Мари Никол
Смях през сълзи (10)

Десета глава

— Побързай, скъпа, ще закъснеем — долетя до стаята й гласът на Джейк.

— Още една минута — обади се Сам, като умело прикриваше раздразнението си. Бе ужасно изморена. Тя прокара гребена през косата си.

— Слушам това от половин час! — Той погледна часовника си. Ако движението в града се окажеше натоварено, бе изключено да стигнат навреме. А Джейк мразеше да закъснява.

— Продължавам упорито да го твърдя — изчурулика шеговито Сам и остави гребена. Беше готова, както винаги, ала нямаше никакво желание да отиде на поредната среща, където трябваше да се усмихва, да бъде духовита и чаровна. Това започваше да я напряга. Всички очакваха от нея да ги развлича, независимо дали бе на сцената, или не.

Дали умората бе започнала да й личи? Тя се вгледа в огледалото. Отсреща я гледаше лице, което не биваше да се показва без грим. Дявол да го вземе, беше на върха на славата, седеше в спалня с размерите на апартамента й отпреди шест месеца, а хората плащаха луди пари, за да я видят и чуят. Всичко, за което бе мечтала като дете, се бе сбъднало. Беки щеше да има всичко, от което тя някога бе лишена.

Всичко, освен майка си, която непрекъснато беше в движение. Дяволската въртележка на Джейк… Нима той не виждаше, че е изтощена? Защо не й позволеше поне за малко да си почине? Да има време да усети аромата на розите… И да се изгуби в обятията му… Не само през нощта.

— Сама си си виновна, глупачке — каза на образа си. — Хайде сега се усмихни! — заповяда си тя. В този миг последва ново повикване. — Слушам и се подчинявам, о, господарю и повелителю мой!

— Най-после! — Джейк я хвана за ръката, още щом се показа на вратата.

— Всички хубави неща си заслужават чакането — каза мъдро Сам, а наум добави: „Не всички. Някои носят и разочарование.“

Не, не беше права, мислеше си, докато Джейк я настаняваше припряно в лимузината. Просто не й оставаше време да се порадва на успеха си. Още не бе успяла да закуси както трябва, а Джейк вече я измъкваше за някакъв обяд в луксозен ресторант, за да се срещнат с някакъв управител на скъп нощен клуб в Лас Вегас.

— Защо не облече зелената рокля, която харесвам? — попита той. — С нея изглеждаш по-добре.

— Не успях да я открия — излъга тя. Бе го направила в знак на протест. Искаше да харесва нея самата, а не дрехите и прическите, които й бе избрал!

 

 

Сякаш всички притежатели на превозни средства в Лос Анжелис се бяха наговорили да ги изкарат едновременно. Джейк поглеждаше през няколко секунди ту към часовника, ту към прозореца.

— Ще закъснеем — промърмори нетърпеливо той.

— Вече сме закъснели. — Напрежението в колата нарастваше. За да го поразсее, Сам погали ръката на Джейк. — Какво ще кажеш да излезем от колата и да се поразходим? Цяла вечност не съм разглеждала витрините.

— Витрините ще почакат, а Питър Доналдсън — не.

— Значи ще изгуби — каза шеговито Сам.

— Напротив. — Джейк бе прекалено сериозен днес. — Нима не разбираш какво означава за кариерата ти „Тадж Махал“?

— Зная, че кариерата ми се движи нагоре със скоростта на светлината — сопна се тя — и аз вече изнемогвам. Не може ли поне за малко да намалим темпото?

— Скоро, скъпа. — Потупа я по коляното, а после оправи подгъва на блузата й във вишнев цвят. — Когато се утвърдим.

— Говориш така, сякаш съм някаква институция. — Защо се държеше толкова студено с нея? Нима онова, което правеха в леглото, беше само част от бизнеса?

— Ще станеш и институция, скъпа, обещавам ти.

Сам се престори, че гледа през прозореца, за да скрие сълзите, напиращи в очите й…

 

 

Хванал здраво ръката й, Джейк се промъкваше сред обедната навалица в ресторанта. Целта му бе да се добере до най-отдалечения му край, който бе запазена марка за звездите на развлекателния бизнес. Колкото по-известен беше човек, толкова по-навътре бе мястото му. Туристите и феновете се хранеха отвън.

Голото теме на мъжа, който седеше на тяхната маса се виждаше отдалеч. Явно това бе въпросният господин Доналдсън — дълъг и слаб като цигара, почти без рамене. Седеше отпуснат на стола с израз на нескрито раздразнение. До левия му лакът бе поставена сламена шапка.

— Никакви шеги с шапката му — предупреди Джейк. — Много е чувствителен на тази тема.

— Колко мило от твоя страна, че се старееш да не засегнеш нечии чувства — подхвърли язвително тя.

Той я погледна озадачено. Сам го безпокоеше — усещаше скрития й бунт. Беше убеден във възможностите й така, както не му се бе случвало с другите му клиентки. Ала тя непрекъснато му създаваше проблеми с бунтарството си. Не си ли даваше сметка, че това може да разруши всичко?

— Извинете ни за закъснението, господин Доналдсън — каза с възможно най-учтивия си тон и най-сърдечната си усмивка Джейк. — Попаднахме в задръстване.

— Всъщност проблемът беше кои сенки за очи да използвам. Вземането на подобни съдбоносни решения изисква доста време — изчурулика Сам.

Доналдсън, който бе станал, за да се ръкува с нея, за миг доби объркано изражение, но после реши, че се шегува и се засмя сковано. Джейк стисна по-силно ръката й. Напомняше й, че трябва да се държи прилично.

— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Дейвидсън — каза мило Сам. — Чух, че можете да направите страхотни неща за мен.

Лицето му засия от ласкавата й забележка.

— Управата на „Тадж Махал“ винаги се е гордяла с факта, че ангажира само най-талантливите изпълнители от шоубизнеса. Всички говорят само за вас, млада госпожице — бащински я потупа по рамото той.

— Лъжи, само лъжи. Всъщност аз съм съвсем почтена дама. Попитайте Джейк.

Доналдсън се засмя сподавено, а Джейк имаше чувството, че седи върху мина. Разговорът продължи още два часа в този дух на хапливи двусмислици от страна на Сам. Джейк се потеше и стискаше палци Доналдсън да реши, че това е демонстрация на чувството й за хумор. Най-после се споразумяха и за най-дребните подробности по наемането на Сам и Доналдсън си тръгна, забързан за нова делова среща.

Сам си поръча ново ягодово дайкири.

— Защо беше всичко това? — Джейк едва се сдържаше да не избухне. Не искаше да привличат вниманието на околните.

— Заради всичко, което търпя — отвърна спокойно тя и изпи напитката си. По време на обяда мъжете бяха изпили техните, докато нейната бе почти недокосната. Нали най-важното бе да говори! Повдигаше й се от всичко това. Искаше й се да млъкне и да не продума поне една година.

— Какво става с теб? — попита я той. — Вече не те разбирам.

— А може би никога не си ме разбирал. — Тя почти изтръгна от ръката на келнера току-що донесената напитка и отпи жадно.

Джейк я хвана за китката и й взе чашата.

— Ехей! — извика Сам.

— Какво „ехей“? — изръмжа той. — Държиш се като разглезено и невъзпитано хлапе.

— О! С всички разглезени и невъзпитани хлапета ли се любиш?

— Какво общо има любенето ми с това? — Внезапно отмести поглед от нея, а лицето му се озари от ослепителна усмивка.

Сам се обърна и видя, че към масата им приближава един известен кинорежисьор, когото веднъж Джейк й бе показал.

Следващите пет минути преминаха в безсъдържателен разговор. Като ахкаше колко е очарован от нея, най-сетне режисьорът стана от масата и заяви, че ще каже на хората си да потърсят сценарий, отговарящ на нейния тип хумор. Сам обаче продължи да говори, сякаш изобщо не го е чула.

— Ей, човекът ти предложи договор за филм! Какви бяха тези глупави брътвежи от твоя страна?

— Ти каза „любенето МИ“ — повтори фразата му от одеве тя.

— И какво от това? — Вече му идваше прекалено.

— Не ти ме любиш, а НИЕ се любим. Нима не виждаш разликата? — В гласа й звучеше молба.

— Виждам една своенравна дама, която се чуди какво да прави с излишната си енергия. Във всеки случай питието едва ли ще ти помогне.

— А още по-малко ти, нали? — отвърна язвително Сам.

— Говори по-тихо — нареди й той.

Двама нейни почитатели идваха да я поздравят. Тя положи неимоверни усилия да бъде мила с тях, но когато си тръгнаха, бързо стана.

— Къде отиваш? — попита Джейк.

— Не мога да се карам с теб и в същото време да се смея, като показвам зъби, достатъчни за три реклами на паста за зъби!

— Ние не се караме — подчерта той.

— Това може и да се отнася за теб, но не и за мен! — Сам вирна брадичка и бързо се отдалечи.

Джейк реши, че ще бъде по-добре да не дава поводи за неприятни клюки по неин адрес, затова се втурна да я настигне. Виж, ако хората научат, че е с импулсивен характер, най-вероятно това само би засилило интереса към нея. Не желаеше нищо да помрачи възхода на кариерата й. Не бе подозирал обаче какви усилия ще му коства това…

 

 

Сам влезе като хала у дома си и затвори с трясък вратата. Звукът отекна в цялата къща. Полилеят се разлюля, а стъклените му призмички се заудряха една в друга с мек звън. Би трябвало да е доволна и щастлива, а не беше.

— Дявол да го вземе, защо не мога да се почувствам щастлива? — запита се на глас Сам.

— Може би, защото порастваш — чу откъм стълбите спокойния глас на Силвия. Сам я изгледа остро, но когато приятелката й приближи, постепенно омекна.

— Умно казано — засмя се пресилено.

— Искаш ли да пием чай? — попита Силвия.

— Искам да си отговоря на някои въпроси, искам всичко да се оправи, искам да знам защо се чувствам толкова нещастна! Но все пак ще пия чай — съгласи се тя и тръгна след нея. Прие без възражения Силвия да направи чая. Бе напълно изразходвана, както винаги, когато се караше с Джейк. — Объркана съм, просто не зная по кой път да поема.

— Ти винаги знаеш по кой път да поемеш, Сам. Имаш нюх за това.

— Напоследък обаче нещо му става. Днес за малко да се проваля с Доналдсън.

— О, сигурна съм, че преувеличаваш — опита се да я утеши Силвия.

— Напротив. Само че той го взе за някое от моите остроумия. Господи, почти бях изгърмяла! — хвана се за главата тя. — Какво става с мен?

— Бих го нарекла нервна криза — отговори с две думи Силвия, ала тя почти не я чу.

— Собственото ми дете ми каза, че вече не съм забавна! — Гледаше с надежда в кафявите очи на приятелката си. — Имам чувството, че ще се пръсна от напрежение, Силви.

Приятелката й сложи успокоително длан върху ръката й.

— Сам, ти си силно момиче. Просто всичко стана много бързо. Нужно ти е време, за да свикнеш. Всичко ще се оправи, когато си починеш.

— Имам чувството, че това никога няма да стане.

— Разбира се, че ще стане. Но сега си превъзбудена.

Сам погледна през рамо и видя зад себе си Джейк.

— Значи ме откри. — Обърна се и се втренчи пред себе си. Сега щеше да последва лекция, която напълно си бе заслужила. Въпреки това не бе склонна да я приеме.

— Защо трябваше да избягаш по този начин, без дори да вземеш колата си? Ужасно се изплаших.

— Да не изгубиш клиентката си ли? — попита тихо тя.

— Силвия! — помоли я с поглед той и тя се качи в стаята си.

Отначало го обзе гняв. Искаше да стресне Сам, а думите му да я засегнат. Ала когато видя нещастието, изписано върху лицето й, му дожаля за нея. Неочаквано дори за себе си я хвана за ръцете и я притегли в скута си.

Първата й мисъл бе да се възпротиви, ала изведнъж се отпусна в прегръдката му. Трепетът, който изпитваше, когато беше до него, бе съвсем различен от онзи, с който я даряваха аплодисментите на заливащата се от смях публика. Защо не черпеше сили от това чувство, когато беше извън светлината на прожекторите?

Защото не можеше да повярва, че Джейк я обича? Никога не й го беше казвал. Ако я обичаше, щеше да й позволява от време на време да си поема дъх от тази дяволска въртележка, би се интересувал какво мисли тя, би й позволил да бъде истинската Сам, а не изисканата дама в скъпи тоалети, която бе създал. Явно не го беше грижа за нея! Но дори и тези сърцераздирателни мисли не бяха в състояние да я откъснат от обятията му…

— Плачеш ли? — прошепна Джейк и докосна лицето й, по което се стичаше самотна сълза.

— Когато има сълзи, обикновено някой плаче… или реже лук — отвърна кисело Сам и се обърна на другата страна. Как можа да се покаже толкова слаба пред него!

— Никога досега не съм те виждал да плачеш. — Обърна лицето й към себе си.

— Нямам навика да го обявявам в пресата — каза тя.

— Толкова ли е лошо да плачеш, според теб? — попита той. Сам кимна и зарови лице в рамото му. Джейк погали косата й. — Ще бъдеш ли в състояние да играеш тази вечер? — попита я и усети как цялата се напрегна.

— Разбира се. Шоуто трябва да продължава, нали? — засмя се горчиво тя. — Не бива да разочаровам почитателите си. — Тъкмо се готвеше да изтрие сълзите с опакото на ръката си, когато Джейк зацелува мокрите й страни. — Не ти ли прилича на сцена от евтин водевил? — Чувстваше, че потъва в омаята на устните му.

Той плъзна ръце от талията към гърдите й.

— Да, мисля, че си права. — Стана и я понесе на ръце към спалнята.

Обзе я сладко предчувствие и тя отпусна глава на гърдите му.

— Нали се безпокоеше за шоуто?

— То е чак след три часа. Дотогава могат да се случат много неща… — Джейк я положи върху широкото легло и целуна шията й. Усети забързания й пулс под устните си.

Сам въздъхна. „Просто изживей мига“, каза си тя. Другото е без значение. После обви ръце около врата му…

 

 

Брайън Сандърс бе колкото радостен, толкова и изненадан от появата на Сам в кабинета си. Изисканата светска дама изглеждаше съвсем различно в сравнение с притеснената начинаеща комедиантка от преди осем месеца. Само погледът й издаваше в нея предишното изплашено момиче. Може би дори повече от всякога.

— Заповядай, Саманта — каза сърдечно Брайън и й поднесе стол, за да седне. — Какво те води насам?

— Благотворителна цел — пошегува се тя, а звучният й смях изпълни кабинета. Брайън помисли, че не се е променила особено. — Всъщност — размърда неловко хубавите си крака Сам — дойдох да те помоля за една услуга.

— Можеш да разчиташ на мен за всичко.

— Ей, не бързай, може някой да се възползва от добрината ти!

— Не и ти, Саманта.

— Хитро, удари го на чест, а това вече ме задължава — каза шеговито тя. Светската обвивка бавно се смъкваше от нея, разкривайки истинската Сам. Брайън предпочиташе чаровната хлапачка пред изисканата й двойница, която изглеждаше страхотно в бледосивия си делови костюм с нежнорозова копринена блуза.

— Къде е наставникът ти? — попита той.

— Джейк ли? Урежда подробностите около историческата ми поява в „Тадж Махал“. Договорът ми започва след седмица.

— Зная, видях рекламите. Много се радвам за теб. — На лицето му нямаше и следа от ревност или завист.

— Молбата ми е във връзка с това — започна колебливо тя.

— Слушам те — подкани я окуражаващо Брайън.

— Искам да пробвам монолога си тук — изрече на един дъх.

— Фантастично! — възкликна той.

— Идва ми да те вдигна и да те завъртя от радост! — засмя се Сам.

— Ако пожелаеш, би могла без никакво усилие да ме завъртиш и около малкия си пръст.

Изявлението му я накара да се почувства неловко.

Би трябвало да обича него, а не Джейк. Брайъи би направил всичко, за да е щастлива, докато Джейк дори не забелязваше, че е нещастна.

— Е, как беше? — смени темата на разговора Брайън.

— Страхотно! — побърза да отговори тя.

— А как вървят нещата между теб и Джейк?

— Много добре. — Изрече го съвсем непринудено, но не й се удаде да го заблуди. — Той наистина е чудесен.

— Да, така е — съгласи се Брайън. — Малко са му остри ръбовете, но…

— И моите — обади се Сам.

Той се загледа в нея, искаше да отгатне какво имаше предвид. Изглеждаше разтревожена.

— Не, твоите не са — каза Брайън. — Джейк понякога се увлича. Ентусиазмът му взема връх над разума, но не го прави от лоши чувства. Такъв си е, винаги се стреми към най-доброто. Най-хубавата къща, най-стремителната кариера, най-прекрасната жена… — Докато изричаше последното, я гледаше право в очите.

— Благодаря за комплимента, Брайън. — Действително бе поласкана.

— Това е самата истина. — Той излезе иззад бюрото си. — Искаш ли да пийнеш нещо?

— О, не, само ще ми размъти мозъка и ще започна да говоря неща, които не бива да казвам.

— А може би трябва да ги споделиш с някого. — Бе изненадана колко близо до истината бе Брайън. — Държиш в себе си прекалено много неща.

— Откъде знаеш? — засмя се Сам. — Не си ме виждал толкова отдавна.

— Напротив, гледах те няколко пъти. Освен това следя развитието ти от пресата. — Сам го погледна изненадано. — Чувствам се отговорен за теб.

— Ти? Мисля, че публиката в твоя клуб бе тази, която реши кой да бъде победителят през онази нощ.

— Да, но аз ти представих Джейк, като мислех, че имаш нужда от начален тласък. И ако сега не си щастлива, вината е моя.

— О, аз съм щастлива, Брайън — отвърна с пресилено приповдигнат тон Сам. Наистина бе щастлива, но на сцената. И в прегръдките на Джейк. Трябваше да благодари на Брайън за всичко. И за смеха, и за сълзите си. Тя му се усмихна и повтори тихо: — Щастлива съм. Освен това съм пълнолетна и сама решавам как да постъпя. — Ала бързо се поправи: — Е, поне тогава беше така.

— Беше?

— Вече Джейк го прави вместо мен — призна с неохота тя. Явно не желаеше да задълбава разговора в тази насока.

— Напълно в негов стил. Но той знае какво прави. Кога искаш да започнеш? — тактично смени темата Брайън.

— Джейк иска да започна от утре вечер.

— Чудесно. — Той взе ръцете й в своите. — Радвам се, че си тук, Саманта. Наистина много се радвам!

— Хубаво е, че се върнах отново — изправи се тя.

Наистина мислеше така.