог в клуба… — Джейк продължавайте да я гледа в очите и погледът му сякаш проникваше в душата й. — Всичко това е истина, нали?

Цялата изтръпна. Искаше й се да избяга. Беше разбрал всичко за по-малко от половин час! Имаше насреща си много опасен мъж!

— Не се прави на Зигмунд Фройд! — с мъка овладя гласа си тя.

— Нямам такова намерение. Но когато не си на сцена, наистина трябва да продължиш играта си в леглото… — Той отпусна ръце и Сам веднага се освободи от хватката му. Отиде до вратата и я отвори демонстративно.

— Хайде сега ти се пренеси в своето легло! У вас!

Джейк тръгна към вратата, без да откъсва поглед от нея.

— Оградите от бодлива тел открай време са ме интригували — каза той. — Притежавам обаче чудесна ножица за тях.

— При нарушаване неприкосновеността на частната собственост се стреля без предупреждение — изрече хладно Сам.

— Ще рискувам. — Той се наведе към нея. Странно как бе успял да я доближи отново. Тя се опита да отстъпи, но пътят й бе преграден от вратата. За миг си помисли, че ще я целуне отново… Не го направи. Какво й ставаше, за Бога?! Бе почти разочарована…

— Очаква те прекрасно бъдеще. — Той пъхна визитката в ръката й. — Не проигравай шанса си. Моля те! — И преди Сам да си даде сметка, че това вече не е заповед, а молба, Джейк вече си бе отишъл…

А тя стоеше и гледаше към затворената врата.

— Саманта Мадисън, ти си абсолютна идиотка! — Сложила слабите си ръце на хълбоците, Силвия я гледаше неодобрително.

— Благодаря — измърмори Сам. — Много мило от твоя страна. — Отиде в спалнята до леглото си и се просна отгоре, сграбчила възглавница.

— Как можа да откажеш?! — изрече невярващо приятелката й.

— Да откажа какво? Да прекарам нощта със знаменитост? Не, благодаря! — заяви ядосано тя.

Къде изчезна радостта от успеха? Беше се стопила в мига, в който този ужасен Джейк я целуна. Дано утре вечер да не се появи отново в клуба. Можеше да разруши всичко…

— Сам, той ти предлагаше шанса на живота ти! Ако за миг бе спряла да се инатиш, щеше да го разбереш.

— Силви, той просто ми се сваляше — изрече отегчено тя, докато разтриваше врата си. Изведнъж се почувства уморена.

— Това е отделен въпрос — отвърна Силвия.

— Там е работата, че не е. Не искам да обърквам живота си.

Усещаше интуитивно, че Джейк ще бъде източник на усложнения. Наистина имаше нужда от изяви пред публика, ала не би искала да види жаждата в очите на Джейк утолена. Знаеше колко боли, когато те изоставят. А този мъж едва ли щеше да се посвети единствено на нея…

— Да объркаш живота си? Сам, твоят живот е най-подреденият, който някога съм виждала. Ставаш, отиваш на работа, връщаш се у дома, играеш с Беки и си лягаш. И това ако не е досада!

— Ще изпробвам твоя вълнуващ начин на живот другата седмица!

— Повярвай ми — Силвия взе ръцете й в своите. — Джейк ти предлага невероятна възможност да промениш живота си!

— Добре, да кажем, че си права — стана от леглото Сам. — И че той от чист алтруизъм ми предлага незабавен успех…

— Не каза „незабавен“… — поправи я Силвия.

— Ти какво? — завъртя се на пети към приятелката си Сам. — Да не би да си стояла с ухо, долепено до вратата!?

— Ами… Беки заспа веднага и аз нямаше какво друго да правя — призна чистосърдечно тя. — Сам, това е големият ти шанс!

— Шанс?! — извика тя. — А ако се окаже провал? Не мога да поема такъв риск! Трябва да мисля за детето си!

— А искаш ли то да прекара живота си в досегашното безпаричие?

— Поне стигат за покрив над главата и храна — отвърна ядосано Сам и продължи вече по-меко: — Зная, че не ми мислиш злото и може би този Джейк наистина е свестен човек. Но за успех са нужни упорит труд и пълно себеотдаване. Ще трябва да напусна работа. А как ще се прехранваме междувременно?

— Имам малко отделени пари… — започна с жар тя.

— О, Силви! — прекъсна я Саманта. — Приятели като теб се срещат веднъж на милион! — Прегърна я нежно.

— Такива като теб също — отвърна Силвия и я погледна в очите. — Сигурно Джейк Бенедикт е съзрял онова, което виждах в теб през всичките тези години.

— Охо! Значи затова се навърташ около мен? Очаквала си да стана световноизвестна комедийна актриса, за да получиш своя дял, а? Ах, ти!

— Моля те, поне веднъж бъди сериозна. Зная, че ще се справиш. — Силвия огледа износената мебелировка, наета от собственика на блока. — Можеш да се преместиш при мен. Аз ще се грижа за Беки, когато си на турнета.

— Охо, на турнета, значи! — каза през смях Сам, като я гледаше с обич. — Значи за всичко си помислила?

— Да — кимна тя. — Само не знаех как да те накарам да направиш първата крачка.

— Това е, скъпа моя, защото е твърде сериозна. — Въздъхна и отново се отпусна на леглото. — Трябва сама да преценя кога съм готова за нея. Не бих искала да се проваля.

Силвия приседна на ръба на леглото.

— Няма да се провалиш, повярвай ми! — изрече пламенно тя.

— Толкова ли си убедена? — Звучеше й невероятно. Всички я бяха смятали за посредствена. Беше се примирила с мисълта, че няма никакви изгледи за успех. Бе живяла в сянката на Елейн, с която не се и надяваше да се мери, а и никой не би очаквал това от нея. Беше просто Сам. Въпреки това като малка мечтаеше да направи нещо изключително, за да докаже на всички, че и тя е значима личност. Когато порасна обаче, реши, че мечтата й е неосъществима, затова я уби и погреба…

Ала когато Силвия настоя да се яви на конкурса в „Лен ъв Комеди Клъб“, Сам почувства, че мечтата й се възражда! Желанието да бъде различна, да я забележат и да я оценят се бе появило отново. И бе спечелила! По целия път до вкъщи си повтаряше, че просто ще се позабавлява с предстоящата си едноседмична изява на сцена, ще я скъта в сърцето си и после всичко ще продължи постарому. Това щеше да бъде звездният й миг. Повечето хора не можеха да се похвалят и с толкова.

Ала дълбоко в себе си съзнаваше, че иска много повече… И сега изведнъж Джейк Бенедикт й даваше шанса да го получи, а тя се боеше да поеме риска, за да не изгуби и малкото, което имаше.

— Убедена съм, че ще успееш, Сам! — гледаше я с доверие Силвия. — Ти си много талантлива!

— Виж ти! Колко е сигурна! — каза насмешливо тя.

— Да! — Приятелката й стана и сложи ръка на рамото й. — Сигурна съм. Помисли по този въпрос. Сам. Помисли — повтори умолително тя. — До утре. Ще се видим в офиса. — След тези думи излезе и затвори внимателно вратата зад себе си.

Саманта стана и се зае да подреди всекидневната. Трябваше да си намери някаква работа. Беше преуморена, но се съмняваше дали ще заспи в близките няколко часа. Твърде много неща се бяха случили. Наведе се и механично засъбира пастелите, разпръснати под неразтребената масичка за кафе.

Дали предложението на Джейк наистина бе нейният шанс? Но шанс за какво? За пари? За слава? Или за още нещо? Преди да се роди Беки, бе дръзвала да върши неща, които малцина биха се осмелили. Сега обаче не можеше да си позволи да предизвиква съдбата. Дали пък не използваше Беки като оправдание, за да се скрие от рисковете в живота? Не, това беше единствената й разумна алтернатива. „Я се стегни, момиче, твърде стара си, за да се захващаш с подобни глупости!“, каза си тя. Опита се да мисли за нещо друго, ала мислите й не бяха шепа разноцветни пастели, за да ги прибере в розовото несесерче. Вътрешният глас й нашепваше, че ако не се възползва от шанса си сега, цял живот ще съжалява. „Рискувай! Или има и друга причина да се инатиш толкова?“, бе попитал той.

За миг се стресна. Каква друга причина би могло да има? Прекоси помещението и влезе в малката кухня. Повъртя се и извади от шкафа бурканче нес кафе иззад полупразното шише олио и кутията пшенична каша. За разлика от останалите хора, на нея то й действаше като приспивателно. Надяваше се и сега да има същия ефект.

— Страхуваш се да бъдеш с него. — Сам произнесе на глас тези думи и за малко да изпусне лъжичката с последните кристалчета кафе. Това откритие я смути и тя се изчерви. Представи си ясно закачливия му поглед и чувствената извивка на устата… „Защо толкова се страхуваш от него? Той е само… един хубав мъж“, каза си ядосана.

Хубав мъж, който предизвикваше у нея странно безпокойство и чиято целувка я бе изпратила в непознати висини. Мъж, готов да заложи парите и името си на нейния талант.

Добре тогава. Утре ще отиде в офиса на Джейк и ще му заяви, че приема предложението му. Това, помисли си с усмивка, ще го постави на мястото му.

От матовата повърхност на чайника я гледаше разкривеното й отражение. Може би Силвия беше права, може би наистина притежаваше онази рядка дарба, която да я направи звезда. Или поне да й осигури по-добър живот. Заслужаваше си да опита. Дори ако трябваше да се срещне отново с Джейк Бенедикт!

Отиде в стаята и си легна, без да пали лампата. Дори не си направи труда да се съблече.

След няколко минути вече спеше с усмивка на уста…